Мразя се
преди: 9 години, 11 месеца, прочетена 3348 пъти
Имали ли сте чувството , че всичко във вас ви дразни? Не говоря за тялото само. Говоря за постъпките си, за начина си на мислене, за това, че искам да изчезна. Имам чувството че друг човек живее в мен, усещам промяна, която изобщо не ми харесва и която ме кара да върша по- големи лудории. Спрях да се самосъжалявам, не искам и други да го правят, дори нещо повече. Когато страдам казвам така ми се пада, когато се храня се питам дали заслужавам, когато лягам да спя се чувствам виновна. Сякаш някой, който много ме е мразил е в мен и сега иска да страдам , дотолкова че си мисля "Ако изчезна всички ще са по- добре, аз не заслужавам нищо " Не зная какво ми е и искам да разбера!

Коментари	Добави Коментар!
Вземи последните коментари по RSS
Изпрати ми имейл, ако някой добави коментар към тази история (какво е това?)   Email:

преди: 9 години, 11 месеца hash: aecd026a95

гласове: 1 2 3 4 5   (305911 гласа)

1.   Депресирана си. Сигурна съм, че си прекрасен човек и няма реален повод за терзанията ти. Каква според теб е причината за тази промяна? Разкажи за семейството и детството си малко повече - как с държат родителите ти с теб, подкрепят ли те или все изтъкват недостатъците ти? Не си споменала възрастта си, но предполагам, че не си на много. Разкажи ни по-подробно и ние ще се опитаме да ти помогнем :)

 

...

преди: 9 години, 11 месеца hash: e459b1a39a

гласове: 1 2 3 4 5   (252444 гласа)

2.   Здравейте! Благодаря за помощта! На 27 години съм и имам дете на 4 годинки. Още от дете съм така, но сега се засили това усещане. Винаги съм се чувствала виновна, но не и от родителите ми, напротив имах много щастливо детство, не идеално, но все пак истинско. Преди време се доверих на една жена сляпо , пишеше ми се уж приятелка , станах й поръчител на голям заем, 3 месеца работих без пари защото сметката ми беше блокирана а заплата ми минава по банков път. Оправиха се нещата , но от тогава не съм наред! Благодаря предварително

 

...

преди: 9 години, 11 месеца hash: 86ecf3878f

гласове: 1 2 3 4 5   (223330 гласа)

3.   Все едно аз съм го писала.Чувствам се по-абсолютно същият начин,съвсем сериозно!Това е,защото от известно време имам депресия,навярно и ти страдаш от нея.Казвайки депресия,имам предвид временното състояние на духа,а не болест.Само че едва ли ще е временно.Така съм от страшно много време и не виждам изход или светлина,а всъщност няма особени причини,истината е ,че всичко около мен е нормално.Номер 1,такива състояния възникват често без причина,което е съвсем естествено.Това говори за чиста същност у човека(не говоря за себе си,а за авторката).Толкова силно ме измъчват досадата,себеомразата,вината и страха,че не издържам повече.Незнам какво да ти кажа.Мисля,че с теб притежаваме известна доза мазохизъм.Само че всичко това е бавно и мъчително убиване.Докога ще продължи,незная.Пожелавам ти да излезеш бързо и отново да станеш каквато си била преди това.

 

...

горе^

преди: 9 години, 11 месеца hash: f3e65421d0

гласове: 1 2 3 4 5   (142012 гласа)

4.   Абе, Авторке, мразиш се, че си работила 3 месеца за глупостта си? Плюй си в пазвата и пий една студена вода. Бащата на мой служител гарантирал за 30 бона за брат си и моето момче работи, за да изплаща заемите на чичо си. Викам му - доведи ми и чичо ти, доведи ми сина му - ще ти ги назнача да не се мъчите (онези са здрави и са майстори) - НЕ ЩЕЛИ, не щат да работят - сега стоят у дома, хващат се нелегално за 1 седмица в месеца на работа, а моето момче и баща му плащат заеми. Ти, Авторке си минала метър!!! Млада си, взела си си поуката и никога вече няма да станеш поръчител, а и сама не вярвам да се набуташ с кредити. Насочи омразата към хора, които го залужават, гледай си семейството и работата и си щракай! м55

 

...

преди: 9 години, 11 месеца hash: dfeae94800

гласове: 1 2 3 4 5   (7 гласа)

5.   И без да съм специалист виждам, че си депресирана, за това ако трябва потърси помощ, а до тогава умишлено се опитвай да откриваш хубавите си черти. Да, знам, че виждаш само лошото и си втълпяваш, че си лош човек, че не заслужаваш нищо, но не е така. Знаеш ли какво ми каза една психиятърка веднъж? Че всичките и пациенти са добри хора и точно за това са стигнали до нея, защото са прекалено добри и лесно раними. А онези гаднярите, о те си живеят живота и хич не се тормозят, че причиняват болка и нещастие. За това, ако трябва опитай се да станеш малко егоист и не се доверявай на всеки.

 

...