Втора младост над 55
преди: 9 години, 11 месеца, прочетена 12273 пъти
Здравейте, провокиран от тема за младите, в която се споделя живота им до възраст 20 години, аз реших да предизвикам размисъла и изживяванията на по старите-млади, т. е., на хората над 55 години. Има такъв вестник и затова ми хрумна такова заглавие. Не искам да правя разделение, както младите правят, те не искат старите да се месят във форумите им, но мисля, че е редно и младите да не се бъркат в раздумките на по възрастните. Та, моля Ви млади, не коментирайте по тази тема, освен ако не искате да опишете как живеят по старите около Вас. Със споделяне, живота няма да ни стане по лек, но ще стане по интересен, ще научим как живеят наборите ни, как се справят със живота, какво семейство имат, изобщо с всичко което искат да споделят. Казват, че споделената мъка е половин мъка, дано е вярно това. На много възрастни децата са по чужбина, как го преживяват това, какви са взаимоотношенията с половинката до себе си, как се разбират и понасят. Ето такива проблеми споделяйте. Споделеното, във всички случаи ще е от полза за много, всеки ще си прави изводи и ще намира идеи за преодоляване на лични проблеми. Не смятам, че се ровя в личното пространство на хората, всеки сам да реши доколко може да покаже живота си, никой не го кара насила, който иска споделя, който не иска, само чете. Но даже и вторите ще имат полза, защото ще им се разшири мирогледа, все някаква идейка ще ползват от споделените. Ще започна със себе си. Щом отварям подобна тема, значи съм над 55, по голяма точност не е необходима, това не е сайт за запознанства, а за споделяне. Пенсионер съм(не по болест), що годе пенсията ми е поносима, засега ме храни. Имам млада жена до себе си, също над 55, още не е пенсионерка, но наближава това време. Слава Богу, още сериозни болежки не ни мъчат, но се обаждат отвреме навреме. Децата естествено са пръснати от семейството, и аз ще трябва да живея с бабичката си. За лични взаимоотношения засега няма да пиша, ако потръгне дискусията, тогава ще открехна повече завесата. Споделете стига ли Ви пенсията, как се борите с болежките, как се понасяте с половинките си? Надявам се раздумката да потръгне, и да стане интерестна по нататък. Моля споделяйте, не се притеснявайте, нали затова сайта е анонимен, само така човек може да излее душата си, и то откровенно, независимо дали е пълна с мъка или радост. Споделената мъка намалява, а споделената радост се удвоява. Хайде останете със здраве!

Коментари	Добави Коментар!
Вземи последните коментари по RSS
Изпрати ми имейл, ако някой добави коментар към тази история (какво е това?)   Email:

преди: 9 години, 10 месеца hash: 58d2b93a65

гласове: 1 2 3 4 5   (1 гласа)

127.   126, ти да не си Ж41? Е, много завист, много злоба-м55 се е уредил в живота, има си един куп деца, млада жена и успешен бизнес-че какво лошо има в това. Отговорът е:"Ех, защо това не съм аз!" Типично българска черта-завистта и злобата! Оставете човека на мира-могъл е, успял е, усетил е подходящия момент и се е възползвар. На мен лично много ми помогна да чета обясненията му- сега съм мотивирана, с план и ясни очертания за бъдещето-какво искам да правя, как да се развивам... Това е човек с опит, всеки написан ред от него е ценен!

 

...

преди: 9 години, 10 месеца hash: ec41339ab9

гласове: 1 2 3 4 5   (0 гласа)

128.   " Типично българска черта-завистта и злобата! Оставете човека на мира" -127, освен тези отвратителни черти в човешкият характер, има още една, не по малко противна. Тя е НАХАЛСТВОТО! Кой го накара, този самохвалко, най нахално да се намъкне в чужда тема и да я залива с логорея? Това си самохвалство, го е излял и в други теми, на други автори. Явно това е негативна негова черта, която той си я приема за екстра. Като иска да се хвали, да си отвори тема и да се самохвали колкото иска, това ще се приеме за нормално. А дали ще има четящи на логореи, това е право на всеки, да реши какво да чете. Виждам, че е зле човека, и за негово добро му правя добронамерено предложение, да се консултира с психолог. Ако само мен дразни, всичко ще наред, но той дразни повечето коментиращи, това вече трябва да му подскаже нещо. Понеже той не го съзнава, реших да му помогна. Никаква завист не ме мъчи, но простотията и нахалството ме отвращават и затова реагирам, търся добрите отношения.

 

...

преди: 9 години, 10 месеца hash: 5f9e1d69a0

гласове: 1 2 3 4 5   (1 гласа)

129.   Здрасти 126, Благодаря за смисления и сърдечен коментар, но не бива да правиш генерални изводи за хората, не бива да съдиш другите - техните избори, интереси, начин на живот, а да се концентрираш върху СЕБЕ СИ. “Аз съм сериозна, уча икономическа специалност и в бъдеще имам амбицията да си развивам собствен частен бизнес, но и аз (като теб) ще имам нужда от сигурност, човек, който да ме подкрепя! “ Много е добре, че учиш. Всеки родител се гордее с детето си, ако си вземе хляба в ръцете. Това е най-важното в живота, но на младини за съжаление малко хора осъзнават това. Несправедливото е, че каквото сториш до 25 г. малко или много определя живота ти. Не, че не можеш да промениш пътя си и след това, но познанията, възпитанието, привичките, дори приятелите се формират в най-ранната младост. Ти имаш винаги човек, който да те подкрепя - самата себе си. Вярвай в себе си, в своите възможности и имай мечти, защото човек се ражда и умира сам. Най-тежкият момент в живота ми е, когато в ръцете ми издъхна мой колега военен по време на мисията в Камбоджа. Беше местен човек. Не говорех неговия език нито той моя, но гледах очите му и разбрах едно - в смъртта си сме сами. Животът е най-крехкото нещо. Днес си жив и здрав, ходиш си и дишаш - след 5 секунди си на пода и ти остава секунда живот. При малките си деца задължително съм присъствал на раждането и, за да залича отчасти този момент, да гледам в очите не смъртта, а новия живот. Поемаш крехкия живот в ръцете си и осъзнаваш, че това същество не ти принадлежи, то се е появило само на този свят и е себе си. Какво искам да ти кажа - ние винаги имаме себе си и сме себе си. Всички останали същества около нас, включително деца, любими, родители принадлежат на себе си и не могат да ни дадат никога сигурността и всичко, от което ти в момента се нуждаеш поради простата причина, че те самите се борят на първо място със своя си живот, съмнения и проблеми. Затова никога не очаквай от другите каквото и да е било, което трябва ти самата да си го постигнеш. Имай мечти, цели, желания, но не чакай и не очаквай от близките ти каквото и да е било. Ти давай подкрепа и ще получиш многократно повече. Остави хората да живеят живота си - не им се бъркай, защото не можеш да влезнеш в човека, да видиш неговите мотиви, проблеми и минало. Не бързай да съдиш хората. На моите години съм видял много и често съм намирал в най-укаяните хора най-голямата помощ, а тези, който много говорят, обещават в 90% от случаите са повърхностни и не можеш да разчиташ на тях. Затова разчитай най-много на себе си. След това идват родителите и кръвните ти роднини. Ако имаш партньор, който те обича и ти него - давай двойно повече от това, което би искала да получиш. Можеш да не получиш нищо, иначе нямаше да сме разведени, но не спирай да търсиш своята половинка и не спирай да рискуваш. Който търси намира, който не търси, няма и да намери. Не се самосъжалявай. Няма за какво - младо, здраво, умно момиче си, вярвай в себе си и си поставяй големи цели. Не слушай другите - помни, че си се родила сама, ще умреш и сама - никой няма право да ти определя живота между тези две точки на начало и край. До 18-годишна възраст родителите имаме отговорности към вас и често не се справяме добре, но след навършване на пълнолетие ти си човек, който има цялата власт над своя живот. Имаш свободна воля, никой не може да ти я вземе - няма сила, магия, дума на този свят, която може да ти попречи да постигнеш целите, мечтите и желанията си, ако са истински. Ако не се получи нещо, значи не си го искала достатачно - продължи с нова цел. Учим се цял живот. Ще падаш многократно, ще губиш много, но от теб зависи и само от теб дали ще станеш и продължиш напред или ще останеш да се самосъжаляваш. Не говоря да имаш материални цели - бизнеси и тем подобни. Всеки човек има свои заложби, свой път и неща, които са му важни и ти сама трябва да откриеш на теб какво ти е важно. Не гледай другите. Виж сама в себе си. Ако не се чувстваш сигурна, обичана и подкрепена, виж човека в огледалото и го накарай да те обича, убажава и подкрепя, защото ти си негов господар, а всички останали не ти принадлежат. м55

 

...

горе^

преди: 9 години, 10 месеца hash: 58d2b93a65

гласове: 1 2 3 4 5   (0 гласа)

131.   Благодаря, м55! Май приказката "Ако искаш нещо да се свърши както трябва, си го направи сам! " ще излезе истина. Така или иначе досега съм се справяла сама, в този случай няма да е по-различно. е

 

...

преди: 9 години, 10 месеца hash: d590a328b6

гласове: 1 2 3 4 5   (0 гласа)

132.   Абе, № 13 на 56 години си и чакаш бебе. Ами като стане абитурент /ка/-дядо и ли ще я изпраща или баща и ако доживее до 80 г. Ти за какъв живот говориш-ами помисли ли като създаде тия деца за тяхното бъдеще. Сигурно като станат големи ще им се смеят другите деца и те ще изпитват чувство за малоценност. Хората на 60 години имат правнучета а ти дете в детската градина------Абе хора вие нормални ли сте-бетер сте от циганите.

 

...