Мнението на родителите ми - ОТРИЦАТЕЛНО (винаги)
преди: 9 години, 11 месеца, прочетена 1946 пъти
Здравейте!
Ще започна с това, че съм студентка, самостоятелна съм, винаги
се опитвам да се оправям сама, не обичам да се оплаквам, но понякога се налага. Та, имам си приятел, всичко е прекрасно и се радвам, че в този момент няма да се оплаквам от него, а от семейството ми. В добри отношения съм с тях, обичат ме, дават всичко за мен, но никога не са доволни от избора ми за половинка. Имала съм 3 сериозни връзки(без сегашната ми), винаги съм запознавала семейството ми с човека до мен, за да са по-спокойни и да не се притесняват. И досега са харесали само последния ми приятел. (не можех да повярвам) Да, всичко беше чудесно, той е красив, подхождахме си на пръв поглед, беше идеал за родителите ми. Няма да де задълбочВам много- зарязА ме по грозен начин всички знаят за постъпкТа му и го ненавиждат.
Да премина към същинската част...
Сегашния ми приятел е много възпитан, обича ме, уважава ме, но не е привлекателен. Но за мен не е критерии да е привлекателен, по-важно е, че ме обича и уважава, но за семейството ми явно не е така. Изобщо не сме си подхождали, той бил от село (и дори името му го показвало) аз съм била твърде красива за него, всякакви неща ми наговориха. Направо съм потресена, хората които винаги са ме възпитавали да не гледам само външния вид, а качествата и характера на човека сег се държат по този начин. Това е жалко, грозно, невъзпитано не знам какво да кажа вече. Никога не ми е липсвало мъжко внимание, не се смятам за грозна, но нашите ме изкарват като най-красивата на този свят и човека до мен трябвало да ми подхожда.
Искам да кажа, че не живея за мнението на нашите и не бих го оставила заради тях. Но не ми е приятно да съм с него и да чувам такива неща по негов адрес. Надявам се той да не усети това отношение, защото навярно ще се почувства ужасно.
Не знам какво да правя с тези хора.

Коментари	Добави Коментар!
Вземи последните коментари по RSS
Изпрати ми имейл, ако някой добави коментар към тази история (какво е това?)   Email:

преди: 9 години, 11 месеца hash: b2a0c4b4fd

гласове: 1 2 3 4 5   (252444 гласа)

2.   Според мен проблемът не е в родителите ти, а в теб самата. Ти нямаш здравословна граница родител-дете, а едва ли не искаш да имаш приятелски отношения с родителите си, но това няма как да се получи - когато ти споделяш всичко с тях, те са длъжни да поемат част от „вината“ и да те предпазят. Това са хора от друго време, те страдат и от много вече отживели предубеждения. Съвет - не ги занимавай с твоите неща, гледай си живота, обаждай им се за Коледа и празниците, посещавай ги като си на кеф, но не им споделяй целия си живот, включително поредния си приятел. Казвам го с добри чувства. Две сестри сме - сестра ми е 6 г. по-голяма и точно като теб споделяше всичко на майка ми и мъкнеше всичките си приятели у дома. Един я беше забременил, но тя по здравословни причини не успя да износи. Както и да е - стоим си в хола, имаме си наши си проблеми, онзи се пули срещу баща ми и вика - такова е положението! Малко или много и заради съветите на майка ми, моята сестричка така и не успя да създаде качествено семейство, макар че е водила 5 „годеника“ вкъщи и 10 пъти сватби обявява. Взех си поука. Аз харесвам възрастни мъже и знаех, че моите родители и без това няма да одобрят такова нещо. Отидох да си уча в София, обаждам си се по празниците и си живея живота. С първият ми приятел не се получи (те и не знаят за него), но скоро почнах връзка с друг господин. Завърших си, изживях си любовта, почнах си работа и като наближих 28-30 годинки и вече бях абсолютно сигурна, че ТОВА Е ЧОВЕКЪТ - с него или с никой, ЧАК ТОГАВА го запознах с родителите си. Оказа се, че те страхотно се разбраха с него и нямахме проблеми, но това става вече, когато знаят, че с този човек съм почти 10 годинки вече заедно, живеем заедно и иска вече да се женим и да създаваме семейство. Ти толкова господа си презентирала на родителите си, че те почнали да стават вече съмнителни и по-предирчиви от папата от страх да не се разочароваш, а и се чувстват виновни заради предишния приятел, който те е разочаровал - нали са го одобрили. Послушай моя съвет - не занимавай вашите с личния си живот, покани ги на сватбата си един ден и това е. Успех и много любов и късмет да се получи този път!

 

...

преди: 9 години, 11 месеца hash: f6edf44986

гласове: 1 2 3 4 5   (223330 гласа)

3.   Вече съм на 50 и на моми, като тебе гледам, като на потенциални снахи. Сина ми си има приятелка с която вероятно се обичат. Аз и жена ми я приемаме а и тя нас предполагам. И тук възникна въпрос в мене, каква е разликата между нашата и нейната обич към сина ни? Мислих дълго и стигнах до извода, че за разлика от любовта им, която е сексуално обусловена обич и емоция, родителите и роднините обичат децата си по начин, който е инстинктивно вроден в подсъзнанието им. Затова родителите реагират интуативно и далеч по трезво от децата си.

 

...

преди: 9 години, 11 месеца hash: 2bb44ea74d

гласове: 1 2 3 4 5   (142012 гласа)

4.   Щом си студентка, значи си над 18 и съответно няма нужда да се влияеш толкова от мнението на родителите си. Да, хубаво е понякога да се вслушваш в нещата, които казват, защото съм сигурна, че ти мислят доброто, но не си длъжна да изпълняваш стриктно всичко. Това едно. Друго, сега си влюбена в този човек и виждаш само хубавите му страни, но замисли ли се, че може би има известна доза истина в думите им, че не си подхождате. И не, нямам предвид произхода му (най-готиният човек когото познавам е от най-забутаното село), а може би нещо в характера и в поведението му, което ти, заради силната си любов, не забелязваш, но те- да. За това, виж какво мислят и приятелите ти за него. Дали смятат, че е идеален за теб? Или по-скоро споделят мнението на родителите ти? Ако мислят като родителите ти, замисли се, може би наистина пропускаш нещо и идеализираш този човек твърде много заради любовта си. Обаче не се сърди на родителите си. Да, сигурно прекаляват с намесата си, но всеки родител е така. В желанието си да предпази детето си и от всички проблеми не се усеща, че прекалява. А и още нещо характерно за родителите, те сякаш не си дават сметка, че детето им расте и продължават да го третират като бебе дори и когато той/тя е вече пълнолетен. Така, че виж какво ще кажат приятелите ти. Те ще ти дадат на-вярната преценка, защото нито са влюбени в този човек (че да виждат само хубавото), нито пък са твърде критични като родителите (които изпитват панически страх детето им да не бъде наранено и за това виждат само лошото). Бъди щастлива!

 

...

горе^