Дайте ми съвет
преди: 14 години, 6 месеца, прочетена 2583 пъти
Здравейте, не съм писала в този сайт досега, но ето че се престраших. Не съм тийнейджър, работя, мога да кажа, че съм нормално момиче. Имам дългогодишна връзка с момче- мой набор, от 5 години живеем като семейство. Нямаме деца. Мога да кажа, че той е добър човек. Винаги усмихнат, с много приятели. Аз съм по- друг тип човек- сякаш за мен най -хубавото време е това, което го прекарвам с него. Неведнъж ми е казвал да излизам с приятелки, да се забавлявам... Опитвам се да му обясня, че при нас жените нещата са по- различни- повечето ми приятелки са задомени, с деца, други заминаха да работят в големи градове. Срещам се с жените и приятелките на общите ни приятели. Приятни момичета са и ми доставя удоволствие. Но имам чувството, че това за него не е достатъчно. Мисля си, че иска да купонясвам до зори по баровете и дискотеките, нещо, което си мисля- вече не ме влече много. Когато той излиза с приятели- никога времето не му стига. Мисля си, че ако може- ще си натиска парцалите в бара, докато се съмне. Както и да е. Това вече не ме дразни толкова много, както преди. От може би 2- 3 години правим опити за бебе. Миналото лято спряхме за няколко месеца, за да си починем. На есен започнахме отново. Усетих обаче, че сякаш това вече не му е цел номер едно в живота. Нещата станаха сложни между нас. Почти бяхме пред раздяла. Аз изпаднах почти в депресия. Почувствах се наранена, като си мислех, че той вече не ме обича. После исках да си тръгна от него. Но така или иначе се оправихме и пак продължихме напред заедно. Сега, когато ме види тъжна, ми казва, че нещо не ме радва, че не съм онова усмихнатото момиче, което е познавал, че съм се променила, откакто сме тръгнали да правим бебе. По всичко личи, че е приел твърде навътре думите ми, че искам да си отида от него, че съм "заслужавала нещо по- добро". Мисля си, че той е убеден, че един ден, рано или късно, аз наистина ще си тръгна от него. Разбира се това не е така. Искам да бъда с него. Искам той да иска да бъде с мен, да повярва в нашата връзка. Обикновено е мил с мен, обръща се гальовно. Но има моменти, в които въздъхва силно, сякаш има товар на плещите си. Не знам, омръзнала ли съм му вече...Продължавам да искам да бъдем истинско семейство. Все още го обичам, знам, че и той не може без мен, но не знам защо се натъжавам и плача...

Коментари	Добави Коментар!
Вземи последните коментари по RSS
Изпрати ми имейл, ако някой добави коментар към тази история (какво е това?)   Email:

преди: 14 години, 6 месеца hash: 733a978298

гласове: 1 2 3 4 5   (305911 гласа)

1.   И при мен е така.

 

...

преди: 14 години, 6 месеца hash: 75342dd528

гласове: 1 2 3 4 5   (252444 гласа)

2.   Може да не можеш да забременееш, защото психически не се чувстваш комфортно. Ако сте млади, под 25, не бързай с децата, а и щом се колебаете един с друг, защо да бързате. Децата идват когато си спокойна и уверена. А тога което ти бих дала като съвет е да си поговорите открито. Казвате ли си често колко се обичате и колко ви е хубаво да сте заедно. Ако няма привързаност и нещата ги карате по подразбиране, то може и да дойде края на връзката ви.

 

...