|
|
|
Полезно |
Пакет за пълно възстановяване със зъбни импланти в рамките 5 работни дни. Опитен екип и зъботехници, венозна седация от анестезиолог, временни и постоянни мостове - фиксирана цена
Запознай се с актуалните цени на зъбни импланти в дентална клиника Смайл Дентал Сървисес |
|
|
|
|
|
|
Споделена история от Семейство |
Осиновена и объркана
преди: 9 години, 10 месеца, прочетена 1827 пъти
Здравейте, ще ви разкажа на кратко моята история... момиче на 18 години съм, преди време от роднина разбрах, че съм осиновена( имах подозрения много преди това), но от както те се потвърдиха съм страшно объркана, с родителите си не мога да говоря за това... те са решили да го крият от мен цял живот и не мога да поискам информация от тях, защото това ужасно ще ги нарани... аз не съм неблагодарница за мен истинските ми родители са ТЕ, но просто искам да знам коя съм, от къде съм, кои са биологичните ми родители, дали имам братя или сестри и защо са ме оставили... в главата ми е каша, нямам да кого да кажа, а това ужасно ми тежи...моля ви посъветвайте ме как да постъпя, да предприема ли някакви действия относно намирането им или да продължа напред все едно нищо не знам !???! :(
|
|
|
|
|
|
|
|
Коментари |
|
Вземи последните коментари по RSS |
|
|
преди: 9 години, 10 месеца hash: dc1663770e |
|
1. От цялата сага, това е най важното:-" аз не съм неблагодарница за мен истинските ми родители са ТЕ, ". Това е прекрасно, не чувствай никаква гузност, продължи да си ги обичаш, но си вече пълнолетна и независима от някого. В твой интерест е да знаеш истината за себе си. Ако имаш братя и ако един ден се случи да се влюбиш в някой от тях, а ти не знаеш, че сте с една кръв, нали се сещаш какво може да се получи!? Не съм много сигурен, но мисля, че закона ти дава право, след като си вече пълнолетна да изискваш от държавните институции да ти разкрият тайната на осиновяването и да ти разкрият кои са биологичните ти родители. Това новите ти родители може и да не го знаят, но поне могат да ти кажат какво те знаят и да ти помогнат да научиш истината. Не вярвам че са те отгледали, с мисълта на стари години да ги гледаш. Това е вече старо мислене. Дерзай, научи истината, колкото и трудно да бъде. Продължи да чувстваш хората които са те отгледали, че са ти най милите хора. Не е важно кой те ражда, важно е кой те е отгледал. Истината ще покаже вината на жената която те е родила. Може да има сериозна причина, за да те остави за осиновяване. Без истината, не я съди.
|
преди: 9 години, 10 месеца hash: 2d3eba3552 |
|
2. Твое право е да знаеш кои са биологичните ти родители и всичко останало, което си написала.
И никой няма право да оспорва това твое право - нито тук анонимно, нито хората около теб на живо.
|
преди: 9 години, 10 месеца hash: 2d3eba3552 |
|
3. Щом не можеш да питаш вашите, порови из документите (тайно). Прерови всички шкафове и чекмеджета у вас, ако имате друг имот (друг апартамент/къща) виж да не би да има нещо скрито там.
Може да говориш и с някой твой роднина, на когото имаш доверие.
|
преди: 9 години, 10 месеца hash: f271d73bde |
|
4. Имаш право да търсиш тези информации. Всеки психолог ще ти каже, че ВСЕКИ на твое място би постъпил така. Твоите осиновители за съжаление не са ти влезнали в положението. В днешно време вече не се крие осиновяването, а се казва всичко на децата. Дете не се лъже!
Майка ми има осиновена братовчедка и винаги е знаела, а като стана на 16 г. всичко ? се каза - от къде е и тем подобни и с това проблемът и въпросът приключи - оказа се от многодетно ромско семейство с 14 деца, родителите починали - децата алкохолици, проститутки, само тя беше попаднала на семейство.
Тя е част от нашето семейство като всеки друг - мъжът ?, детето ? също - канени са навсякъде и защото са заможни изкупиха доста от общото наследство от другите роднини - никой не се сърди. Тя сега притежава семейната къща на село и земите - супер. За мен тя може да е родена някъде си от някоя си жена, но е част от нашето семейство и е дъщеря на леля
|
преди: 9 години, 10 месеца hash: f382ba3242 |
|
5. Аз мисля, че съм осиновена, но не бих търсила биологичните си родители. Как може една майка да си зареже детето и после да я търся?! Аз не приличам на семейството си, имам някакви минимални прилики(дори не може да се нарече прилика- уж по устните на майка ми, или бладичката на баща ми, но както и да е). Имам брат, който изцяло прилича на тях, така че при него няма никакви съмнения. Гледала съм семейни снимки на рода ни-баби, дядовци, прабаби и прадядовци, но нищо общо. Питала съм ги-казват, че не съм, но дори да ме лъжат, не се сърдя. Приела съм тях за семейство и не ме интересува дали сме биологично свързани, или не. Хората си казват, че примерно семейството било бедно и не можело да се грижи за деца и затова ги дало за осиновяване-е, това са само извинения; виждала съм много семейства, които тънат в немотия, но не си дават децата. Нито храня някакви лоши чувства към биологичните си родители, нито пък правя номера на сегашните си, че "нямали право да ми казват какво да правя, защото не са ми "истински" родители". Те се грижат за мен, харчат си парите за мен, след като може да задоволяват само и единствено брат ми- те ме отглеждат, възпитават, хвърлят нерви за образованието ми-ТОВА СА ИСТИНСКИТЕ РОДИТЕЛИ!
Един ден, като се женя, задължително си правя кръвни изследвания и чак тогава ще се женя(също никакъв секс преди изследванията) и това е-ще го имам предвид, че е възможно да срещна роднина и да се влюбя в него, но това ще ми е като обица на ухото.
Ами това е. Толкова много други неща ме свързват с тези хора-дали сме една кръв, или не-все тая.
|
...
преди: 9 години, 10 месеца hash: a0c66cd60d |
|
6. Първо - ти вече си пълнолетна, т.е. голям и самостоятелен човек, и кои са ти били родители вече на практика е все тая...
И втори - дори и да откриеш истинските си родители, какво ще направиш - ще си станете първи приятели ли? Ами ако са починали? Или някъде далеч извън страната?
Не позволявай на безумието да те обсеби! Един приятел така ри, ри, и накрая излезе такова нещо, каквото никога не беше очаквал... Е, оттогава помъдря много, ама защо му трябваше да си причинява това, а и на сумати хора около него?
|
преди: 9 години, 10 месеца hash: 680718bffe |
|
7. 3, и какво ще открие в документите? Там не пише кои са и родителите, най-много да разбере от кой дом е осиновена.
Знам, че искаш да знаеш, авторке, и това е твое право, но за съжаление е почти невъзможно да изкопчиш информация, защото е противозаконно да се разпространява инфо за истинските родители в такива случаи. Според мен питай рдоителите си, обясни им, че не им се сърдиш, че ги приемаш за истински, че си благодарна. Ако те знаят нещо, това е, друго трудно ще научиш. Макар че и те най-вероятно не знаят подробности, освен ако лично от родителите ти не са те осиновили.
|
преди: 9 години, 10 месеца hash: fad16116a7 |
|
8. Ти имаш право да знаеш! Не казвам, че ще е лесно, че дори и да намериш истинските си родители те ще ти се зарадват, но имаш право да знаеш коя си. Ако мислиш, че ще наскърбиш осиновителите си с въпросите си, не им казвай нищо, но поговори с някой по-възрастен роднина, който помни времето когато са те осиновили, може пък той или тя да знае нещо и да ти каже. Може би някъде има и архиви, не знам, примерно в болницата в която си родена, ако разбира се знаеш коя е болницата. Там може и да пазят някакви данни за биологичната ти майка, не знам. Как разбра, че си осиновена? Някой ти каза или случайно намери някакви документи? Защото ако си намерила документи там поне трябва да пише от къде са те взели, примерно от дом за сираци. А в тези институции има архиви и от там също можеш да измъкнеш някаква информация за биологичните си родители. Изобщо поразпитай баба и дядовци, лели и чичовци... все някой трябва да знае нещо. А и дори и да говориш с майка си, не мисля, че ще я нараниш чак толкова. В крайна сметка ти винаги ще я обичаш и ще я приемаш за своя майка, нали? И мисля, че тя ще разбере, че имаш право да знаеш истината за своя произход. Една моя братовчедка е осиновена, обаче първо никога не са го крили от нея и второ дори са я завели да се запознае биологичните си родители и са и дали право на избор ако иска да остане при тях, била е някъде на 10. Е, тя е избрала осиновителите си, защото каза, че макар и да я е родила, другата жена и била чужда. Но тя я познава, познава и баща си както и братята и сестрите си. Така, че за мен това е по-добре отколкото до последно да се крие нещо толкова важно и когато детето научи да изпадне в шок. Но каквато и да е била причината твоите осиновители да не ти кажат, ти имаш право да знаеш коя си. Успех в търсенето и дано намериш майка си, най-малкото за да разбереш нейните причини да те остави.
|
преди: 9 години, 10 месеца hash: b3234c0c8a |
|
9. Съвсем нормално е, ВСЯКО дете което разбере че е осиновено иска да знае от къде произлиза. Няма нищо лошо в това, дори и да имаш връзка с биологичните си родители. Но помни, родителите са тези които са те отгледали, а не направили!
|
преди: 9 години, 10 месеца hash: 8fb86999b3 |
|
11. Останалите вече са го казали, така че няма какво толкова да добавя... но все пак.
Осиновена си - ОК. Така се е случило, това не зависи от теб, а родителите, които са те отгледали, заслужават уважението ти, наистина те са били истинските родители за теб. Биологичните - може би е добре да ги потърсиш, но според мен не сега. Все още си нестабилна, неуверена в себе си. За да те оставят, е имало някаква причина. Тя може да е добра в известен смисъл (т.е. да са преценили, че нямат никаква възможност да се погрижат за теб и по-добре да го направи приемно семейство) или лоша - да не са те искали по някаква причина. И в двата случая отговорът само ще породи още въпроси и търсения.
Съветът ми е да изчакаш малко - няколко седмици или няколко месеца. Колкото да мине началното вълнение. Коя си биологично (наследствено) не е толкова важно, колкото това коя си вътре в себе си, като личност. Нямаш идея колко хора по света знаят кои са им родителите и въпреки това не знаят кои са те самите. Така че първо реши коя си, твоята същност. Едва след това провери и биологичните ти родители.
|
...
преди: 9 години, 10 месеца hash: bc1d21ba27 |
|
12. В България това начинание е доста трудно, да не кажа почти невъзможно. Аз също съм осиновена след смъртта на биологичните си родители и бих искала да зная повече за тях от чисто здравословна точка - предразположеност към болести и т. н. Не виждам какво странно има в това, престанете да размахвате пръст на всеки, който търси родителите си и да ги демонизирате, че оставят децата си. Не е задължително да е така.
|
преди: 9 години, 10 месеца hash: 5ec1db2fd4 |
|
13. ОТ АВТОРКАТА: Благодаря на всички коментирали, за мен истинските родители са тези, които са ме отгледали, но биологичните искам да открия от гледна точка на това, че не веднъж съм се убеждава в това колко е малък светът... никак не ми се иска утрешния ден да се омъжа за брат си или за братовчед си, това изключително ме притеснява..
|
преди: 9 години, 10 месеца hash: a0c66cd60d |
|
14. 13, повярвай ми - вероятността за подобно нещо е невъобразимо малка, а дори и да се случи, шансът да има някакви аномалии в поколението е също нищожен. Чето някъде, че при индивиди, които нямат никаква родствена връзка вероятността за генетична аномалия при децата им е 0,2% (т.е. 0,002), а при най-близки роднини (брат-сестра, майка-син, баща-дъщеря) - само 0,3%! Или с 0,1% повече. Опасното е, когато такива вътреродствени връзки започнат да се случват прекалено често в рода - това става обикновено на места с ограничен географски ареал - острови, долини и т.н.
Така че тези "опасности" са силно преекспонирани в общественото съзнание! На един съученик от гимназията майка му и баща му са първи братовчеди, а пичът си е много точен, умен, готин, има си фирма и т.н. Така че поеми си въздух и не се занимавай с глупости!
|
преди: 9 години, 10 месеца hash: 952453e873 |
|
15. Аз пък да кажа друго: Осиновените деца имат СЪЩИТЕ права и морални задължения, каквито имат неосиновените:
1. Правото да познават биологичните си родители (и ако имат братя, сестри), и то без да трябва да се заявява някаква причина за това.
2. Осиновеното дете трябва да бъде благодарно на родителите си, че са го отгледали, толкова, колкото всички останали. Когато се осиновява дете, осиновителите подписват, че поемат отговорността за това дете и ГО ПРИЕМАТ ЗА СВОЕ. Че е можело и да не го направят - така е, но биологични родители също могат да не го направят (да не се грижат за детето си).
И ако някой се чуди - не, аз не съм осиновена (имах такива съмнения, но се оказа, че не съм) - просто не понасям несправедливостта и гледам обективно на нещата.
|
преди: 9 години, 10 месеца hash: ddb7ce628e |
|
16. Хич не си обективна, 15, ама хич. Ще ти се по точка 2 да са всички такива, ама нейсе. БИ трябвало да го чувстваш детето като свое, но... то все пак най-често е заместител на родното, което всъщност не си имал/загубил и прочие. И от тук идват и проблемите, защото:
-първо-осиновителите крият до откат, че детето е осиновено и докарват неописуеми психологически последствия от това.
-второ-НЕ го приемат детето като свое и това най-често е мъжът. Той в крайна сметка би могъл да има деца от други жени, няма кой знае какви ограничения във в времето, докато жената може да има деца до 40, айде до 42-43 г. и е дотам. Над това е подигравка с природата.
-трето-осиновителите изискват много повече от това дете, което са осиновили, отколкото ако имаха свое. Причини-да преекспонират своите амбициии/да учиш, да работиш, да си лекар/инженер/химик и тн. /
-четвърто и най-важна-осиновителите когато научат, че ти знаеш, че си осиновен-не престават с приказките за благодарност! Демек-ТИ си ми длъжен, АЗ те отгледах, иначе щеше да си в дом и от теб да стане боклук и прочие.
-пето-биологията е основна в човека и няма шанс, няма начин човек да не иска да узнае корените си, откъде иде, има ли сестра, която да прегърне и обича, защо майката е стигнала дотам да го остави, тайната на миналото.. Не-човек не може да загърби това-а осиновителите му вменявт вина. Как може да се бяга СРЕЩУ природата? !
Осиновяването, поне в БГ-не знам за други страни, не съм била-е пълен фалш! Не е благородното в кавички дело, което всички превъзнасят. То е едно пропито от егоизъм/егоцентризъм дело, в което 30 години повтаряш до откат как детето ти е длъжно, задължено, благодарно, да те гледа, докато пукне, даже и преди своите си деца, ако изобщо успее да изгледа и възпита деца покрай осиновителите си-егоисти...
Е, аз съм таков дете! И за чий ми беше 30 и кусур години да ми повтарят как трябва да съм благодарна и превила главица? ! Да не съм себ си? ! Да правя каквото искат и да съм роб-психологически? ! По-добре да бях била в дом...
Имам две родни деца, вече големи. И през ум не ми е минало да им определям живота-какви ще стават, колко са ми длъжни и тн. Големият син отскоро взема сравнително висока заплата... поискам му нещичко, помага-и дума не е казал против... но аз сама себе си пазя от тези свирепи думи-ТИ си ми длъжен, Аз те отгледах. Ясно е, че такова думи ги чуват и осиновени, и родни деца, но е повече от ясно, че осиновените ги понасят в пъти по-тежко.
Осиновителите забравят, че подобно дело трябва да е НАПЪЛНО благородно, без всякаква умисъл и егоизъм. Отглеждат неродни деца по купища егоистични причини-общество, години, време, родители и каквото се сетите още.. Вариантите са много, не ми се хвърля боб-но аз-никога не бих осиновела дете.
Няма гаранция, сила и врачка, която да ми каже, че ще чувствам детето като свое и ще го обичам.
|
...
преди: 9 години, 10 месеца hash: fd4ee91ee1 |
|
17. 16., много съжалявам...
Аз имах предвид как БИ ТРЯБВАЛО да бъде, а не че в действителност е така. Знам че не е в много от случаите (за съжаление).
|
|
|
Коментари очaкващи одобрение: няма |
... |
|
|
|