Пакет за пълно възстановяване със зъбни импланти в рамките 5 работни дни. Опитен екип и зъботехници, венозна седация от анестезиолог, временни и постоянни мостове - фиксирана цена

Запознай се с актуалните цени на зъбни импланти в дентална клиника Смайл Дентал Сървисес

Коментари

Добави Коментар!

7.   Разбирам те идеално....само че аз и моят съпруг даже не се и обичаме. Желаех до болка кротка и спокойна дъщеричка, а ми се падна син като твоя. Сега като видя майка с такова момиченце и ми се пълнят очите със сълзи.

8.   Горкото детенце... Жалки сте и двамата както каза н5 :) Това вашето не е човешко... Поставете се на мястото на детенцето...

9.   Не сте били готови, а и очевидно детето не е било съвсем желано, да не кажа и хич - резултатът не бива да ви изненадва...
Поредното доказателство защо човек трябва да стане родител, когато наистина е готов за това и от все сърце го иска, пък ако ще и да е на 40 (колкото и да съм против късните раждания, пак е по-добре, но детето да е желано, отколкото такава ситуация като на авторката).
В крайна сметка не си длъжна да си обичаш детето, то това си идва отвътре. Предполагам, че с годините ще се привържете към него и може би дори ще го заобичате, особено пък когато стане по-голямо и започне да навлиза в други етапи от живота си. Е, малко не ми е ясно как ще му изтърпите пубертета, който 99% съм сигурен, че ще е адски тежък, но в крайна сметка да сте мислили, когато му е било времето. Сега вече стореното - сторено! ;)

10.   Опитай се да приемеш сина си такъв, какъвто е. Примири се, че няма да отговаря на някаква твоя представа.
Безметежно щастие няма, нито перфектна хармотия... Но хармония все пак можеш да постигнеш вътре в себе си. Когато престанеш да роптаеш срещу живота, който ти е дал син, а не дъщеря. Проблемно дете, а не перфектно.
А когато промениш тази си настройка, всичко ще си дойде на мястото.
Според мен тук е нужна духовна промяна, а синът ти е просто отражение на вътрешното ти състояние. Затово не се опитвай да променяш него, а себе си.
Успех

12.   Децата усещат всичко. Явно синът Ви усеща отношението Ви към него и затова ви прави напук. Опитайте се да се поставите със съпруга Ви на негово място да разберете как се чувства той, когато знае, че е нежелан и че майка му и баща му не го обичат. И се помъчете да подобрите връзката си с него, и да го приемете такъв какъвто е, защото това е детето ви независимо харесва ли ви или не. Човек за съжаление не може да избира нито родителите си нито детето си. Толкова хора с години чакат дете и правят какво ли не за да имат а вие тук се отричате от вашето без дори да му дадете шанс. Все пак опитайте се да подобрите нещата в противен случай ще кажа, че вие не заслужавате да сте родители, и не заслужавате това дете!

13.   Оххх много тъжна история. Но за съжаление, колкото и да нападате авторката, такива случаи има хиляди, но рядко човек би го признал или дори някой хора не го осъзнават, а си го обясняват по друг начин, например отдават го на трудностите, който имат с децата си, или който създават децата. Според мен авторката, както и съпруга и имат нужда от по продължителна терапия при психолог. Много ми е жал за детенцето, а щом казвате, че си е здравичко, а не с някакво заболяване, то тогава трудностите и проблемите идват от средата в която живее. За да стават нещата лесно, колкото и да не ни се вярва любовта и грижите са много важни. За да проходят и проговорят децата си искат много внимание и подстрекаване това да се случва. Детето е усетило негативното отношение и именно от там идват трудностите. Един съвет, към авторката, не го приемайте, като нападка, но не раждайте второ дете. Според мен вие сте лишена от майчиския инстинкт. Дори и да беше болно от нещо детето, пак нямаше да ви разбера, но да имате здраво и жизнено дете, и вие да му нанасяте такива травми и да твърдите, че ви е спокойно само когато го няма пък съвсем. Проблема ви е психически, и трябва да се лекува. Искрено се надявам, поне мъжът ви да обича детето и да го дарява с любов, но вие сте намекнала обратното.

14.   Виж какво, знам, че не става насила, но опитай със съзнателно решение. Човек чувства това, което мисли.
Ти си мислиш, че синът ти е такъв, такъв, и онакъв, и затова не чувстваш към него любовта и уважението, които би трябвало. Просто вземи съзнателно решение, за себе си, че ти /ще/ обичаш, уважаваш, харесваш и приемаш сина си, такъв, какъвто е, независимо какво и как прави, или не прави. Вземи такова решение за себе си. После, когато усетиш, че в тебе се надига нехаресване и неприемане към него, си припомняй за решението: че ти обичаш и уважаваш сина си. Изговаряй го на глас. Това решение и намерение ще залегне в мозъка ти, и ще работи в посоката, която си избрала.
Това ти пиша от личен опит; имала съм този проблем, макар и не с детето си. Но го имах, с мои близки хора, и това ми помогна.

15.   То имаш психически проблеми, вероятно коренящи се в детството ти. Дай детето на някой близък или роднина, който ще полага нужните грижи за него и иди да се лекуваш.

16.   Задължително гледай филма We need to talk about Kevin.

17.   Ти сама си си отговорила. Всичкото нещо се поражда от вашето отношение към детето ви, а то усеща всичко. Нямаш правото просто да обвиняваш детенцето за нищо. То няма никаква вина. Да сте мислили навреме, когато сте го създавали. Жалко за него, не ми се мисли до какви други БЪДЕЩИ проблеми ще доведете това същество... Желая му успех, а за вас, "родители"... Нямам думи просто. Такива хора като вас... , не, ужасно е просто. Много ми е жал за сина ви. Дано все пак се вразумите!

18.   Поведението нa детето ви е отрaжение нa вaшето. Пък и носи вaшите гени, все пaк крушaтa не пaдa по дaлеч от дървото, нaли? ! С вaшите си гени, тaковa сте създaли, с вaшето възпитaние- тaковa сте зaтвърдили. Тоест, боклукa госпожо, сте ВИЕ и вaшият съпруг!

19.   Замислете се как детето приема ВАС като родители.. Щом ходи на градина, значи има мярка за сравнение. И дори и да не може да го направи съзнателно, несъзнателно то ви сравнява с родителите на останалите деца. Колко време му отделяте на ден? И нямам предвид времето, необходимо за обгрижването му. Играете ли заедно? Имате ли изобщо желание ВИЕ самите да се промените, или сте само с големи очаквания от едно дете, което нито само е решило да се роди, нито ви е избирало за родители? !

20.   Плюс това госпожо, и дъщеря да имахте кое ви дава гаранция, че тя в бъдеще няма да ви създава проблеми.

21.   имам три деца и трите са различни. всяко дете госпожо иска грижа и любов за да се научи да обича му трябва пример. вие явно не сте правилния пример и не може да очаквате то да е по различно в отношението си към вас. децата са отражение на семеиството си. когато едното види че целувам другото и то отива и целува и то брат си. понякога госпожо като съм уморена и изнервена ми се ще да съм сама и да няма кои да ми реве кои да ми се тръска и кои да ми казва че другите ми деца му изяли чипса. щото големия ми сине от първия ми брак, но мога да кажа че съм щастлива че имам 3 прекрасни различни диви и здрави деца. никога не съм искала съвършенни деца нито съм си създавала представи за тях просто ги обичам защото са част от мен и съм ги искала. проблема е във вас и всичко което не харесвате във детето си тръгва от вас. няма психолог на света които да ви помогне единствено вие сте способни да се приемете и започнете да обичате първо себе си и след това и собственото си дете както някои по горе каза то носи вашите гени. желая ви всичко добро и опитаите се да се радвате на това че имате дете и наи вече здраво дете това което много хора по света се молят и надяват да имат

22.   Не обръщайте внимание на повечето коментари!
Половината родители НЕ СИ ОБИЧАТ децата, но са толкова НЕЗРЕЛИ, че дори няма да го осъзнаят.
Вместо това - КРЕЩЯТ и ОБЯСНЯВАТ колко ги обичат / защото така ТРЯБВА /, а реално НЕ ПОЗНАВАТ децата си, защото за тях ОБИЧАНЕТО им се изчерпва с това - да ги нахранят, обуят, облекат.
СПОКОЙНО! Не се чувствайте, като ЧУДОВИЩЕ - не сте! Просто сте една изморена от АНАЛИЗИРАНЕ жена, която е толкова объркана, че не осъзнава собствените си чувства.
АКО НЕ обичахте детето си - първо, НИКОГА нямаше да напишете това. Въобще нямаше да мислите за това. Да Ви терзаят въпроси. Да търсите помощ от психолог. И всичко останало, което ВИЕ сте направила. За разлика от много други...
Вие обичате детето си. Просто НЕ по ИДЕАЛИЗИРАНИЯТ начин, по който " ТРЯБВА ". Така че първо - трябва да осъзнаете именно това. А чувството Ви за вина, че не обичате детето си, както " ТРЯБВА " Ви отдалечава от ИСТИНСКАТА близост с него.
Достатъчно сте интелигентна, за да успеете да промените ГЛЕДНАТА СИ ТОЧКА.
Престанете да си повтаряте, че НЕ ОБИЧАТЕ детето си! Кажете си - ОБИЧАМ ГО! / Да, може да НЕ е по начина, по който сте ОЧАКВАЛИ и ИСКАЛИ, но го ОБИЧАТЕ. Защото е така!
Личи си по това, че търсите път към детето си. Че разпъвате себе си на кръст - от вина. Превърнете " вината " си в ОРЪЖИЕ.
И въобще не слушайте глупостите на " ГОЛЕМИТЕ " майки и бащи. Които НА ДУМИ си УМИРАТ за децата, а после вкъщи - раздават шамари, унижения и наказания.
Ама иначе - са голяма работа из интернет пространството.
Препоръчвам - да КУПИТЕ на детето си нещо ГОЛЯМО за подарък и ВЪТРЕШНО да си кажете, че с този ПОДАРЪК започвате да сте МАЙКАТА, която МОЖЕТЕ да бъдете, а не, която ТРЯБВА. Изхвърляте вината в кошчето за боклук и продължавате с усещането, че ВЪПРЕКИ всичко - се ОПИТВАТЕ да сте най - ДОБРОТО за детето си. Без клишета, какво трябва да е то.
Поздравявам Ви за смелостта да погледнете в себе си. Половината си " ОБИЧАТ " децата, защото нямат смелостта, дори да ДОПУСНАТ, че НЕ ГИ ОБИЧАТ.

23.   Аз няма да те съдя. Просто защото това е част от проблема- да съдиш някого, себе си, детето си означава да не приемеш, че той не е това, което би се очаквало да бъде. Тази фрустрация наслагва още и още негативизъм, неразбиране и безпокойство.
И всъщност ситуацията ти не е толкова необичайна, не е толкова рядко срещана. Понякога това, което се оказва реалността, е толкова далеч от образа, който сме си позволили да конкретизираме твърде много, че най- естествената реакция е фрустрацията. Макар и табу в случая, трябва да разбереш, че ти не си чудовище, не си лош човек, да приемеш наистина това, което изпитваш, да го признаеш изцяло пред себе си и да се справиш с него.

Трябва да дадеш първо на себе си това, което не успяваш на детето си. Да се приемеш и с нежност и внимание, и смелост да започнеш съзнателно да променяш.
Ужасно е, да. Толкова. Да си повтаряш колко си лоша, няма да доведе до нищо. Прости на себе си за тези чувства и после прости на детето си греховете, които очакванията ти му вменяват. Прости му, че не е това, което си искала, че може би разваля връзката ви с любимия ти, че е инато, че "пречи".
Въоръжи се с търпение. Погледни детето си, говори му, вече не е твърде малко, че да не разбира, казвай му, че го обичаш, дори и да не си сигурна, и то с цялата нежност, която може да се вложи в думите.
Да, не е това, което си очаквала и което искаш. Но пък ето друг начин да се погледне на това- той може да стане нещо дори по-добро от очакванията ти.

24.   Направо са потрес повечето коментари!
Жената НИКЪДЕ не е написала, че наранява сина си. Или не полага грижи за него!
Я, спрете да сте АНОНИМНИ МОРАЛНИ СЪДНИЦИ!
Жената е описала БОЛКАТА СИ, написала е, че САМАТА ТЯ СЕ ЧУВСТВА ВИНОВНА. Е, какво повече искате? Да я СМАЧКАТЕ още повече, че си е ПРИЗНАЛА вътрешния си хаос ли?
Я, стига сте се правили на " майки и бащи " в пространството. Че то така лесно. И всички ТУК сме идеални.
А пък, като влезеш във форум за деца - и защо така не личи?
Кой е ДОБЪР родител - може да каже САМО детето. НИКОГА не го забравяйте! Защото обикновено най - ОБОЖАВАЩИТЕ родители - са най - лошите такива. Според децата им.
Приемете тази изповед на жената, ПРОСТО ТАКАВА, КАКВАТО е! Нали това я " учите "?

25.   "Трябва да поговорим за Кевин" изгледай филма.. ще разбириш всичко от самото начало, а после си задай въпроса : В кого е вината?

26.   Възпитанието играе съществена роля при формирането на социопата, ...
Някои са резултат от неангажирани емоционално и физически майки.. Дали няма да създадеш следващия Ханибал Лектър???

27.   Щом и двамата не го искате, по добре го дайте за осиновяване. Така и вие ще сте добре, а най важно, детето ще бъде обичано.

28.   Задължително отидете отново на психолог.

Не се чувствайте виновна - на много жени им липсва майчинско чувство, но е табу да се говори за това.

Аз нямам деца, но имам майка без майчинско чувство. Отгледали са ме бабите, докато родителите работеха в друг град, затова и съветът ми е да оставяте детето по-често при бабите, ако е възможно. Наемете детегледачка, за да може да отделяте повече време за себе си.

Гледайте и да поддържате добри отношения със съпруга си.

Важното е да не пренебрегвате детето, когато сте с него, да не му се ядосвате, да не му повишавате тон, да го приемете, че е такова каквото е. Струва ми се, че му поставяте изисквания над възможностите му. Какво като се учи по-бавно - защо трябва да чувствате срам пред хората заради това. Всички малки деца правят напук и на инат - гледат къде ще мине номера, така че не го приемайте лично, това е напълно нормално поведение.

Помислете за някаква дейност, която може да правите с детето, която ще се харесва и на двама ви. По-добре детето ви да прекарва по-малко време с вас, но това да е свързано с приятни емоции.

29.   Авторке, мила, разбирам те чудесно и ти съчувствам за вината, която изпитваш, без да си сгрешила в каквото и да било. От моя психотерапевт съм научила доста неща за природата и възникването на любовта. Любовта между децата и родителите не е константна величина. Тя, както и всяка друга любов, или се случва, или не. Много родители не обичат децата си. Много деца не обичат родителите си. Въпреки това те поддържат хармонични и пълноценни отношения, защото е налице едно негласно споразумение за взаимна грижа. Днес, от позицията на времето, си давам сметка, че моят баща не е изпитвал към мен любов, макар че като родител беше перфектен. Аз пък имам сложни отношения с майка си, защото не изпитвам любов към нея, макар да полагам изключителни грижи тя да е добре. Любов изпитвам към съпруга си, с когото нямам кръвна връзка. Любовта е неуловима и необяснима емоция, тя прилича много на обсесиите, на пристрастяванията. Понякога влюбените родители се вкопчват в децата си по болезнен начин и оправдават проектирането на собствените си дефицити върху тях с "обич". Аз мисля, че твоят син е късметлия, защото няма да има обсебващи родители. Отношенията между вас ще бъдат като между равнопоставени личности. Спри да се изтезаваш с угризения на съвестта, това, което изпитваш, е напълно нормално. №22 казва много истини в поста си, включително и това, че по въпроса съществува табу и любовта между родители и деца по инерция се представя като разбираща се от само себе си.

30.   Напълно съм съгласна с №22
Мога само да допълня че всъщност авторке ти не си наясно какво е обич към дете и очакваш нещо кой знае колко величествено, а то си е нормална обич. Самия факт че се грижиш достатъчно усърдно за неговото здраве, физическо и психическо израстване е доказателство. Връзката майка син е нормална при теб, не е нормална при тези майки дето от любов възпитават в синовете си някаква любовна зависимост.
Според мен дори е добре да го пренебрегвате малко, за да се научи да се занимава само с нещо, прекалено много време и усилия му посвещавате и това ви уморява. Какво е това нещо, дете да не може да играе само, да не може дори да стой само в стаята си. Гледай малко американски филми с млади родители, детето още от раждането има своя стая, стой в нея и майката ходи там само във времето за хранене и преобуване. То стой само гледа си играчките над кошарата и си гука, какво е това разнасяне на ръце и дундуркане, това не е гледане на бебе. От както българките взеха да имат перални и миялни, започнаха да отделят прекалено много време на бебетата си, а това не е здравословно нито за бебето, нито за майката, нито за семейството. Замисли се ако ти се налагаше да го гледаш на пелени и да ги переш на ръка, дали щеше да му отделяш толкова време на детето?

31.   Само за едната ти искреност - дълбок респект и поклон! Болшинството хора ненавиждат отрочетата си, но нямат смелостта да погледнат истината в очите. А тя е, че децата повтарят нашите грешки, ако ние носим в себе си лоши черти, то задължително и в тях ще се отпечатат генетично.
Познавам високомерни чеда на високомерни богаташи. Присмехулни чеда на присмехулници. Капризни и вечно недоволни, на капризни и вечно недоволни и пр. и пр.
Така, че бедата вече е налице и да плачем и да се тръшкаме - няма да си помогнем.
Големият ми син е на 25 и е вечния инфантил, който никога не благодари за нищо, никога не е доволен, вечно нещо се сърди, изобщо изчадие адово. Но признавам, че когато го носих бях същия гаден и капризен вечно недоволен инфантил.
Със времето повярвах много в Бога и се моля за себе си и него.
За щастие, когато носех втория си син бях пълен и себеотрицателен алтруист, майчица - сенчица над първия.
Получих просто златно чедо и благодаря на Бог за него!
Пожелавам ти и на теб такава сладост и утеха, просто частица от рая, подарена ми от Бог!
Бих те посъветвала да ходиш на православна църква, да се молиш, да му се четат молитви, да се причастява (малки деца се причастяват без пост) и ще видиш как всичко ще се оправи!
Поздрави и кураж!

32.   Вие не сте боклуци, вие сте чисти егоисти. Не желаете да променяте статуквото заради собственото си дете...
За какво изобщо живеете? Саможивници. Никакви съвети и нищо няма да ви помогне. Та вие с години не обичате това дете и не го желаете, как това да се промени сега? Няма как да стане. Най-добре започвайте да му уреждате документите за осиновяване. По-добре така, отколкото цял живот да усеща студенината и неприязънта ви. Това е по-страшно. При живи и здрави родители да живееш без любов, си е равносилно на страшно престъпление. И Е такова!!!

33.   Мислили ли сте да го дадете за осиновяване? Има много хора, които биха го приели с любов и детето ще може да се развие нормално.

34.   Свали и гледай филма "Какво желаят бебетата". Има го на Kolibka.com

Като го изгледаш ще разбереш какво трябва да направиш.

35.   Знаеш ли защо?
Защото на подсъзнателно ниво не обичаш човека от който е!
Защото мразиш и себе си, заради неправилният избор- ТИ си разочарована от себе си, заради грешките и неправилните избори направени до тук....
Знаеш ли млада съм, не ми е дошло времето за деца, но много мислих и честно да ти кажа, ако децата ми не са от човек който е всичко за мен, ако между нас няма онзи най-силен вид любов намиращ се отвъд границите на разумът и материалното- не само че няма да приемам децата, си но и ще ги мразя..
Сигурно ще ти прозвуча като злобна кучка, но според мен дълбоко в себе си се смяташ за нищо повече от боклук, който нищо не е постигнал и в детето виждаш себе си... или това е мнението ти за мъжа ти?
Не исках да съм груба, просто ми напомняш за една съседка със същият проблем.
Не ти е дошло времето за деца още.

Лена

36.   Здравейте! И аз мисля, че Ви трябва друг психолог и повечко търпение и постоянство. Всичко описано от Вас като капризи, безсънни нощи, проблемна бременност съм го минала и аз, но с такава любов мислех и мисля за двете си разнополови дечица /като всъщност отначало исках две момиченца :)/, че от моята позиция няма как да дам конкретен съвет как да го заобичате, при мен си е естествено.

Със съпруга си имате любов и разбирателство, това е чудесно. Според мен не искате да допуснете трети в отношенията си, от страх да не ги промени. Промяната обаче може и да е положителна. Също идеята за трети човек, който да участва активно в грижите за детето е много добра, ще имате време да се адаптирате по - добре.

37.   Авторке, няма човек, който да те разбере по-добре от мен. Всичко, което си написала, съм го чувствала и аз. Синът ми вече е на 21 г. Когато забременях, от самото начало си усещах, че ще е момче. Тежки бебешки години, трудно детство, а тинейджърски г. -не ми се говори..
Като беше бебе, се и захласваше/бъркаш в гърлото и вадиш езика, инак ще се задуши /-не можеш и на друг да го оставиш, после дете, хили се и всичко напук. Заряза ученето на 16 г-по закон. 2-3 години ми крещя, че съм му провалила живота, не съм го гледала, възпитала, ходила съм по мъже, развела съм се с баща му/който не се и сети за него близо 20 год. / и тн. Тежък и късен пубертет...
Сега работи, изкарва добри пари в автомивка и ми помага по малко.
Сега ме прегръща и е нежен повече от всички години заедно. Още живее с мен, но смята скоро да се отдели и да е самостоятелен.
Има си гадже-намирам тук-там неразпечатани презервативи, не казвам нищо, но вътре в себе си се радвам.
Сега се гордея, че имам син-но минаха 20 години от създаването му! Бях мееко казано разочарована... Мечтаех за дъщеря-да ме гушка, целува и показва обич.
И имах тоя късмет! Омъжих се втори път и още като забременях с дъщеря ми, знаех вътре в себе си, че ще е момиче. Тя е всичко, което съм искала, навсякъде сме били и сме заедно, прегръща ме, целува и само за мама говори.
Братът и сестричката се обичат, търсят и питат един за друг. Карат се и разправят за компютри, лаптопи, програми и тн.
Няма да задълбавам в подробности-имаме много трудности, ниски заплати... проблеми, караници... нормално за всеки дом...
Разбирам те, авторке. Много силно те прегръщам-защото няма да ти е леко. Поне едно 15-20 гадини ще ти минат да възпиташ и да се гордееш със сина си. И чаааак тогава ще го заобичаш. При мен беше така-много сходна ти е историята с моя живот, аз съм по-голяма от теб със сигурност.
Не си мислете останалите, че като имаме по две деца, отношението и чувството е еднакво. Не сме машини-идеални също не сме.

38.   Не пишеш на колко години си с мъжа ти.... Оооо, сега виждам, че сте с мъжа ти повече от 10г. -значи не сте толкова млади и зелени. Ако нямаш развит инстикт да бъдеш майка и да приемеш детето си такова каквото е, незнам кой може да ти помогне.
Предполагам, че си от типа жени, които ги вълнува кариера, живота извън дома, нямаш търпение, не си добър слушател и възпитател и т. н. И с това-непременно да е момиче. Че това си е божа работа. Какво значи бавно проходил и проговорил-нали специалисти са казали, че всичко е в нормата. Ти за къде бързаш... Вундеркинг ли очакваш да е. Ами момчетата по начало се развиват по-бавно... Приеми го какъвто е и не очаквай нещо предварително от детето.
Аз имам момче и момиче и при двамата всичко беше по различен начин. Освен това сина ми се напикаваше до 5г всяка нощ и това внасяше допулнително усложнение, но го преодоляхме.
Обикновено не е лесно с момче ревливо и капризно, но и това се преодолява-с любов.

39.   Аз пък препоръчвам книгата "Детето ти е страхотно! Ти не ставаш". Ако детето беше желано от зачеването си още, щяхте да го обичате и такова каквото е. Но понеже не го желаете, не му обръщате достатъчно внимание. Сигурно сте му купували всичко, което пожелае, за да се замири и да не ви занимава със себе си. Така е станало разглезено. Чувства вашата хлад и отвръща с такава. Може би вие самата не сте гений, а защо очаквате детето ви да бъде? Децата се правят и отглеждат с любов. А не защото така трябва, така правят хората, ами какво друго да направим... Така се раждат- дебили, психопати, нещастници, бъдещи подтисници

40.   Не е вярно, че не го обичаш, просто не го харесваш - това са различни неща. Аз имам четири деца и обичам всички еднакво силно, но ги преценявам и като характери - и четиримата са много различни и не всичко в характерите им ми харесва. Но я си представи ситуация, в която детето ти внезапно изскочи пред някоя кола - нали ще се втурнеш да го спасяваш, няма да стоиш безучастно, следователно - обичаш го. Това, че е момче защо те отблъсква, нали после може да си имате и момиче? Нали ти обичаш съпруга си - приеми, че детето е неговото продължение, приеми, че не всичко в живота става по калъп.
Според мен просто си много изморена, и то, защото искаш животът ти да реализира представите ти за идеално щастие, а това е невъзможно. И се мъчиш да достигнеш идеала, но не можеш - никой не може.
Това, че си загубила рано майка си е основната причина, предполагам, да не можеш да се справиш с тази ситуация - просто не си имала нагледен пример за възпитание, не си имала конкретна помощ от нея, а от друга страна, си изградила тази идеална представа за майка си, която сега ти пречи.
Сега, малко по-конкретно. И ние, като са били малки децата, сме си правили график да ги гледаме - трудно е да се отгледа дете. Детето не ти е приятел, то е дете. На него трябва да му се казва - направи това, направи онова. Когато е послушно и умно, задължително трябва да се похвали (дори ако няма за какво толкова), това е огромен стимул за него да става по-добро - любовта на майка му, а то може да я почувства от теб, когато ти си доволна от него, когато го похвалиш. При вас се е получила ситуация, в която детето ви ръководи, а не вие него - и това е резултатът - детето е малко, то не може да ръководи. Аз на моите деца съм им казала, че такава дума "искам" не съществува (особено на най-малката), иначе децата могат да искат до безкрайност, няма оправия. Ако нещо не слуша - наказание (например затворено в другата стая, докато му дойде акъла). Но винаги похвалата е по-добра от наказанието - намери за какво да го похвалиш и ще видиш, че сама ще го заобичаш повече.
По принцип с първото дете винаги има грешки - родителят се учи в движение, а и ти не си имала кой да ти помага - затова се е получило така. Вземи нещата в ръцете си от днес, с обич и разбиране към детето си го насочвай към правилните неща и ще разбереш, че го обичаш.
И още нещо - това не е проблем на съпруга ти - той само отразява твоите чувства.

41.   Проблемът е единствено във вас.

От историята останах с впечатлението, че сте абсолютно МРЪНКАЛО - нищо друго освен мрънкане няма тук.

Вие сте пример за вашето дете, а то със сигурност усеща хладината ви. Хора като вас НЕ ТРЯБВА да бъдат родители!!!

Препоръчвам да се замислите сериозно върху ТЕРАПИЯ С ПСИХОЛОГ - Определено имате ПРОБЛЕМ, който ако не разрешите, ще става все по-зле.

Вземете мерки, защото ще съсипете живота си! Накрая ще има само ОМРАЗА И ОБВИНЕНИЯ. Потърсете помощ, не се срамувайте от това!

Успех!

42.   Знаете ли, можете да се обърнете към някой добър семеен терапевт. Дали като двойка, дали само ти.

Искам и да попитам: би ли могла да го дадеш на другиго детето? Да се откажеш от него. Например, ние сме добро семейство в Западна Европа, смесено, с едно момченце, с професии и обичаме деца. Би ли ни го дала на нас да го осиновим и да си е наше момче. Ще е далеч от теб и няма да знаеш как е.

43.   Много хора не спазват правилата, написани с червени букви. Виждам много "хейтъри" тук и "специалисти" психолози без дипломи. Авторката търси сродни души в подобна ситуация, а не съдници.

Мила анонимна отчаяна душа, аз ще ти кажа: напълно си НОРМАЛНА. Преминала си през много стрес. Убедена съм, че има много други в твоята ситуация.

Аз съм детска учителка от доста години. Веднъж една майка ми сподели за 3-годишната си дъщеря: "Предпочитам да изкарам двойна смяна на работа, отколкото един ден вкъщи с нея." Малката имаше проблеми с поведението. Като не получеше това, което иска, изпадаше в нервни кризи с пронизителни писъци, самонараняване и хвърляне на предмети. Родителите ходеха "по терлици" покрай нея, за да не я раздразнят. Искрено им съчувствах.
Детенцето ти нищо не "усеща". Всички деца слушат в детската градина, а в къщи ти се качват на главата... ако им позволиш. Може би сте прекалено добри и отстъпчиви с него от прекомерно чувство за вина. Бъдете любящи, но строги и справедливи! Създайте твърди правила и измислете последствия, ако не се спазват. Бих могла да ви дам много практични съвети за конкретни ситуации, за да стане живота и на трима ви по-приятен, но това не е мястото.
Аз се боря всеки ден с големите характери на малките човеци и въпреки това, успяват да ме изненадат и да ме хванат неподготвена. Все още се уча и това прави работата ми още по-интересна. Кураж!

44.   43, чудесен коментар! Поздравления!
Първият абзац обаче можеше да си го спестиш, понеже той те приравнява с тези, които упрекваш тук...

Иначе и аз имам проблемно дете, макар че не съм тръгнала да се отказвам от него, и много бих се радвала да ни споделиш повече от безценния си опит на страниците на сайта.

46.   Ще ти кажа, че и аз бях настроена така -ако не е момиче, няма да го обичам, освен това не обичах и баща му. Ами не е така, синът ми е най-важния човек и го обожавам. За съжаление имам такива познати, които се чувстват най-добре когато детето е далеч от тях, все им пречи, все я бият или й се карат, докато аз държа децата да са навсякъде с нас и това създава спорове. Не мога да разбера това поведение, а те двамата се гушкат, целуват, а детето все е отпратено някъде.
АВТОРКЕ, ИМАШ НЕЩО ЗА КОЕТО ХИЛЯДИ МЕЧТАЯТ-НЕ ГО ГУБИ И НЕ РИСКУВАЙ ДА ГО УВРЕДИШ ЕМОЦИОНАЛНО! ЛЕКУВАЙ СЕ!

47.   Най-любящите роднини и родители извършват убийство с усмивки на лица. Те ни принуждават да унищожим човека, който сме в действителност – най-изтънчения вид убийство.

48.   44, потресена съм от коментара ти. Как не се научихте, че проблемни деца няма. Най мразя когато някой обяви детето си за проблемно, при положение че проблемният е самият той. Ако детето ви не се държи както вие искате, то вината си е изцяло ваша.

49.   Понякога и аз се чувствам виновна, защото оставям детето си на 2 години с майка му (баба му демек) или с леля ми , или с леля му. Правя го защото искам от време на време да съм насаме с "мъжът" ми, който не е баща на детето. Примерно понякога през уикендите детето става с майка ми - взема го в петък вечер и аз в неделя сутрин си го взимам от нея. Това не е всяка седмица разбира се, но за мен пък и не е толкова ненормално - мен баба ми ме е гледала от 2 годишна до 13-14, прибирах се вкъщи само уикенда, майка ми работеше.
Та, чувствам се гузно понякога, че пренебрегва детето, заради връзката си, но се старая когато си е с мен да му обръщам внимание, за щастие и приятеля ми обича да си играе с детето, да се смеят, да се закачат, да го учи на нови неща. Просто понякога имаме нужда от малко "помощ" по грижите за детето. В моя случай е майка ми, понеже баща му отсъства изцяло, не го вижда.
Както и да е, разказах това, защото те разбирам за вината, просто се опитай да промениш гледната си точка - не търси само недостатъците му, обръщай внимание на нещата , с които се справя добре, повтаряй му че го обичаш, говори с него спокойно, казва му колко си горда с него, ще видиш че поведението му ще се промени.