Пакет за пълно възстановяване със зъбни импланти в рамките 5 работни дни. Опитен екип и зъботехници, венозна седация от анестезиолог, временни и постоянни мостове - фиксирана цена

Запознай се с актуалните цени на зъбни импланти в дентална клиника Смайл Дентал Сървисес

Коментари

Добави Коментар!

7.   4, щом си не особено умен и възпитан, поне си замълчи да не ти лъсва глупостта и да не се излагаш.

8.   Много тъпо се е получило при теб. Едно ще ти кажа, той няма да спре. Напротив след, като ви се роди детето още по зле ще стане. Че ще имаш и заради какво да го търпиш. Не мога да ти дам съвет, как да постъпиш с детето. Но ако мислиш да го родиш само защото се надяваш да се промени, това няма да стане. Така, че помисли хубаво, ако смяташ, че можеш да го гледаш сама, тогава зарязвай го тоя и продължи сама. Така ще е по добре и за теб и за детето.

9.   Номер 4 много си нагъл, кой ти каза, че някой е умрял за твоята пишка и защо си я вреш там, където никой не ти я е искал?

10.   Според мен, консултирай се с лекар и ако не е опасно направи аборт. Нямаш работа да гледаш деца с този.

12.   Мъж съм и ти казвам, че едва ли ще се промени.

13.   Щом го е направил цели 3 пъти и то с ясното съзнание, че ще ставате семейство, той просто няма скрупули. Абсурд да се промени, а и да се, ще е временно. Нямаш бъдеще с него, прекалено много нерви ще ти коства. Най-добре го напусни, а и помисли сериозно за аборт, защото и детето не заслужава такъв живот с разделени родители, още преди да се е родило, нито пък такъв жалък и слаб баща, който при всяка възможност ще го зарязва, за да си чеше егото и прикрива слабостта с парантии.

15.   Да изневериш докато жена ти е бременна е най-подлото нещо, което един мъж може да направи. Лично аз не бих простила. Да не говорим, че това не му е за първи път. Така, че ако и сега му простиш, това ще си е ежедневие! Ти ще си заета с бебето, а той... кой го знае при коя ще е! За това на твое място щях да сложа край! Колкото до бебето, не знам какво да ти кажа, абортът е отвратително нещо, за това ако мислиш, че ще се справиш като самотен родител и ако имаш подкрепа от семейството си, роди това дете. То няма вина, че баща му е боклук! Обаче пак ти казвам така бих постъпила аз. Бих родила, но бих се разделила с мъжа, защото той не ме заслужава, нито пък заслужава да има дете, но това решение е много сериозно, за това трябва добре да го обмислиш. За това не бързай, дай си няколко дни, ако трябва поговори и с някой близък човек, примерно майка си и тогава реши.
Успех, мила!

16.   Да си сама майка е много трудно, ако си с мъж който ти изневерява постоянно също е много трудно. Трябваше да не му прощаваш още първия път или поне да не забременяваш от такъв мъж. Днешните мъже повечето са такива не знам защо. Може би защото ние жените сме лесни, готови на всичко за тях, а на тях не им се налага да се борят за нас, да се постараят... аз не съм бременна, но също ми е тъжно, защото приятеля ми избяга в чужбина. Взе решение за една седмица и хукна с пари на заем и един сак дрехи. при един приятел в Белгия.

17.   Не съм чела предишните коментари, но след като прочетох историята ти, ми е ясно какво ще е общото мнение.
Този мъж никоха няма да е само с теб. Има и още нещо-ти знаеш за три изневери дотук, а колко всъщност са, това само мъжа ти си знае. И повярвай, този мъж няма да се промени. Не зная дали той е от този тип мъже, които не могат са са само с една жена, или ти не си жената, заради която той би бил моногамен.
Съвети отстрани лесно се дават, аз бих казала какво бих направила-категорично бих се разделила с него и бих направила аборт, кокото и да искам детето все пак си давам ясна сметка, че децата не за един ден, и не може да се подхожда егоистично, само защото искам дете да го родя, а че няма да има нормално семейство-много важно. Е ДА, АМА НЕ. Важно е и още как.
А какво ще решиш не знам, но мъжа ти ще продължава да те гледа в очите, да ти се кълне във вярност с ясното съзнание, че пак те лъже.
За мен правилният избор е само един.
Направи ти правилния за теб, и мисли за нероденото си дете, дали не е по-добре да не се ражда, отколкото евентуално да страда.

18.   Вълкът козината си мени, нрава не! Няма да спре до тук, и те съветвам да махнеш детето и да продължиш напреде. В противен случай ще си гледаш сама детето и ще си блъскаш главата сама.

19.   Аз не съм майка, нито пък са ми изневерявали, но не мога да разбера защо ако родителите се разделят задължително майката трябва да гледа детето. Ясно е, че най-добрия вариант за едно дете е да расте в сплотено семейство, но дори и родителите да не са заедно ако то прекарва по равно време и с двамата и те му показват, че го обичат и са щастливи с него, това няма ли да бъде също един добър вариант? Казвам го, защото съм го виждала на практика. Естествено не мога да кажа как би се получило в конкретната ситуация, но според мен си струва да се обсъди, а не аборта да е първата възможност.

20.   Първо спри да се ядосваш, защото бебето страда. И аз се карах с моя мъж в началото на бременносттта, но след време всичко се промени. Изневярата не е най лошото нещо на света. Вие можете да сте си сплотени пак. Голяма работа, че е кръшнал 3 пъти, ако после си се прибира при теб и те обича. Мъжете са такива. Рядко има верни, а и на тях други неща им куцат. А и той да не ти изневерява физически, ако си мисли за секс с друга жена пак е същото. А това няма как да го разбереш. За това си гледай бременността. Този мъж те обича без съмнение и ще се грижо за вас. Има слабост към жените, но то кой ли няма слабости. Няма мъж да не е изневерил, има жени, които не са разбрали

21.   За първите му две изневери съм му простила. Сигурна съм в това, че тях пренебрегвам с лека ръка. Имахме наистина тежък период в едн момент, сякаш се бяхме изгубили за малко... Оправдавам изневерите му тогава по някакъв начин и ги приемам все едно са се случили когато не сме били заедно.
Но третата... не знам дали ще мога. За мен всичко опира до там дали бих могла да му се доверя отново, тъй като в момента нямам вяра даже, че ще купи хляб, ако го помоля. До толкова е зле положението.
Благодаря за коментарите! Смятам наистина да се оттегля от него, трябва ми време и пространство да помисля рационално, да избледнеят всичките бушуващи емоции и да се съсредоточа върху реалността.
Да, може би казващите да направя аборт имат право... Но наистина ще рухна, ако го сторя. По принцип не съм против абортите, но това дете е заченато с любов и желание. Как може някой да създаде един живот с желание и в следващия миг да отнеме същия този живот? Как? Все едно да сме решили, че искаме бебе и като се роди да си кажем, че вече не го щем. Не става така. Не е редно. А и аз обичам детето си. Дори и още да е твърде малко, аз го обожавам и ценя. Не ми е средство за задържане на мъжа, който обичам. Ние решихме да имаме бебе, защото се обичаме, а не съм го решила сама, за да вържа този мъж до себе си. Така че... колкото и мътно да ми е в главата, мисля че в задържането на бебето съм сигурна.
В момента работя нещо добре платено извън квалификацията си, но мисля че бих могла спокойно да работя нещо от вкъщи, когато родя. Владея добре два езика и поназнайвам още два, имам много добра компютърна грамотност, занимавала съм се с графичен дизайн половин година... все е някакъв стаж. И все нещо ще успея да открия, така че да ми помогне, за да издържам себе си и малкото човече, ако останем сами.
Смятам, че номер 3 ми дава правилна насока. Може би ако човекът който обичам докаже любовта си, ако ме накара да повярвам отново, че има "ние"... може би ще отгледаме детето заедно. Ако ли не, надявам се цивилизовано да продължим живота си и да съумеем да бъдем добри родители, макар и разделени.
Каквото сабя покаже... В сряда заминавам за малко извън града съвсем сама, имам нужда от това; а след това ще видя дали ще се върна в жилището ни или ще отида другаде... До сряда съм му наредила да стои далеч от дома ни и той ме послуша, остана при брат си. Но сега се чудя дали е при батко си наистина или при някоя мадама... Ето че ме гризе, ето че ставам мнителна и ревнива. Ако не успея да му простя, то наистина ще бъде по-болезнено за детето да съм с баща ми.
Мисля, анализирам, чувствам... непрекъснато. Главата ми ще се пръсне, едва издържам и на работа, а и малкото съкровище ме кара да повръщам постоянно. Чувствам се тооолкова изморена и измъчена, надявам се само то да е добре, дано не страда заедно с мен.

23.   Всички мъже изневеряват, дали веднъж или повече. Но ако наистина не можеш да приемеш нещата просто си върви, но не оставяй бебето, тежко е да отраснеш без баща. Но запомни ще срещнеш друг и той ще изневери дори и след години дори и на пияна глава. всички грешим

24.   Аз бих простил всички изневери дори и да са 3

25.   Ами според мен като е разбрал че си бременна ти е изневерил знам ли

26.   Абе, вие като пишете за аборт, давате ли си сметка за какво говорите? За аборт в 7-ми месец!!! Нормални ли сте? Че то лекарите на 16 седмици бременност отказват, те след 25-та седмица пишат...

Авторке, ще си сърбаш кашата, която си надробила. Защо остана с човек, който сам ти е казал, че ти изневерява? И ти ли си от онези "умните", които мислят, че мъжа се променя... не, просто думи нямам. А за любов недей да говориш, че ако не беше тъжно, щеше да е смешно.
Роди детето си и се грижи сама за него. Ще ти е изключително трудно, но друг начин няма, ако искаш да си добре. Ще ти помагат родителите и близките да се справиш физически и психически. Човешко е да се греши, но сега ти трябва сама да си помогнеш. Бягай с 200 км/ч от този скапаняк. Не ти трябва цял живот да ревеш или да трепериш каква болест може да донесе вкъщи половинката. Не си струва!!!

27.   Той пак ще го прави, дори не си е направил труда да се скрие и да не разбереш. Щом искаш детето, давай. То какво общо има с идиотщините на баща си. Не се омъжвай, гледай си детето и не гледай назад. Ако трябва, съди го за издръжка. Не го играй горда, всеки лев е нужен, детето е и негово. От друга страна, ако е признато, този човек може да ви спъва и по-натам. Според мен по-добре живот без баща, отколкото смърт.

28.   Съгласна съм с н. 26, макар че тонът не е приятен. Мога само да добавя, че намирам Авторката за достатачно слаба и зависима личност, за да остане с този човек и тук само си търси вниманието на хората, но решението ? на 100% ще е да остане и да си трайка, а и може би това е по-доброто решение като се има в предвид ситуацията ?.

29.   Авторката е много смела жена номер 28 и казва, че ще отгледа сама бебето си ако така е писано. Много моля да четете внивателно какво е написала

30.   Ето това е-ще те изяжда съмнениети винаги, и от опит ти казвам, че този мъж винаги, докато може ще ти изневерява. Не може да чакаш дете, да си сгоден, а да изневеряваш, дори съм сигурна, че и дете не иска особено, прави го, за да те убеди в измислената си любов.
Седма седмица е бременна авторката, не седми месец, както се е объркал някой по-горе. Това е идеално за аборт.
Имаше и коментар, че този мъж я обича и нека търпи изневерите, ако се прибира у дома после-що за глупав съвет, жените също са хора, и всеки трябва да отстоява себе си, да пази достойнството си и не на последно място-да живееш в лъжа не е достойно, все едно я съветвате да страда.

31.   Авторке, ако нямате брак с този мъж, изобщо не му давай при раждане да припознае детето. Не си заслужава, предвид това, че и той ще има права върху детето. Изобщо, ако си решила да се махнеш окончателно от него, не му искай бащинството! Остани самотна майка официално и се опитай да устроиш живота си наново. Почни от нулата. Защото ако направиш грубата грешка да останеш с него, ти пак ще си самотна майка, само че неофициално! Решението си е изцяло твое! От теб зависи как ще продължиш живота си. Успех и леко раждане!

32.   26, чукча писател, чукча не читател!
"Имам бебе на 7 СЕДМИЦИ в корема си,"

33.   За аборт няма да коментирам-той не се вписва в мирогледа ми. НО ще се съглася с едно-този мъж никога няма да бъде само с теб! Желая ти от сърце да вземеш най-трезвото и добро решение както за себе си, така и за детето, което расте в теб! Лека и безпроблемна бременност!

34.   Мисля, че по- добре е да се отделечиш за малко да се разделите, защото щом го е направил 3 пъти ще има и 4-ти път според мен. Ако се разделите детето сигурно ще остане при теб. Трябва да мислиш само и единствено за него. То е твоето съкровище макар и още да не се е родило... Ако всичко върви добре и детето остане при теб трябва да съдиш мъжа ти (бившия) за издръжка. В момента чувствата ти не са от значение. В този момент има значение само бъдещето на твоето дете.

35.   Съвет няма да давам - само въпрос - какво, ЗА БОГА, или ПО ДЯВОЛИТЕ правиш още с този мъж? !? Разкарай го от живота си, че ти предстаоят не леки, но приятни седмици, месеци и години - бременност, раждане, отглеждане на дете
Имаш ли собствено жилище, или ще си наквартира?

36.   Няма да има по-голямо щастие за мен от това да отгледаме детето си заедно в една стабилна семейна обстановка. За съжаление, поведението на бащата на бебето ми не ми подсказва, че мога да му имам пълно доверие, заради и което към момента сме разделени. Така че... нищо не правя с този мъж. За сега не съм склонна към това да му дам още един шанс, тъй като постоянно ме разяждат съмнения, въпроси и прочие. Искам да се съберем, честно казано, но не мога да му простя, така че няма смисъл да се измъчваме взаимно.
На квартира съм. Нямам собствено жилище. Родителите ми отвориха вратите на дома си за мен и бебето, но предпочитам да сме си сами. И така, животът си продължава :)

37.   Браво, ти си много силна жена. В никакъв случай не го приютявай този обратно, защото ще съжаляваш. Повярвай ми! Поздравления за родителите ти, разчитай на тая , те навярно са от хората, които винагище те подкрепят,но ако имаш възможност да сидалече от тях, по-добре. Просто 2 поколения не могат да живеят хармонично заедно. Макар, че в най-първите моменти щеимаш нужда от помощ, ще се справиш и сама, разбира се, но приеми помощта от тях. Стига, разбира се да не е за сметка на свободата и уважението.
№35

38.   Авторке, желая ти много късмет в живота! Да бъдеш добра майка и да отгледаш добро, здраво и щастливо детенце! Ти си силна жена, истински обичаща рожбата! Лека и безпроблемна бременност! Дано живота ти се уреди, да намериш мил и грижовен съпруг, който да бъде баща на детето ти! Всичко най-хубаво за теб и семейството ти!

39.   Браво, момиче! Лека бременност и здраво детенце!

40.   номер1, " Намери си друг, такъв който ще те уважава и цени, и за който семейството е по-важно от това, да се чуди с кого да си начеше нагона. " Номер 1, мъжът е чесало, той няма нужда от начесване. Няма да уточнявам, кой има нужда от такова. Докато мъжа изневерява, той търси само обект в който да се разтовари, докато женската изневяра е много по сложна, тя не търси само чесало, тя влага и емоционална връзка, което всъщност е същинското предателство. Мъжът си топва жилата и бяга, на другият ден вече е забравил какво е направил, но невярната жена съсипва семейството. Всеки греши, няма безгрешни и след като вече е станало нещо, няма как да се върне. В темата, станалите неща са три, годеж, изневяра, бременност, точният ред авторката го знае. Казва, че в този период е чувствала обич и признателност. Нека си направи анализ на този период, дали не е имало моменти, в които са странили за нещо. Мисля, че не си заслужава толкова да се гипсира и в името на бъдещето раждане да се успокои и скрие томаховката, макар и временно. Тъкмо този период, до раждането, ще бде добър тест за "неверният" съпруг. Ако през този период не покаже издънки и се покаже идеален съпруг, защо да не си го запази не само като биологичен баща, а и като любящ съпруг? Авторката пита" Дали трябва да направим всичко възможно за да изградим семейното огнище някак? " - според мене, да, трябва да опитате. Раздялата няма давностен срок, винаги можете да го направите, защо поне не опитате, началото да е нормално? Детето и в утробата усеща присъствието на таткото и расте по спокойно. Едва ли тези форуми с нещо ще ви помогнат, всички дават съвети, да станеш самотна майка, вероятно, защото те самите са такива. На чужд гръб и сто тояги се виждат малко. Загърбете егото си и си отдайте енергията за доброто на детето. А мъжът да живее с последно предупреждение, при следващо залитане, ще има излитане. Даже и в приказките има компромиси.

41.   №40, добре, че авторката вече е взела решение и няма да те послуша. Иначе човечецът е "залитнал" 3 пъти. Колко още шансове да му дава? Или викаш да бъде като не малка част от жените - търпи и да се прави, че нищо не знае. И ден след ден тя става кълбо от нери и минава на антидепресанти. Пък после като детето порасна да се чуди къде е минала младостта и живота й. Само да те информирам, че едно дете има най-силна връзка с майка си. И когато тя е нещастна и то не е щастливо. И после тези неща избиват. Дали в пубертет, дали по-нататък... Ама кой да мисли предварително?

42.   41, а ти дете имаш ли, или си имаш пуберски проблеми, които искаш да размиеш, като даваш нелогични съвети. От излагането на мисли, си личи, че авторката е далеч по интелигентна от тебе и едва ли пък, твоите пуберски съвети ще приеме. Изобщо, прочете ли цялата история? Или четеш, но не анализираш. Това прочете ли? " Този път не съм толкова уверена във възможността да му простя наистина.
Днес говорих с него. Съвсем спокойно, макар отвътре да изгарям цялата. Той твърди, че това бебе променя всичко, целия ни живот и че оттук насетне не би пипнал друга жена. Че за това дете ще стори всичко, че вече съм единствена в живота му и завинаги ще бъде така. Какво да ви кажа, отново красиви слова... Но ми звучат толкова кухи, толкова празни. Мисля че изгубих вярата си в него. Не любовта, а доверието. "? Авторката не е категорична, тя е на кръстопът. Пише, че любовта й не е умряла, а доверие се печели, то не се купува от бакалията. Щом са говорили и момчето е обещало, че в името на детето, слага край на безгрижният живот, защо искате да превърнете живота й в ад. Нима като се разделят още преди да се роди детето, тя ще стане спокойна и щастлива майка? Проблема не е във моментното залитане на мъжа й, а по скоро в полузагубеното доверие, което мъжът й е обещал, че ще възстанови. Какво по голямо доказателство иска. Като не му даде възможно, как той да покаже, че вече е друг? Нараненото его ли е по важно, от щастието на детето? Явно, повечето мислят за егото, отколкото за детето. Жалко, колко меркантилни жени има, гледат личният си живот, пред живота на детето.

43.   "Мисля че изгубих вярата си в него. Не любовта, а доверието. "

Ето, това е разковничето. Не знам дали си дорасъл дотолкова, за да знаеш, че когато е една връзка доверието липсва нищо не става. Запомни това добре, защото почти всички минаваме през него. Включително и аз. В момента съм на 36г, съвсем сама отгледах дъщеря си, знам колко е трудно и повярвай ми, не ми е толкова лесно да дам такъв съвет. И именно защото съм го преживяла си позволявам да посъветвам авторката така. Може и да е по-интелигентна от мен, не знам, не я познавам, не сме правили IQ тест заедно, че да се види това. Смятам, че 2-те ми висши образования и опитът ми в живота (а той е доста богат, понеже се сблъскам с много неща). Но определено е по-интелигентна от много жени, които мълчат и траят в името на детето. Знаеш ли, защото изневерите са началото. После следват скандали и удряници. А за едно дете това е фатално. Психически. Казвам ти го и от психологическа гледна точка. А дали ще ми повярваш е отделна тема. По-важното е авторката, която е в тази ситуация да го повярва. Защото трябва да мисли за детето си.
С моя бивш мъж запазихме цивилизовани отношения, той дори не ми беше изневерявал. Просто се влюби в друга. Само че, ДОВЕРИЕТО умря. А така не се живее. Разбирах го по трудния начин. Но уроците на Живота обикновено са трудни. Знам какво ми костваше месеци наред да плача, да страдам и да кърмя детенцето си същевременно. И цялата тази негативна енергия да отива в него. И знам, че стрясканията насън и вероятно други неща, които може да изплуват особено в пубертетския период са отражение на горенаписаното. Дано любовта и грижите, с които я обгръщам да изтриват някои неща. Само се моля на Бог да ми е жива и здрава, пък с проблемите ще се борим заедно.

№35, №37 и №41

45.   42, какво значи меркантилни жени - гледат си живота пред този на детето? А чий живот да гледат - по-горе е казано - ако майката е нещастна, нещастно е и детето. Аман от разни криворазбрани жертвоготовности, които водят точно до антидепресанти. По същата твоя логика мога да кажа - жалко, за мъжете, които гледат кефа си и го поставят пред живота на детето. И какви са тези обяснения на №40, може и ти да си автора, че едва ли не изневярата на мъжа не е пагубна, щото, разбираш ли такава му била природата - той на изневерявал, ами разтоварвал, без емоции. А пък само женската изневяра била разрушителна. Айде, скрийте се някъде!
До авторката - да си наясно, че има мъже, които цял живот правят това - избиват си комплексите чрез бройки. Той досега ти е изневерил три пъти, а може и да са повече, ти ще живееш с него? ! Няма да се промени. Много бившият ми съпруг правеше същото още докато бяхме гаджета. Продължи. Разведохме се. Той се ожени отново. И сега отново е разведен. Не е мръднал от 25 години насам. Истории много и всеки ще ти каже според себе си и опита си. Истината е обаче, че всъщност хората не се променят особено - да стоиш и да се надяваш, че твоята любов ще промени нещо си е жива фантазия. Един човек или е читав, или не е. Не казвам, че не може да се случи - може. Но не и на толкова ранен етап от взаимоотношенията ви. Прояви самоуважение и грижа за себе си и му бий шута на тоя! Или направи аборт.

46.   Спора става противен, дори отвратителен. Как може, жени да дават съвети, авторката да абортира( след такава радост, че носи желан живот), карат я да стане убиец на дете, което тя много желае? Четете бе жени, как може да сте толкова жестоки, явно самотата Ви е направила безчувствени същества. Авторката Ви пише ясно - " Имам бебе на 7 седмици в корема си, обичам мъжа до себе си и трябва да съм много много щастлива, че той желае да бъде с мен до края на дните си. " На края на цитата няма да се спирам, защото никой не може да гарантира такова нещо на 100%. Важно е, че в момента се обичат и детето е направено с любов, а злобни женички й дават съвет да го убие. Боже, какво падение. Съвсем закономерно живеете самотни, явно и в семейството си сте били такива егоисти, щом и дете сте готови да убиете. Няма смисъл да давате съвет на разумна майка, защото Вие самите не сте такива.

47.   Аз никога не бих дала съвет за аборт, защото за мен това е убийство. Но понеже темата не е затова го подминавам

№35, №37, №41 и №43

48.   № 46, престанете с тези глупости, че абортът е убийство! Това е едно от малкото неща, за които една жена може да вземе решение, което зависи само от нея. Да, решението за дете трябва да е общо, те го взели и той отишъл и изневерил. А пък тя трябва да преглътне, защото е бременна. В общи линии авторката полезен ход няма, защото бащата не детето й е човек, който на този ранен етап от техните взаимоотношения й изневерява. Доверието между тях е подкопано, следователно връзката им е под въпрос. Да, те могат да останат заедно, детето да се роди и тя да го търпи в следващите 30-40 години. И защо? Една бременност не може да предопределя живота ти с един партньор. И е по-добре да си прецени нещата сега, отколкото по-късно. Другият вариант е да си роди детето и ще си го гледа сама и третият - приключва с всичко. И само да ти поясня, че нито съм сама, нито самотна - това е вътрешно състояние и никога до този момент не съм се чувствала самотна. Имам дъщеря, но ако бях на мястото на авторката много щях да се замисля дали да продължа живота си с тази неблагонадеждна личност и да му раждам дете. Ама много, защото, ако не стане сега, тя ще се разведе с него на по-късен етап, но с разликата, че ще има и дете. А една майка да отглежда сама детето си в България е огромно изпитание, защото бащите по-правило се развеждат не само с майката, ами и с децата си.

49.   н. 48, нека всеки има мнение относно абортите, ок? Освен това, не знаех, че една жена ражда дете НА МЪЖА СИ! Аз родих НАШЕТО дете, без да имам гаранции за бъдещето, както всички хора, между другото. Нищо и никой не е в състояние да ме убеди, че не знаела с КОГО прави детето си. Редното е да е мислела тогава! Още повече, че налице са били изневерите му! Да се е пазила тогава, а не сега да пищи по сайтовете! Животът е най-висша ценност! А абортът лишава от правото на живот! Има и етична гледна точка на нещата!

50.   Не знам дали не е твърде късно за аборт, но за мен е безотговорно да раждаш ей така деца без всякакъв изглед за нормално съществуване.
Да, вярно е, че гаранция няма, но поне при мислещите жени има шанс за нормално семейство, а при Авторката няма и малък шанс за това.

51.   Ами по тази логика, дайте да оправдаем и тези дето захвърлят новородените в тоалетните, щото не могат да им осигурят светло бъдеще.

52.   Абе хора, темата не е за това. Последното мнение го изразих, понеже понесох упрек, че съветвам авторката за аборт, което е НЕВЪЗМОЖНО. А, че всеки има право на решение за собствения си живот е неоспорим факт, не измествайте темата!
Темата е за калпавия мъж и какво да прави авторката в създадената ситуация. Аз дадох съвет, продуктуван от личния ми опит, пък дали тя ще реши така е нейна работа :)
Бъдете по-позитивни!
№35, №37, №41, №43 и №52

53.   От авторката:
Благодаря за пожеланията! :))
Покрай дискусията за злощастното бебе, което видиш ли не го очаква светло бъдеще... не съм напълно съгласна. Не знам колко е трудно да отгледаш дете сама, навярно дори не мога да си го представя правилно... Но все пак фактът, че детето е заченато с цялата ни любов, желание и съзнание е съвършен знак за това, че то не бива да бъде премахнато с лека ръка. Както казах и по-рано, мен абортът на това дете би ме съсипал психически. Но също така съм премислила и въпроса с отглеждането му и дали наистина бих могла да се справя добре с тази не лека задачка и съм на мнение, че ще успея. Не съм калпава, не съм тъпа, а и се чувствам готова за подобно изпитание. Въпреки това, че баща му ми е изневерявал, аз съм сигурна в неговата любов към мен, заради и което не съжалявам за зачеването на детето и смятам, че то има право да живее.
Споменах и по-рано, че абортът за мен не е нещо немислимо. Ако бях забременяла заради непредпазливост, заради глупост, защото мъжът до мен е искал (а аз не толкова.. ) и тем подобни... да, бих махнала детето. Но аз лично желая то да се роди и смятам, че бих могла да му дам всичко от което се нуждае - както от материална гледна точка, така и от страна на възпитание.
Също така искам да добавя и факта, че бившият ми вече годеник все пак наистина се интересува от бебето и бременността ми. Аз съм сигурна, че този човек няма да изостави детето си на произвола на съдбата само защото сме се разделили. И двамата сме достатъчно умни, за да осъзнаем причината за раздялата, но това не променя отношението ни към малкото човече. До каква степен и по какъв начин ще ми помага с отглеждането на детето само един Бог знае, но при всеки случай знам, че не е един от онези типове, които правят бебета без да им пука за бъдещето им.
А относно това дали детето трябва да върже родителите си един за друг съм на мнение, че това не е правилно. Защо? В нашият случай сме се разделили, тъй като нямам грам доверие към него относно това до колко ще бъда аз самата щастлива с този човек до себе си. Мен ме гризат съмнения дали са само тези три изневери, дали пък не е хвърлил око на някоя, дали тази или онази не са били с него... Тази дива ревност ще породи много негативни емоции по време на бременността, но със сигурност и след това. Ревността от своя страна ще породи редица скандали 100%. А тези скандали ще се отразяват на детето по всестранни начини. Сигурна съм, че ако съумеем да поддържаме разбирателство помежду си, бебето ще се чувства по-добре с двама разделени родители, отколкото със семейство, в което царят караници ежедневно.
Както споменах, аз искам да бъда с този мъж отново. Любовта ми не е изчерпана, влечението ми към него никак не е замряло. Като цяло причината да пожелая раздялата е точно това дете. Защото не искам да расте в стресираща семейна среда. Ако бях сама... просто щях да се върна при годеника си и да видя как ще се развият нещата. Ако времето и той самия не ме накараха да изградя доверие в него отново, просто шях да си тръгна след някой спор. Но не съм сама. Имам за грижа детето ми да се чувства добре не само след като се роди, но и докато е в мен. А то няма да е добре, ако се карам постоянно с баща му. Затова избрах да се отделя. Видяхме се няколко пъти с бившия ми годеник - не сме се карали. Обясних му причините за това да искам да е далеч от мен, казах му че определено не мога да му простя с щракване на пръсти и че със сигурност този път ме е наранил ужасно много и не бих могла да допусна втори такъв удар, особено докато съм бременна. Мисля че ме разбра правилно. Дадохме си необходимото време и пространство, ще се виждаме като можем и искаме... но ако се съберем отново, то ще бъде след като и двамата сме обмислили, премислили и осмислили дали бихме могли да прекараме следващите 20-30-50 години заедно. Дали аз бих могла да му простя, ама наистина; дали той би могъл да ми бъде верен. Докато нямаме положителен отговор и на двата казуса, няма да бъдем заедно и това е.
Но така де... според мен бебето не трябва да връзва родителите един за друг. От психологическа гледна точка за едно малко човече е по-важно да живее спокойно в каквато и да било среда, отколкото да живее в семейна среда, въпреки това, че тя е агресивна.

54.   Aвторке, н 3 съм, поздрaвявaм те зa рaзумното решение! Виждaм, че в същност нямaш повече нуждa от съвети, решилa си и си нaпрaвилa нaй- доброто към моментa от позициятa кaкто нa женa, тaкa и нa мaйкa. Искрено се нaдявaм мъжът ти дa съумее дa си нaпрaви прaвилнaтa рaвносметкa, дa порaботи нaд приоритетите си и дaй Боже дa успее дa те спечели отново. Доверието трудно се печели, след кaто веднъж е изгубено... но който искa- може. Обичaй се, обичaй си детето, сегa товa е нaй- вaжното.
Ясно е, че със или без бaщaтa, ще бъдеш добър родител. Aз лично не се съмнявaм! Нaпрaвих си моите изводи от коментaрите ти. Много жени зa съжaление не сa достaтъчно силни или незaвисими ( мaтериaлно/емоционaлно) и буквaлно търпят от стрaх от неизвестното. A неизвестното е сaмо тяхното не знaние/можене.
Ти тaкъв проблем нямaш.
Успех милa, всичко ще е ок с вaс! :)

55.   "Дадохме си необходимото време и пространство, ще се виждаме като можем и искаме... но ако се съберем отново, то ще бъде след като и двамата сме обмислили, премислили и осмислили дали бихме могли да прекараме следващите 20-30-50 години заедно. " -много добро решение, но на практика невъзможно. Първо, никой не може да даде гаранция, че ще бъдете заедно 50 години!? Второ, докато се роди детето, той няма как да стои на сухо, значи ще последва нова "изневяра", което ще обезсмисли решението на авторката. И трети казус, не детето е причина(спойка) двамата родители да живеят заедно, а те трябва да живеят заедно, за да са по пълноценни родители. От това децата само ще печелят щастие. От къде авторката вади заключения, че ще се карат на 100%? С подобна нагласа, по добре да се разделят завинаги, но съм сигурен, че тази майка ще погуби бъдещето на това дете, много странно разсъждава. Тя още не е опитала, как ще потръгнат нещата, а вече ги предрешава!? Не бащата създава дискомфорта на бебето, а майката. Още в утробата й, то усеща негативна обстановка. Дали ще бъде по спокойна, когато се разделят, дали с радост ще очаква бъдещето раждане и отглеждане на детето? Щяла да го възпита правилно!? Без мъж до нея, никакво възпитание няма да бъде, а имитация. Най доброто възпитание става с личен пример, а не с приказки. Животът си е неин, детето си е нейно, както си реши така да постъпи, но щом бащата е загрижен за нея и детето, ненормално е да се разделят. Заради един инат, не си заслужава да страда детето. Щом бащата е загрижен за детето, той ще прави всичко възможно, то да усеща любовта му. А ако родителите са разделени, това ще е убийствено за детето, особено, ако майката го замъкне при втори баща. Ако детето се роди момче, това ще е още по голямо изпитание за него. Когато поизрастне, може и да намрази майка си, за това й решение.