Споделена история от Семейство |
Брат ми се държи отвратително с мен
преди: 9 години, 9 месеца, прочетена 1773 пъти
Здравейте, хорица. Много исках да споделя на някого всичко, което ми тежи на сърцето. Живея с брат ми, който е с две години по-малък. Да поясня, че и аз съм мъж, на 25 години. И двамата сме израснали, без да сме били лишени от нищо, меко казано - бяхме разглезени от нашите, прекалено много. Аз обаче изградих духовни ценности в себе си, но за жалост не мога да кажа същото за брат ми, който стана безобразен лигльо, колкото и да ми е тежко да го кажа. Винаги съм бил пълен отличник, учех с часове, а той едва хващаше тройките и то, след дълго подмазване от негова страна и молби на нашите. Трудил съм се за всичко в този живот, защото така аз съм пожелал, а брат ми никога не си е помръдвал пръста. Не обвинявам нито само него, нито само нашите. И двамата бяхме саксиени деца, но аз счупих саксията, а той се промени в лоша посока.
Исках да уча в Благоевград в университет просто защото не обичам прекалено големите и шумни градове като столицата, но понеже той искаше в София - отидохме в София, за да сме заедно, да не бере грижи по квартири сам или в общежитие с непоносими съквартиранти, а да сме заедно. И тук вече се почнаха големите дразги, като останахме насаме. Преди винаги се е заяждал - и с мен, и с майка, и с татко, но тук само аз останах. Сега ще ви разкажа какви неща прави.
Постоянно разхвърля в квартирата, а аз след него подреждам като че ли съм му прислужничка. Нищо не казвам. Той веднъж не е сготвил нещо, все аз правя това, а най-наглото е, че вечер, когато съм сготвил, не му се яло това, яло му се друго и хайде, аз тичам да купувам пици, дюнери или нещо такова. А когато реша една вечер да си почина и да не готвя, а взема бърза храна - той не искал, яло му се готвено нещо. Направо ме влудява! Но това не е най-лошото, най-лошото е, че постоянно ми мрънка на главата, че не правя нещата както трябва, че съм бил мързелив и че съм бил глупав. Ужасно се държи, а това ме наранява. Аз съм самостоятелен, пари от нашите не взимам, а работя вечер за няколко часа като барман, след това тичам у нас и готвя на "принца", който все е недоволен, после уча цяла нощ, спя съвсем малко, а понякога - не изобщо, ходя редовно на лекции, а когато нямам - все разчиствам на братчето. А неговият живот е: пропуска лекции, когато си иска, успива се, ходи по купони и клубове почти всяка вечер, рядко учи, няма желание за друго освен да МРЪНКА. Постоянно ми се присмива, че слушам рок, а не това, което той слуша. Унижавал ме е пред приятели като съвсем сериозно ме нарече "идиот" или "ретард". Аз не съм. Най-жалкото е, че аз съм доста по-висок и едър от него (мога да го набия ако ме изнерви, но никога не бих го направил), не съм глупак, не съм и грозен, много жени ме намират за привлекателен и ме оприличават на Брад Пит, тренирам, когато мога, но въпреки това имам ниско самочувствие, когато той ме унижава. Не знам защо го прави, винаги се извинява, като казва, че бил изнервен напоследък, щял да започне да учи и да се труди повече, нямало да се държи така към мен, но не престава.
Не съм ли аз този, който трябва да се изнерви? Вечер се разправям с пияници, които не искат да си платят сметката и бъркам коктейли като луд, а после цяла нощ уча, грижа се за всичко, а той е един нехранимайко. Но не това ми е проблемът, а думите му срещу мен. Че все не е доволен, че аз не ставам за нищо. Разберете, много го обичам, той е малкото ми братче, затова търпя, но е трудно... Много ме боли, моля ви, не давайте съвети от типа "Зарежи го, брат ти е пълен боклук", защото ми е брат, не мога ей така да го оставя, много го ценя и обичам, но не знам дали той изпитва същите чувства. Който има брат, би трябвало да знае какво е. Братът стои пред всеки приятел, пред всяка жена, а често дори пред родителите. Не винаги е така непоносим, говорим си, споделяме си, но понякога е супер дразнещ, на настроения е, което е най-гадното. Не знам дали днес ще е в добро или в лошо, но не мога все да се съобразявам с него. Като ме разстрои се извинява, какво ли не прави да се сдобрим, после пак се скараме. Не знам какво да го правя. Само да спре да си променя настроенията и да се държи грубо с мен. Аз съм му казвал, че това наранява, а той казва, че само се е*авал и не ги мисли тези неща наистина, но това ги прави не по-малко болезнени. Не знам... Моля ви, дайте ми съвет! Как да говоря с него? Нашето си е като мъжкия вариант на Пепеляшка, което от една страна е смешно. Или пък сега като прочетете историята, ще ви се стори, че се отнася за мъж и жена, не за двама братя, което е доста смешно, но действителността никак не е смешна. Вече не знам какво да правя. Моля ви, дайте съвети за разговор с него! Че някой ден и аз ще си изгубя нервите и не знам какво ще стане!
|
Коментари |
|
 Вземи последните коментари по RSS |
| |
|
|
| преди: 9 години, 9 месеца hash: f288512a23 |
|
1. Ти си поел за мен ролята на родителите си за това „детенце“. Правиш му мечешка услуга, защото не вярвам той да си намери жена и да създаде семейство например. Ти самият гориш важна енергия и също СИ ВИНОВЕН за това, което е брат ти.
Имам подобна сестра, но много по-голяма от мен. Като бебе и имала малки проблеми (преди да се появя) и от тогава е саксиено дете. Станното е, че отношението към нея като към болен, крехък човек продължава до днес (тя е на 35 г. ), макар че е здрав човек. Цял живот се е очаквало от мен да се грижа за нея, да ? помагам и тем подобни, а когато сме се карали - аз ядох боя, защото как съм могла да се карам с това „болно дете“. За разлика от теб обаче разбрах, че това не е нормално, видях сестра си като голяма, порастнала жена в един момент. Аз подобно на теб се самоиздържах в университета, тя вече беше завършила, но искаше да живее при мен в големия град. Дойде и я изгоних за 2 седмици. Същото поведение като при брат ти ама на 100%. Като видях, че и чисто финансово няма да смогна да я гледам, просто ? купих билет да се прибира и толкоз.
Мисля, че правиме лоша услуга на такива хора като им отнемаме отговорност за живота им. Най-потърпевши са те, защото ти твоя живот си го оправяш, докато този човек цял живот е нещо като инвалид - не умее да стори нищо с живота си, винаги се чувства пренебрегнат и неоценен от другите, не успява и в работа, и в семейство.
Ти пишиш за вашите, че глезят брат ти, но това не е вярно. Ти в момента глезиш брат си. Какво ще му стане например, ако не му готвиш вече? Ще умре от глад? Ха-ха - сам ще се учудиш, че и брат ти притежава инстинкти за оцеляване и няма да умре от глад! Това му е просто средство да ти привлича вниманието.
Спри да му подреждаш също и подреждай само своите си неща, поддържай някаква хигиена, но не му подреждай.
Търси начин да не живеете заедно. Ако имаш приятелка почни да кисниш при нея, но можеш да се изнесеш и другъде - все ще е по-добре от това.
Сестра ми се оправи все пак, но само като е далеч от семейството ми. Когато е на гости на родителите ми попада в старите модели за поведение и изведнъж става бебе, макар че самата тя вече е майка.
Психолозите ще кажат, но това за мен не е нормално.
Интересно е обаче, че когато такива хора са далеч от семейството си, те започват малко по малко да се оправят и да се държат нормално.
Ти пречиш на развитието на брат си!!!
|
| преди: 9 години, 9 месеца hash: 2fa1d4e10d |
|
2. Намери си приятелка!
Наистина, ако сега си имаше сериозна приятелка и искате да живеете заедно пак ли брат ти щеше да е с теб?
Според мен, докато не го оставиш - да живее без теб, това момче няма да промени модела си на поведение, особено спрямо теб.
Разбрах от написаното от теб, че наистина си много силно привързан към брат си, даже чувстваш нещо като дълг да си до него. Но самия ти осъзнаваш, че това е прекалено.
В твоя случай единственото решение ще е да си намериш сериознат приятелка, която ще настоява да си живеете само ти и тя. А и ти тогава от само себе си ще поискаш същото. Така чисто емоционално най - после ще позволиш на самия себе си да остави брат ти да се оправя сам.
Но все пак внимавай какво момиче ще избереш - да не е някоя с подобен на брат ти характера - само де те юрка за разни неща, да те използва, да си прави каквото си иска с теб. Търси някоя с подобен характер на твоя.
Дано да съм била полезна.
Успех.
|
| преди: 9 години, 9 месеца hash: 4398b3b097 |
|
3. Сам си си виновен, ти си си го направил така.
|
| преди: 9 години, 9 месеца hash: 865e57c6a2 |
|
4. Брато, а къде пише брат ти? Това с идването ти в СФ заради него? Аз ако имах пари бих се огледал за това което искам. И тогава мове би ще има нещо, но не го обявявай пред целия свят.
|
|
