Осиновена - Spodeli.net


Нещата от живота...
 
Реклама


 Начало
 Правила
 Добави история!
 Контакт
 
Споделени истории (124653)
 Любов и изневяра (30689)
 Секс и интимност (14697)
 Тинейджърски (22078)
 Семейство (6790)
 Здраве (9791)
 Спорт и красота (4787)
 На работното място (3377)
 Образование (7450)
 В чужбина (1712)
 Наркотици и алкохол (1132)
 Измислени истории (802)
 Проза, литература (1774)
 Други (19418)
 Избор на редактора (156)
 
Полезно

Пакет за пълно възстановяване със зъбни импланти в рамките 5 работни дни. Опитен екип и зъботехници, венозна седация от анестезиолог, временни и постоянни мостове - фиксирана цена

Запознай се с актуалните цени на зъбни импланти в дентална клиника Смайл Дентал Сървисес

 

  

Споделена история от Семейство

Осиновена
преди: 9 години, 9 месеца, прочетена 1938 пъти
Привет! Бих искала да споделя с вас как се чувствам. На 19г. съм и наскоро разбрах, че съм осиновена. Преди се шегувах с това и си мислех, че точно на мен няма да се случи но ето, че се случи. Не ми беше толкова забавно когато разбрах, някак го възприех доста спокойно без проблем. Но ето че тази мисъл ме измъчва. Казвам си че съм го приела и че няма проблем, обаче в същото време с болка на сърцето изричам тази дума, че съм осиновена. Болно ми е, че истинската ми майка ме е изоставила и не ме е потърсила. Благодарна съм на майка ми и баща ми, че са ме взели и са ме отгледали. Всичко каквото съм искала ми е купувано и ми е угаждано. Ако не бяха те- досега да съм някъде по домовете или къде не знам. Ако някой е преживял или преживява същото, нека сподели как го е превъзмогнал. Толкова много за направили за мен, но защо не мога да живея с тази мисъл, че не съм тяхна кръв дори? Да знам, трябва да се живее с тази мисъл, но как да стане това? Объркана съм. :)

 
Сподели историята:
 
<< Предишна Случайна Следваща >>
 
 

Коментари

Добави Коментар!
Вземи последните коментари по RSS
 
Изпрати ми имейл, ако някой добави коментар към тази история (какво е това?)
 
Email:
  ... ... ...
Коментари на страница: Най-отгоре:

преди: 9 години, 9 месеца
hash: 20a8c22b3f
гласове:
1 2 3 4 5
  (305911 гласа)

1.   Аз научих на 5 и то стана случайно. И го приех добре :D смисъл не ми е гадно.

 
  ...
преди: 9 години, 9 месеца
hash: 25b5051fc0
гласове:
1 2 3 4 5
  (252444 гласа)

2.   Аз не съм осиновена, но имам един съученик, който е осиновен, но не казва на никого, научих от други хора и веднъж се скарахме и се ядосах и му казах.. еми аз поне не съм осиновена, а си знам родителите.. и той млъкна и му стана гадно, после на самата мен ми беше гадно, смисъл той се държа зле, но не биваше да го казвам. Когато се прибрах казах на майка ми и тя ми каза, че не е срамно и не е трябвало да го казвам. Аз знам, че съм си дете на нашите, защото съм им одрала кожата, като ни погледнеш все едно гледаш един човек в три тела със съвсем леки разлики, но това е друг въпрос. Попитах я, ако бях осиновена какво щях да казвам, ако хората ме подиграват и как ще е било правилно да се чувствам и тя ми каза, че ако тя е била осиновена и някой я беше обидил за това е щяла да каже това '' аз поне съм избрана от хиляди, защото при осиноняването хората дават критерии как искат за изглежда детето, от какво семейство да е, русо или чернокосо, очите, цвета на кожата, произхода, а ти просто си се паднал на родителите си, искат или не трябва да те гледат, а моите са могли да вземат всяко дете, но са избрали мен''. Така че се чувствай специална и недей отдава значение на това, не оскърбявай сегашното си семейство и не търси истинските си родители, дори не споменавай на тези, че искаш да откриеш другите, понякога миналото е минало и трябва да си остане там, няма какво да превъзмогваш, ти си избрана и искана. Имаш всичко и сама каза, че не си по домовете, там има изнасилвания, бият ги, ти си спасена, бъди благодарна. Може би истинската ти майка или е нямала пари да те гледа или е била прекалено малка и техните са я принудили да те остави, помни от мен че това не е родител, един истниски родител никога няма да остави бебето си и да знае, че някъде там то диша далеч. Родител е този, който те оглежда и трепери над теб, докато си бона и ти прави супи и ти плаща обучението, за да си човек равен на другите. Понякога истинските родители не ценят детето ти, майка ми можеше да е някоя луда и да те бие и тормози. Кръвтта вода да става, така е, но не ти трябва да ознаваш от къде идва тази кръв, щом дори нито от страна на майка ти, нито от на баща ти никоя баба или дядо не е поел грижите за теб и не ги е спрял да те зарежат. Остани както си сега и се примири, лесно е, живей както до сега и не го мисли много много. Можеш само да ги целуваш и да им благодариш, че не ровиш по кофите и, че имаш образование и подслон и има какво да извадиш от хладилника и да сложиш на масата. Сега като прочетеш това иди и ги прегърни силно без да казваш защо. Усмихни се и им купи нещо, зарадвай ги, защото първият шанс в живота е умрял за теб, буквално те са ти дали втория, а не всеки го получава. Съветвам те да отидеш в някой дом за сираци, сама, без да казваш на никого, прекарай деня с децата, занеси им играчки, които не ти трябват и някоя дрешка, погледни болката в очите им, тях никой не ги иска, те сами ще се борят с живота, нямат подкрепа, като станат на 18 им бият шута и ги пращат на улицата, отиди и погледни какво щеше да стане ако ти не беше осиновена, а после ми говори кой е твоя кръв и кой не е, извинявай много, но си неблагодарна.

 
  ...
преди: 9 години, 9 месеца
hash: 491b97d195
гласове:
1 2 3 4 5
  (223330 гласа)

3.   Аз също съм осиновена, разбрах го, когато бях малка. Беше ми тъжно, не съм сигурна, че проумявах какво точно се случва. Години по-късно се чувствам късметлийка, че са се спрели точно на мен, а не сега, както ти казваш, да раста по домове.
Това са нещата от живота, случва се... Погледни го от добрата страна - тези хора са ти спасили живота. Моите биологични родители са загинали в катастрофа малко след раждането ми, така че няма как да ги съдя.
Единственото, което можеш да изпитваш към осиновителите ти, е благодарност. Кой бил чужда кръв, кой не, е ала-бала и няма никакво значение в случая. Всяка жена може да роди, но не всяка може да отгледа детето си.

 
  ... горе^
преди: 9 години, 9 месеца
hash: 439a0a8bac
гласове:
1 2 3 4 5
  (142012 гласа)

4.   Родители не са тези които са те направили и родили, а тези които са те отгледали! Ако не беше осиновена, щеше да си на улицата. Мисля, че като децата станат на 18 ги махат.

 
  ...
преди: 9 години, 9 месеца
hash: 388c6f38f8
гласове:
1 2 3 4 5
  (2 гласа)

5.   И преди съм писала по подобни теми в сайта-значи аз съм също осиновена. Имам брат(биологично дете), но имам чувството, че мен ме обичат повече-гледана съм като цвете в саксия, угаждат ми, обичат ме, от нищо не съм лишена, въпреки че не са много заможни хора. И в тези трудни дни успяха да постоят къща-те си знаят какво им е коствало-постоянно на работа, да спестят пари, но колкото и да са били изморени и отрепани от работа, винаги са ни обръщали внимание, не сме били оставени на втори план! Е, как можеш да кажеш нещо насреща на тези хора? ! Никога не са им отговаряла или казвала, че не могат да ми казват какво да правя, защото не са ми родители.
Авторке, всяка може да роди дете, но не всеки може да бъде такъв родител; аз не мисля, че щях да имам наполовина толкова всеотдайни родители, ако растях с биологичните си.
Сигурно ще кажете, че съм се паднала на добри хора, но като нищо е можело да ме върнат(мисля, че имат това право-да се откажат да ме отглеждат). Като малка бях доста трудно дете-не нещо сериозно, но съм доста своенравна, но като не съм осъзнавала какво правя, сега ми е тежко, когато си спомням, можело е да се спестят всичките тия разправии, затова пък сега съм най-примерната дъщеря.
Наскоро гледах по Господари на ефира, че някакви хора си търсят биологичните родители, искали да знаят кои са, но според мен е безсмислено-защо ще търсиш някакви си хора, които са те изоставили преди тооолкова години, ако са те искали, са щели да те задържат. Осиновителите ми е трябвало да се справят с две деца, да пестят за къщата, за нас, да заделят за образованието ни... не винаги сме имали пари-имало е периоди, в които е трябвало да живеем много пестеливо, но отказали ли са се? Не, това е да си истински родител-не са се предали и в най-големите трудности, за да осигурят на децата си един хубав живот!

 
  ...


...
преди: 9 години, 9 месеца
hash: d0cdd71b68
гласове:
1 2 3 4 5
  (0 гласа)

6.   От къде идвaм aз, коя съм, кaкво не мие нaред, че сa ме зaрязaли, кaквa е кръвтa/генът, които нося? ! Товa бяхa чaст от въпросите, които съм си зaдaвaлa, когaто рaзбрaх.
Говорилa съм с мaйкa ми зa всичко, което ме интересувaло, с тaткопо не ми дaвaше сърце, зa него бях " нa тaти принцесaтa " и дори се стрaхувaх дa не излезе, че нося лоши гени, които дa променят мнението му зa мен.
В моят случaй се окaзa, че биологичният ми родител е бил женен, зaбременявa любовницaтa и тaкa. В последствие той е кaзaл нa съпругaтa си, стигнaли сa до решението дa ме вземaт, ( имaт двaмa синa ) но вече съм билa осиновенa, от родилното още.
Чaкaли сa ме моите родители 9 години, можеш дa си оредстaвиш щaстието им:).
Зaпознaх се с биологичният мъж от двойкaтa, негово копие съм почти. Кaкво дa ти кaжa, при всичките ми стрaхове, че ще изоaдне в истерия кaто му кaжa коя съм и ще ме изгони, нaй- ме втрещи кaто се рaзплaкa и се нaрече мой " бaщa ". Сигурен бил, че някогa ще го потърся. Рaзкaзa ми всичко. Почувствaх се добре от товa, че вече знaех коя съм, но товa нaстойчиво повтaряне, че той ми бил " родител " ме вбеси. Aз си имaм един бaщa и зa мен е човекът, който ме е отгледaл. Сaмо искaх дa знaм... чия е " семкaтa " все пaк.
Искaше дa се зaпознaвaм със семейството му, дa поддържaме връзкa. Дори зa рожденият ми ден (26год. тогaвa) ми изпрaщa един огромен плюшен лъв ( зодиятa ми ) с кaртичкa " от тaтко ". Товa зa мен беше решaвaщо. Кaзaх му кaтегорично, че нямaм нуждa от контaкти, имaм си бaщa, кaквото съм искaлa дa знaм, вече го знaм и прекрaтих всякaкви отношения с него. С женaтa никогa не съм се срещaлa и нямaм нуждa.
Бих те посъветвaлa дa потърсиш тези, които сa те създaли и дa откриеш коя си. Товa е големият " тормоз " при нaс осиновените.
Въпросът винaги е " кои сме ние? ". Не зaбрaвяй, че едни сa те създaли, но други сa те оформили кaто човек, личност.
Говори и с родителите си, некa ти споделят кaквото знaят.
Инaче aз много се дрaзня кaто кaжaт някои, че ТРЯБВA дa сме блaгодaрни нa осиновителите си с някaквa зaдължителнa ноткa. Блaгодaрнa съм нa родителите си зa товa, че сa нaпрaвили кaквото сa нaпрaвили зa мен кaто РОДИТЕЛИ. Обичaм ги кaто тaкивa, a не по зaдължение някaкво. Обичaли сa ме, подкрепяли сa ме в добро и зло именно кaто родители. Искaли сa дете, не сa могли дa имaт чрез зaбременявaне, сдобили сa се чрез осиновявaне и товa е. Aко не бяхa се държaли именно кaто родители с мен, aко не бяхa именно мaйкa и бaщa зa мен, нищо не би могло дa ме зaдължи дa ги увaжaвaм или обичaм. Тa тaкa, нормaлно семейство, родители- дете. Открий " производителите " и ще се успокоиш и продължиш животa си нормaлно.

 
  ... горе^
преди: 9 години, 9 месеца
hash: 02ac81e201
гласове:
1 2 3 4 5
  (100228 гласа)

7.   Аз не съм осиновена, но в детските ми и младежки години имах много проблеми с родителите си - и най-важното много често се чуствах необичана, неценена и непотребна за тях. Като че ли им бях някаква тежест, товар, който трябва да мъкнат без желание напред в годините. Затова, без до тогава да познавам изобщо някой осиновен, един ден, когато бях в 10 клас и ми беше прекипяло, аз им заявих, че не вярвам те да са ми истински родители и че не е възможно родителите да си тормозят толкова собственното дете. И че най-вероятно са ме осиновили и сега съжаляват затова и не се интересуват от мен. Да си родител не означава да осигуряваш просто храна, дрехи и елементарни потребности! Да си родител е отговорност, да си родител е да дадеш любов и да научиш на любов, на разбирателство, на доброта... Аз съм благодарна на моите родители, защото те ми показаха нагледно какъв родител не трябва да бъда. В момента аз имам една дъщеря на 28 години, 2 внучки на 8 и 4 години и сега с втория ми съпруг ще осиновим момиченце, което до седмица ще е вече у дома и искренно се надявам да й дадем и научим на най-важните неша - любов, доброта, дом, семейство и подкрепа! Ако иска един ден - да отиде и се запознае с истинските си родители, но едва ли ще й хареса коптора в който се раждат не деца, а пари/под формата на социални и детски помощи/. Генът е важен дотолкова, доколкото носи съхранението на наследственността. И нищо повече! Всичко останало и определящо е средата и отношението - те формират индивида като човек или като имбесил. Ако се огледате около вас, ще откриете безкрайно много примери и доказателства за това. Така че, бих казала на всички осиновени - вие сте това, което искате да бъдете, чуствате се така, както вие искате и няма никакво значение какво мислят и казват хората около вас, дори и аз! Всеки сам кове и живее живота си и сам прави избора в него - дали да бъде и се чуства като победител, или да бъде и се чуства като жертва! Така че - бъдете победители!!! Независимо от всичко и всички!!!

 
  ...
преди: 9 години, 9 месеца
hash: 09386f1f9a
гласове:
1 2 3 4 5
  (0 гласа)

8.   Здравей! Миналата събота в „Съдебен спор“ беше млад мъж, който до 18 години е живял по домове за сираци. На 13 години го е изнасилил възпитател от дома. Оплакал се на директора, но той му казал, че лъже. След това същият изрод го е изнасилил още 3 пъти. Завързвали са ги за леглата по цяла нощ. Карали са го да носи вода посред нощ от реката и да мие тоалетните, защото е казал за изнасилването. Изнасилено момиче е скочило от най-високият етаж и е починало. За разследването казали, че е ходела на сън и така е скочила. Той е бил местен в много домове и навсякъде е същото ужасяващо положение. Каза, че е опитвал да е с жена, но не става и е хомосексуалист. Успял да си купи в едно село един декар място и си построил колиба от ламарина и я облицовал с дъски. Голяма е колкото една кола. В нея има легло и печка на дърва. Топли си вода на печката и се къпе в корито. Тоалетна няма и ходи където намери. Трябват му 2000 лева за да си пусне ток. Историята му разплака аудиторията. Не знам как бих се почувствал ако разбера, че съм осиновен и съм дете на 5-6 години. Със сигурност обаче на 19 години ще заобичам родителите си повече, като знам, че са направили всичко за мен. Постави се за малко на тяхно място. Мислиш ли, че е лесно да вземеш решение да осиновиш чуждо дете? Знаеш, че възпитанието е много важно, но и гените играят своята роля. Мислиш ли, че не са се страхували какъв човек ще излезе от теб? Това са хора на които безкрайно се възхищавам. Аз лично бих ги обичал още повече, като знам, че са ме осиновили. За биологичните родители не съжалявай, че не ги познаваш. Фактът, че са те оставили е напълно достатъчен, че не си струва да ги познаваш. Помисли си къде щеше да бъдеш сега, ако никой не те беше осиновил! А през какъв ад щеше да си преминала, дори не мога да си представя. Спри да мислиш за биологичните, а обърни внимание на истинските си родители!

 
  ...

Коментари очaкващи одобрение: няма
...

Коментари, които са написани неграмотно, с латински или главни букви няма да бъдат добавени!

1. Бъди полезен на другите с коментара си!
2. Хейтъри не се толерират!
3. Обидните квалификации не са аргумент :-)
4. Пазете мъдростта за себе си, другите имат нужда от съчувствие!

Знаете ли, че след символите запетая и точка винаги следва интервал?   [ Да ]   [ Не ]

При нас коментарите се одобряват ръчно. Въведи своя имейл адрес и ще получиш известие, когато бъде публикуван нов коментар.(какво е това?)



Copyright © 2007 Spodeli.net
eXTReMe Tracker