 |
|
|
| |
|
Полезно |
|
Пакет за пълно възстановяване със зъбни импланти в рамките 5 работни дни. Опитен екип и зъботехници, венозна седация от анестезиолог, временни и постоянни мостове - фиксирана цена 
Запознай се с актуалните цени на зъбни импланти в дентална клиника Смайл Дентал Сървисес |
|
| |
|
|
|
|
|
|
Споделена история от Семейство |
Как да си върна живота?
преди: 9 години, 9 месеца, прочетена 1915 пъти
Всеки ден се будя с нежелание. Имам бебе на 6 месеца. Роди се с проблем- оперираха я два пъти и имаше много дълъг престой в болницата. Заради това сега е много назад с теглото, не можем да догоним долните граници. Веднага след раждането ходих по психиатри и изживях най-големия си ужас в живота. Бебето беше с опасност за живота два пъти и едва го преживях. Все още пия антидепресанти. На всичко отгоре ходих на гинекологичен преглед и се установи чрез цитонамазка, че имам предракови клетки на шийката и май ще се наложи операция. Нямам желание за живот. Откакто родих всичко върви надолу. Тревожа се как ще се развие бебето като на 6 месеца е все още 5 кг. Тревожа се и за здравето си. Имам много сутрини, в които съвсем сериоозно мисля за самоубийство. Напълнях доста от стреса и стоенето вкъщи. Преди да забременя бях 53 кг , а сега съм 67 :( Чувствам се грозна, не се поддържам вече. Дори не знам къде са ми дрехите,. ходя само с анцуг. Не ми се живее. Всичко пропадна откакто родих. Изживявам силна депресия с мисли за самоубийство и това не е типичната следродилна депресия. Всичко е заради заболяванията на детето и сега заради стреса май ще си докарам рак. Нищо не ме радва, чувствам че си провалих живота с това раждане. Мъжът ми се опитва да ми влиза в положение, но до кога?? Той проста е с друга натура и нищо не го тревожи. Иска ми се да се самоубия, но ми е мъчно за мъжа ми, как ще се справи сам?.....
|
| |
|
|
| |
|
|
| |
|
|
| |
Коментари |
|
 Вземи последните коментари по RSS |
| |
|
|
| преди: 9 години, 9 месеца hash: 617e9c7a9b |
|
1. От какво е болно детето, сега като е по-добре би трябвало да качи килограми. Не се предавай, бебето разчита на теб. Като мине този период, детето стане на 4, 5г. ще имаш повече време, ще спортуваш, ще се храниш здравословно и ще отслабнеш!
|
| преди: 9 години, 9 месеца hash: bc10f43923 |
|
2. Когато човек се отчая напълно, тогава започва промяната, защото разбира, че нищо не може да му помогне, освобождава се от очаквания, надежди. Трябва само да не се потапя в егото си, а да се възползва от това отчаяние и да направи завой към Вселената.
И аз имах здравословни проблеми и трябваше операция, имаше вероятност да остана инвалид, но когато се изпаднах в тотална безнадежност, усетих някакъв оптимизъм от нищото, бях сигурен незнайно как, че нещата ще се наредят, усетих, че земните неща не могат да ми помогнат и не мога да се оповавам нито на парите си, нито на уменията си, нито на лекарите, нито на нищо земно. В този момент разбрах, че само Бог може да ми омогне. В този момент казах най-съкровената си молитва, най-чистата. Не съм религиозен, но така ми дойде от вътре.
След няколко дни лекарите в недоумение установиха, че съм се излекувал след поредните изследвания. И нямаха никакво смислено обяснение.
След време намерих тази статия в нета http://dveri. bg/component/com_content/Itemid, 98/catid, 66/id, 12770/view, article/ и разбрах смисъла на това, което ми се е случило. Имаме нужда от такива катаклизми в живота си, за да видим истината. Абстрахирай се от религиозните термини, разбери ги по свой си начин, но трябва да постигнеш истинско освобождаване от надеждите.
|
| преди: 9 години, 9 месеца hash: 448963eb7a |
|
3. Самоубийството не е решение и то не е спиране на болка, а предавато й на друг. Според мен е най-добре да не го правиш, помисли че за бебето е най-важно да расте с жива майка и баща, като стане тийнеджър как ще се чувства като знае, че майка му се е самоубила, демек не ти е пукало как той ще се чувства. Хората такива неща преживяват, а са още живи. Виждам борбени хора, останали без ръце, без крака, с аномалии в лицата, а ти имаш тяло и нормално лице и нямаш никакво право да се отказваш от живота. Засрами се, казва ти го 17 годишно момиче, а ти си по-голяма от мен, но с по-малко акъл. Спри да се оплакваш и си вземи живота в ръце, след 5 години като всичко е наред ще се обвиняваш за тези мисли. Води бебето на прегледи, прави каквото е нужно, за да оцелее, храни го повече, все някога ще вдигне на килограми. Имаше предаване за бебе със синдром, който го кара никога да не пораства, на 15 години беше, а имаше тяло на новородено и неговата психика, родителите не го оставиха и не се самоубиха, а се грижеха за него, то никога няма да е нормално и е в тежест, но се борят. Направи си нужната операция и махни раковите клетки, като оздравееш и се съзвземеш яж плодове, салата, ходи на фитнес и ще свалиш нужните килограми, ще си върнеш формата, гримирай се, вземи си нови дрехи, подвони се малко за мъжа си и си гледайте детенцето, не става така да зарежеш всичко. Хората преживяват препядствия, за да се научат какво е щастие и като го получат да го оценяват. Като малка нямах нищо, търпях лишения и подгиравки от съучениците си, бях тормозена и исках да се самоубия, само аз нямах както те и те удряха и ми пожелаваха смъртта, но аз не се отказах, живях някак си, обиждаха че, че съм грозна и дърпаха косата ми, как мислиш че живея с тези спомени? Детството ми беше ад, но с годините знаех, че ще стане нещо хубаво и сега съм хубава, никой не ме обижда, нашите си стъпиха на краката, купих си всички неща, които не можех и за които мечтаех. Запознах се с нови хора и си хванах гадже и сега виждам, че си е струлало, сега ценя щастието и това което имам, а преди ако го имах от самото начало на живота си щеше да е рутинно за мен и щях да каже. еее кво толква, всеки има тези неща в живота.. и нямаше да знам стойността. Така, че и на твоята улица ще светне слънце, ще отслабнеш и ще имаш хубаво и здраво бебе, избии негативизма. Едва ли те ти обвинявай бебето, че е родено и животът ти е тръгнал надолу, еми то не се е родило само, то е твое, изглежда всякаш искаш да го няма и съжаляваш, че е живо, а не е умряло, гадно е, сама си си решила да имаш дете и да забременяваш, а сега си поеми грижите и не бъди безотговорна, някой хора не могат да имат деца.
|
| преди: 9 години, 9 месеца hash: c31b768d0f |
|
4. Аз ще бъда малко по-рязка в изказването си! Защо си мислиш, че за всичко е виновно раждането? Или може би виниш самото бебе? Недей така! Притесняваш се за мъжа си, но истинският повод за притеснение е детето ти! То е изцяло зависимо от теб! Разбирам какъв шок си преживяла, но това би трябвало да те стимулира да дадеш най-доброто от себе си, за да помогнеш на дететнцето си! Ако ти рухнеш, как точно ще му помогнеш!? Самоубийството не е решение на проблемите, а бягство от тях! Амбицирай се малко! Хората не познаваме границите на възможностите си! И твоите далеч не са изчерпани! Само така си мислиш. Килограмите се свалят, а дрехите-ами измъкни ги от там, където са, изхвърли всички анцузи и готово! Не чакай решението на проблемите ти да дойде като Манна небесна, а се бори!
|
| преди: 9 години, 9 месеца hash: 9f5919c3d5 |
|
5. Мога да ви успокоя поне за раковите клетки. Аз също имах ужасна цитонамазка, с лоши прогнози и прочее. На 28 г. съм, нераждала жена и даже ме плашеха, че след операцията ще е трудно евентуално раждане. Направиха ми такава операция, обаче страшно се бях депресирала преди това и изживях ужасни мигове от тоя страх какво ще стане. Искам да Ви кажа, че не беше въобще страшно, нито по време на процедурата, нито след нея. Нищо особено, не е по-неприятно от каквато и да е друга гинекологична манипулация. И сега нямам никакви ракови клетки и съм ПАП1, една година след това! А толкова се ядосвах, плаках, депресирах. Въобще не си струваше страха. Всичко е заздравяло и даже забравих, че ми се е случвало. Гледайте по-леко поне на тоя проблем. Съветът ми е да се доверите на добър специалист, понеже това е важно при операцията. Един от най-добрите е в Болница шейново (кабинет мисля, че беше 3 или 4), той се занимава само с такива ракови и предракови заболявания и си знае работата.
|
...
| преди: 9 години, 9 месеца hash: 3b41e27093 |
|
6. Ох, горката... Много ти е тежко - то самото отглеждане на дете е достатъчно трудно, при заболявания в допълнение и то - сериозни, направо не мога и не искам да разбирам колко зле се чувстваш. За да ги пребориш, ще трябва да се стегнеш. Предадеш ли се, нямаш шанс.
Виж, малко ти е съня, страхът ти е голям, но помисли за момиченцето си - ти си го създала, нужно ли е да го обричаш на живот без майка? Ами усмивките му, сричките, които вече казва, не те ли радват? Килограмите не ги мисли, ще се оправиш, важното е да се закрепите здравословно с бебенцето, после всичко ще се оправи, но трялва да си върнеш куража и борбеността.
|
| преди: 9 години, 9 месеца hash: 5d6b9e89a3 |
|
| преди: 9 години, 9 месеца hash: 2010892a21 |
|
8. Спри се и прецени, какво точно искаш, не си описала, но не виждам какъв ти е проблема, детето било болно, лекарите са помогнали с операции. Бебето не е чак толкова слабо, като се има предвид две операции за шест месеца, то от сега нататък ще започне да наддава. За шийката на матката иди за още други мнения, предракови клетки, какво е това, нито е диагноза нито е нещо окончателно. Предраковите клетки могат да се излекуват от само себе си, но не с притеснения тръшкане и мисли за самоубийства.
Прерови гардероба облечи си най-хубавите дрехи и покани довечера мъжа си да излезете с количката на разходка, започни да се усмихваш, радвай се на живота, дори това да са последните ти мигове. Това е начина да помогнеш на себе си и на бебето. Как да яде бебето като му подаваш храна с такова настроение, то чувства всички твой мисли и чувства, помисли малко и за него и за мъжа си.
|
| преди: 9 години, 9 месеца hash: ed5e849268 |
|
9. Не се предавай, това е изпитание. Самоубийството ще те дръпне много назад. По добре изстрадай мъките, няма да са вечни. Така ти е било писано. След трудностите ще си пречистена.
|
| преди: 9 години, 9 месеца hash: 61f92f8926 |
|
10. Авторке, станалото, станало - не можеш да върнеш времето назад. Нямало е как да знаеш, какво ще се случи, такъв е живота и всеки преминава под една или друга форма през нещо подобно. Спри да се самосъжаляваш и започни да вземаш живота си обратно в ръце. Започни тренировки, виждай се с приятели - повечко излизай, постепенно ще си дойдат на мястото нещата. Прехвърли грижата за детето за известно време на мъжа си или роднини - в момента имаш крещяша нужда първо да овладееш собствения си живот. Докато не решиш противоречията вътре в теб, няма как да си полезна и за бебето, даже напротив тревогите и притесненията ти ще резонират и върху него, а децата попиват като гъба. Дистанцирай се докато се овладееш. Поглези се, успокои се - в начален стадий са обратими нещата - само трябва първо да се почувстваш отново добре в кожата си и да спреш със саморазрушителните мисли. В момента най-важното е да спасиш собствения си живот, да стабилизираш здравето и психиката си - едва тогава ще можеш да си полезна и за околните и да бъдеш и пълноценна съпруга и майка.
И се консултирай на всяка цена и с психолог и с психиатър, защото това, което описваш много напомня на средродилна депресия. И в начален стадий също може сравнително лесно да се овладее. Сърдечна прегръдка ти изпращам.
|
...
| преди: 9 години, 9 месеца hash: 88b82394bf |
|
11. Спокойно. Най-тежкото е минало, освен ако ти самата не искаш да пуснеш лошотиите в миналото. Бебето ще наваска. Големият проблем е, че са започнали да те тъпчат с антидепресанти, но не е минало толкова време, има отърване и от това. Опитай се и ти да подкрепяш съпруга си, щом и той стои зад тебе.
14 килограма е нормално да ги качиш покрай раждането, но това се случва на всяка жена. За 1-2 години можеш да ги свалиш.
А пък това с "предраковите клетки" да тежи на съвестта на този, който те е наплашил.
Мога да ти препоръчам лекар, който би ти помогнал с диетичен режим, овладяване на емоционалните смущения и общооздравителна програма, но не знам дали модераторите ще позволят.
|
| преди: 9 години, 9 месеца hash: 18e789442f |
|
12. Аз всъщност от доста време живея един живот, който може би сам съм си направил, но не знам колко хора биха издържали. Не се съмнявам, че има и много по - в адско положение от мен... От известно време просто така са нещата, че все едно не живея от сърце, не знам как да го опиша... вчера си помислих, че всъщност аз нямам с нито един човек някакви истински отношения... Живея в нас, не защото се радвам да живея тук, а просто защото нямам къде другаде, или с кого.. а тук всъщност нямам истински отношения с никого, не знам как да го опиша. Нещо като кошмар, лъжа с която съм свикнал, защото имам нужда да се храня и да спя, а ако тръгна трудно се намира това просто така. И в момента, все едно сърцето ми всъщност не споделя нещо, а аз анализирам, безчувствено...
Естествено на кой бих могъл да помогна в такова състояние?
Минах през доста "периоди", разни такива "духовни" търсения и на много хора се опитвах нещо да разкажа... Сега напоследък почнах като се събуждам и без да искам от сърцето ми шсе едно понякога излиза "сатана вземи ме" и тем подобни, мога да разказвам как се стигна до тва... но не знам дали всъщност знам точно защо. горе долу предполагам. доста е сложно.
Понякога пък без да искам го "чувствам към някой човек или момиче или дете...
Много е усложнено как се стигна до това за да го разкажа, свързано е с разните ми духовни стремежи и с някакво разочарование мове би от себе си и от бог-всъщност мисля си от моята представа за него. Сложно. За да опиша всичко може би няма да стигне цял ден или седмица.
Веднъж, преди няколко месеца може би преди месец и половина, се разховдах в парка и си мислех за едни неща от една книга - за смъртта, за това да предаде човек себе си на бога - дори и да не си вярващ, аз поне опитвам се и да не мисля за тея "духовни" неща - да живея като всички, обаче обикновено стигам до задънена улица, отчаяние и пак почвам да мисля за бог. С хората не е толкова сложно, но при мен е.
Та при тази разходка пак така си мислех, как да се оставя, вижда се че аз само мога да си навредя - с всичко което "практикувам" и мисля - сигурно от години.
Излезнах от парка -северния парк в Надежда и тръгнах през една река - тук има река която минава през парка и покрай нея тръгнах и все така си мислех, че не искам да става каквото аз искам и каквото мисля.. И като продължих стигнах до едно гробище и там имаше гроб на един мой връстник. Звучи много мрачна тая история но всъщност не е, надявам се. Идеята е човек да е като умрял за света и за своята воля, но не безчувствен, какъвто явно съм аз. Идеята е, че вместо човек да го води ума, разсъдъка или желанията за световните неща, ако изчисти сърцето си от всичко това, вече като е без такива желания, ще приеме това което има да се случва.
Звучи малко безчувствено, но не е това идеята, аз не го обяснявам както трябва.
Когато си мисля така и като вървя по улиците почвам да си мисля... понякога - аз като умрял :) мога ли с нещо да помогна на някого.
Знам че не мога, даже на себе си...
|
| преди: 9 години, 9 месеца hash: adf46d1e37 |
|
13. N 12 и при мен е съвсем същото положението. Не мога с нищо да си помогна. Ужасно ми е.
|
|
|
|
| Коментари очaкващи одобрение: няма |
| ... |
|
|
|
|
