Пакет за пълно възстановяване със зъбни импланти в рамките 5 работни дни. Опитен екип и зъботехници, венозна седация от анестезиолог, временни и постоянни мостове - фиксирана цена

Запознай се с актуалните цени на зъбни импланти в дентална клиника Смайл Дентал Сървисес.

Клиниката работи както с двучастови конвенционални импланти с отложено натоварване така и с едночастови базални импланти.

Коментари

Добави Коментар!

6.   №2, това че има баща в едно семейство нищо не значи. Достатъчно бащи има, които изобщо не се занимават с децата си и си живеят в брак. Зависи от мъжа доколко ще е е баща и доколко само биологичен такъв.

До авторката - добре за колко време са й спрени джобните? Седнете и поговорете открито. Припомняш й защо е без джобни в момента, казваш й, че си наясно, че свива пари и питаш защо не ти иска, а краде. Без джобни дълго време няма как да кара. Определяте една сума и толкова. По-обезпокоително е душевното й състояние и там определено трябва да справи нещо, защото с времето ще става все по-зле. Опитай се да се държиш приятелски с нея и да й показваш обичта, която несъмнено изпитваш. Няма да е лесно, иска време, но пък друг начин няма. Повече разговори с нея, внимание, а не само изисквания и отпускане на пари. Тя е във възраст, в която ще има моменти, в които ще се чудиш как да реагираш и какво да кажеш или направиш. Така че изчиствай нещата сега.

7.   Олеле, колко сте заблудени, първите 7 години, не знам си какво и едва ли не детето е пропаднало в смъртен грях. Прочетете автобиографията на Ганди, когото почитат като светец и ще видите, че и той на 12-13 години е откраднал пари, за което баща му така е изказал разочарованието си, че на Ганди му се е искало да умре от срам.
Много от децата крадат пари, и аз самият съм го правил на тази възраст, също главно от семейството си, а на няколко пъти и от други хора. Последният път беше когато бях на 15 и тогава разбрах, че постъпвам зле. Никой не се ражда със съвест, тя се изгражда и за този процес е много важна и реакцията на родителите при подобни прояви. Не я обвинявай, че е пропадняк по рождение, понеже е направила това, но недей и да мълчиш като пукал, ами и кажи че знаеш и я накарай да се срамува. Това е начина, какво се филмираш толкова? !
Аз съм човек, който сега не би откраднал от никого, защото го счита за лоша карма, а на нейните години и аз го правех.

8.   Авторке, дъщеря ти е на възраст, в която вече трябва да започнеш възпитанието по отношение на парите. Имам предвид да я приучаваш към управление на личните финанси. Нашето поколение си е направо босо в това отношение и на това се дължат трагедиите, свързани с необмислено взети кредити, и масовото задлъжняване, заради разходи, надвишаващи доходите.
Моите приятели всички до един си възпитават децата в това отношение. Някои превеждат определена сума за джобни по дебитна сметка на хлапето и то си тегли, прави си калкулации - колко днес, колко утре, колко ще спести и т. н. Други им дават на ръка сумата - първо за три дена, после за седмица, после за месец, според това как детето се научава правилно да си разпределя разходите. Това се учи. Това е част от възпитанието, защото в бъдеще децата ще боравят с пари, те трябва от малки да имат рефлекса да управляват личния си бюджет.
Какво правиш ти? Не даваш на детето пари в ръцете. Това че краде, е естествена последица. 5 лв. на седмица може да й даваш, но да има в джоба си пари.

9.   Да допълня само към горния си пост, че сега ми хрумна. Давам ти идея. Морското свинче например е можело да бъде купено от теб за нея, ама "на изплащане", т. е. срещу удръжки на определен процент от бъдещите джобни. Ето ти вариант да възпиташ детето в това, че няма безплатен обяд и че дадено нещо можеш да го вземеш сега, ама ще трябва в бъдеще да се лишиш от разни благинки. И да си прави сметка кое му е по-изгодно - да плати със спестени пари днес или да плати по-скъпо, ама с отсрочка. Безценен урок. По-нататък не е зле да й даваш и малки заеми; да знае, че заемът се връща. И така нататък. Елиминирането на парите изцяло, те лишава от възможността да я приучиш към полезни неща.

10.   1. Бащата почина
2. Имаше джобни, но се отказа заради морско свинче
3. Като поиска сладко, или друго и се дава пари /3лв примерно/
4. Има телефон, таблет, компютър

11.   Ти си една ужасна майка това ще ти кажа!! Дете на 12 години има нужда от джобни много ясно.. явно изобщо не си наясно как стоят нещата в училище и тийн кръговете, давай й 5 лева поне...

12.   И какво, като се е отказала?
Намери легален начин да й върнеш джобните. Ако това не помогне, хвани я на място и й кажи, че краде от себе си - ти си най-близкия й човек, а тя те огорчава и по този начин остава съвсем сама. Ако това не помогне, демонстрирай как ще остане сама - например преместване за известно време при роднини за наказание или нещо друго.
Сега е времето, сега е мястото, и ти си човекът, който трябва да го направи - друг няма. Ако не го направиш, проваляш собственото си дете. Успех!

13.   Не нападайте авторката, заради джобните! Имате ли представа изобщо, какво е да отглеждаш две деца сам?

Очевидно е, че жената издържа сама дъщери си и парите не стигат за всичко. Да, налага се да се избира - или това, или другото. Не е могла да откаже на дъщеря си покупката, но и е обяснила като на голям човек цената и че ако се купи това, ще трябва да се компенсира по друг начин. Защото просто средствата са ограничени. Авторката има нужда от съвет и подкрепа, а не от нападки! Що злоба и критика се изля отгоре и, че не била възпитала дъщерята и че тя я е провокирала.

Аз също загубих баща си и докато майка ми се трепеше по 12 часа, за да успява да ни издържа, сестра ми започна да краде от вкъщи. От майка ми и от мен. С идеята, че и се полага. И с озлобление, че и се отказва нещо, което би трябвало да има. Просто отказваше да проумее, че няма. Харчеше откраднатото за глупости - за да черпи "приятели" и по заведения. Отказваше да разбере, че в момента ни е трудно и просто не можем да си позволяваме това, което си позволяват приятелите ни, гледани от двама родители. На майка ми и беше страшно болно, но в случая вината беше най-малко неина. Както не е виновна и авторката. Тя най-малко е искала да се получи така. Докато баща ми беше жив не сме имали подобни проблеми със сестра ми. Просто стреса от загубата на родител е голям и при нея изби по такъв начин. Разбирам, че се е чувствала много несигурна и е искала приятелите и съучениците и да я харесват и приемат. А без пари, това явно и се е виждало невъзможно. Не я съдя, но и не мога да одобря начина, по който постъпи. Възпитавали са ни еднакво, но аз не започнах да крада. Така че, не обвинявайте тази жена, че се е провалила като родител.

Авторке, за съжаление изход няма, започне ли да краде веднъж. Със сестра ми колко пъти сме говорили - съжелява, реве, тръшка се. Извинява се, гузна е и после пак посяга. Майка ми се принуди да гледа винаги да и дава пари, за да не и се налага на сестра ми да я краде - тогава чак спряха да изчезват системно пари от вкъщи. Това обаче стана възможно едва, когато финансовото ни положение лека полека се стабилизира. Докато парите не достигаха, тя за съжаление не спря да краде. За мен това, което прави майка ми като сама и дава пари не е истинско решение - а направо си е чисто изнудване. Просто много я боли, да я краде собствената и дъщеря и предпочита сама да и дава, за да не се стига дотам. А и я е срам и предпочита да се преструва, че проблема е решен и че изобщо го няма... съжалявам, че и при вас се е стигнало дотам.

14.   Ти наистина си ужасна майка, напомняш ми на моята-сега съм на 20 и от 18 годишна не живея с нея и баща ми. Крадях от тях! Да. Защо? Бях в дванайсти клас и получвах джобни-1лв на ден... успявах да измъкна от портмонето на баща ми-някакви стотинки... с тези пари си купувах цигари насипно-четири цигари, а храна... ако приятеля ми ме почерпи с нещо, защото ме беше срам да си поискам. Ако, успеех да открадна някакви стотинки примерно си взимах вафла или нещо такова. Беше ме срам да изляза с приятелки, защото нямах пари в кефето дори един чай да си взема. Не знаеш какво унижение е! Веднъж се със съучениците се събирахме на ресторант... отидох с пет лева в джоба... в момента очите ми се насълзяват като пиша. Купих си малка кутия цигари и в ресторанта пих само водка и пушех... тръгнах си рано, онази нощ. Никога не са ми давали много пари.... мъчеха се да ме контролират чрез тях. Нямах таблет, нито смартфон, само компютър-настолен. Исках пиърсинг, но естествено не ми дадоха пари, дори не ми дадоха и позволение-с една игла се пробих в банята(не знам как не се възпали, но извадих късмет). Всички вярваха на майка ми, че съм проблемно дете. Слуша метъл, ходи в черно, има пиърсинг, бяга от училище, краде родителите си. Никой не знаеше какво ми е на мен, на никой не му пукаше. Нямах ключ за нас и можех да се прибера само, ако когато има някой, майка ми постоянно получваше нервни кизи(уж, от мен), получавах едно левче на ден, бях в 12 клас, но нямах нови дрехи, нито една рокля или нещо официално, ходех с дънки на две години и тениски от килата... лятото не издържах и отидох да живея с приятеля си. Бях приета в СУ, но дори не се записах, защото нямаше да успея да си плащам таксите и скъпия живот в София.
Няма да разказвам, но в историята ми има замесени и много секс и наркотици и много, много лоши решения.
Няма значение. И сега не живея богато, но живея с човек който ме обича... не крада от него дори като нямам пари. Просто срещанах любовта и това поправи живота ми.
Моля те, нека момичето ти да не минава през това което минах аз. Нека не мрази себе си и другите хора, нека не търси обич от всеки срещнат и да бъде предавана от поредния. Нека липсата на пари да не обсебва живота и. Това са десет лева на седмица-40 на месец, но повярвай, че това е важно за децата... нека не гледа с тъга как другите отиват някъде, а тя да трябва да се прибере или да се скрие в парка, защото не иска да вижда нито теб, нито други хора. Не е важно колко струва един телефон или таблет, а това, че тя няма да е изолирана и да се чувства некомфортно. Моля те! Бъди добра с дъщеря си! Виждала съм достатъчно други момичета като себе си... дори много по-зле от колкото някога съм била. Спаси дъщеря си! Дай и щастие! Досттъчно 17 годишни наркоманки, които си отавярят краката за първия който ще им даде пари за дрога съм виждала.... всички са тръгнали от някой дребен семеен проблем като твоя!

15.   номер 14, " И сега не живея богато, но живея с човек който ме обича... не крада от него дори като нямам пари. Просто срещанах любовта и това поправи живота ми. "!? А когато живееше с родителите си нямаше ли любов? Защо тогава не си влизала в положението им, а сега разбираш приятеля си? Кой родител, ако има достатъчно пари, ще лиши детето си от нещо. Лесно е да се каже-давайте пари, а ако ги нямат? Това не е оправдание за кражби. Като краде, тя изяда храната и на другите в семейството. Ще има временно джобни пари, но вечер ще си ляга гладна. Майка й не е фокустник, да вади пари от ръкавите си, бъдете по разумни и се разполагайте според положението си. Като станете пълнолетни, живейте както искате, крака ли ще вдигате или ще работите, това ще си решите, но не забравяйте, че и вие ще станете родители и тогава чак ще разберете защо вашите родители са били такива. И аз искам да карам Мерцедес, но се задоволямам с по посредствена кола. Само разглезена кифла може да си позволи да краде. Утре и в живота ще си бъде същата кифла!

16.   №1 съм подкрепям почти изцяло №14 с някой изключения, защото съм на мнение, че не количеството джобни е проблема, а проблема е липсата на разговори по финансови въпроси в семействата, към другите коментиращи имам въпроси.
1 Длъжен ли е родителят да дава джобни кеш, ако например е осигурил храна в наличност или чрез купони за училищен стол, и къде го пише това? В Европа в повечето малки градчета правят на децата си сандвичи или ги записват на училищен стол и децата почти до завършване не получават джобни и въпреки това нямат проблем с възпитанието по отношение на парите, за което говорите.
2 Защо си мислите, че липсата на джобни в размер, изглежда доста по малък от 5лв, защото иначе за 4 дни детето да е изплатило морското свинче, го кара да краде? Ако детето изплаща дългосрочно морското свинче то най-вероятно е получавало джобни под 2лв, дали липсата на тези 1-2лв кара детето да краде по 20-30лв на седмица в продължение на ЕДНА година /четете какво пише авторката/? Липсата на джобни в момента са свързани с морското свинче и нямат общо с кражбите в периода една година назад.
3 На мнение съм, че авторката еднолично има вина за поведението на дъщеря си, дори вината да се изразява само в липса на семейни разговори за финансовото положение на фамилията. На 12г госпожицата никак не е малка да научи какво е положението на семейството във финансов аспект. Все пак на нейната възраст има родилки, които са домакини в новите си семейства и гледат бебета и се грижат за покупките за храна на семейството си, макар необразовани циганки, те знаят да пазарят и готвят храна на бащата на бебето си.
Затова и дадох съвет да посетят психолог, авторката като майка няма навици да споделя и говори с дъщерите си за семейните неща, надявах се психологът да помогне, хем майката да се научи да говори с децата си, хем детето й да се научи да се съобразява с реалността в която се намира семейството.
Специално към №14 дете в 12 клас може да кара и с 1лв джобни на ден, ако е запознато, какво струва това на семейството му, и защо не получава по 20лв джобни на ден, ако например са две деца в семейство на 1 родител с минимални за страната доходи.
Скоро присъствах на разговор между майка и дъщеря /13г/ на близко мое семейство, родителите работят и са с общ доход примерно 1300лв, а дъщерята искаше лаптоп на цена над 1800лв, при това, че си имат стар настолен компютър и евтин таблет. Майката седна и обясни на дъщеря си, "доходите ни не позволяват да закупим толкова скъп компютър, а и нуждите ни от лаптоп не са по важни от други нужди на семейството ни, нямаме и нужда от толкова скъпа машина, защото няма да я ползваме за бизнес или образование по ИТ". Даде и пример на детето, като посочи, че баща му за да ходи на работа, извън града, ползва собствен автомобил на стойност 2 000лв и не си е закупил по скъп на стойност 20 000лв не защото не иска /много му харесват/, а защото няма да получи нещо повече от скъпата кола, от това тя да го закара до работа, но ще има дългогодишно изплащане, което ще натовари семейния бюджет и ще лиши семейството няколко години от лятна почивка на море например. и т. н.

Цялостната ми идея е че с децата трябва да се говори, кое, защо и как става, независимо дали имат джобни или не и в какъв размер са те. Ако е нужно им кажете сериозно и в прав текст, подобно на онази реклама "Извиняваме се, че не си богат наследник! "

17.   Здравейте, аз съм момиче на 22 не съм родител и не мога да дам компетентен съвет, но мога да кажа защо аз крадях от майка си.
Ние сме три деца и аз съм най-малката, има 6 и 10 години с двамата си братя. Майка ни е разведена.
Мама постоянно беше на работа, а когато си беше в къщи за мене нямаше време, за мене нямаше нищо.
Нямаше време защото трябваше да пише домашни с по-големите, нямаше време да си приказваме защото по-големите имаха проблеми в училище а и защото аз имах лапешки разсъждения, нямаше време, защото беше изморена от работа. Когато се купуваха неща за училище (ако изобщо се купуваха)първо на големите.
И така аз поотраснах каТо затворено дете, после дойдоха обидите в училище(Беднячката, глупачката или мизерията както ми викаха"Ейй мизерия, защо носиш мъжки панталони". "Еййй мизерия защо са ти скъсани маратонките". "Тапачке, сигурно си гладна да ти дам ли закуската си"? ), и други подобни.
И така като по голяма някъде около 12-13 започнах да крада пари от мама на 15 дрехи от вторите употреби. Просто исках да бъда като другите деца, не исках да ми се присмиват и най-вече исках приятели в училище. На 18 осъзнах, че не благодарение на дрехите или на възможността да отида на кафе ще имам приятели.
Майка ми никога не разбра за кражбите ми, за обидите и за побойщата в училище, защото мама нямаше време за мене. Сега като по голяма мога само да си представям какво й е било на мама не я виня никога не съм я обвинявала, честно казано обвинявам само братята си (те понякога изнудваха мама да им купува неща, дори когато знаеха, че нямаме какво да ядем)
Едно знам, когато имам дете ще направя всичко възможно да сме много близки, защото 100%знам, че в главата на децата стават неща за който ние дори не подозираме. И само, ако има сигурност и доверие помежду ни то ще споделя с мен. Не искам детето ми да се чувства като мен, когато бях малка, и не искам да направи същите грешки като мен дори да сме бедни.
Искам да поясня, че не се гордя с тия си деяния, много добре осъзнавам сега какво съм направила и не бих го направила отново.
Знам, че хората обичат да съдят и да плюят, затова който е безгрешен да заповяда.

19.   Вдовица, казвате... Кога е починал бащата на това дете? Може от това да е получила травма и просто така да си го изкарва. Аз загубих баща си, когато бях на 10, но се държах на ниво! Вярно и аз имах моменти, когато крадях, но не от майка си... Пък и не беше кой знае какво.

С караници няма да стане!!! Само това да поясня. Повярвайте ми! Така само ще прави точно обратното на това, което й казвате! Ще Ви върви напук.
Аз, когато ги вършех тези неща идках само спокойствие, лично пространство. Не исках някой да ме притиска. Но майка ми седна и поговорихме. Разказа ми някои факти за татко, които ми отвориха очите. Аз обвинявах себе си за смъртта му, мислех че заради мен е почнал да пие и да се държи така, но се оказа, че е бил алкохолик преди аз да се появя (по думите на майка). Стегнах се тогава, оправих си оценките, влязох в добра компания и нещата се пооправиха.
Стана дълго, но... Пожелавам Ви успех! :)
Ж15

20.   Стара е темата, но ще разкажа и аз нещо. Родителите ми се разведоха и ме зарязаха при баба ми. Няма да изпадам в подробности, само ще кажа, че в последствие се наложи дълго да живея с мащеха и природена сестра. Никой не ми обръщаше внимание, освен когато ми викаха за оценки. Втората жена постоянно настройваше баща ми против мен и мърмореше когато исках пари. В гимназията пак се върнах на село за известно време. Там нямахме баня и топла вода но ми беше малко по-спокойно. Тогава започна тормозът в училище(и преди го имаше но тогава бях малка и като че ли не го приемах така тежко) защото ходех буквално с два чифта дрехи цяла година и не преувеличавам. Дрехи се купуваха веднъж в годината, едни панталони и е дна-две блузи и край.Не смеех да си поискам пари защото все ме гледаха накриво или ми се тросваха
. Тя проверяваше портмонето ми ако случайно баба ми ми е дала няколко лева от мизерната си пенсия, и казваше на баща ми че не ми трябват пари. Представете си тийнейджър, който живее по този начин. В един от почивните дни, когато благоволяваха да ме вземат да се изкъпя преди училище, попаднах на доста пари в чантата на баща ми и ми падна пердето. Естествено, разбраха след известно време но вместо да говорят с мен сериозно, те раздухаха грешката ми и до сега аз съм крадецът а те са невинни. Не се гордея с постъпката си, но не смятам че само аз бях виновен.

21.   Не 20, ти не си престъпника, а баща ти. Всичко някой ден се връща.

22.   какво може да оправдавате кражбата бе.
Не е толкова малка. че да не разбира какво.

23.   То така е много лесно. Да краде от родителя. който я издържа.
Бе я. Трябват по строги наказания. Какво я оправдавате. Кражбата си е кражба.
Майка й. която сама издържа двете си деца работи за да издържа семейството а онази пикла ще я краде.
Днес ще открадне от майка си. утре от магазин вдругиден човек ли ще убие. Така се става престъпник.
Ще бъде в ТВУ или трудово възпитателно училище или в затвора.
Трябва да се спре това неправилно поведение.
Трябва да я накаже.
Или да й плесне един шамар. По принцип съм против насилието но не и когато деца крадат пари от родителите. които ги издържат.
Правилно е постъпил бащата на Махатма Ганди като е засрамил сина си.

Говарете й кажете й че така не се прави. Дайте й да разбере. че постъпката й не е редна.


А й ако й трябват джобни не може ли просто да си поиска като нормалните хора а не да краде майка си.

27.   Номер 14 е голям егоист. Значи за да има пари да си прави удоволствието с приятелки трябва да открадне от семейството си. Без да й пука останалите има ли какво да ядат няма ли, имат ли нужди нямат ли.
Съгласна съм на едно по -голяма дете трябва да му се обяснява за финансовото състояние на семейството.
Естествено че всеки добър родител ако има възможност ще даде много пари на детето си.
Ама ако няма.
Пукало и на номер 14 че нямала какво да си купи в ресторанта. Нямала пари за алкохол и цигари.
Разбирам да е била гладна, жадна да я съжаля. Но тя гледала какво имат другите. Влияела се от мнението на другите.
Мен никога не ми е пукало какво мислят другите.
Аз съм отгледана изключително скромно. Но въпреки това не съм се интересувал от това какво имат другите. Не съм и крадяла. Отгледана съм само от баба и дядо.
Пък тя се оплаквала, че нямала пари да си купи безалкохолно.
Като иска безалкохолно да си е изкарала пари и да си е купила бе.
Била е достатъчно голяма.
Но не тя е искала да подражава на другите. Аз пък никога не съм искала да подражавам на другите. Не ми е пукало какво имат другите.
Да един лев наистина е малко за човек дванайсети клас но въпреки това не мога да оправдая кражбата.
Да, номер 14 е спряла да краде не е крала от приятеля си. Но от родителите си може. Защо те по -малко значими ли са били от приятеля й

Толкова са могли родителите й толкова са й дали.
Сигурно са работили по цял ден за да могат да осигурят хляба на масата а тя ще краде. То така е най-лесно. И то не за да си купи нещо важно а за да гледа какво има Сулъо и Пулъо.
Неблагодарница.
Абе къде останаха добрите ценности. Осъзнайте се бе хора.

Като не ви стигат джобните работете ако сте единайсети или дванайсети клас или си искайте от родителите ако сте по-малки.
Парите не растат по дърветата.

33.   Трябва да има оставени пари, на място от което децата могат да си взимат при нужда. Детето не трябва да ти крещи. Отделяй и повече внимание, разговори.

35.   А защо детето не може да си поиска когато има нужда. Поне така правят възпитаните деца.
Разбирам да му се откаже тогава да открадне но.
И аз имам дъщеря на 10 години но тя винаги се съобразява с финансовото положение на семейството.
Никога не е искала ненужни и скъпи покупки. Разбира като й се обясни нещо.
И никога не е крала.
А твоята е на 12 години и краде.

Щом й й крещи значи авторката сериозно бърка във възпитанието на детето.
Може би я разглезва прекалено.
А и напротив за да не ви крадат децата не си дръжте парите

36.   Не трябва да се краде. Днес е кражба утре нещо друго и децата тръгват по лошия път.

38.   Кражбата си е кражба. Няма оправдание.