Разделени
преди: 9 години, 8 месеца, прочетена 1720 пъти
Здравейте :)

Чувствам се много зле. Преди няколко години баща ми почина и оттогава нещо се случва със семейството ми. Всичко се разпада. Аз уча в чужбина, брат ми е в България, също и майка ми, но живеят в различни градове. Чувствам се много гадно за майка ми, защото живее сама. Някак си откакто дойдох в чужбина забелязах колко сме разделени и когато гледам снимки на семейства, които са заедно ми става ужасно гадно. Не знам дали взех правилно решение да замина в чужбина и най-близките ми са толкова далеч. Наскоро дядо ми се разболя от рак и се чувствам още по-зле,защото не знам кога ще го видя пак. Лятото ще трябва да остана тук и да работя, защото ни е трудно с парите. Но много ми се прибира, не знам какво да правя. Постоянно се питам дали да не се върна в България. Но после се чувствам така сякаш се отказвам, защото ми е трудно и не се боря. А и живеем в малък град и да, малко или много ме притеснява и това, че хората ще говорят как не съм се справила и т.н. (ако евентуално реша да се върна). С ученето също ми е много трудно, сега идват и изпити, аз изобщо не съм готова, не съм организирана и това много ме плаши. Не знам дали ще се справя. Знам, че ако се върна майка ми ще е много разочарована от мен, както и всички останали предполагам. Живота тук ми харесва. Тук нямам приятели, с които да поговоря и да споделя как се чувствам. Мисля как щях да съм по-щастлива в България със семейството въпреки трудните моменти, отколкото тук сама. Не съм от хората, които много споделят и не съм казала на майка ми с подробности как се чувствам, а и те искам да се притеснява за мен и да я товаря с моите проблеми. Постоянно мисля и за нея и затова как е сама вкъщи и се запитвам защо заминах и ги оставих (не че не се справят без мен или нещо такова), но откакто съм тук взех много да ценя тези моменти и осъзнавам, че преди да замина ги пренебрегнах и се държах студено. А сега едвам чакам да стане вечер и да си говорим с майка ми, защото ми действа много успокояващо.

Коментари	Добави Коментар!
Вземи последните коментари по RSS
Изпрати ми имейл, ако някой добави коментар към тази история (какво е това?)   Email:

преди: 9 години, 8 месеца hash: 326706b118

гласове: 1 2 3 4 5   (305911 гласа)

1.   Знам какво ти е. Била съм сама в чужбина и брат ми почина, а аз не се прибрах защото нямах пари. Но оцелях. Изучих се, почнах работа там, в Германия, и си дойдох тук - с доста пари, и веднага ме лапна една българска фирма и познай Авторке - сега вземам 5400 чисти лева. Ако бях зарязала обучениего си в Германия, сега щях да живея в моето малко градче, да съм женена за някакъв простак и да завися от неговите пари. А родителите ми - които са доста материални хора щяха да ме торозят и мачкат. Да, ти си права за хората - ще те смятат за нищо и може би с право. Много ми беше трудно и на мен в чужбина, но оцелях и много се гордея със себе си. Имах мечта и колкото и да бях самотна не я зарязах. Приятели можеш да си намериш в интернет също, не само в университета. Бъди позитивна и ще видиш как ще привличаш хората около себе си. Непрекъснато учи, чети нещо, за да занимаваш мозъка си, така самотата ще се притъпи повярвай ми. Ти решаваш каква съдба искаш. Успех! :-)

 

...

преди: 9 години, 8 месеца hash: 57c6d51ab9

гласове: 1 2 3 4 5   (252444 гласа)

2.   В момента основната ти задача е да завършиш, да си намериш работа и след това да бъдеш полезна на семейството си. Концентрирай се изцяло върху уроците си!!!

 

...

преди: 9 години, 8 месеца hash: 57c6d51ab9

гласове: 1 2 3 4 5   (142012 гласа)

4.   Браво номер 1. Много ми харесва мнението ти! От номер 2

 

...

горе^

преди: 9 години, 8 месеца hash: f5a7a15f24

гласове: 1 2 3 4 5   (0 гласа)

5.   Мило момиче, остани където си-учи и работи за своето бъдеще. Не се поддавай на емоциите. Много ще сбъркаш ако се върнеш. И какво ще направиш като се върнеш-нищо. Ще се поразтъжиш месец два, а после. И без това нищо не може да промениш. Живота е такъв какъвто е. Не гледай назад, а напред. Твоето бъдеще е по-важно. Като майка ти го казвам. Ето с майка ти се чуваш вечер. Не е като да нямаш никаква връзка с нея. Тя ще бъде горда от теб ако си довършеш започнатото и успееш да се реализираш. А и може да ти дойде на гости да те види през ваканцията... А може след време и да се премести при теб. Мисли в переспектива и не се поддавай на депресивни мисли. Всяко начало в чужда държава е трудно, но после свикваш и си намираш мястото. Стегни се, организирай се и си вземи изпитите.... и гледай напред. ж47

 

...

преди: 9 години, 8 месеца hash: 930dfe062e

гласове: 1 2 3 4 5   (0 гласа)

6.   "Мисля как щях да съм по-щастлива в България със семейството въпреки трудните моменти, отколкото тук сама. " - С тази логика нямаше да бъдеш щастлива в България, нито пък полезна за семейството си. Завърши си ученето в чужбина, квалифицирай се и тогава се върни в България. Тук ако приложиш наученото, ще си по полезна за себе си. Тук ще работиш за себе си, а не за чужди господари. Изминала си половината път, не си заслужава да се връщаш. Извърви го до края и тогава се върни.

 

...