 |
|
|
| |
|
Полезно |
|
Пакет за пълно възстановяване със зъбни импланти в рамките 5 работни дни. Опитен екип и зъботехници, венозна седация от анестезиолог, временни и постоянни мостове - фиксирана цена 
Запознай се с актуалните цени на зъбни импланти в дентална клиника Смайл Дентал Сървисес |
|
|
| |
|
|
|
|
|
|
Споделена история от Семейство |
Прекалено привързани родители
преди: 9 години, 9 месеца, прочетена 3035 пъти
Здравейте, хора :)
Имам много сериозен проблем. Момиче съм, на 24, все още живея с родителите си. Имам големи проблеми с тях. Не могат да живеят без мен, отида ли извън града дори за 1 вечер започват да тъжат и им се доплаква. Когато отивам при приятеля си в друг град още не съм заминала и веднага започват "кога ще си дойдеш пак, вече ни липсваш", а аз дори не съм излезнала от вратата. Толкова са обсебени от идеята, че ще съм завинаги около тях, че не знам как да си тръгна. Искам да се изнеса, но стане ли дума и направо имам чувството, че все едно целият им живот съсипвам. Това много ме измъчва, а не искам да живея с тях повече. Хубаво ми е, но ме задушава цялата тази работа. Чувствам се все едно ги съсипвам, все едно аз ги правя най-нещастните хора, а аз съм още по-нещастна, че не мога да имам пълноценен живот, какъвто имат моите връстници...
|
| |
|
|
| |
|
|
| |
|
|
| |
Коментари |
|
 Вземи последните коментари по RSS |
| |
|
|
| преди: 9 години, 9 месеца hash: 5724ac083a |
|
1. Аз пък си мислех, че моите са много привързани (на 17 съм), ама това е вече прекалено. Просто им обясни как стоят нещата при "твоите връстници", както спомена, а те ако са нормални хора ще го преживеят някак си. Другите на 24 вече работа започват и навлизат в живота и така нататък, пък ти на 24 да живееш при мама и тате - странно, нали? Ами кажи им го, да се позамислят и те малко и да видят колко нелепо звучи и така. Ама честно и баща ти ли е чак пък толкова привързан към теб? Чувствай се малко късметлийка все пак (поне донякъде) - моят баща само ми крещи и ме кара да помагам през почивните дни с работата из къщи, чак ми се струва, че няма търпение да се изнеса (учел ме на труд - да не ми е тежко после), а пък твоите си те обичат много явно...
|
| преди: 9 години, 9 месеца hash: 8bab7f1fed |
|
3. Госпожице,
колкото и да е трудно на родителите Ви да Ви прежалят - просто трябва да го направят. Ако те търсят начини да отложат момента, то тогава Вие проявете характер и се дистанцирайте от тях.
Ще Ви разкажа за моята майка. Единствено дете. Нейните родители навремето са постъпили точно като Вашите - да не ги оставя, да е край тях, да и помагат, да не е сама... Баща ми беше заврян зет в дома на съпругата си, тогава имаше възможности да се работи в големите градове, раздаваха ведомствени жилища, много хора по тоя начин си подредиха живота... , а тя - не. Да е край родителите си, да не ги остави, да не са сами на стари години. И си остана в малкия град - с безперспективна работа, без възможности за развитие, без какъвто и да било прогрес. Просто един монотонен живот по течението. След това остана без работа - градецът се обезлюди, предприятието го затвориха, но нейното егн вече не позволяваше да си намери добра работа, пък и къде - тепърва да гради кариера? ! И така - до днес - родителите и отдавна са мъртви, а тя е поредната безработна в провинцията. И не защото е глупава, некадърна или неспособна - а защото не се е възползвала от възможностите да подреди живота си навреме.
Запомнете от мен - колкото и да са мили, скъпи, единствени и безценни - родителите рано или късно си "скриват главите" и ние оставаме сами. И колкото по-отрано сме взели да си мислим, какво ще правим, когато останем сами - толкова по-лесно ни е после. За това спрете да мислите за родителите си и помислете за себе си. А ако наистина сте им толкова мила и ценна - те трябва да осъзнаят, че е време да Ви пуснат на свобода.
|
| преди: 9 години, 9 месеца hash: 55d40f7e34 |
|
4. Родителите ти са съвсем нормални и разумни хора. Те не искат да те обсебват, а се тревожат за твоята сигурност. Виждате в какви времена живеем. Отиваш на дискотека и не се знае дали ще се върнеш жива. Лошото е, че младите не следите криминалната хроника, която ежедневно запълва телевизиите. Ако те са сигурни, че отиваш на сигурно място, не биха били такива. Те предпочитат превенцията, отколкото после да се тревожат повече, за случилото се. Тук много лекомислени ще ти дадат съвети - живота е твой, рискувай го както искаш. Може би ще са прави, ако живеехме в друго общество. Вероятно си показвала лекомислено поведение в миналото и затова е този страх на родителите ти. Покажи им, че си вече зряла и разумна жена, само тогава ще се успокоят. Щом ти пука за тях, стани разумна, не подражавай на кифлите, тогава родителите ти ще ти имат доверие. Покажи им, че можеш да живееш и самостоятелно. Но ако досега си чакала мама да ти приготви закуска, а ти се излежаваш в леглото, вечно ще останеш мамино детенце.
|
| преди: 9 години, 9 месеца hash: 7bc1238e7a |
|
6. В студения абсурден век в, който съществуваме, ще ти казват, че обичта е лудост! Ще ти препоръчат "бизнес отношения", гъвкав брак, например (със смяна на партньори и други извращения)...
Всяка мерзост е стандарт, всяко Добро - преследвано!!! Това е западния "морал".
Истината е, че "щастие" на Земята се гради на гърба на страданието на другите, на тия, които ни обичат...
Няма да ти хареса съвета ми, но... само ще ти кажа - истинските хора са тъжни... Няма друг изход... Можеш, разбира се да последваш Тълпата и да хванеш ИЛЮЗИЯТА - робувай на кариера, раждай нещастни деца, прави се, че не забелязваш УЖАСА покрай теб... пък, нали "такъв е живота". Но можеш вместо да напяваш болните "мъдрости" със Зомбитата, да избереш Истината, да послушаш сърцето си, Любовта... нищо, че ще е тъжно и тежко, самотно, но... ще остарееш Достойно.
Сладките спомени за младежки дивотии, на стари години горчат отвратително! Ако не си докрай изсушил с лицемерие душата си!
|
| преди: 9 години, 9 месеца hash: 476b9ad1ce |
|
7. Има една подобна история на жена на близо 40, която не е успяла да са измъкне от техните само, че при нея е имало и тормоз докато при теб не. Моят съвет е на първо време си намери квартира после избери подходящ момент, в който да поговориш с тях обясни им как стоят нещата, че вече си голяма и искаш да си самостоятелна и че не си малкото им момиче, защото те явно не искат да приемат, че вече си голям човек. Ако те разберат разберат, ако ли не както каза номер 2 изнасяш се и продължаваш живота си напред! Даже ако искаш говори с приятеля ти да заживеете заедно!
|
...
| преди: 9 години, 9 месеца hash: 470f1a220b |
|
8. Здравей!
Аз съм момче, 24 с подобен проблем и съм го решил.
Просто как да ти кажа малко по-твърдо говориш и слид това с нормален тон обясняваш, че това не е нормално. Все пак всеки има нужда от личен живот. Аз така процедирах и постигнах ефект. Дано се получи и при теб.
:)
|
| преди: 9 години, 9 месеца hash: 6582d1cf39 |
|
9. Идваме на този свят чрез родителите си, но не сме на родителите си. Родителите ни трябва да осъзнаят, че ние сме отделни личности с отделни стремежи и идеи за животите ни. Те не живеят нашите животи, нито ние - техните. Говоря в първо лице мн. число, защото и с моите родители имам подобни преживявания, макар вече 8 години да не живея при тях. Когато се прибера за по-малко от 2-3 дни и започват да ми опяват как съм се прибирал за съвсем малко, направо ме карат да се чувствам виновен. Но това е най-обикновена манипулация, която те правят, за да задоволят желанията на собственото си Его - да се чувстват признати, полезни, значими и тн. Те не осъзнават, че така вредят на децата си. Ако искат децата им да имат собствени пълноценни животи, трябва колкото се може по-рано да ги направят самостоятелни. Някои родители нарочно държат децата си зависими от тях - за да се чувстват значими. И не осъзнават, че така вредят супер много точно на хората, на които не биха искали да вредят.
|
| преди: 9 години, 9 месеца hash: e5d6d4d12a |
|
10. Ако имаш работа, изнеси се на квартира. Ако си студентка, изнеси се на общежитие. Ако имаш възможност за работа в друг град - изнеси се на квартира там. От 13 годишен живея по квартири и изобщо не съжалявам. Всеки уикенд се прибирах при родителите си. После като почнах да работя и да си изкарвам прехраната сам отпадна нуждата да се прибирам често и сега се виждаме един път на 2 месеца някъде. Изобщо не съжалявам че съм самостоятелен от малък, защото това ми помогна сам да се справям в живота. Оттогава само един път съм бил в положение да им искам помощ - малък финансов заем за кратко. Но това беше преди много години. Иначе сме в много добри отношения и помагат за разни неща дори и без да им казвам, нищо че не се чуваме или виждаме често.
Никой мъж няма да ти предложи брак и няма да можеш да създадеш семейство, ако родителите ти се обаждат всеки ден и искат често да си с тях. Така че взимай някакво решение да се отделиш, пък те ще го преживеят и пак ще си останете в добри отношения.
|
| преди: 9 години, 9 месеца hash: 5c1f116c96 |
|
11. Дори и да не го осъзнават, това е едно класическо манипулативно поведение: вменяването на чувство за вина. В случая у теб. Осъзнаеш ли това, няма да имаш проблем :)
А на тях им кажи това, което написа и на нас, белким се осъзнаят.
|
| преди: 9 години, 9 месеца hash: bcdfd4ba83 |
|
12. И аз бях така, почнах постепенно да се отдалечавам-процесът продължи около година, не исках да е рязко, а и още не бях готова да се пренеса при приятеля ми официално. Отначало бе се прибирах вкъщи два пъти седмично, после увеличих и след около година се изнесох. Сега ги виждам веднъж седмично.
|
...
| преди: 9 години, 9 месеца hash: bcdfd4ba83 |
|
13. И аз бях така, почнах постепенно да се отдалечавам-процесът продължи около година, не исках да е рязко, а и още не бях готова да се пренеса при приятеля ми официално. Отначало бе се прибирах вкъщи два пъти седмично, после увеличих и след около година се изнесох. Сега ги виждам веднъж седмично.
|
| преди: 9 години, 9 месеца hash: 605a93bbc5 |
|
14. Мила, родителите ти трябва да приемат факта, че вече не си малка и рано или късно ще се изнесеш и ще имаш собствено семейство. Няма да им е лесно, нито на теб ще ти е лесно да се изнесеш, но все някога ще ви се наложи да свикнете с новото положение, а за да не се чувстват самотни и отхвърлени, като се изнесеш от вас, им се обаждай често и когато можеш им ходи на гости, а най-щастливи ще са ако живееш близо до тях. И да знаеш тогава как ще ти се радват! Ще чакат с нетърпение да те видят.
|
| преди: 9 години, 9 месеца hash: 7f20859dbf |
|
15. А пък аз мисля, че родителите ти просто те обичат, обичат да са с теб и се тревожат за теб. Нима има нещо по-хубаво от това? Никой никога няма да те обича повече от родителите ти? Нима си въобразяваш, че като ги научиш да спазват дистанция ще си по-щастлива? Не е трудно, но гаранция, че накрая ще осъзнаеш, че не си е струвало. Обичай ги, прегръщай ги, казвай им, че ги обичаш и гледай да прекарваш с тях възможно най-много време, защото родителите ти няма да са вечни....
|
| преди: 9 години, 9 месеца hash: 234fde8086 |
|
16. 6, 15 вие сте същите патологични случаи като родителите на момичето! Разберете - ОБИЧ не означава ЗАВИСИМОСТ, точно обратното. Не бъркайте инфантилността и психологическата зависимост, която отравя живота на другия, с обич!
И ние с родителите ми много се обичаме, виждаме се от веднъж седмично до веднъж месечно, винаги много се радваме да се видим, ходим си на гости и т.н., но никога не ги е имало лиготиите да ми звънят час по час по телефона и да ми подсмърчат че им е мъчно, или да се сърдят защо не сме отишли при тях и т.н.
Да обичаш детето си означава първо да го научиш да бъде самостоятелен човек, а после да го отбиеш и да го пуснеш на свобода. След това да го уважаваш като зрял човек, който може сам да се грижи за себе си и да се радваш на успехите му в живота, без да му досаждаш със себе си, със страховете си или с глупостта си.
|
|
|
|
| Коментари очaкващи одобрение: няма |
| ... |
|
|
|
|
