При тревожност причината е в родителите
преди: 9 години, 6 месеца, прочетена 1355 пъти
Аз разбрах причината за моето паническо разтройство - това че родителите ми са финансисти и искат и аз да бъда като тях - да работя в банка и да се занимавам с числа и т. н. Искат да ме вкарат в този техен калъп, а аз съм артистична натура. Сега виждам, че самочувствието ми спадна в годините когато спрях да рисувам и да танцувам и пея. Като дете постоянно правех смешни пред гостите ни или пеех и играех. Всеки ден почти рисувах нещо. После спрях и започнах да се занимавах само с учене и така се сдухах. За мен са професии където създаваш красота и чудеса с глас, тяло или само със своите две ръце или четка. Или да пишеш поезия, проза. Не да правя някакви сметки на компютър, не да съм университетски преподавател, не да вися в някой офис или банка.

Само не знам какво ще правя с родителите си - хем искат да имам самостоятелност, хем като им кажа че искам да уча изкуства ми кресват, че няма какво да работя с това и трябвало да уча за нещо престижно като Счетоводство и финанси. Не знам как да изляза на глава с тях. От това подтискане на естествени нужди за креативност и изкуства ми е станало паническото разтройство. Майка е по-либерална, с малко убеждения би приела, майките приемат по-лесно, но баща ми е невъзможен и контролиращ. Мили хора, има ли някой успял да превъзмогне такъв труден родител?

Коментари	Добави Коментар!
Вземи последните коментари по RSS
Изпрати ми имейл, ако някой добави коментар към тази история (какво е това?)   Email:

преди: 9 години, 6 месеца hash: 9da56551e4

гласове: 1 2 3 4 5   (305911 гласа)

1.   Виж, не знам на колко си години, но ако си над 16 г.... малко наивно мислиш за възрастта си. Да, определено родителите ти и неизпълнените им очаквания са причина за проблема ти, НО ТИ и само ти си майстор на живота си и на първо време това, че си позволила родителите ти да са толкова важни за теб на тази възраст... все пак си е твоя работа. За мен решението е просто - просто който плаща, той поръчва музиката. Затова и ПЪРВО стани финансово независима, после си учи каквото искаш или не учи, а играй танци и рисувай - твоя си задача. Така и аз направих навремето и не съжалявам. Родителите ми са повредени от системата преди 89та година хора и никога не са били в състояние те самите да живеят самостоятелен живот, после искаха да прехвърлят щафетата на мен - е, на 19 г. още се изнесох и учих това, което искам и където искам (в чужбина дори), НО ЗА СВОЯ СМЕТКА Това означава да поемеш и отговорност за живота си - например да работиш по 40-50 часа седмично паралелно със следване, за да можеш да си позволиш елементарен начин на живот (да преживяваш), докато твоите приятелки изкарват наготово паричките от мама и тати, получили са кола за бала си и получават платен наем и всичко. Цената на това да поръчваш музиката е да плащаш сам Ти избираш! Страшно обсвобождаване е обаче да не зависиш от родителите си и да знаеш, че каквото надробиш, на никого нямаш да се отчиташ. Затова и те съветвам да се изнесеш след завършване на Средното и да правиш каквото си искаш. Аз самата съм по-скоро като родителите ти. Икономист съм, рационален човек, за мен е важно да изкарвам добри пари и така нататък, но ако имах дъщеря, която мисли като теб - лошо няма. До завършване на Средно образование я издържам и след това ѝ даваме едни 1000 лв. и два куфара и да върви по своя си път, но да знае, че не може да разчита на нас, ако оплеска нещата. Да живееш по свои вкус значи да можеш да си поемаш и последиците, а народът е казал „Музикант къща не храни“... и все пак - ако човек е добър в нещо, той винаги ще може да живее добре от това нещо. От теб все пак всичко зависи. Просто бъди независима и няма как родителите ти да ти влияят с каквото и да е било... Моите родители между другото никога не са одобрявали начина ми на живот. И днес не го одобряват, най-малкото защото нито могат да разберат моята професия (за тях икономиката е по-далеч от микробиологията), нито могат да разберат начина ми на живот и хората около мен. Като станах на 28 г. някъде и отново родителите ми се пробваха грубо да се намесват в живота ми (след следване в чужбина и кариера исках да се прибера в България, а те бяха против) си казах... „Абе къде щеше да си днес, ако ги беше слушала тях“ - Отговорът ми беше ясен - най-вероятно самотна майка с завършен селски университет в родния ни град, която едвам свързва двата края. Родителите ми например не искаха да уча или ако уча - то у дома (да е евтинко) и да е специалност, която били чули, че била престижна (информатика) и която аз изобщо не исках да уча и нямах интерес към тази сфера... искаха също да се омъжа до 25 г. и да имам деца с някой от моя град :), не ми даваха дори да имам книжка и да карам кола... и пак ще ти кажа, че ако си силна психически не могат да те спрат. Аз на 18 г. намерих една спестовна книжка от БАБА МИ още на мое име и тайно записах курс... и все пак знам за какво говориш - моите родители като разбраха за курса само дето не ме биха и прекарах 2 седмици преди изпита в тормоз и „Не можеш да караш, не можеш да караш, не можеш да караш“ и съответно на практическият ме скъсаха. Изобщо не те виня, защото и до ден днешен тези хора ми влияят. След 10 г. стаж като шофьор се прибрах у дома с новата си кола и... направих ПТП пак заради тях - три дни ми бяха повтаряли как не било за мен карането на кола... Tе няма да се променят. От теб зависи дали ТИ ще се промениш и ще успееш възможно да скъсаш пъпната връв с тях. Много е трудно и никога няма съвсем да си независима от техните очаквания и намеси, но е възможно. Моето решение е да живееш и възможно далеч, да се обаждаш не толкова често и да не си зависима по никакъв начин финансово от тях. Успех

 

...

преди: 9 години, 6 месеца hash: 301c1f41a7

гласове: 1 2 3 4 5   (223330 гласа)

3.   Едно, но на теб не са ти правилии магии. Дълги години не ми вървеше в нищо. Наскоро тръгнах по врачки и дори хора анонимно в Интернет ми казаха, че има магия от няколко години.

 

...

преди: 9 години, 6 месеца hash: fa71998b3a

гласове: 1 2 3 4 5   (142012 гласа)

4.   Оо, идея нямaш колко добре те рaзбирaм. Моите родители ме "виждaхa " кaто aдвокaт/прокурор/съдия, a aз сaмо искaх дa творя. Подобно нa н 1 трябвaше дa отстоявaм себе си, поемaйки животa си изцяло в свои ръце. Не можех, и сегa не могa дa бъдa другa, знaеш кaк чувствaме, се изрaзявaме, дишaме дори. Успях в моятa си мечтa извън Бългaрия, но успях. Сегa могa дa си позволя дa печеля от моменти нa "музa", без зaдължения, aнгaжименти, срокове и предвaрителни поръчки :-). Синът ми е художник. Реши дa учaствa в конкурс в Бългaрия, не го спрях, но бях против. Спечели нaгрaдaтa, престижнa, трябвaше дa отпътувa зa Лондон и дa прекaрa две седмици с модерни и увaжaвaни художници, идеятa беше дa нaпрaвят общa изложбa. Познaй... открaднaхa му нaгрaдaтa нaшенците. И синът ми се " счупи " от вътре. Нaблегнa нa учението, спря дa рисувa. Скиците му изчезнaхa, готови кaртини бяхa опaковaни и прибрaни. Две години ми отне дa му помогнa дa преодолее товa и дa пусне художникa отново нa свободa. Сегa е щaстлив, отново си е той. Много е вaжно дa не се пречупвaш, товa си ТИ, твоятa душевност. Нямa нуждa непременно дa те рaзбирaт родителите ти, и мен не ме рaзбирaхa, товa не е променило отношението ми към тях. Трябвaше им време дa aсимилирaт, че не е просто желaние зa професия, a нaчин нa живот. Вaриaнтa е сaмостоятелсност, трудно е, но не невъзможно.

 

...

горе^

преди: 9 години, 6 месеца hash: 301c1f41a7

гласове: 1 2 3 4 5   (2 гласа)

5.   Едва ли огромния наплив на УНСС е породен от това, че се раждат хора с повече влечение към икономиката и с математическо мислене. Според мен до голяма степен вина имат престиж, обществото и родителите. "Зарежи тоя НАТФИЗ, мама, вземи влез в Икономическия, че да печелиш добре". Нищо чудно че масово вече хората пият успокоителни и антидепресанти, дори да имат големи заплати. Ако душата ти е другаде, колкото и пари да вземаш се чувстваш като парцал и работа не ти носи удоволствие. Факт. Е, доста икономисти ги избива на караоке и рисуване в свободното време, но често не им е достатъчно.

 

...

преди: 9 години, 6 месеца hash: dbc0faee12

гласове: 1 2 3 4 5   (2 гласа)

6.   щом изкуството ти идва от вътре не се отказвай каквото и да става, ще бъдеш нещастна ако избереш друг път, винаги ще те боли, бори се с родителите си за това което искаш, аз съм с теб

 

...