 |
|
|
| |
|
Полезно |
|
Пакет за пълно възстановяване със зъбни импланти в рамките 5 работни дни. Опитен екип и зъботехници, венозна седация от анестезиолог, временни и постоянни мостове - фиксирана цена 
Запознай се с актуалните цени на зъбни импланти в дентална клиника Смайл Дентал Сървисес |
|
| |
|
|
|
|
|
|
Споделена история от Семейство |
Страх ме е да не си посегне!
преди: 9 години, 6 месеца, прочетена 1873 пъти
Здравейте! Имам осиновена дъщеря на 18г. , която има социална фобия още от малка, по тази причина няма приятели. Но не това е проблемът, заради който се налага да се обърна към помощ и съвет тук. Пред месец завърши 12 клас, с отличен успех, умно дете е, никога не ми е създавала проблеми. Започна работа веднага след абитуриентската, не иска вече да ни е в тежест. Имахме куче – немска овчарка на 10г., взех и го като подарък, защото все не можеше да си намери приятели, другите деца все я абстрахираха с държанието си. Големи приятели станаха с това животно, излизаха, играеха, спортуваше с него и така докато навърши пълнолетие, той й беше най- големия другар. Но преди 2 седмици кучето се разболя, не разбрахме дали беше отровено, но много бързо го повали, влачехме го по клиники и ветеринари, тя го носеше на ръце, защото кучето вече бе отслабнало от повръщане и обезводняване, не можеше да се дигне. Казаха ни, че не може да се направи нищо, освен да го приспим да не се мъчи повече. Отначало дъщеря ми категорично отрече – „Да го убием ли, все още има възможност да оживее“. Мъкнахме го на още 3 клиники и там ни повториха същото и накрая тя се съгласи да го приспим. От тогава тя се затвори абсолютно в себе си, почти не говори, едва едва отговаря като я попитам нещо, напусна работа, излиза абсолютно сама, ходи да тренира в плувния басейн или в залата за бокс. Ляга си към 3часа сутринта и става към 12 – 13 на обяд, ходи като изпита, не говори, яде едва едва, и само със слушалки стои в стаята си. Пробвах да говоря с нея, убеждавах я, че може да осиновим друго куче, но тя не иска и да чуе, все ми казва – „ Няма смисъл, вече нищо няма смисъл“! Страх ме е да не си посегне на живота, чувала съм, че точно такъв затворен става човек докато накрая не се самоубие. Мъжа ми говори с нея, уж с него се разбират повече – „хем гене по мъжки“, никакъв успех. Не мога да имам деца, за това я осиновихме, когато бе на 5 годинки от дома, обикнах я, страхотно дете е и човек, вярно не се вписва в социалната среда, но той кой се вписва в тоя свят днес – където царува чалга, дрога и разврат. Тя винаги е стояла далеч от тези неща, а вчера намерих цигари в джоба на якето й!? Човек, който се грижи за здравето си, иска да стане спортистка, тренира упорито не започва да се трови току така! Вече не знам какво да сторя за да и помогна..
Ще съм ви безкрайно благодарна да ми дадете съвет, как да постъпя и какво да направя. Искрено ще съм благодарна и на модераторите да публикуват историята ми.
|
| |
|
|
| |
|
|
| |
|
|
| |
Коментари |
|
 Вземи последните коментари по RSS |
| |
|
|
| преди: 9 години, 6 месеца hash: 06eb79a66b |
|
| преди: 9 години, 6 месеца hash: 1a0a4a5049 |
|
2. Това все едно съм аз на 18, но без кучето. Няма нищо ненормално в поведението й, просто това е тежък период и смъртта на домашния любимец, само е нагнетила напрежението. Аз също пропуших тогава след една много тъжна случка. Спането ми беше точно в такива интервали, все слушах музика, не ми се говореше много. Не мисля, че ще си посегне, но щом толкова те е страх, я заведи на психолог. И без това отдавна е трябвало да се направи нещо за социалната й фобия, защото така трудно ще се справя в бъдеще.
|
| преди: 9 години, 6 месеца hash: ba146cee59 |
|
3. Госпожо, отидете на семейна терапия или я пратете на индивидуална. Няма нищо лошо в психологията и това да говори със специалист. Не е нужно да ходи на психиатър (т. е. да я бълскат с хапчета), а психолог да говори, говори, говори, говори с нея, за да достигне до проблема и да го разреши. На ваше място бих постъпил така, желая ви успех!
М, 22. :)
|
| преди: 9 години, 6 месеца hash: 245911107c |
|
4. Какво да кажа, всеки си има проблеми и понякога го повалят, самата минах през подобно нещо, макар при мен да бяха много по-сериозни причини, не излизах, едва едва ходих до магазина да си купя нещо, нямах желание за нищо, постоянно се питах защо живея, плачех без повод, нямам един човек, на който да се доверя на 100%, а и не искам да товаря други хора с проблемите си, но си намерих работа, в която искам да се развивам, в друг град и сега съм добре. Моят съвет е може да си вземете малко кученце и когато чуе как скимти може да реагира, да започне да се грижи за него, но е възможно да има обратния ефект при нея, всеки човек е различен, ако желаете може да поискате мнение от психолог, макар аз сама се извадих от депресията, но има хора, на който им трябва известна помощ. Успех! А и друго щом дъщеря ви е била почнала работа, значи не е толкова антисоциална, колкото си мислите.
|
| преди: 9 години, 6 месеца hash: 27e82824ad |
|
5. Просто вземи едно кутре. Кажи й, че си го спасила от улицата, че горкото щяло да умре иначе, че вие сте последния му шанс да има щастлив живот.
Тя ще се привърже към новата животинка и когато малко живне е добре да опиташ да я заведеш на психолог, но много внимавай на какъв. Даже мисля, че е по-препоръчително да отидете на рейки, медитации или йога. Разбира се като изтъкнеш че ТИ имаш нужда да отидеш и просто я молиш да те придружава
|
...
| преди: 9 години, 6 месеца hash: 8df6c985d5 |
|
6. Дъщеря ви е чудесно момиче, чувствително и образовано. Щом ходи на плуване, това е чудесно, скоро ще излезе от това меланхолично състояние. Оставете я на спокойствие, в такива моменти човек се затваря в себе си. Как искате да се социализира, като обществото е ненормално? Вие какво искате, да ходи по дискотеки да се чука и тъпче с наркотици ли? Оставете я на мира, няма да се случи това, от което се опасявате. Спорта ще и помогне, помогнете й и вие, не й се натрапвайте. Времето лекува, на нея й трябва време!
|
| преди: 9 години, 6 месеца hash: 71a1a91779 |
|
7. Момичета е в депресия, а това си е заболяване и то сериозно. Убедете я да посети психолог.
|
| преди: 8 години, 1 месец hash: ecafae11d3 |
|
8. Много съжалявам за кученцето, аз толкова обичам животните, че докато четях историята се разчувствах, милото, а горкото момиче, сигурно е съсипано, само тя си знае как се чувства.
Това си е удар, никой не иска да губи любимите си същества, а дори те да единствените му приятели.
Ще ви посъветвам мили родители, да отидете някъде на почивка, семейно, за да се разтърси малко, тя е достатъчно голяма, но ако осети любовта ви, мисля, че ще се почувства щастлива, говорете и, че кученцето, не би искало тя да е нещастна, аз съм много чувствителна, защото аз имах същият случай, но със котка, казваше се Мърчо, и до ден днешен си плача за него, но живота продължава, но пак ме боли, че го загубих, съчувствам на вашата дъщеря, дори сме на еднаква възраст, аз също имах социална фобия, не е единственна, това да не ви плаши, тя тепърва ще израства, вярвам, че ще се оправи, и ще си има приятелки, щом е добър човек, всичко ще се оправи, само не губете надежда!
|
|
|
|
| Коментари очaкващи одобрение: няма |
| ... |
|
|
|
|
