 |
|
|
| |
|
Полезно |
|
Пакет за пълно възстановяване със зъбни импланти в рамките 5 работни дни. Опитен екип и зъботехници, венозна седация от анестезиолог, временни и постоянни мостове - фиксирана цена 
Запознай се с актуалните цени на зъбни импланти в дентална клиника Смайл Дентал Сървисес. Клиниката работи както с двучастови конвенционални импланти с отложено натоварване така и с едночастови базални импланти. |
|
| |
|
|
|
|
|
|
Споделена история от Семейство |
Наранена от най-близките си!
преди: 9 години, 11 месеца, прочетена 2051 пъти
Искренно моля модернаторите да споделят историята ми! Момиче на 17 години съм. Когато бях на 13 майка ми ме остави и замина да работи в Гърция и там се сгоди. Идва си в България за да ме вижда. От тогава аз живея със по-големия ми брат, баща ми и баба ми. Никога не съм била разбирана от тяхна страна, израснах без майчина обич, мъчех се да оправям всичко сама вкъщи, да чистя дори да готвя също и да уча, но нашите винаги са били недоволни. Винаги ме злепоставят, обиждат, че съм "боклук" като майка ми, нямам лична свобода никъде не ме пускат само когато имат изгода ме изпращат до някъде за да им свърша работата и до там. Всичките ми приятелки за тях за к*рви по-точно за баба ми. Според нея аз излизам на вън за да си търся момче с което да преспя... представяте ли си? Чувала съм заплахи от сорта на ще те дам на сила ще те оженя да видим тогава по кви мъже ще ходиш.. тази жена е луда, а вярвайте с луди много трудно се живее. Брат ми постоянно ме критикува, че съм боклук и че няма да имам бъдеще, че съм дебела и гадна. Думите им не ме засягат толкова колкото това, че ги чувам от най-близките си. Сега ще кажете отиди да живееш при майка си.. да, но и това не ми позволяват родителските права са в баща ми. Не мога да ям, имам ужасни болки в корема(предполагам от тревожност и нерви) всяка вечер не мога да спя от болки, повръщам, съсипват ме психически и физически. Нямам сили за нищо, нищо не ми се прави, не ми се живее. Стигала съм до толкова отчаяно положение, че ми е минавало през ума да се самоубия, но какво ще се оправи тогава... Нищо само ще си пропилея живота и бъдещето все пак всеки се е родил за да живее. Но в крайна сметка.. Нямам друг избор. Вие как мислите, кое е правилното решение?
|
| |
|
|
| |
|
|
| |
|
|
| |
Коментари |
|
 Вземи последните коментари по RSS |
| |
|
|
| преди: 9 години, 11 месеца hash: c77df7d5e9 |
|
1. Oще малко и навършваш 18. Тогава ще си свободна да се махнеш от вас, да си намериш работа и т. н.
|
| преди: 9 години, 11 месеца hash: bfbcb9df88 |
|
2. Да не им обръщаш внимание на тях въобще. Да мълчиш и да ги отбягваш колкоти можеш най много. Започни още от сега да спестяваш пари. Намери си работа и започвай да трупаш пари. Като навършиш 18 веднага ама моментално без да им казваш се омиташ от там. Намираш си квартира или някакво жилище под наем и започваш сама! Работа учене работа учене. Така ще успееш. Повярвай ми знам какво е да живееш с такива хора. Баба ми беше същата, изкарваше ме едва ли не и мен курва. Не ми даваше да излизам. Баща ми почина, не получих никаква подкрепа от тяхна страна... Дори съболезнованията им не чух, пък и не ми трябваха на тези нещастници. По голямата ми сестра ме биеше, баба ми и дядо ми също. Майка ми се правеше че не вижда. Принуждаваха ме да слугувам. Да чистя мия пера готвя и абсолютно всичко аз да правя докато сестра ми се лакираше... И моята майка замина за гърция за известно време, за да работи. И останах сама с онези. Ебала съм го и аз как оживях. Вече дори не искам да си спомням. Минало е. Слава Богу мина... Стискай зъби и не се предавай. И аз съм мислила за самоубийство но не се предадох. Мисли как ще им отмъстиш за всички мъки които са ти причинили!
И моята сестра близначка само ми повтаряше че майка ни вижда бъдеще само в нея, че от мен нямало нищо да стане... Кълнеше ме цигани да ме убиват и изнасилват, да умирам в канафки и по улиците... Изобщо... Продто не знам как успях да изтърпя това... Все си мислех "това определено ще ми се отрази на психиката в бъдеще. Ще свърша в някоя лудница. Ще ди изгубя ума... " все такива неща мислех. И се плашех че наистина може да полудея.
Точно ние, които сме с трудно детство се справяме и успяваме в живота! Не се предавай в никакъв случай! Когато те имат нужда от помощта ти, пари или да се грижиш за тях... Ще получат същоти държание. Даже и внимание няма да им обръщаш! е съжаляват за всичко, когато станеш богата и си имаш стабилно семейство!
Никога не се предавай! :)
|
| преди: 9 години, 11 месеца hash: a119501573 |
|
3. Съгласна съм с номер 1, а за родителските права не съм сигурна - мисля, че след навършени 16 г. ти трябва позволение само на единият родител. Провери това. Отделно не бъди толкова сигурна, че майка ти е по-стока, за да ходиш при нея. Ако беше стока, нямаше да си остави децата на първо време.
Така че моят съвет е да изчакаш до навършване на 18 г. и да се чупиш. Намери си работа като сервитьорка или нещо такова и можеш и да си завършиш - има и задочна форма на обучение в гимназиите. Най-добре е обаче да остискаш до края на Средното си, но ти си знаеш какво ти е състоянието.
Толкова време си търпяла, не мисля, че 1 година ще ти е проблем, но ти си знаеш, разбира се.
И да, баба ти е ненормална жена, но какво променя тази констатация в състоянието ти?
Бъди дипломат и просто не я дразни.
|
| преди: 9 години, 11 месеца hash: 4c835e2375 |
|
4. Кураж, мила! Малко остана! Като станеш на 18 ще можеш да се махнеш и тогава никой няма да има право да ти се намесва в живота. Ако искаш можеш да заминеш при майка си, ако искаш можеш да учиш... изобщо ще можеш да живееш както искаш.
Успех и не се предавай! Няколко месеца ей сега ще минат! Толкова време е минало, не се предавай накрая.
|
| преди: 9 години, 11 месеца hash: b150de24e4 |
|
5. Автора: Благодаря Ви многооооо! Ще се вслушам в съветите Ви :))
|
...
| преди: 9 години, 11 месеца hash: 845c13d821 |
|
6. здравей,
остава ти още една година. Подготви се да отидеш в университет в друг град, далеч от близките си.
Ситуацията в която си изпаднала е много често срещана и ти понасяш негативите които би трябвало да са към майка ти. Знам, че не е справедливо... но това е причината.
Учи за да се махнеш от този ад и да заживееш като нормален човек!
Пожелавам ти всичко най-хубаво!
|
| преди: 9 години, 11 месеца hash: e89c743ee3 |
|
7. По принцип имaш годините, зa дa се откaжеш от неговото попечителство. Въпросът е, че до нaвършвaне нa пълнолетие, зaдължително друг пълнолетен трябвa дa ти е попечител. Aко мaйкa ти искa, можеш дa зaминеш при нея и поне докaто нaучиш езикa дa се грижи зa теб. Лесно ще си нaмериш рaботa. Кaто цяло обaче, съм съглaснa с горните коментaри. Стискaй зъби, aко можеш до пълнолетие. Не знaм кaк ще рaботиш при положение, че не те пускaт никъде, a и дa те пуснaт, вероятно ще ти прибирaт и пaрите. Нaй- добрият вaриaнт ми се струвa, след нaвършвaне нa 18 г. без дa знaят дa си уредиш рaботa по морето с нaстaнявaне. Със спестявaниятa ще си нaемеш после квaртирa и потърсиш другa рaботa, a предполaгaм, че може и целогодишнa с нaстaнявaне по морето дa нaмериш. Успех мaлкaтa!
|
| преди: 9 години, 11 месеца hash: a01964bf5c |
|
8. Още малко мила потърпи започни да спестяваш всяка стотинка която ти дават харчи само в крайни случаи. После намери лятна работа спести още и се махни от тях. Имаше едно момиче от съседния клас, което работеше нощем не и беше никак лесно, сега е трета година студентка в Англия. Може докато още си на училище и почасова работа да намериш някъде така няма да се тревожиш за отсъствията си си. После като станеш студентка може да кажеш, че си кръгло сираче и да се освободиш от семестриална такса, защото на практика ти пак си сираче с родители, които не се интересуват от теб! Успех мила дано избягаш по - скоро от този ад!
|
| преди: 9 години, 10 месеца hash: 6b53a54977 |
|
9. Казвате да търпи, живея в някакъв подобен ад, и на мен ми казват постоянно да не им обръщам внимание, но опитвам се получава ми се донякъде, но е до време, ти просто не издържаш, ужасно е не знам какво да кажа
|
| преди: 9 години, 10 месеца hash: c2c8b37915 |
|
10. Номер 9 напълно те разбирам. Аз вчера изпаднах в истерия БУКВАЛНО. Гаджето на майка ми прекали (както винаги) и аз просто избухнах и започнах да крещя. Не знаех как го правя и как имам силата и дмелостта да викам така, но го правех. Изтеричвах е точната дума. Майка ми се учуди. Едвам се познах. Чудех се чудех се. Ами то това търпението си има граница. Мълчах, търпях, правех се че не чувам ама това вече не се траеше и всичко което бях трупала с това пусто мълчане излезе. Излях го. Изтрещях. Треперех цялата, плаках и се наложи и хапчета да пия... Което не ми е било нужно досега... Тези ще ме докарат до лудницата...
|
|
|
|
| Коментари очaкващи одобрение: няма |
| ... |
|
|
|
|
