 |
|
|
| |
|
Полезно |
|
Пакет за пълно възстановяване със зъбни импланти в рамките 5 работни дни. Опитен екип и зъботехници, венозна седация от анестезиолог, временни и постоянни мостове - фиксирана цена 
Запознай се с актуалните цени на зъбни импланти в дентална клиника Смайл Дентал Сървисес |
|
| |
|
|
|
|
|
|
Споделена история от Семейство |
Крушата пада ли по-далеч от дървото?
преди: 9 години, 5 месеца, прочетена 1765 пъти
Здравейте? Пише момиче на 25 години. В продължение на близо 10 години живея отделно от своето семейство. Първо бях на квартира в друг град след 8клас, а после на общежитие пак в друг град. Градчето в което е родния ми дом е малко и провинциално... За тези 10 години аз свикнах с големия град. Там плувах в свои води, създадох много контакти и приятелства. Завърших висшето си образование и ме се налага от едно известно време да стоя в родния си град с моята баба и майка. Живеем три различни поколения в една къща. Проблема е, че след като се върнах станах по-нервна. Сблъсках се с властни характери, психологически натиск от страна на баба ми и постоянно прехвърляне на чувство за вина. Отдавна съм отвикнала някой да ходи след мен и да ми намира кусури и да ми прави забележки, за най дребни и незначителни неща, от рода на неизмита чаша на масата или нещо такова. Най смешното е, че майка ми винаги се е оплаквала от баба ми заради подобно отношение, а напоследък тя го има към мен. Чувството за контрол е толкова силно и при двете, че някой път ме предизвикват да избухвам. Не мога да се почувствам у дома си, не знам защо, но се чувствам нещастна и самотна в собствения си дом.
В този град, няма с кого да излизам, защото не съм стояла там скоро, а старите ми приятели са се махнали от него. Надявам се скоро да си намеря работа и да излезна на квартира. Опасявам се един, ден да не стана като тях. Обичам ги много, не ме разбирайте погрешно... просто виждам последиците от това да останеш в малкия град сам. Майка ми и баща ми са разделени. Скоро майка ми се раздели с приятеля си. Всеки ден се прибира , едва ли не смазана от работа. Виждам, че е подтисната и изтощена до краен предел. Това ме тревожи и допълнително влияе и на моето настроение. Много трудно е да си щастлив, когато виждаш, че най-близките ти хора са нещастни и нищо не може да направиш за да промениш нещо. Баба ми е опасна. Тя пък е работохоличка на макс и често се усеща електричество край нея. Има голямо количество неизрасходена агресия и напоследък ме обвинява за неща, които нямат общо с действителността, за да влезе в ролята на жертва. Това ме натъжава и губя всякакво желание да общувам с нея.
|
| |
|
|
| |
|
|
| |
|
|
| |
Коментари |
|
 Вземи последните коментари по RSS |
| |
|
|
| преди: 9 години, 5 месеца hash: b3f1606c11 |
|
1. Да, определено е възможно крушата да падне доста далеч от дървото и ти си пример за това. Направила си фундаменталната грешка изобщо да се прибереш при вашите, но грешките са, за да бъдат поправяни. Веднага заминавай при приятели в големия град и на място си търси работа, но нито ден не стой повече при тези хора, защото ще те завлекат и теб.
Майка ти е круша, паднала под дървото, но от теб зависи дали ще паднеш по-далеч. Колкото повече чакаш, толкоз по-трудно ще става.
|
| преди: 9 години, 5 месеца hash: 46a6a5e54d |
|
2. Средата, в която растеш, мястото, където си решила да живееш и съжителството с друг човек, формират характер, но определят държанието и т. н. Възможно е сега да не си като майка си, но като минат години, ще заприличаш, просто е неизбежно. Генът си е ген. И майка ти се е ядосвала за разни неща на баба ти, но ето, че след години е заприличала на нея.
|
| преди: 9 години, 5 месеца hash: 9a4d1403f4 |
|
3. Веднага напусни!!! Иди на квартира. Това е не заради баба ти и майка ти, а за да съхраниш психическото си здраве. И аз попаднах в ситуация подобна на твоята. Говоря ти от опит. Махай се веднага!!! Ако трябва иди отново в големия град. Само да допълня, че проблемът не е само в поколенията, ами хората в малките градове имат друг манталитет. Те обичат да си пъхат носове навсякъде, най-вече там където не им е работа.
|
| преди: 9 години, 5 месеца hash: d1ad7c3918 |
|
4. Защо си се върнала изобщо?! Ясно е, че след като веднъж си се махнала от там и си свикнала с живота в големия град, връщането само ще те натовари психически и ще повлияе зле на развитието ти във всяка едно отношение. Това не означава, че не обичаш близките си, но просто мястото ти вече не е там. А иначе си даже късметлийка, че само майка ти и баба ти се намесват в живота ти, има такива места, в които дори и по-възрастните съседки се чувстват в правото си да те поучават. Ти да видиш като почнат да ти дават акъл разни лели как трябва да живееш живота си, че вече ти е време да се омъжиш, защото те на твоите години вече имали дете... и дрън дрън дрън... а, не дай си Боже, да почнат и директно да те сватосват защото познават "едно момче точно като за тебе" и "няма начин да не си паснете". Така, че ако не искаш да стигнеш до там и съседките да почнат да ти дават акъл изнасяй се със 100 км в час!!! Най-добре си намери работа в големия град, с който и без това си свикнала и бъди добрата дъщеря и внучка, ама от разстояние. Иначе едно, че ще те побъркат, друго, че ще провалят цялото ти бъдеще, защото в такова градче нито свястна работа ще си намериш (жалко за цялото ти образование), нито пък ще срещнеш някой перспективен мъж (повечето отдавна са се изнесли към големите градове). И накрая ще станеш 40 годишна лелка със скучна работа и още по-скучен брак, коята ще проклина съдбата и единственото ти забавление ще е да клюкарстваш и да даваш акъл на другите точно както сега правят баба ти и майка ти. Това е истината. Сигурно и майка ти не е била такава, ама животът в малкото градче, без перспективи я е направил такава. Така, че ако не искаш да станеш същата някой ден, бягай докато все още можеш! Че после ако те оженят за "някое добро момче" и родиш 1-2-3 деца край! Гарантирано ще станеш като тях.
|
| преди: 9 години, 5 месеца hash: d1ad7c3918 |
|
5. Защо си се върнала изобщо? ! Ясно е, че след като веднъж си се махнала от там и си свикнала с живота в големия град, връщането само ще те натовари психически и ще повлияе зле на развитието ти във всяка едно отношение. Това не означава, че не обичаш близките си, но просто мястото ти вече не е там. А иначе си даже късметлийка, че само майка ти и баба ти се намесват в живота ти, има такива места, в които дори и по-възрастните съседки се чувстват в правото си да те поучават. Ти да видиш като почнат да ти дават акъл разни лели как трябва да живееш живота си, че вече ти е време да се омъжиш, защото те на твоите години вече имали дете... и дрън дрън дрън... а, не дай си Боже, да почнат и директно да те сватосват защото познават "едно момче точно като за тебе" и "няма начин да не си паснете". Така, че ако не искаш да стигнеш до там и съседките да почнат да ти дават акъл изнасяй се със 100 км в час!!! Най-добре си намери работа в големия град, с който и без това си свикнала и бъди добрата дъщеря и внучка, ама от разстояние. Иначе едно, че ще те побъркат, друго, че ще провалят цялото ти бъдеще, защото в такова градче нито свястна работа ще си намериш (жалко за цялото ти образование), нито пък ще срещнеш някой перспективен мъж (повечето отдавна са се изнесли към големите градове). И накрая ще станеш 40 годишна лелка със скучна работа и още по-скучен брак, която ще проклина съдбата и единственото ти забавление ще е да клюкарстваш и да даваш акъл на другите точно както сега правят баба ти и майка ти. Това е истината. Сигурно и майка ти не е била такава, ама животът в малкото градче, без перспективи я е направил такава. Така, че ако не искаш да станеш същата някой ден, бягай докато все още можеш! Че после ако те оженят за "някое добро момче" и родиш 1-2-3 деца край! Гарантирано ще станеш като тях.
|
...
| преди: 9 години, 4 месеца hash: 0b6573a3ec |
|
6. Ей, чета коментарите и ви се чудя на тъпотията. Явно е, че всички, които са писали коментари не са живяли сами, далеч от всичките си близки, на място, където трябва да създаваш нови приятелства и да се оправяш сам с живота. Момичето е написало, че така са се стекли обстоятелствата. Без да знаете, тръгвате да и давате съвети да се маха от там. Според мен трябва да помислиш къде ти е по-добре. Премахни отношението на роднините си и приятелите от друга страна. Къде ти се чувстваш по-добре? Ако това е у дома - остани, поговои с майка си, баба си и всички, които ти лазшт по нервите. Обясни им как стоят нещата и им кажи, че ако искат ти да останеш, ще трябва да се научат да те уважават. От друга страна ако се чувстваш по-добре при приятелите си в града, където си завършила, отиди там. Нямам идея защо си се върнала, но ако толкова не ти харесва вкъщи, след като премине ситуацията, върни се където се чувстваш комфортно. Каквото и решение да вземеш обаче, задължително си поговори с хората, които те изнервят.
АКАТИМ
|
|
|
|
| Коментари очaкващи одобрение: няма |
| ... |
|
|
|
|
