Пакет за пълно възстановяване със зъбни импланти в рамките 5 работни дни. Опитен екип и зъботехници, венозна седация от анестезиолог, временни и постоянни мостове - фиксирана цена

Запознай се с актуалните цени на зъбни импланти в дентална клиника Смайл Дентал Сървисес.

Клиниката работи както с двучастови конвенционални импланти с отложено натоварване така и с едночастови базални импланти.

Коментари

Добави Коментар!

6.   Хм така, да ползваш чуждо жилище, ток и вода не е пестене а най-обикновена наглост.
Ако ти си на 400-500лв заплата, родителите ти да не би да са на много по големи и как те са успели да си закупят или построят дом и да плащат режийни, щом ти не можеш?
Мизерният самостоятелен живот на всеки младеж го учи да намира решения как да пести или как да си повиши доходите така, че да успява да живее приемливо според усилията си. На същите тези млади хора утре ще им се наложи да осигуряват със своята си заплата не само себе си но и децата си.
Нали за един младеж научен мама да му плаща тока да му осигурява дом ще бъде огромен шок когато мама вече е възрастна на 150лв пенсия и няма пари или ако един ден остане без дом.
Няма как да минеш с номера млади сме и затова трябва да се обличаме, да ползваме вода, ток и т. н. Те всички хора независимо на каква възраст са трябва да се обличат нужен им е ток и вода, ама се разполагат според доходите си и са решили сами да пестят ли и от какво да се лишат в полза на друго.
Ако днес ти е трудно да поемеш отговорност сам за живота си, утре като станеш татко и съпруг кой ще поеме отговорност за децата и семейството ти, тогава е още по трудно. Трябва човек да мине по стълбицата за трудност иначе да прескача по няколко стъпала наведнъж идва по ташкън. Разбираш ли много по лесно е да кажеш на себе си "няма да си купя нещо защото нямам пари" от колкото да кажеш подобно нещо на детето си.

7.   изнесох се от вкъщи на 24 години, плюса ми беше събраните пари, които хвръкнаха за наем, депозит и комисионна и айде някой лев остана за живуркане месец-два без притеснение. Не че не помагах вкъщи, напротив помагах със сметките и храната, но пак оставаше нещичко и за буркана. Откакто се изнесох преди 5 години не внасям в бурканбанк, не остават. Хубавото е, че се учиш на самостоятелност и да разчиташ единствено на себе си. Не че вкъщи не си бях самостоятелна - готвих, чистих и перях, ама понякога и мързел ме хващаше, а сега като живея сама като знам че мен си чака забравих какво е да те мързи. Живеенето самостоятелно не е както си го мислиш, живота е те смачка, ще се лишиш от много неща и глезотии, ще загубиш желание за много неща. Изобщо вечер като си легнеш мисълта ще ти е насочена как да изкараш повече пари, че да живееш нормално. Дискотеки, барове изобщо ще са спомен в съзнанието ти че си ги посещавал някога. Сметки, това ще ти единствено в главата. Но това не е толкова напрягащо, понеже ти едно такова като награда като си помислиш - че сам се бориш с живота, чувстваш се един такъв голям, пораснал, че не си вече мамино детенце. Можеш да опознаеш себе си - в какво си най-добър, какво умееш и какво не, да достигнеш до такива прозрения за своята личност, че да заживееш в хармония със себе си. Най-тежко е обаче вечер самотата като те прегърне. Животът не е приказка знаеш. Е има и друг вариант да не ти е тежко много родителите ти да ти помагат, което не мисля че е много удачно

8.   Аз съм на 18 години и живея с родителите си. След една година ще следвам пак в същия град, така че продължавам да живея с родителите си. Когато сме заедно, ние сме щастливи. Мисля, че е най-добре да живеем при родителите си.

9.   Има разлика между живеенето на техен гръб и помагането им. Ако има достатъчно място, аз бих искал да живея с родителите си в 1 къща. Те на единия етаж, аз на другия. Предимиствата са, че не плащаш квартира, ако не си си купил за хапване, мама винаги ще сипе нещичко, ако не можеш да гладиш, мама ще те изглади и ще си виждаш родителите постоянно. Недостатък има ако живеете в 1 апартамент и той е, че не можеш да правиш събирания и да каниш когото си искаш, когато си искаш. Трябва да се съобразяваш с тях в общи линии. Обратното живеенето на квартира недостатъците му са, че трябва да плащаш наем, сметки, да си купуваш и готвиш сам и да се грижиш сам за себе си. От друга страна имаш пълна независимост да правиш каквото си искаш, с когото си искаш, когато си искаш.

10.   Прав си, че заплатите са нереално ниски и е направо невъзможно да се изнесеш, ако си с такава заплата, но пък и не си е работа да станеш на 30 и да чакаш мама да ти сготви и да те изпере. За това на-добре да се изнесеш още като студент на общежитие, че да свикнеш да се оправяш сам и после гледаш да започнеш работа с малко по-добра заплата. Пък и не е казано да наемеш цял апартамент сам (скъпо е). Можеш да си с хазайка, можеш да си намериш съквартиранти и да си делите сметките и наема... има начин, но наистина не е добре след 24-25 да живееш с вашите, защото почват конфликти, ще си развалите отношенията. Да не говорим, че и рано или късно трябва да пораснеш и да се научиш да се справяш сам. А и какво, ставаш на 30, решаваш, че искаш семейство и вашите всички ли ще издържат и теб и жена ти/мъжа ти, че и децата ви? Прекалено е! Така, че изнасяш се в началото на 20 и така. по-добре вашите малко да ти помагат с плащането на наема и сметките, ако заплатата ти е чак толкова ниска, отколкото да им висиш на вратовете до 35-40 или повече години.

11.   не се притеснявай приятел, от думите ти ясно си личи, че си мамино дете и ще си живееш цял живот с тях, а заплатата от порядъка на 400-500лв си е отново по твоя вина, да си учил като хората и да си разсъждавал какво можеш да работиш и какво те влече, а също така и малко упорство се иска, не само да ревеш, че няма работа или е ниска заплатата, ако те мързи и не ставаш за нищо това са парите, които заслужаваш... хубава работа ама българска...

12.   Единственият плюс на живеенето с родители е по-ниските разходи и по-добрата материална осигуреност - в края на краищата делите разходи и квартира, и домакинска работа и всичко.
Оттам-нататък започват големите минуси, които стигат до невъзможност, когато трябва да създадеш свое, собствено семейство...

Извод: Живеенето не е са двойки и за семейни хора! Само за ергени, и то до време, защото ако моментът се пропусне си остават вечно ергени.

13.   Просто е - колкото по-късно се изнесеш, толкова по-трудна ще е адаптацията. С времето не става по-лесно за съжаление, по-трудно става. На първо време помисли за вариант да наемеш само стая някъде или пък жилище заедно с приятел/ка - така разходите, а и отговорността ще са по-малки.

14.   22-23 до 24 годишна възраст максимум да живееш с вашите. Иначе стават хрантутници. Свикват си с мама и тата, удобно им е те да ги издържат както е било и като дечица и после като стане време да създадеш семейство какво? Хоооп проблемчеее... Не си свикнал, ще трябва да се изправиш пред трудности, които си описал горе... Ще ти бъде още по-трудно отколкото сега ако се изнесеш. Така че се стегни, учи и работи, пести пари докато си при вашите и после се изнеси.

15.   Изнесох се на 19 от нашите като си намерих работа в по-голям град, спестявах известно време и после със спестените пари и помощ от нашите записах в университет като първи курс не работех. Втори курс пак започнах работа и не съм разчитал на нашите от тогава. Един ден ако имам деца ще ги стимулирам колкото се може по-рано да си намерят работа и да станат самостоятелни.

16.   Ще го кажа така: вие чувате ли се? Какви втори, трети и прочее работи в България? Човек не може да си намери дори първа при все наличието на знания и дипломи (на интервю съм демонстрирал отлични знания по думите на кандидат-работодателя и пак ме отсвириха), а вие вече сънувате по 20! Кандидатствал съм по поне 200 обяви (не ги броя, но са там някъде) и още си търся първата, а вие говорите за допълнителна работа. А дали жените обичат свекървите - искам да видя младата жена в България, която ще мрънка срещу свекървата си, ако тя е собственичка на поне петцифрена сума и с готовност помага на сина си, ако живее при нея. Проблемът не е в свекървите, а в парите! Ако си беден, дори да живееш сам на апартамент или да нямаш жива майка, пак ще те избягват.

Ако една жена не иска да живее с нечия майка, да направи това, което прави майката за теб (и откъм грижи, и откъм финансова помощ в тази мизерия) и тогава да има някакви претенции! Това е истината - никой с всичкия си няма да смени работеща кола за спряна от движение. Така е и тук - тя поставя изискванията, ако може поне да замести другия човек. Единият секс и някаква хубост не вършат работа - мога да ги получа от доста места. Нещо друго може ли тази нормална жена, която толкова се мъчи от свекървата си или умее само да недоволства от родителите на мъжа си? Ако е така, да си стои сама! Да не обяснявам какви мързеливи и пасивни хора познавам, които от години не живеят с родителите си! Но те явно са супер, щом живеят настрана. С всеки ден се убеждавам колко запада държавата ни... Написах този коментар с яснотата какво ще завали по мой адрес, но не ми пука! Нека съм мързелив и пасивен в очите на някои! Как пък не ме домързя да напиша това и как успях да се активизирам, за да защитя позицията си по въпроса вместо да подмина темата? Мистериите на 21-ви век!

17.   Добре е да се изнесеш, но ако ще работиш в друг град. Като работиш в родния град и не живееш с приятелката ти, като семейство тогава е безмислено да се изнесеш. Хубаво е да се изнесеш, но да няма с кой да си кажеш една дума понякога е тъпо и отегчително. Все някога трябва да се изнесем, но въпросът е, че това е труден процес, защото не може цял живот да си на квартира и не може цял живот да изплащаш кредит и да не ти стигат парите.

18.   Живот с родителите може да бъде плюс, както и минус. Плюс е в следния случай - имам една братовчедка, която живее с родителите си. В къща са, но тя си работи и няма никакви проблеми. Не е семейна, сигурно вече е над 35-годишна и може и да няма намерение да се задомява. Но в другия случай когато имаш намерение да създаваш семейство, просто аз съм твърдо против съжителството с родители. Колкото и голяма да е къщата (освен ако не е някакъв дворец) не може всички накуп да живеят поради простата причина, че всеки си има своите навици. И съм сигурна, че никоя жена няма да иска да живее със свекъра и свекървата си, защото както знам повечето свекърви имат тенденция да се намесват за всичко и става ад.

19.   До 11 - ама какви са тези stupid pumpkin words от теб?

20.   Знам, че мнението ми ще подразни повечето хора, като знам какъв ни е манталитета, но все пак ще си го изкажа, пък вие си ми слагайте единичките, щом това ще ви е от полза.

Свикнали сме за всичко да виним държавата (и заплататите, но никога себе си) и така да бягаме от отговорност и да ни е чиста съвестта за всичките ни неволи. Ти ако нямаш свястна професия и те мързи да работиш, не ти е виновна държавата. Поне образованието ни е евтино. Можеш и с търговия да се занимаваш - има свобода на пазара. Никой не ти е виновен, че си беден. Най-малко държавата. Знам, че е удобничко така, но само ти губиш от това. Не си мисли, че в другите държави, като нямаш професия и те мързи, е много по-различно.

За мен е срамно здрав, прав мъж на 30-40 да твърди, че му е скъпо да живее сам. Ако той в разцвета на силите си не може да изкара пари, дори само колкото да живее сам, то за какво изобщо говорим? И кога ще му е евтино? На 60 ли?

И как този мъж, след като сам себе си не може да изхрани без мама и тате, ще гледа деца и жена?

ОК, държавата ни е скапана, но не можем за всичко вкл. и съжителството с мама и тате да виним държавата. Държавата си е държава, но от нас зависи как ще се справяме с живота си - в това число работа, финанси, образование. Най-малкото образовнието ни е евтино и можем да си имаме добра професия.

Факт е, че няма дори и 1 човек, който се е изнесъл до към макс 24 г от бащиния дом и да съжалява. Да, в началото на всеки му е било трудно, но все пак никой не е съжалявал. Докато тези, които живеят при техните или са недоволни, или вечно се чудят кое е по-хубаво, или ако им е хубаво, им е хубаво, просто защото има кой да им готви, чисти и плаща сметките.

Само в България и Италия има хора, които живеят до 30 с техните и смятат това за достойно.

За мен не е нормално някой на 30 да търпи майка му едва ли не да му казва да си обува вълнените чорапи да не настине и т. н. Дори и да не си говорят и да не му помагат със сметките, пак не е нормално.

В природата няма животно, което да дондурка малките си до подобна възраст. Ние сме единственото подобно животно (най-вече българите) и то забележете с предтекст, че да ни излиза по-евтино. Значи примерно едно орле, като се научи да лети и да ловува, се отделя и не твърди, че му е по-евтино да живее при майка си.

А ние хората уж сме най-умните, най-еволюиралите, а не можем да се отделим от майките, защото ни било скъпо. И в крайна с какво нашия живот се е подобрил след милиони години еволюция, след като дори на една мишка примерно не и скъпо да живее сама, а само на нас ни е скъпо.

Та ние дори свободата от родителите си не сме запазили. И за какво беше цялата еволюция? За да сме зависими от майките си до 40 ли?

21.   В общи линии най-точната възраст, в която трябва човек да се изнесе от семейното жилище е тази, в която самата идея да трябва да се съобразява с някой го съсипва. За някой този период настъпва още с навършването на 18, за други настъпва с края на студентския живот, за трети на 30 години, а за някои така и не идва, така че всичко си е строго индивидуално.
Иначе това със заплатите от 400-500 лева са глупости на търкалета. Та то дори мои приятели по провинцията изкарват повече пари (и то в градове, които дори не са областни), пък какво остава ако живееш и работиш в София?
Е, ако работиш в Пордим, Етрополе, Полски Тръмбеш, Белене, Пирдоп, Сунгурларе, Айтос, или нещо подобно, заплатата ти наистина ще е ниска, но силно се съмнявам да е такъв случаят. Всъщност, точно живеещите в умиращи градчета от този тип живеят доживот с техните, поради липса на друга опция, но те и не се оплакват от този факт.
Ако питаш за личното ми мнение - човек започва да иска самостоятелност около студентските си години, когато вече му трябва "терен", за да води някъде мадамите, без да се налага да се крие от любопитните погледи на мама и тате. Отделно, за родителите си човек доживот остава дете, а след 21-22 годишна възраст това отношение родител-дете започва да дразни много детето.
Има и друг момент - едно е да живеете в семейната панелка от 60 квадрата, друго е да живеете в хубава къща с двор от поне 200 квадрата жилищна площ, където реално погледнато може и да не се засичаш с родителите си, а ако си направиш отделен вход може и анонимност да имаш даже.
Въобще, относителен е въпросът на каква възраст трябва да станеш самостоятелен, но като цяло около 21-22 години човек започва да узрява за идеята да се изнесе и максимум на 25 обикновено вече е заживял отделно от родителите си.

24.   Всичко си зависи от човека и от това какво иска. Примерно, аз познавам хора, които са около 30, но все още живеят при родителите си, понеже събират пари за собствено жилище и така им е по-евтино. Иначе, и двамата си работят, самостоятелни са и с добро образование. Познавам и такива обаче, които макар, че живеят сами, всичко им е осигурено от мама и тати. Аз не виждам особена самостоятелност в това някой да ти купи жилище и кола, че в много случаи дори да ти помага и да изкараш месеца. Живеенето като студент на общежитие или на квартира също не е кой знае каква самостоятелност, понеже сметките ти в 90% от случаите се покриват пак от родителите ти. Наистина има хора, които са разчитали изцяло на себе си, за да се издържат, но такива случаи са много малко. Аз също съм работил докато бях студент и съм си плащал доста разходи сам, не мога да кажа обаче, че съм бил изцяло самостоятелен. Приятелите ми, които бяха по-заможни също работеха, но харчеха парите си основно за забавления.

25.   Съгласен с номер 20. Това за нямане на работа, не минава за мен. Само вижте обявите, една мултинационална компания набира хора (кол център), като единственото изискване е да знаят немски език! Това е за София и Бургас. Заплатата там е 1000 лева чисто много придобивки, купони за храна и отстъпки, всичкото излиза на 1500 лева начална заплата. Е какво искате е хора? Това не е ли достатъчно да се изнесете, пак ли държавата е виновна, че един немски не може да научите? ! 4 месеца тази обява седи, предлагат и срочни, и постоянни договори, още не могат да намерят хора. Това ако ще да не си от София и Бургас, един немски ако знаеш, без висше да си, трябва веднага да се пуснеш. Ама явно на нашенците им е по-хубавичко да си кибичат на 500-600 лева, да мързелуват и нищо да не правят, че в компанията има малко напрежение и труд, не е за всеки готованец.

26.   Не съм чела всички коментари но после ще наваксам.
Сега ще навляза в темата на автора вероятно грубо, но от личния ми опит ще подкрепя коментиращите, че му е време да се изнесе, най-вече заради себе си, а и за да не тежи на родителите си.
Имам по-голям син на 22. Не пожела да учи, не съм го и притискала, аз самата съм със средно образование и знам, че висшето не е за всеки. Мислех, че ще си гледам търтей до старини. Опцията с гонене и полиция, ключове и скандали пред по-малкия му брат не е опция. И без това минахме с мъжа ми през разправии, спане пред вратата, крясъци и травмиране на малкия.
Той си намери работа и вече успешно се справя там близо година, без да е квалифицирана, печели горе-долу 800 лв. Обаче... пазарува точно 2-3 пъти в месеца, на аванс и заплата. Плаща тока, оставя 30-40 лв, в зависимост кой колко му поиска/баща му, аз/ и от тук натаък смята, че си е изпълнил задълженията. Три дена след заплата да му поискаш 5 лв-нямал... Чорапите и дрехите му са из цялата къща-не е от възпитание, аз обичам реда и вкъщи всичко си знае мястото. Един шоколад да донесат на брат му-изял го е. Зад гърбовете ни, когато спим или сме отместили очи. Като сготвя-го е изял до троха и не е помислил за другите трима в нас. В техническо отношение-ми е прибрал всяка МС карта, флашка, която види че имам, включая скромен лаптоп, който съсипа с игри-WOW, CS и тем подобни. Знаете ги по-добре от мен. А и лаптопите не са за игри.
Аз и баща му сме на минимални заплати и друг не можем да си купим. След време се оказа че го е поливал с кола десетки пъти и никога не е казал нищо. Могли са да се вземат мерки навреме...
Не може да готвя храна и да изчезва за секунди. Вече почнах да я крия.
Сериозно се замислям да пресирам баща му и да върви да се оправя сам някъде другаде. Щом се обърна, нещо някъде или е изядено, съсипано, счупено, разхвърляно и тн... Или пък се е сбил с брат си и дребният реве. А баща му е мекушав, добричък, нежен и душа човек като цяло.
Така че авторе, моля те, за доброто на всички-изчезвай и се научи на отговорност за себе си. Моят синковец ми се обяснява че щял да бъде самотен... Да му вярвам ли или просто е удобно мама да пере и готви? !
Пък не съм си била избрала хубав лаптоп... Смях. Щял да плати ремонта-обещания вече 5 месеца, а и не му вярвам вече. Не ми било проблем на ден за 5 мин да прибера чорапи и дрехи... Ама е всеки ден, години наред. Вече не съм и длъжна-но той плещи, че съм. Била съм му майка...
Майка съм-БИЛА съм му ДО една възраст. След това мога да съм му приятел и другар, човек който го подкрепя, цени и уважава. След това не спирам да съм му майка, но вече е равностоен човек до мен. Възрастен. Отговорен.
От родителите трябва да се изчезва към 20-22, та 23 години да са. До по-късно си съсипвате нервите взаимно. Психиката се променя и процесът е необратим.

27.   до 25 а ти защо не отидеш там?

28.   Номер 26, не искам да съм груба, но не смятате ли, че вие със съпруга ви също имате вина, че синът ви е такъв егоист?
Някога поставя ли ли сте му задачи - да си прибере чорапите, да си изпере боксерките, да измие чинии? Имам предвид, когато е бил мезду 6 и 10-годишен. Това е времето за изграждане на някои навици.
То не става да дундуркаш някого 20 години, никога нищо да не му даваш да докосне като работа, явно сте го оставили и да израстне и да се утвърди като егоист, пък сега айде махай се.

29.   От 25 до 27. Аз вече съм се насочил и кандидатствам в друг тип компании в София, които също плащат над 1000 лева чисто начална заплата.

30.   Автора пише. Студент съм 3та година и съм на 23 години. Хубаво е човек да се изнесе от вкъщи поради това, че се преплитат две поколения старо и младо, те с едни разбирания и прочие а и доста ме дразнят родителите не мога да ги трая и съм на път да се изнеса НО тея 2 години 3ти и 4 ти курс какво да правя? Аз съм редовно в родния си град и трябва да ходя на лекции няма как да работя. И дори да завърша след 2 години повечето ни висшисти нали ги знаем какво работя като завършат сервитиори, и тем подобни. И спрете с това ще се квалифицираш и ще вземаш по голяма заплата... Големи заплати и то какви големи 700, 800-1000 лева вземат единствено в София и Варна, Бургас може би и Пловдив другите градове от който съм аз заплатите са 500 лева това какво е???? И аз да живея в София за 1000 лева и аз ще говоря празни приказки... И 600 лева да вземам тва живот ли е обеснете ми? Ако два човека мъж и жена вземат по 600 лева и живеят заедно е съвсем друго от колкото 1 човек с 600 лева :) Абе дълга тема си е. Да вярно трябва човек да бъде самостоятелен и аз съм ЗА. На кръстопът съм, объркан съм и не знам какво да правя.... Благодаря на всички включили се в темата :)

31.   Защо не кандидатстваш за общежитие, пък когато не ти се ходи там ще си се прибереш вкъщи, няма да ти излиза много скъпо на месец.

32.   Авторе, в София точно двама човека мизерствахме с 400лв общо преди 5-6 години.
Но никога не ми е минало през акъла да се върна при мама да ме гледа. Никога не съм искала да съм в тежест на родителите си, които и без това са си изпълнили вече всички задължения към мен.
Я ми кажи, а един ден, когато родителите ти вече ги няма, как ще се оправяш?
Истината е, че неволята учи - живота те очуква, ти ставаш по-комбинативен, търсиш начини да се развиваш и да печелиш повече.
Удобството при мама е мечешка услуга, която накрая винаги ти излиза през носа.

33.   авторе, че заплатите са малки - малки са. но какво смяташ да правиш когато завършиш? дотогава нещата едва ли ще се променят съществено, а и сам пишеш: "И дори да завърша след 2 години повечето ни висшисти нали ги знаем какво работя като завършат сервитиори, и тем подобни".
тогава защо се мъчиш да учиш щом знаеш, че няма особен смисъл? за квалифицирането обаче не си прав - това е пътят, не просто да вземеш една хартийка, а да имаш реални знания и умения.
26, и аз смятам, че определено имате вина за ситуацията. да се съобразява с останалите, да поема част от домакинските задължения се учи в доста по-малка възраст. сега вече явно е късно, а и влияе зле на по-малкия син. може би наистина изнасянето е единствената опция.
Ж44

34.   Авторът е адски заблуден, абсолютно се убеждавам в това. Значи той твърди, че с 500-600 лева не можело да се живее самостоятелно в провинцията, а аз тогава как така успявам да живея с грубо казано 700 лева в София, при това живея сам в жилище, било то и едностайно?
Е, да - аз не пия, не пуша, а не се и дрогирам, което си е сериозен разход за младото поколение, но какво трябва да направя - да седна да рева за тези, които изкарват 600 лева, с които не могат да си плащат дискотеките и цигарите ли?
Аз също като автора учих и живях през студентските си години в родния град, но за разлика от него живях почти през цялото време сам, но честно казано единственият плюс от това беше, че можеше по всяко време да си каня приятели да се събираме, както и приятелки, когато успявах да забия нещо. Тоест, ако авторът си мисли, че кой знае колко ще изкяри, ако се махне от техните, то просто се лъже.
А това пък да работиш и учиш едновременно никога не съм го разбирал - за мен е невероятно излишен автогол, който масово си вкарват днешните студенти. По-добре да ходят по бригади за 4-5 месеца, а после да се отдадат на ученето, отколкото нито да работят, нито пък да учат като хората. Време си има за всичко, и никога не мога да подкрепя работата по време на учене, освен ако не говорим за живеещи в крайна бедност студенти.