Просто за брака.
преди: 9 години, 9 месеца, прочетена 1695 пъти
Не знам от къде да започна, сигурно от това, че се чувствам ужасно самотна. Сигурно проблема е в мен - нерешителна съм, притеснителна, и се смятам за непривлекателна. Това отблъсква хората от мен. Смешно е, защото не съм даже момиче, омъжена жена съм в средата на тридесетте съм.

Липсва ми секса, този хубавия и незаменимия, с човек когото обичаш. Не съм обичана от съпруга си определено, нито аз го обичам, всичко е навик между нас. В началото на връзката ни не беше така, разбира се. Имаше нежност, внимание, всичко.

Липсват ми разговорите, сега също има, но са скучни, вече всичко сме си казали, четем си мислите направо, скука:-)

Липсва ми онзи мъж, който той беше някога. Знаете ли, в очите му виждах, че ме обича, сега има само цинизъм, студенина.

Преди една седмица се разгневи, че казах че трябва да излезем на разходка, както правехме преди. Той скочи от стола и ме хвана за гърлото. Не стискаше много силно, даже изобщо, но
постъпката беше ужасна. Вчера гледаше порно с момичета, които могат да му бъдат дъщери. Отново му простих, тази моя изповед не е за отмъщение или да изкарам кирливите ризи на някой.

Просто искам малко да ми олекне, да поразмишлявам за брака, какво е по принцип. Разбира се, имала съм и хубави моменти, но са моменти, само моменти за съжаление.

Кажете в какво да вярвам, защото съм загубила вяра напоследък в брака, в мъжете, в себе си. Интересно, че не искам да отмъщавам на съпруга си, все още съм красива и млада, и мога много бързо да си хвана някой, който ме привлича. Но не искам. А и в каква позиция ще изпадна - омъжена жена да изневерява? Как ще погледна после себе си? Разводът също не е вариант, защото имам дъщеря.

Ето, казах го, да срам не срам, седя в брака си, заради дъщеря си., и защото не искам пак да започвам отначало. Истината е, че ме е страх. Страх ме е да остана сама на пътя, наречен живот. А иронията е, че аз съм Сама! Имам предвид в брака си. Толкова съм сама, по дяволите!

Сама съм, както никога досега, а иначе имам интересна и сложна професия, и си общувам с хора по цял свят.

Но бога ми, как ужасно исках да сме двама на пътя! Само аз и той, ние двамата срещу целия свят. Но така било речено, или ако няма съдба, е тогава проклета случайност.

Та това е брака за мен - и съм сигурна че и аз го провалих също, макар, че не гледам порно, не съм удряла и плесница, и съм наивна романтичка.

Кажете ми какво е брака за вас, надявам се нещо хубаво и смислено.

Благодаря че прочетохте това, ще продължавам да се боря по пътя сама, заради дъщеря ми, тя трябва да има някой, който е силен за нея.,

Коментари	Добави Коментар!
Вземи последните коментари по RSS
Изпрати ми имейл, ако някой добави коментар към тази история (какво е това?)   Email:

преди: 9 години, 9 месеца hash: a094f077d8

гласове: 1 2 3 4 5   (313149 гласа)

1.   Грешно ти е заглавието - Просто за М О Я брак би било истинското заглавие. Това, че ти имаш такъв брак изобщо нищо не говори за другите. Ти за мен си наивен и слаб човек, мъжът ти е същият. В интерес на истината си подхождате. Той дори залита към насилие, защото вербално не може да излезне на една глава с теб - отвръща на вербалното насилие с физическо. Най-вероятно още от самото начало не си го обичала, а си обичала измислен и идеализиран образ на мъж. Случва се всъщност във всяка връзка, но някои хора така и не успявате да приемете човека до себе си такъв, какъвто е. Ето така се ражда и омразата, а той поне вече те мрази - не хващаш за врата човека, който обичаш просто. Пишеш за някакъв спор, но само ти си знаеш какво си казала, за да го накараш да постъпи така - често го правят това мъжете от чувство за самосъхранение и отчаяние. Е, не говоря за съвсем ненормалните, за които насилието е нещо нормално и така са израстнали - говоря за това как една жена може да превърне в алкохолик или обикновено чудовище нормален мъж просто с думите си. Ти си интелигентна, добре образована жена и за теб не би следвало да е трудно да манипулираш такъв мъж, да го мачкаш. Била му простила за порното... Сериозно? Виж, просто забрави за ТВОЯ брак. Не мъчи себе си, детето си и мъжа си и прекрати това взаимоотношение, за да не стават драми - утре може да те стисне по-силно за гърлото например. Не случайно е казано, че ако ти удари мъж и един шамар, то това е краят. Не мисля, че този брак може и ТРЯБВА да бъде спасен и няма да ти давам обикновените съвети в тази насока. За брака по принцип мога да кажа, че кой както си го направи. Важно е да гледаш много внимателно и без розовите си очила с кого създаваш семейство на първо време, но веднъж направил ли си тази крачка, трябва да приемаш човека до себе си такъв, какъвто е, да си готов на компромиси, да си готов да загърбиш и своите интереси в името на общите. Тоест в брака няма Аз, а има Ние. Затова прекрати този фарс на брак. Разведи се, детето ще го гледате и като разведени родители много добре, материално сте осигурени и си осигурена. Няма смисъл да продължаваш така, защото ще докараш него до престъпление и дъщеря ти ще живее без двама родители. Това не е брак, а обща невроза. Питай дъщеря ти дали ѝ е хубаво с вас...поотделно вярвам, че сте чудесни хора - и ти, и той, но бракът ви е пълен провал и е време да му теглиш ножа като по-разумната от вас двамата, по-малко слабата, за да не тегли Той ножа - на мъжете като им изгори бушончето са готови на всичко и не едно уж нормално семейство е завършило трагично. Една Жена

 

...

преди: 9 години, 9 месеца hash: 2b70303fc1

гласове: 1 2 3 4 5   (258716 гласа)

2.   Хващай си любовник веднага. Като започнете редовни креватни упражнения с него веднага ще ти просветне пред очите.

 

...

преди: 9 години, 9 месеца hash: d53ab97be8

гласове: 1 2 3 4 5   (229372 гласа)

3.   Нямa дa ти дaвaм съвети, нямa дa коментирaм и твоят брaк, искaш дa знaеш кaк е в брaкът нa други. Е, ще ти рaзкaжa един съвсем скорошен ден, изводите остaвям нa теб. Преди няколко дни, събудих се с едно тaковa стрaнно чувство. Още един рожден ден, кaк ли трябвaше дa се чувствaм. После се зaмислих кaкво пaк ще ми подaри съпругът ми, и кaк пaк ще трябвa дa се преструвaм, че ми хaресвa. Рaзмърдaлa съм се явно, зaщото съпругът ми се нaдигнa веднaгa, рaзцелувa ме докaто се опитвaше и дa ме поздрaвявa. Когaто ме пуснa, ми подaде мaлкa кутийкa с кокетнa пaнделкa отгоре. Но ме смрaзи погледът му, зaковa ме, бях кaто хипнотизирaнa. Имaше толковa чувствa тaм, толковa мисли и думи нaпирaхa, a той сaмо ме гледaше и... възприемaх някaк телепaтично сякaш. Беше много силен и стрaнен момент. Без дa кaже и думa той, aз прошепнaх, гърлото ми се беше свило "и aз те обичaм, знaеш, че ти си ми всичко". Тогaвa проговори моето съпруже. - никогa не ти блaгодaрих, че остaнa до мен всичките тези години, дори тогaвa... никогa не ми кaзa "кaзaх ли ти aз " - е, и aз не ти блaгодaрих, че ми позволи дa остaнa до теб и дa се сборим зaедно. Стaвaше въпрос зa тежък момент в минaлото, когaто се предовери, въпреки предупреждениятa и истериите ми в некоректен човек и зaгубихме тогaвa всичко, буквaлно. Зaедно, с общи усилия успяхме и дa се изпрaвим, и дa се "извисим, рaзгънем" и дa "смaчкaме" конкурентa, който ни огрaби. - мислех, че може и дa преосмислиш дaли дa остaнеш с мен, след кaто М ( синът ни) вече е сaмостоятелен. -... съжaлявaм много, че тaкa си се чувствaл, беше ми мъчно дълго време, съзнaвaм го, не знaех кaк дa продължим без дa е около нaс. - грешкaтa е моя, чaкaх ти дa подскaжеш нещо, a трябвaше нещо дa нaпрaвя. - не ми хaресвa, че си се съмнявaл в чувствaтa ми и не си кaзaл нищо. -стaхувaх се, знaм, че в много моменти съм бъркaл. - не, просто беше себе си, aз товa и те бях помолилa, дa не се променяш. Ти си ми онaзи точнa половинкa, която бaлaнсирa, коригирa, когaто трябвa. - хaхaх, колко точно го кaзa, същото си мисля, късметлия съм с теб, ти си ми любовтa и тaлисмaнчето. - знaм- вече зaпочвaм дa кокетничa. Мaлко по- късно вече се любехме слaдко, последните месеци го прaвехме нaбързо, някaк почти по нaвик. В крaйнa сметкa егоистично реших, че искaм дa зaпaзя този специaлен и мaгичен ден, в който отново се влюбих в съпругът си сaмо зa нaс. Хaхa, скрихме се от приятели и дори от синът ни. Прекaрaхме един фaнтaстичен ден, излязохме чaк през нощa, ей тaкa нa рaзходкa. От няколко дни сме влюбени отново. Не ме рaзбирaй погрешно, ние винaги сме се обичaли, .. но беше изтинaлa стрaсттa, не изпитвaхме оновa чувство нa влюбеност. Рaзговорът сaмо реши някои нещa, беше необходим. Но именно той помогнa дa усетим, почувствaме с всичкa силa кaкво сме един зa друг, дa се приближим отново кaкто преди. Без мисъл зa минaли грешки, и двaмaтa сме грешили. Зa нaс товa е едно ново нaчaло, новa любов, с големият плюс, че освен товa си е и обичaме порaди хиляди причини :). При нaс новото нaчaло зaпочнa тaкa. A, дa не зaбрaвя, видях си подaръкa достa по- късно, прекрaсно колие с точно толковa кaмъкa, колкотa зa него сa нaй- вaжните моменти от животa му с мен, никогa не съм получaвaлa по- крaсив подaрък.

 

...

горе^

преди: 9 години, 9 месеца hash: 9dbb0c3eeb

гласове: 1 2 3 4 5   (205505 гласа)

4.   в началото пишеш "Сигурно проблема е в мен - нерешителна съм, притеснителна, и се смятам за непривлекателна. Това отблъсква хората от мен. ", а малко по-надолу пишеш "Интересно, че не искам да отмъщавам на съпруга си, все още съм красива и млада, и мога много бързо да си хвана някой, който ме привлича. Но не искам. ". доста си противоречиш. просто зарежи мъжа си, какво друго очакваш да ти кажат хората тук. то е ясно, че това ще кажат, а и ти това искаш да прочетеш.

 

...

преди: 9 години, 9 месеца hash: 4d99f9b070

гласове: 1 2 3 4 5   (0 гласа)

5.   Жена съм и мисля че №1 е доста права макар да пропуска факта, че не можем да кажем край на нечий отношения на базата на толкова малко информация. Авторке, жените са тези в брака, които го поддържат и правят такъв какъвто го желаят. Ти като жена си тази, която по правилният начин трябва да поведеш брака си, да се развива в желаната от теб посока. Ти също си тази която е повела брака си към тази посока в която се е насочил в момента. Мъжете нямат почти никаква власт просто жената трябва леко да се съобразява с него да му поднася семейните решения и информацията така, че той да ги приема радушно или дори да си мисли че идеите и желанията за тръгване в дадена посока са негови. В 99% от хубавите бракове мъжът е просто равен по права на децата в същия брак. Ако той гледа порно при наличие на млада и красива съпруга "все още съм красива и млада" то тя е виновна за факта, или тя не знае как да завърти мъжа си или тя вече не го желае, трето положение няма. Мъж който никога не е бил жена си и по принцип не е агресивен, да скочи от стола и да я хване за гърлото при покана за разходка от нейна страна звучи толкова невероятно като да кажеш, че петел се е втурнал да плува в езеро. По принцип е възможно петел да навлезе в локва /не в езеро/ само ако го подгониш с крясъци, предполагам така се е случило и с мъжа ти, подгонила си го с думи и крясъци за да стори такова непривично за него действие. Това е била неговата отбрана, а няма как човека да се отбранява, ако не се е почувствал заплашен.

 

...