Пакет за пълно възстановяване със зъбни импланти в рамките 5 работни дни. Опитен екип и зъботехници, венозна седация от анестезиолог, временни и постоянни мостове - фиксирана цена

Запознай се с актуалните цени на зъбни импланти в дентална клиника Смайл Дентал Сървисес.

Клиниката работи както с двучастови конвенционални импланти с отложено натоварване така и с едночастови базални импланти.

Коментари

Добави Коментар!

7.   Все ще издържите някакси. Но за вас ще е проблема, не за бебето.
Мога да ти предложа такъв вариант: Отивате на квартира, а вашия апартамент давате под наем. Така ще можете с много малко средства да имате по-голямо жилище.

8.   Здравей. Повечето съвети тук ми се струват доста глупави. Не знам как някой може да каже, че не било хубаво дете и родители да спят в една стая. Бебетата много често повръщат или се задавят и трябва постоянно да има някой до него, дори и през нощта за да реагира. Също така аз не бих взела съвет от някой който използва епитети като "нашият татко". И накрая- коментара на номер 7 е просто върха на идиотизма. При собствено жилище да сте на квартира? По-глупаво не можа да го измисли. А ти не се притенявай. До 2 год. не е проблем да спи при вас. Мислили ли сте да пуснете боксониерата сега за продажба и след като се продаде да изтеглите кредит за покупка на по-голямо жилище?

9.   Номер 4, то добре, че има такива, които "ей така" правят деца, че иначе досега българите все да сме изчезнали.

10.   До преждекоментиралите - отглеждането на дете по принцип си е свързано с някои "неудобства" и разваляне на рахата, дори да живеете и на 200 кв. м площ, но по тази логика на разсъждения деца не трябва се раждат.
Повечето ми приятели бяха по две деца в гарсониери или 2 к, даже имаше такива, които живееха по две семейства в един апартамент.
Въобще, причина човек да не дава обич или да мрънка винаги ще се намери. Ако купите по-голям апартамент, колата ви няма да е комби и детската количка няма да се събира в нея, след това пък пари за колеж в Англия няма да ви стигат...
От такова насаждане на неудовлетвореност и груб материализъм, нацията ни се топи.
Но на кого му пука за нацията - гледам, че някои хора загубиха инстинкта си за любов към собствени деца, камо ли за нещо по-глобално да мислят.

11.   Мила, ще ви е трудничко, но като цяло проблемите ще са същите, както при семейство с бебе, което живее в по-голям апартамент. Човек трябва да прави най-доброто с това, с което разполага в момента, а не да чака идеалния момент и съчетания от обстоятелства.

Да, тясно ще е, няма да ви оставя да спите, личното пространство и секса ще са мираж - но реално такова е положението при повечето семейства след раждането на дете. Не е желателно да оставяш бебето само без да го наблюдаваш, даже да имаше къде...

Докъм 3-тата годинка според мен спокойно можете да останете така, а междувременно ще мислите варианти, как да се преместите на по-широко. Допадна ми идеята, предложена в някой от коментарите по-долу - да дадете понататък боксониерата първо под наем и с малко доплащане да се нанесете и вие под наем в нещо по-голямо - лесно осъществимо е. А пък после като сте си стъпили на краката, ако имате подобни планове и желание вече можете да помислите и да я продадете и да финансирате остатъка от покупка на ново жилище с кредит или спестявания.
Но това имаш няколко години още да го доизмислиш. А засега не се притеснявай за тези неща - имаш необходимите условия да гледаш бебето, следи си бременността и виж да подготвиш нещата за идването на малкия човек :))

12.   Здравей, влизам ти в положение, макар, че съм мъж и все още не съм обвързан. Не съм съгласен с мнението на повечето, че детето трябва да си има собствена стая от малко. Даже подкрепям идеята да спи в едно легло с родителите си (колкото и да е некомфортно за тях) докато навърши години да ходи на детска градина. Знаете ли че в Япония така отглеждат децата си? Те са неотлъчно до майка си. Трудно е правенето на секс, но така детето се възпитава да разчита на родителите си, т. е. втълпява му се идеята, че родителите са най-близките хора, които винаги ще му помогнат. Съветвам ви да прочетете за възпитанието в Япония, както и за стратегията при възпитаване "изгубено дете", преди давате такива мнения. Ясно е, че искате детето да е самостоятелно, само че на такава грехка възраст то не разбира за какво става въпрос и единственото, което ще постигнете е да го отчуждите от вас. Аз съм на 27 години. Спал съм в свое креватче в стаята на родителите си като съм бил малък. Спал съм и в тяхното легло. Даже и днес ми е приятно след като нашите се наспят и станат, аз да отида и да легна в тяхното затоплено легло. Даже и до днес обичам да гушкам майка си и баща си. Да им показвам, че са много важни за мен, да им показвам, че ги обичам и ценя. Ето на такива добродетели трябва да се възпитава детето, а не "нека да стои настрана, че да можем да мърсуваме с баща му". Има време за всичко. След като сте си направили децата, ще си ги гледате, те ще станат най-важното в живота ви.
Наистина, авторке, след като порастне детето, ще ви е малко тясно. Заради това е хубаво от сега да се заоглеждате за нещо по-голямо, където да се преместите след няколко години.
АКАТИМ

14.   Благодаря за успокоителните мнения. не мислим въобще след 2-3 години да оставаме в този апартамент, ще мислим варианти за закупуване на по-голям. Знам, че детето трябва да има собствена стая, но и аз мисля, че може би трябва да е след 3годишна възраст. Пуснах темата, понеже като всяка бъдеща майка малко преди раждането съм изпълнена със съмнения дали ще се справя, дали ще осигурим на детето си всичко необходимо. Имахме вариант да се преместим при моите родители, но ние пак ще сме в една стая, с разликата, че ще имаме отделно всекидневна и двор:Д Но двамата с мъжа ми решихме, че сами ще ни е по-хубаво па макар и в една стая... Повечето от мненията са, че до 2 години ще се справим в боксониерата с бебчето, и аз на това се надявам пък след това ще направим всичко възможно да се преместим:)
Коментарът на Номер 4 ми стана доста обиден! Ние сме женени и бебето е планирано, просто имаме боксониера наследство от баба ми и до сега сме живели тука, за да не плащаме наем, не мисля че правим деца ей така!!! Притесненията са ми относно първите 2 години, а не исках да чакаме, понеже съм на 28 години и все пак бебетата не стават веднага и затова решихме да си имаме бебче! :) Вече всичко е готово и всеки момент го чакаме!!! :))))
Благодаря на всички останали за мненията!

15.   Аз спях в леглото на нашите... тоест подари липсата на място понеже живеехме с баба и дядо аз спях с един от двамата, по избор), другия на другото легло и така. Когато пораснах малко спях на дивана, който беше с една идея по-удобен от леглата, а нашите разделени на двете легла, че бяха тесни за двама големи хора. От цялата тая история, аз се бох да остана сама дори през деня, а когато пораснех и понеже баба и дядо починаха имах собствена стая ме беше страх да спя сама там при положение, че бях на 14 или 15 това си беше странно и лошо.
Предполагам, че скоро ще ми дойде времето да имам деца, но няма да го направя докато нямам условията да ги гледам добре. За мен детето трябва да се учи на самостоятелност, а не да е зависимо от родителите си и вечното им присъствие. Докато нямаме собствено жилище с приятеля ми и достатъчно пари, за да осигуря всичко необходимо за детето ни няма да го направя. В гарсониера е абсурд сама да живея камо ли с още двама души! Аз лично искам да продължа да имам сексуален живот и да мърсувам с баща му, защото мърсуването е важно за една двойка и много ще се разстроя, ако спре да ме възприема като жена, а само като домакиня и майка!
Приятеля ми е на същото мнение, ние държим всеки да има лично пространство и време за себе си, като не става дума за мърсуване и ходене по купони, а просто малко време за пред телевизора/компютъра, спорт, видео игри... Мога да ти кажа, че скоро бяхме с наши приятели на палатка и те понеже имат две деца имаха собствена. Палатката на големите е огромна и събира шест човека без проблем, но децата-4(момиче) и 9(момче) спяха в своя собствена и не изглеждаха повредени, даже се кикотеха до посред нощ. По голямото ми каза, че иска да спи само в гората и ми разви някаква невероятна теория, която трудно ще чуеш от 6 годишно дете за страха и за това как трябва да се изправиш срещу него и да го победиш. Това бяха най-готините деца които съм виждала от много време насам. Искаха да търчат навсякъде, да киснат в реката и да се катерят по дърветата на берат орехи, това са деца които като паднат-стават и продължават да се смеят с окървавени колена и изподрани лакти. Голямото има смартфон, а малкото някакъв детски таблет, но си играеха с тях чак като се уморяха да тичат насам на там предимно вечер или по обед когато беше много горещо. Мога да кажа, че девет годишното момче има плочки на корема и страшно силни мускули за дете, катери се по-добре и по смело от много мъже които съм виждала и е просто ужасно умно и смело, здраво дете.
Това не е някакво хипарско семейство, а доста заможни хора просто с по-различно виждане за света и отглеждането на деца, те наистина си обичат децата, но с истинска любов, а не някаква себичност и желание за контрол. Баща им им четеше приказки и им позволи да рисуват по палатката с флумастри, за мен това е обич и определено този подход дава чудесни резултати.

17.   И ние сме така с моя приятел. Още не съм бременна но вече нямам търпение!