Нямам сили вече
преди: 9 години, 10 месеца, прочетена 1871 пъти
Здравейте! Момиче съм на 19 години. Започвам направо, защото имам доста за разказване! Проблемът ми е свързан със семейството ми. Баща ми винаги е бил пасивен родител, майка ми дори и да ме пребива пред него той няма да посмее да гъкне. Майка ми винаги е била особено агресивна както към мен, така и към брат ми.
От както се помня тази жена не ме е прегръщала, не ми е казвала, че ме обича, нито ме е подкрепяла в някоя моя мечта. Все пак, как може да каже на 5-годишно дете, че не става за танци, защото е тромаво и дебело.
За нея мнението на хората е по-важно от това дали сме щастливи. Когато някой й каже нещо за мен или брат ми, тя вярва, не си прави труда да попита дали е вярно, да ни даде шанс да обясним. За мен тя е пример за жена и майка, каквато не искам да ставам. Винаги ни е биела, особено брат ми най-агресивно, опитвала се е да го души и щом той се опита да се защити на вечерта тя се разревава пред тати, че брат ми й е посягал, а това разбира се не е вярно.
Когато някой от семейството спечели някакви пари, тя веднага започва да натяква че заради нас се лишава от всичко и ако сме и благодарни ще и дадем поне малка част от парите да си купи лаптоп било, масичка или скутер. Нямам думи просто.
Винаги се е бъркала в живота ми. И не като майка, която се притеснява за детето си, а като жена която не иска детето и да е щастливо.
Може да е срамно, че ще го кажа, но винаги съм се срамувала от нея. Отгледала ме е да, благодарна съм й. Но все пак не е нормално да се изпърди на улицата, с извинение, и да обвини вуйчо ми. Не е нормално да се къпе веднъж в седмицата и да не разбере, че мирише ужасно. И после как не бих се срамувала.
Искам да се изнеса, а тя ми казва че съм толкова тъпа и мързелива, че не бих се справила.
Имам приятел и се крием, защото не ми позволяват да съм с него. Дори не си направиха труда да го опознаят като човек.
Майка ми ме смазва психически, понякога мисля за самоубийство. Тъкмо завърших, и бях втора по успех във випуска. Но това не е нищо, тя просто не ми позволи да се развивам.
Не знам какво да правя, ако се изнеса и отида при приятеля ми те ще се откажат от мен, защото според тях ще ги посрамя пред цялото село и ще ги е срам да излязат на улицата.
Предварително се извинявам ако има грешки. Ще съм благодарна на модераторите ако публикуват историята ми. Надявам се да получа съвети, които да ми помогнат!!!

Коментари	Добави Коментар!
Вземи последните коментари по RSS
Изпрати ми имейл, ако някой добави коментар към тази история (какво е това?)   Email:

преди: 9 години, 10 месеца hash: ac5ac7eb96

гласове: 1 2 3 4 5   (313149 гласа)

1.   Цитат „Не знам какво да правя, ако се изнеса и отида при приятеля ми те ще се откажат от мен, защото според тях ще ги посрамя пред цялото село“ Сигурна ли си, че не си се правърнала вече в тяхно копие? Ти самата пишеш, че за тях е било по-важно хората какво мислят, не щастието, а нима сама в момента не постъпваш така? На 19 години със завършено Средно образование ти си самостоятелен човек, взел хляба си в ръце. Събирай си багажа и се изнасяй, още повече че има къде да отидеш, а за селото не се притеснявай - днес всеки живее на семейни начала, а ти не си на 14 години, а на 19 години - вече порастнало момиче и няма нищо лошо да се изнесеш, особено когато не си щастлива, а брат ти ще се оправи - ако е над 18 г. го вземи при теб до дипломиране или му помогни да се изнесе, но ако е под 18 г. ще трябва като теб да потърпи, но ако го бият ще трябва ти като голяма жена да поемеш отговорност, да се обадиш на социалните и да отиде той при приемно семейство, а добрата новина е, че ако ти си на 19 имаш постоянна работа можеш да бъдеш приемен родител на собствения си брат и да ти дадат попечителство дори ако е той жертва на насилие. Така, че сама виждаш, че има нещо хубаво от това да си голяма жена - имаш и права освен отговорности. Препоръчвам ти книгата „Отровните родители“ от Читанката си я свали свободно както и книгата „Излекувай живота си“ (виж в Гугъл, има я за свободна у-ба). Първата книга ще ти помогне да осъзнаеш, че не си виновна за поведението на родителите ти и колко много ти вреди общуването с тях, а втората ще ти помогне да подредиш живота си. Всъщност ти имаш голям късмет, че изобщо си успяла да завършиш средно и имаш човек до себе си, където да отидеш. Добрата новина е, че лошото е минало, а от теб зависи окончателно да го прекратиш - никой и нищо не те задържа при тези родители поне от 3 месеца (дипломирането ти). Какво правиш още при тях не разбрах - за разлика от много други хора поне имаш къде да отидеш...не те разбирам, честно.

 

...

преди: 9 години, 10 месеца hash: 5fccade3a0

гласове: 1 2 3 4 5   (258716 гласа)

2.   В същност aко се откaжaт от теб без знaчение причинaтa им, товa ще е твоето избaвление от тях. Кaзвaм тях, зaщото щом бaщa ти допускa товa, е също толковa виновен. A зaщо не пробвaш дa зaминеш в друг грaд, ще рaботиш, a ще можеш и дa учиш, aко искaш. Товa дa се събирaш с приятеля си сaмо зa дa избягaш от тях е било едно време и после сa търпяли пък цял живот мъжът. Нямa зaщо дa търсиш спaсение в друг човек, можеш и сaмо, сaмо дето не го знaеш, липсвa ти сaмочувствието. Зaщо те спирa, че щели дa се откaжaт от теб? Не рaзбирaш ли, че товa е мaнипулaция и то от нaй- долните? Дa те държи ди полaтa си, че дa може дa те ползвa зa отдушник, a и пaрички дa носиш вече у домa. Я се стегни, вземи си животa в ръце! Можеш!

 

...

преди: 9 години, 10 месеца hash: e40b8543be

гласове: 1 2 3 4 5   (229372 гласа)

3.   Номер 1, не съм се изразила правилно. Аз не се интересувам какво е мнението на хората за мен. Но, разбираш ли, когато мама започне да казва че си е дала живота за мен, младостта си, а аз съм една неблагодарница и ще ги зарежа сами, просто ме боли сърцето. Знам че тя не е права и използва вината, за да ме изнудва, но просто ме е жал. Но, разбира се, всяко търпение си има край.

 

...

горе^

преди: 9 години, 10 месеца hash: 4774b3dc48

гласове: 1 2 3 4 5   (205505 гласа)

4.   Стани студентка в друг град и целия филм ще свърши.

 

...

преди: 9 години, 10 месеца hash: ac5ac7eb96

гласове: 1 2 3 4 5   (0 гласа)

5.   N1 съм - много правилно си се изразила Авторке - те това са ти го набивали цял живот като отровни родители, така са те програмирали направо. Коментарът ти пък само потвърждава мненичето ми, че стоиш 3 месеца поне прекалено дълго при тях. Избирай - или ти, или отровната ти майка В интерес на истината точно, когато се махнеш от там може да се промени отношението ѝ, но дори и да не се промени - поне ти ще живееш нормален живот, но ако останеш с тези хора - ще станеш или като тях, или ще те смажат. Разбери, те самите са деца на отровни родители. Майка ти не знае друго отношение. Тя иска и да те контролира, но иска и да те обсебва. Всъщност ти нямаш вина за нейната младост и пропуснати възможности, защото ТЯ е взела решение да се задоми, да има семейство. Ти си потърпевшата, жертвата на родителя - обратното просто не е възможно и или ще останеш там да те досмачка, или ще заживееш живота си, но тя за 19 години не ти е била любящ родител, и след 19 г. ще е същата, а ти ще си тази, която ще е загубила младостта си заради нея - не обратното. Жертвала била живота си - ха-ха-ха. Трови те, манипулира те, изпива те и ти си стоиш. Да не страдаш от стокхолмски синдром - това е привързаност на жертвата на отвличане към този, който я е отвлякъл. Всъщност ти много добре знаеш като образован човек, че нищо не те задържа при майка ти, че в днешно време всички млади хора живеят на семейни начала и никой нищо лошо няма да си помисли в селото, защото и си голямо момиче. Имаш при кого да отидеш, което за повечето момичета в твоето състояние изобщо не важи. Всъщност стоиш там от слабост, самосъжаление, несигурност... Много сили иначе не ти трябват - отваряш гардероба си, събираш в една чанта багажа си, паспорт, лична карта, книги и лични вещи - натоварваш ги на колата на приятелчето ти и ЧАО Имаш възможност за пръв път в живота си да живееш нормално и спокойно. Ти си като папагалче, което е родено в клетка и цял живот са го ръчкали с пръчки през клетката и са го тормозили, но когато отварят вратичката, то си стой и чака ново ръчкане с пръчка... защото не познава нищо друго.... Ти решаваш. В момента си жертвата на отровни родители, но ако не се махнеш от там ще станеш същата стока, а родителите ти не са сами - те са млади и здрави 40-50 годишни хора, които са брачни (двама) и имат син, сигурно живеете и с други роднини в къщата - на това „сами“ ли му викаш? Сигурно къщата ви бъка от живот, имате и стока и така нататък...сами били - ще се разплача.

 

...