Странно ли е, че не се интересувам от роднините си?
преди: 9 години, 4 месеца, прочетена 1773 пъти
Здравейте! :)

На 27 години съм от София, работя и живея сама.
Точно преди малко имах разправия с майка си (75) защо не съм искала да общувам с роднините ни. Да уточня, че тя е единственият ми близък роднина, всички от по-близките починаха. Важно е да спомена, че съм осиновена като бебе, отгледана съм сама от нея и баба ми, но в последствие в апартамента дойде вуйчо ми, който редовно я биеше и вдигаше скандали за пари и имоти. Той също почина.

От около половин година майка ми започна да общува със свои братовчеди в чужбина, които напоследък много искали да си поговорят с мен, да видят "млад представител на техния род". Това ми звучи толкова нелепо при положение, че всички знаят, че нямам никаква кръвна връзка с тях, но както и да е...
Въпросът е, че аз не искам да се показвам и да си говоря с тях. Нямам нищо против хората, изглеждат свестни, просто умирам от притеснение да си говоря с непознати, а и най-мразя да ме юркат. В резултат на това майка ми ме обяви за психично болна и неблагодарен егоист.

Освен това за голям проблем смята и това, че не познавала нито един от моите приятели. Смята, че я крия, че се срамувам от нея, а аз просто не намирам това за нещо съществено. Струва ми се доста остаряло мислене специално да ходиш и да се представяш пред родителите на някого. Аз също не познавам семействата на приятелите си и нямам проблем с това, за нас е нормално. Но според нея било важно да се види родата, дали са читави хора и т. н. Когато бях малка, приятелите и съучениците ми непрекъснато питаха защо майка ми е толкова стара, шушукаха и се кискаха. Надраснах тези глупости, но е възможно да е останало нещо то тях, не знам..

Когато бях ученичка/студентка, редовно ходеше по учебните заведения да разпитва как се справям, какво се случва.
Пролетта имах проблеми със зъбите и даже отиде при зъболекарката ми да я пита "как са зъбите на дъщеря ми", защото аз съм на 30 години и не мога сама, нали...
Когато ѝ кажа, че това е безумно и няма нужда да ме дебне непрекъснато (още ми се обажда по нощите да ме пита с кого съм и къде съм! ), започва да плаче и да вдига скандали как не я обичам, че съм студен човек и нямам нужда от никого.
Ясно ми е, че съм темерут и интроверт, но не мисля, че това е повод за обиди, разправии и непрекъснато следене. Възможно ли е това ми поведение да се дължи на факта, че съм осиновена и колкото и да се опитвам, не чувствам принадлежността си към тези хора?

Благодаря! :)

Коментари	Добави Коментар!
Вземи последните коментари по RSS
Изпрати ми имейл, ако някой добави коментар към тази история (какво е това?)   Email:

преди: 9 години, 4 месеца hash: 4c76667f01

гласове: 1 2 3 4 5   (305911 гласа)

1.   Не мисля, че ти си ненормална - по-скоро майка ти нещо е зле, защото е самотна. Няма общо поведението ѝ с това, че си осиновена, просто е самотна - подари ѝ Мопс или поне някаква котка да се занимава, защото скоро ще почне да те юрка за внучета, сватби и глупости. Мисля, че като си била майка я е било страх да не се провали като родител - нормално. Ти иначе решаваш дали ще поддържаш контакт с роднини или не, но мисля, че губиш ако отблъскваш хората - всяко познанство с нови хора е интересно, особено като те са така добре настроени. Майка ми има осиновена братовчедка, която пък си е част от родата и честно, но забравяме, че е осиновена. Тя е единствената от братовчедите на възраст на майка ми и се разбират най-добре, а мисля, че детето ѝ не знае, че не сме кръвни роднини - просто забравяме и не ни е важно. Тъпо е, че не си случила на роднини, но това не значи, че всички ще са такива - явно има хора, които са любопитни да те видят, а за приятелки и приятели пак ти решаваш. Имам две доведени деца на 20 г. някъде - едното непрекъснато мъкне приятелки, гаджета вкъщи и всичко си споделя, а другото е като теб и знаем само бегли неща. И двете неща са си ваш избор, но не се сърди на майка ти, самотна и изоставена се чувства. Мопсчето е идеално - специално за такива хора е селектирана тази порода - има големи бебешки очи и се държи горе-долу така, няма зъби за хапене, дебело коремче и изобщо - бебче. Наши семейни приятели си взеха такова куче, защото се усетиха, че не оставят на мира децата си. Котките отдавна са се научили да употребяват приликата си с бебета (очи, пропорции) и дори имитират бебешки плач, за да манипулират особено жените - ей такова нещо ѝ трябва на майка ти... и внуци - скоро ще отвори темата, бъди благодарна, че до сега не се е сетила, но осиновяването ти или възрастта ѝ специално тук нямат никакво отношение - държи се като повечето майки, страдащи от симптома на „празното гнездо“.

 

...

преди: 9 години, 4 месеца hash: ad33fa59c4

гласове: 1 2 3 4 5   (252444 гласа)

2.   В никакъв случай не се дължи на осиновяването, аз също съм такава, а не съм осиновена.

 

...

преди: 9 години, 4 месеца hash: 21a3a25e88

гласове: 1 2 3 4 5   (223330 гласа)

3.   Просто майка ти е възрастна, със закостеняло мислене и самотна. И аз не познавам семействата на приятелите ми. Само на някои, с които съм израстнала или по някакъв повод съм виждала. С роднините ми и аз нямам желание да общувам - натоварват ме, досадни са ми и просто не ги харесвам. Да не говорим, че откакто се помня не могат да разделят едни имоти. Може и мен да смятат за темерут, но хич не ми пука. Не съм осиновена, а пък съм същата като теб. :) Да не говорим пък как бих реагирала, ако някакви си там непознати роднини след 30 г. са решили да се запознават с мен. Ай сиктир!

 

...

горе^

преди: 9 години, 4 месеца hash: df71c4e217

гласове: 1 2 3 4 5   (142012 гласа)

4.   Нека т го кажа през погледа на човек в твоето положение. И аз съм осиновена, отгледана от майка ми и баба ми. Тези стари моми си взимат дете, за да има кой да ги гледа като остареят - неприятно, но факт. Имат един вид чувство за собственост и когато нещата не се развиват според техните планове, започват да се държат като малки деца.

 

...

преди: 9 години, 4 месеца hash: b4c7a76d3e

гласове: 1 2 3 4 5   (1 гласа)

5.   Изобщо не е странно - и аз съм така. Да не говорим пък, че в случая иде реч за далечни роднини, които дори не познаваш. Не оставяй майка ти да ти насажда чувство за вина и не робувай на предразсъдъците и закостенялото й мислене. Поддържаш си връзка с майка си и я уважаваш, ако изпадне в беда, знае че може да разчита на теб - и дотам... не ти е работа да и тичаш по прищевките, да те представя на сульо и пульо, да ти се меси в социалния живот и каквото там и дойде наум. Щом си преценила, че не е ок да и представяш приятелите си, значи най-вероятно има и добра причина за това. Колкото повече се съобразяваш и угаждаш, толкова повече ще ти се качва на главата и ще те манипулира като използва чувството за вина, което сама създава. Не е нормално, че си я оставила като студентка да ходи да разпитва преподавателите ти, нито пък това, което описваш със зъболекаря. По този начин тя постоянно те смачква и публично ти заявява, че не гледа на теб като на голям човек, способен да се грижи сам за себе си. Отношенията майка-дъщеря, които описваш не са нормални, а патологични. Отдавна е трябвало да тропнеш с крак и да поставиш границите.

 

...