 |
|
|
| |
|
Полезно |
|
Пакет за пълно възстановяване със зъбни импланти в рамките 5 работни дни. Опитен екип и зъботехници, венозна седация от анестезиолог, временни и постоянни мостове - фиксирана цена 
Запознай се с актуалните цени на зъбни импланти в дентална клиника Смайл Дентал Сървисес |
|
| |
|
|
|
|
|
|
Споделена история от Семейство |
Не знам какво да мисля за бившия ми мъж, поведението му ме притеснява.
преди: 9 години, 4 месеца, прочетена 2438 пъти
Здравейте,
Не знам какво се случва с бившия ми вече мъж, но притеснява ме поведението му, не знам дали съм права.
Имам нужда от безпристрастно мнение, защото толкова ме обърква, че вече не знам какво да мисля.
Аз съм на 35, той на 39. Женени сме от 15 години. Имаме 2 деца.
Знам, че много рано се ожених, и не се гордея с избора си, но вече не мога да го променя...
Преди да се появят децата нещата бяха добре, той беше веселяк когато се забавляваме и сериозен спрямо отговорностите.
Стъпил здраво на земята човек.
Имахме проблемно забременяване, ходили сме на хиляди изследвания, години наред, много енергия и той вложи тогава.
Беше непрекъснато до мен, подкрепяше ме много.
Никой не разбра какъв е проблема, но в крайна сметка успях да забременея.
Веднага започнахме и с опитите за второ, защото мислехме че ще отнеме още 5 години, но то пък стана веднага.
Дори си мислех за аборт тогава, защото толкова малка разлика, притеснявах се как ще се справям.
Живеем в чужбина и нямаме никаква помощ.
Той настояваше, че ще се справим и така родих и второто дете.
Още по време на втората бременност започнаха проблемите обаче.
Той се отдръпна, спря да се занимава с големия, въпреки че преди това се включваше активно за него.
Той е военен, замина за 8 месеца. Малката беше на 6 месеца когато я видя за пръв път.
Повече не се поинтересува от децата.
Беше вкъщи тялом, но не и духом. Към мен имаше единствено сексуален интерес.
Как ли не се опитах да го включа по някакъв начин, ако не да ми помага вкъщи, то поне с децата да се занимава.
Дори само да ги изведе за половин час да изчистя, да сготвя.
Нито веднъж не ги изведе. Една вилица не си е вдигнал от масата, веднъж не е напазарувал той, да ми помогне с нещо за 7 години вече.
Много безотговорен. Веднъж например го оставих да гледа децата да се изкъпя.
Като излязох той спеше на дивана, вратата отворена, а децата, тогава на 1 и 2 години играеха на средата на улицата...
Добре, че не стана някое нещастие, тя не е много натоварена улица, но пък сме точно на завой и няма никаква видимост.
Вдигна ми скандал защо не съм ги научила да не излизат от вкъщи.
Малката пък като беше на 6 месеца, трябваше да я сложи да спи.
Така и я намерих като се прибрах след 4 часа, на стола за хранене, отвързана.
Добре че не беше паднала...
Или наскоро пак, му ги оставих да отида на пазар, че знаете как се пазарува с 2 деца...
Пуснал ги да се къпят в басейна сами, и отишъл да купува слънцезащитен крем. деца на 5 и 6 години.
Както и да е, това го разказах само да добиете представа как гледа деца.
Още няколко такива случаи имаме... Добре че все се е разминавало без инциденти...
За няколкото пъти в които уж е гледал децата, никога не се е отнесъл отговорно.
Все неща, които си мисля че един нормален човек, без дори никакъв опит с децата - би могъл да реагира по-адекватно.
2 пъти съм се изнасяла за по 1 година. Но после съм се връщала, заради децата. Той ми обяснява как се бил променил, как знаел че семейството е най-важно..
след 2 месеца всичко си е по старому.
Малко по малко нещата станаха съвсем зле.
Започна непрекъснато да крещи. От най-малкото нещо ставаше невероятен скандал. Например се сърди 3 месеца, защото съм изпрала кърпите в сряда а не в събота.
Не ми е посягал, но ме е обиждал с много думи. Сина ни беше на година и половина, му крещя в лицето да спре да реве, защото мъжете не плачели.
Аз се чудя само как да не го предизвиквам.
Например отиваме в заведение, сервитьорката разлива малко вода като оставя чашата му на масата.
Аз започвам да бърша, и му е чисто, няма нищо.
Но той въпреки това вдига скандал на сервотьорката и излиза от ресторанта с гръм и трясък псувайки всички наред.
На мен ми идва да потъна в земята от срам.
От моментни лоши настроения, това поведение се превърна в постоянно. Вечно е в лошо настроение, много сърдит, направо страшен.
Говори много странно, например: "Ей, хората са много прости животни бееее".
Все едно той не е човек, а нещо повече. Редовно обижда хората като цяло, и ме гледа злобно, явно като техен представител...
Той няма приятели, общува само на работа, с работата си е сериозен.
Наскоро стана съвсем зле...
Изнесе се с обяснението, че вселената му е дала знак.
Майка ми преди 8 години ми подари една кукерска маска, седеше на стената. Намерих я изгорена.
Каза ми че я е изгорил, защото вътрешния му глас така казал, че е лоша и трябва да се отърве от нея.
Непрекъснато говори за някакви вълни, пространствени разтройства, знаци от вселената.
Той не е религиозен, никога не е бил дори и суеверен. Аз съм суеверна за някои неща, той ми се е присмивал за това.
Още няколко пъти съм му искала обяснения за нещо, всичко ми се обяснява абстрактно, с вселени, гласове...
От както се е изнесъл пък се държи като добър баща, като никога до сега.
Иска да вижда децата, за което те се радват, а и аз се радвам, искам да се чувстват обичани.
Но мен това поведение неговото ме плаши и не знам наистина дали е добре психически и дали децата ще са в безопастност с него.
Ще се радвам да споделите мнение,
този човек дали е добре, дали сте имали наблюдение на други подобни случай.
То всеки сигурно има понякога неразумни постъпки, но не знам неговите дали са повод за притеснение, нормално ли е...
Съжалявам, че стана дълго, но исках да разкажа повече подробности.
Благодаря за времето на тези, които го дочетат...
|
| |
|
|
| |
|
|
| |
|
|
| |
Коментари |
|
 Вземи последните коментари по RSS |
| |
|
|
| преди: 9 години, 4 месеца hash: 02309d1474 |
|
1. Въз основа на това, което си писала и цитирам, за да имаш пред вид и ти "Каза ми че я е изгорил, защото вътрешния му глас така казал, че е лоша и трябва да се отърве от нея.
Непрекъснато говори за някакви вълни, пространствени разтройства, знаци от вселената. ........ Още няколко пъти съм му искала обяснения за нещо, всичко ми се обяснява абстрактно, с вселени, гласове..."
Не искам да влизам в диагнози, но мъжът ти най-вероятно развива психическо заболяване. Не знам в коя държава сте, и кой как може да ти помогне. Ако той редовно си взима лекарствата ще бъде добре.
При преглед ще искат ти да разкажеш какво си наблюдавала.
|
| преди: 9 години, 4 месеца hash: 08c01b3828 |
|
2. Бих се притеснилa сериозно и aз зa децaтa си. Нaй- мaлкото, вероятно ще им говори зa глaсове и знaци от вселенaтa...
A в моменти нa ярост не знaеш докъде би стигнaл, кaкто го описвaш си е стрaшно. Говорилa ли си с децaтa след срещa с него? Остaвaли ли сa с преспивaне, кaкви сa били рaзговорите им, поведението му кaто цяло? Порaзпитaй ги, но много дискретно, дa не почувствaт по никaкъв нaчин притеснение.
Възможно е все пaк съжителството с теб дa му е бил зaряд зa гневa. Не кaзвaм, че ти си лошa или нещо тaковa, просто имa хорa, които сa си коренно рaзлични и рaно или късно избивa. В случaя явно той е от тези доминaнтните, които очaквaт пълно подчинение и след кaто понякогa си покaзвaлa неодобрение зa него си билa дрaзнител. Проблемът е, aко тaкa се държи и с децaтa. Aко те покaжaт неподчинение...не знaеш кaк би реaгирaл.
Явно тaкa се държи с всички, освен с децaтa поне докaто сте живяли зaедно, но и той реaлно почти не ги е зaбелязвaл. Сегa обaче кaто прекaрвaт време зaедно и нaсaме...
Говори с децaтa и ги нaблюдaвaй- поведението им, промянa в нaчинa нa общувaне, не/спокоен сън и т.н.
Aз лично не бих ги пуснaлa нaсaме с подобен, но aз съм силен хaрaктер и не сaмо, че не ме плaшaт тaкивa мaчовци, a сa ми дори смешници, дойaто ти си му почиствaлa кaпките рaзлятa водa. Предполaгaм, зa дa "мир дa имa" прaвиш дори и крaйни компроси, но с децaтa не може.
Пaк кaзвaм, че е нaпълно възможно гневът му дa е бил свързaн с твоето присъствие, a сегa дa е спокоен, товa сaмо чрез рaзговори с децaтa можеш дa рaзбереш.
Имaй едно нaум, следи нещaтa мaксимaлно отблизо, нaблюдaвaй децaтa осторожно и при първи симптоми зa aгресия или стрaх у тях, режи всякa възможност зa контaкт и изискaй от съд aко трябвa психиaтричнa експертизa зa състоянието нa съпругът ти.
В тaкивa случaи обикновено криминaлен психиaтър се нaзнaчaвa зa изготвяне нa зaключение.
|
| преди: 9 години, 4 месеца hash: aa49438dff |
|
3. Еми внимавай, не може да му се има доверие. Ако е мръднал нещо и вземе че му се стори че в детето има вселено зло?
|
| преди: 9 години, 4 месеца hash: 18e2ec8856 |
|
4. Този човек и звезди да ти свали от небето, пак ще си недоволна. Ти не го обичаш и никога не си проявявала чувства към него. Това се усеща от мъжа, а ти усещаш резултата. Сама казваш, че прибързано си се омъжила, ето последствията. Той те е обичал, имал е чувства(щом е решил да се ожени), но ти си ги убила, била си пасивна, а това отблъсква. Ако имаш чувства към този мъж, ако той ти е симпатичен и ако бъдеш по мила с него, със сигурност ще се върне в семейството и ще бъде друг. Жените гледат на мъжете, като на сексуална машина. Смятат ги за бездушни същества, които са длъжни само да са в помощ на жената, а забравят, че и мъжете имат душа и чувства, които също трябва да бъдат ухажвани. Каквото повикало, това и отвърнало. Опитай с добро, неминуемо ще получиш добро. С оплакване и хленчене, нещата няма да се оправят.
|
| преди: 9 години, 4 месеца hash: 520bd921d9 |
|
5. Съпругът ви има проблем с психиката.
На моменти има неща в съзнанието му, които му пречат да приеме действителността. Не е възможно да разбереш точно какво е в главата му и какво ще го подразни. Просто другите му пречат да си мисли за неговите неща в главата.
Сериозно е. По-добре е да е далеч от вас. С времето ще изпада по-често в тези състояния. Не можеш да спреш процеса. Това не се лекува. Терапията, ако се наложи такава е само да притъпи тези пристъпи на непоносимост към вас.
Съжалявам да го напиша, но мисля, че след време ще се увериш сама, че е така.
|
...
| преди: 9 години, 4 месеца hash: 54e151088f |
|
6. №5, ти от лично преживяване ли го знаеш? Не чувствате ли, че прекалявате, като се правите на психиатри или психолози? След толкова дълъг ферман на авторката, прозира, че проблема не е толкова тежък. Обикновенно страдащите, не обичат надълго да се обясняват, а по най краткият начин описват тревогата си. Авторката преиграва, гони някакви цели, затова се опитва да изкара съпруга си невменяем. Това всяка жена го прави, преди или след развод. Винаги жените се изкарват страдалците, а каква е истината, мъжете им най добре знаят. Тук никой не казва истината, ето защо, не съдете на сляпо.
|
| преди: 9 години, 4 месеца hash: bb704257ee |
|
7. това не е нормално поведение. човека нещо е мръднал. и това че сега се държи по-добре с децата не е особено успокояващо, щото приказките дето ги дрънка и смяната в настроението говори, че нещо не е наред в главата му, тъй че не се знае ако го оставяш сам с децата кога пак ще изчикиряса и кой знае какво може да им направи. та и на себе си...
мисля, че всеки здравомислещ човек, който прочете това, би си направил извода, че този човек има някакъв психически проблем. намери начин да му помогнеш като го заведеш на лекар например или лекар заведеш при него, щото той вероятно няма да иска да отиде по собствена воля.
|
| преди: 9 години, 4 месеца hash: 3f00570c26 |
|
8. Казваш че мъжа ти е военен и е бил на мисия. Това му поведение след мисията ли се прояви? Ако е така най-вероятно страда от посттравматичен стрес (post traumatic stress disorder). Поведението му със сигурност не е нормално, особено ако преди не е бил такъв. Не си виновна нито ти нито децата ти, просто нещо му се е случило докато е бил на мисия. Трябва да отиде на психолог и да се лекува
|
| преди: 9 години, 4 месеца hash: 9ff3daf34e |
|
9. от авторката. Благодаря на всички за мнението!
И аз мисля, че има нещо. Говорила съм му много пъти да отиде на терапия, но не иска и да чуе...
Поведението му се промени рязко след тази мисия преди 6 години, но не знам дали е пряко свързано с мисията, или с факта че като се върна имахме вече две деца... Пък и ако беше заради мисията, все си мисля, че дори и без терапия нещата трябваше да се пооталожат с времето, а те се влошиха... Не знам...
Ситуациата хич не е добра, направо не знам какво да правя!!
Взе децата събота, спаха при него. Те ми разказаха, че са били на детска площадка и са поискали вода. И той отишъл до вкъщи за вода, като ги оставил сами на площадката, без да им каже къде отива. Просто в един момент видяли, че го няма, и са се уплашили. Освен това за тях това е абсолютно нов квартал, за пръв път са там, и ако тръгнат на някъде със сигурност ще се изгубят...
И сега просто не знам какво да правя...
От една страна аз работя в сфера свързана с образованието и съм длъжна да репортна всеки случай на пренебрегване на деца (child neglect).
От друга страна на това тук се гледа много сериозно, и се притеснявам за сериозни проблеми за БНД. Може изобщо да не му позволят да ги вижда повече. И това няма да е добре за децата, аз не искам те да разстат без баща, било то и като разделени родители.
От друга страна се притеснявам много, ако нещо стане няма никога да си простя...
И работата ми е в опастност заради това, и мога да имам и легални проблеми ако го премълча.
Направо не знам... Ще говоря с него пак, но дали ще има някакъв смисъл, като сме говорили толкова пъти вече...
А до Номер 6: разбирам защо имаш такова мнение, има наистина много такива случаи. Но аз не съм нито "страдалка", нито гоня някакви цели, защото просто това не са моите виждания. За мен би било изключително лесно да създам проблеми на бившия, или да му огранича свиждането с децата. Моя проблем е, че аз НЕ искам да го правя, заради децата. Моята дилема обаче, е дали постъпвам правилно...
Не искам да лишавам децата от баща им, не искам обаче и да ги излагам на риск...
Това е за което търся странично мнение!
Благодаря на всички за мненията
|
| преди: 9 години, 4 месеца hash: e0411b78fa |
|
10. Aвторке, 2 съм. A aко говориш с него дa придружaвaш децaтa известно време? Именно ти дa ги придружaвaш, a не той дa идвa при тях у вaс. Обяснението ти ще е, че не се чувствaт комфортно и сигурно в тaзи новa и непознaтa зa тях средa и докaто посвикнaт... Междувременно му кaжи, че много сa се уплaшили, когaто сa остaнaли сaми в него момент и товa е недопутимо. Рaзбирa се без aгресия, без обвинител тон, винaги изхождaйки от позициятa нa зaгрижен родител, но и приятел ( зa него).
Вaжното е дa види ситуaциятa през очите нa децaтa и родителският му инстинкт дa бъде усилен.
Все пaк... не кaто служител, кaто родител aко усетя, че децaтa ми сa зaстрaшени, бих нaпрaвилa кaквото трябвa.
Би моглa дa постигнеш спорaзумение чрез съд дa потърси психолог/ психотерaпевт или психиaтър, ( дa, мaй е зa психиaтър) зa дa виждa децaтa, тоест условие. Нaпрaви еднa консултaция с aдвокaт все пaк. Вaжно е рaзбирa се децaтa дa имaт чест контaкт с бaщaтa, но aко той не е положителен, aко не им дaвa товa, което трябвa, зa дa се чувствaт обичaни и зaщитени покрaй него, aко ще се чувствaт по- скоро уплaшени и несигурни...
Дa, говори първо с него, в неутрaлнa средa и без децaтa. Просто трябвa дa си много по- тaктичнa и дискретно дa го нaсочвaш, a и дa не изисквaш отговори веднaгa, зa дa не се изнерви, a дa чувствa, че е свободен дa реши, но дa бъде честен със себе си, зaрaди децaтa. И aко той не може, тогaвa ти ще трябвa дa предприемеш мерки. Зaщото ти можеш дa се съобрaзиш с него и състоянието му, но децaтa сa си децa и нито могaт, нито пък бивa.
|
|
|
|
| Коментари очaкващи одобрение: няма |
| ... |
|
|
|
|
