На гърба на другите
преди: 9 години, 6 месеца, прочетена 2238 пъти
Заглавието звучи малко грубо, но просто така излиза, а и да Ви поразпаля духовете малко. В началото на 20те съм. Така стана, че след завършване на средното, не ми се получи да сбъдна това, което исках и трябваше да се преориентирам. Не става дума да не те приемат в даден ВУЗ, в определена специалност и да пробваш докато влезеш, а просто да не отговаряш на физическите критерии за нея. Мина време, чудех се какво да правя и реших. Да работя - не мога, не съм практичен човек, физически съм слаб и не издържам на физическа работа, на стрес също. Просто така е създаден Светът, едни са по-пригодни за физическа работа, други за интелектуална, но при определени обстоятелства при вторите може да се наложи да вършат и физическа. Реших да уча нещо друго и записах специалност, от една страна да не съм капо, от друга с някакви утопични възгледи за голяма кариера. В какъв смисъл да не съм капо? Ами родителите ми, хвърлят пари, гледат ме като писано яйце само и само да завърша висше, аз реално нищо не правя, ходя на лекции и това е общо взето. С това, което уча-няма да се реализирам(лично аз), понеже там трябват пробивни, находчиви и като цяло хора практици, не толкова теоретици. Специалността, която уча не ми харесва чак до такава степен, че да я уча със страст или желание, по-скоро ми е лесно и се възползвам. Не бих се хванал и на работа, пробвал съм се. Тогава изпитвах адски гнет, просто само мисълта, че утре трябва да ставаш рано, да го правиш 5 пъти в седмица, месеци наред ме сриваше психически тотално. Поклон пред хората, които ходят на работа и правят това, което не обичат по принуда(за семейство, за пари, за независимост ако щете), с години... това са железни същества, с желязна психика и стоическо понасят напрежението. Аз обаче не мога, не съм създаден така, понякога съм по-скоро идеалист, а той в битовия живот е мъртъв и неспособен. Вкъщи ме перат, готвят ми, грижат се за мен, нито имам жена, деца, за които да се грижа, нито нищо. Свободен съм във всеки смисъл на думата свобода, но съм отчасти зависим. Другият вариант би бил да съм заробен, но независим. Свобода и зависимост се самоизключват, но не и в моя случай. Родителите ми(бащи, майки, баби... ) ме подкрепят всякак-финансово, с грижи, с любов дори и не го чувстват като тежест, а и аз не знам как ги виждат те нещата. Не всички са изцяло положително настроени към мен(голямо семейство, разпръснато навсякъде), но ме търпят, а на мен не ми пречи; отделно получавам някакви пари, под минималната пенсия, а дори и аз не знам защо, при положение, че съм над 18. Винаги съм бил по-болнаво дете, по-слабо и може би оттам идва подкрепата под форма на грижи и финансови инжекции(не големи разбира се). Доста пъти съм се опитвал да се махна от града, където живея, но сякаш нещо ме връща обратно, винаги така се получава или някаква болест или обстоятелствата така се нареждат, не мога да си го обясня. Живял съм и месеци без тях, но тогава пък се усещаше една самота, да си сам пак не е добре, после просто по обстоятелства пак трябваше да се върна. Нямам тежък живот, изключая болестите, през които съм минал. Леко живея, живот тип - Хауърд Хюз в последните години от земното му битие, затворено доста. Доста стари познанства са застинали, комуникацията се свежда до "Здравей! Как си? ", просто с промяната на мирогледа, с годините се отдръпнах от много хора. Не искам да съм кон с капаци мислещ само за нуждите на организма и какво бих си купил, ако имах еди-колко си пари. Странно как в "старо време" съм се разбирал с подобен тип хора, в момента ми е непонятно, не че животът им е непонятен за мен - бохемски живот- кеф, жени, алкохол, обаче такива люде не движат еволюцията, не че и такива като мен я движат хахаха. Много ми харесва другия тип хора - учещи в чужбина, в елитни университети, владеещи чужд език, с някаква мисия; примерно човекът иска да учи за възобновяемите източници, за да може да помогне на планетата. От обикновените работници също има много кадърни и трезвомислещи хора грижещи се за семействата си, и стабилни като цяло... но повечето ми изглеждат тотални простаци, не е като да не съм бил в такива среди. Да се характеризирам. Като цяло не влизам в стереотипни мисления; не обичам да чета само защото видиш ли, за да е умен човек трябва да е прочел еди-колко си книги и то най-големите романи, на автори оставили някакъв отпечатък. Чета коментари в интернет и откъслечно някоя книга понякога, никога докрай. Имам средна интелигентност с възможност за оптималното и развиване, но поради мързел(от безинтерес основно) може и така да си остана. Имам, по-скоро си го мисля, невероятно предчувствие към хората - още като видя човек, от няколко приказки, от общите черти на лицето и от поведението разбирам с какъв тип си имам работа. Ако съм насаме с човек винаги го предразполагам да споделя като се възползвам от чувството му на значимост, което ме кара и мен в момента да се изтъквам, винаги работи. В големи компании съм бил само слушател, лош говорител, но приеман с уважение, заради уважителното ми поведение - не обиждам(принципно говоря, случва се понякога). Ако помните годините си в училище винаги е имало един присмехулник, който се присмива на група хора, дори да са близки приятели, винаги вкарва ироничните смешки. Аз подхождах не със смешки, а с уважение към човек като най-малкото, което можех да направя е да не го злепоставям пред групата от хора(общи приятели), разбира се и аз съм обиждал, но към групата, в която съм бил съм гледал това правило да важи и сега е приятно с някой, който не си се виждал отдавна да размените 5 приказки. Харесвам разговори без задълбочаване, освен ако не са споделяли нещо от личен характер-изневери, примерно... тук към момичетата, които си търсят момчета/мъже като ги избирате, карайте ги да чакат месец, два, ако не изтърпят и сами може да си направите извода за какво са искали да бъдат с Вас. Това извод от една история, на която станах случаен слушател, вметвам го като съвет просто.
Намирам какво му харесва на човек и говорим. Бягам от теми пораждащи спорове като политика. За изказ не съм добър, нямам красноречие, но интересуваш ли се от личността на другия, чувството за значимост заиграва и няма нужда от друго. Говоря основно с мъже, с жените не мога да говоря добре, чувствам ги все едно са от друга планета. Предпочитам лесното, стига да не е в разрез с някои от моите принципи, които ще са непонятни за хората. Като характер не съм лош, но преобладава песимистът в мен, има редки наченки на въодушевление понякога, малко сърдитко и злобарче съм си понякога, има си го злото, а и се хващам в лъжа също някой път. Вие лъжете ли? Случва ми се, сякаш не мога да го избегна напълно. Търся одобрение, въпреки че знам как мислят хората и от прочита на първата половина ще има... хейт и съдене. Одобрение на начина ми на живот, ами ако това продължи с години, живот с родителите- свободен но и зависим.

Коментари	Добави Коментар!
Вземи последните коментари по RSS
Изпрати ми имейл, ако някой добави коментар към тази история (какво е това?)   Email:

преди: 9 години, 6 месеца hash: 5d1624c3a7

гласове: 1 2 3 4 5   (313149 гласа)

1.   Чета изповедта на един над средното интелигентен интелектуалец-готованец. Готованството обаче идва точно от живота под похлупак - това е и реалната причина дори за заболяванията ти, които поне в последните години са ти на нервна почва. Колкото и да е странно - ти не си станал такъв по рождение, а защото майка ти и баща ти са те направили такъв с грижата си, а иначе със своята потребност да имаш нужда от тях - една супер симбиоза сте си направили - ти си им бебето, а те са необходими. Така можете да си живеете много дълго... но не вечно, защото все някога ще грохнат физически и ще настъпят драмите, а ти си действително под похлупак и зависим - физическата ти слабост дори е в резултат от вниманието, което си получавал заради нея. Може би всичко е започнало с някаква болест в бебешка възраст. Не си виновен ти, но само ти можеш да промениш нещата като се изнесеш и заживееш самостоятелно преди Неволята да те е изкарала на пазара на труда... или стой, но един ден няма дори да имаш пари за памперсите... на родителите си, защото ти така ще живееш докато те станат на 90 г. и ги погребеш, няма да имаш свое семейство с тази нагласа никога... Мили майки и бащи - така се получава като не пускате синовете си особено да живеят самостоятелен живот и ги лишавате от всякакви предизвикателства в живота, решавайки проблемите им. Авторът иначе е подходящ за университетска кариера, за работа в държавно учреждение или дори за собствен бизнес, защото е доста умен в действителност, но с мързел и чакане от другите трудно ще станат нещата.

 

...

преди: 9 години, 6 месеца hash: 7019be1ecb

гласове: 1 2 3 4 5   (258716 гласа)

2.   Бъди благодарен, че има, , гръб, , на който да лежиш, че някои никога дори не сме имали истинско семейство. Аз например съм сама в големия град и спешно търся да заблудя някой наивник да ме приюти у тях, че хич не ми се дават 200 лева за квартири щото оставам само с 300 и години напред ще е така понеже в моя бранш вече се убедих че без доста серионзи връзки е абсурд да надскочиш 600- 700 лева. И сега май завербувах един, , красавец, , , но ще видим. Само да имам покрив, топла вода и да не се налага да плащам квартира. След време дори планувам да привикам и майка ми, но това ще се случи когато и ако поема контрола в къщата на новия ми. За баща ми не ме питай- не съм го виждала от около 20 години сигурно. Имам и още множество дертове, но не ми се пише сега. Исках само да ти покажа че всички имаме проблеми. Не се отчайвай.

 

...

преди: 9 години, 6 месеца hash: 2f63f71db6

гласове: 1 2 3 4 5   (229372 гласа)

3.   Какво значи "ТОЙ НЕ МЕ ПУСКА"?? Ти малко дете ли си, що ли, че някой да те пуска? Аз бих те посъветвала да не си търсиш оправдания за пред себе си да оставаш с този. Бягай далече по най-бързия начин, колкото повече го отлагаш няма да стане по-добре, както писаха по-горе.

 

...

горе^

преди: 9 години, 6 месеца hash: b052d0915a

гласове: 1 2 3 4 5   (205505 гласа)

4.   Подкрепям номер 1. Доколкото прочетох, изживяваш се като жертва на обстоятелствата. Всичко обаче си го правиш ти и само ти. Не можел да напусне града си, винаги нещо го връщало... Ами какво може да те връща? Естествено, че това, че там са родителите ти, които ти осигуряват всичко без ти да се потрудиш. Точно както 1 казва - те са ти направили лоша услуга като са те гледали като писано яйце.

 

...

преди: 9 години, 6 месеца hash: af2aecdee7

гласове: 1 2 3 4 5   (3 гласа)

5.   1, съгласен съм. В момента нямам никакви физически недъзи, само съм очертал контурите на ситуацията, не мога да давам подробности защото ще се издам. Да, вероятно в момента си представяте човек с леко приведени рамене, с до среден ръст, носещ очила(кръгли) и лежащ на легло пуфтейки от тягостта на живота. Между другото какви памперси бихте ми препоръчали за в бъдеще - попиващи или някакви по-обикновени? 2, ясно ми е, че има хора с много по-тежък живот. Аз съм си направо галеник на съдбата сравнение с други. Историята ти ми напомни на това - https://www.youtube.com/watch?v=bmav517MQJc 3, не знам дали някъде съм писал "той не ме пуска", сега ме мързи да го чета. Идеята е, че обстоятелствата бяха срещу мен. Заради оперативна интервенция в миналото, не бях допуснат да вляза там, където исках. 4, аз съм жертва на обстоятелствата, които няма как да опиша - сайтът е анонимен, но България е малка. Идеята никога не е била да живея с нашите. Ако бях приет каквото исках щях да живея по съвсем друг начин. Разбира се, поради определени "обстоятелства" това не може да стане, поне не и в този живот. П.п. Надух малко гледаемостта на темата, от една страна да си начеша егото като има повече коментари, от друга за да си изкарам някакви изводи. Правилно отсъждате, но нямате цялата картина, а само някои щрихи и отсъждането става един вид субективно. Например на 2 са и "набили" малкото гласове, а нито я познават, нито знаят какво е преживяла. Ето, от едното изречение - "Нямам тежък живот, изключая болестите, през които съм минал", вече номер 1 си направи извода, че имам нещо като "физическата ти слабост". Да, преживял съм доста болести, 1 е права(жена предполагам), че от готованството може да са се породили някои болест. И пак, м*ма му стара, нямаше един коментар, да каже - "евала мой човек, живееш добре, радвай се на живота". Затова аз ще кажа на номер 2, ЕВАЛА! Щом в това, което правиш намираш някаква красота и начин за оцеляване в живота, да знаеш, че поне един коментар, там някъде в интеренет пространството одобрява постъпките ти. :)

 

...