 |
|
|
| |
|
Полезно |
|
Пакет за пълно възстановяване със зъбни импланти в рамките 5 работни дни. Опитен екип и зъботехници, венозна седация от анестезиолог, временни и постоянни мостове - фиксирана цена 
Запознай се с актуалните цени на зъбни импланти в дентална клиника Смайл Дентал Сървисес |
|
| |
|
|
|
|
|
|
Споделена история от Семейство |
Моля някой да прочете ( колкото и тъпо заглавие да е това, но може да помогне на някой)
преди: 9 години, 6 месеца, прочетена 2409 пъти
Първоначално смятах да сложа това в графа Тинейджърски заради възрастта ми тоест (15), но после се отказах защото историята ми не е за това как съм отчайващо влюбена в мъж на 27, а просто проблеми в семейството ми.
(съжалявам ще се отплесна от това за което говоря толкова много пъти и съжалявам защото който и да чете това ще му е трудно да чете защото не мога да напиша това което чувствам или начина ми на живот последователно)
Преди няколко дни имахме мини скандал с нашите.
Казвам мини защото беше само около половин час, а по принцип са към три часа и не не преигравам наистина последния беше от шест след вечерята до девет вечерта.
Скандала беше за това как не съм правила нищо вкъщи. Предполагам че повечето ще си помислят че съм някое момиче което предпочита да ходи по дискотеките да се връща по нощите вкъщи или момиче, което вече е правило секс с поне петима, защото само подобни истории срещам тук.
Аз не съм такава.
Предпочитам да си остана вкъщи с интересна книга отколкото да излизам навън като "нормалните тинейджъри" както родителите ми се изразяват.
Скандала който споменах беше защото стаята ми беше разхвърлена. Стаята ми всъщност беше тоооооолкова разхвърлена, такъв хаос, такъв ужас, от онзи, който само един изнервен родител може да види. Тоест беше неприбрана тениска на леглото и два учебника на масата.
Баща ми ми се развика че не правя нищо вкъщи.
Което не е вярно. Те просто толкова свикнаха щом се приберат масата в кухнята и двата плота да са лъснати. Чиниите да са измити. Мивката де е лъсната (въпреки че не го правя всеки ден само когато съм в това настроение като днес) В кухнята, външния коридор и хола да е изметено и боклука да е изхвърлен както и леглата на мама и малкия ми брат да са оправени (да аз им оправях леглата, вече не мога на училище съм) и праха да е изчистен и хола да е подреден, че някак си напълно спряха да забелязват че отделям два часа всеки ден да изчиствам хаоса който са създали всички те (майка ми брат ми и баща ми) предишния ден (по време на лятната ми ваканция). Предполагам звучи преиграно, но наистина правя това всеки ден.
В Онзи момент изпитах такова желание наистина да направя това в което ме обвини. Да зарежа апартамента както е оставен и да си чета книгата цял ден, за да видят разликата.
Може би наистина трябваше да го направя, за да оценят че имат дъщеря която се грижи поне малко за апартамента, защото много от съученичките ми си пият кафето и си клатят краката докато родителите им им чистят и оправят стаите. и изглеждат толкова учудени и ужасени когато от моя страна получат отговор Мия чиниите на въпроса КП.
Разбира се, не го направих. Оправих си апартамента на следващия ден както винаги правя. В крайна сметка не го правех за да получавам хвалене всеки ден. Исках просто в първите дни поне да споделят поглед на изненада когато се върнат и всичко е почистено. И най-вече исках поне да не твърдят че не правя нищо.
НА 15 въпреки че не беше планирано не си направих рутината в апартамента. Останах у една приятелка до 6 за да гледаме Мулан. (напоследък ни стана нещо и само Дисни филми гледаме. Толкова по интересни са когато си по-голям. моменти които като дете не съм забелязваха разбиват сърцето ми сега, като смъртта на майката на Немо и братята и сестрите му преди още да се излюпят. ) По средата на филма ми звънят да се кача горе. (Приятелката ми живее на долния етаж). Качвам се и заварвам майка ми седнала на дивата. Бясна. Пита ме къде съм, защо не съм вкъщи, защо тук е такъв хаос, защо не съм изчистила къде й е ластика защото пак го е изгубила. Казвам че съм долу и гледам филм, и че не е чисто защото цял ден съм била навън пък и по време на училище... оставих изречението недовършено защото не исках да казвам нещо от което ще си изпатя, но тя ме разбра и ми се изрепчи въобще да не й казвам че няма да имам време да чистя. На това отговорих че тази година ще трябва да уча повече от миналата защото имам и повече предмети.
Не ме разбирайте погрешно, не съм Пепеляшка със злата мащеха. Може би излагането на историята само от моята гледна точка ще изглежда така. Пък и така се чувствам в повечето време относно този въпрос.
Но пък и майка ми може и да е имала гаден ден в службата или да се е скарала с баща ми.
Не е необичайно да ме упрекват че съм мързелива, но специално тази случка ми дойде като гръм от ясно небе, защото никога не е толкова рязка да ми извика от събиране с приятелката ми за да ми вика. Това е повече стила на баща ми. След това ми каза да се върна долу да си догледам филма и да се върна после да си свърша задълженията. По принцип гледам да не избирам работата преди забавленията. Или ако го направя гледам и задълженията ми да са свършени преди нашите да се върнат от работа. Но пък и това не е мое задължение което ми е възложено от тях. Аз сама го превърнах в мое задължение. И въпреки това нашите продължават да ме упрекват че никога не поемам инициативата да направя нещо.
Друго в което ме обвиниха е че съм се барикадирала в стаята си и не общувам с останалите.
Вярно е. Не обичам да общувам с родителите ми.
След като станах 4 клас всичко в тях толкова се промени. Имаше моменти в които всички в класа ми са имали ужасни оценки, двойки тройки а аз имах петица и бях толкова щастлива и я нося на баща ми да я подпише защото ни искаха подпис и той ми се развика. И на какво да се подписвам? ! На петица!? За това ли си даваме парите за закуски за да носиш петици. Какво му е хубавото!?
Няма нищо по лошо от това да се радваш на нещо или да си горд и някой просто да ти каже че е провал.
В пети клас си навиха от нищото на пръста че слизам надолу и надолу и надолу с образованието си.
А това въобще не е вярно. Имах си прилични оценки. Изкарвах петици и шестици и някоя четворка от време на време. Имаше единични случай на двойки но това бяха при съвсем различни обстоятелства (просто не мога да говоря и имах двойки на устните изпитвания въпреки че си знаех материала и имах 6 на писмените).
Баща ми пробва някакви методи за обратна психология и ядосване. Да ми казва че не ставам или че съм глупава за да се ядосам и да им покажа че грешат.
Не помня конкретни примери в които го е пробвал, но помня когато ми обясни какво е искал да постигне.
Предполагам че от тези опити за психология до такава степен са ми смъкнали самочувствието че да ме пратят на психолог. Майка ми смяташе че нещо ми е станало, баща ми смяташе че привличам само внимание. В крайна сметка От всичко което й разказах психоложката ми каза, че съм чудесно и умно момиче, което няма причина да се смята за грозно или глупаво или да има ниско самочувствие. И че по-скоро родителите ми трябва да говорят с нея защото те са причината да се променя в толкова негативна посока. Беше освежаващо да чуя от професионалист че те са виновни.
Предполагам че се отплеснах. Може би трябва да кажа и за онези пъти в които баща ми е казвал че съм инвестиция, в която той и държавата влагат пари хранейки ни и давайки ни образованието ни, за да може след време да върна парите по някакъв начин.
Или пък за онези пъти в които като малка смятах че нашите обичат повече малкия ми брат или че съм осиновена. Бях ужасена и съсипана от самата мисъл. Сега? Ще ми се да беше истина. Не искам да съм свързана с тях.
И наистина се барикадирах в стаята си.
С лаптопа ми пълен с книги. Обожавам да чета. Това е начин да вляза в свят в който любовта съществува. Хората са лоялни и човечни. И семейството не е някакъв мит (дори да става въпрос за книги за гръцка митология). За мен няма нищо по хубаво от това да се свия в леглото си с чаша горещ шоколад или кола (зависи от сезона) и някоя сладка домашна сцена с герои които обичам. Въпреки че понякога разбива сърцето ми да усещам такъв уют и топлина между страниците на книга какъвто никога няма да усетя в апартамента ми.
Говорейки за семейство, се сетих за третата част от онова мини скандалче. "И ти си част от това семейство! "
Семейство? ! Двама души отглеждащи деца заедно не са семейство. Семейството са хората, които обичаш и на които вярваш. Семейството са тези, за които би рискувал живота си. Семейството са тези които те карат да се чувстваш в безопасност и обичан. Тези, на които се доверяваш с проблемите си. Семейството ми на практика са един лаптоп, и двете ми най-добри приятелки които винаги оправят настроението ми след всеки епизод с нашите. Едната с разбиране, подкрепа и дискусия по темата, другата с невероятното си чувство за хумор. А книгите ми... това е моя дом.
Може за някои да звучи жалко момиче които има две приятелки и книги. Как е възможно куп думи да те накарат да се чувстваш у дома? Нямам идея как точно, но го правят.
Имам една малка бележка с нещо, което чувствах след един подобен епизод и искам да го напиша и него.
(това не е това)
И, може би, ако тук има и родители, които искат да помогнат на децата си да изберат правия път защото: "Там накъдето ние сме се запътили те от там идват" или защото не искат да чуят :"Защо сте ме слушали какви ги говоря а не... " преди да си натрапвате мнението, помислете, че това са животите на децата ви, не вашите.
Сигурна съм, че е трудно да оставите някой, за който сте се грижили откакто е бебе да взема собствените си решения
и просто искате да помогнете на детето си, но понякога повече вредите отколкото помагате. Както и нашите навредиха, а не помогнаха. Може да има момент, в който просто ще искате да помогнете и неволно да направите фатална грешка, с която да изгубите доверието на децата си.
Но пък в крайна сметка всичко опира и до децата.
Аз предпочитам да вземам собствените си решения и да правя собствените си грешки. Друго може да искат да им се казва стъпка по стъпка какво да правят с живота си.
Относно епизода - беше с баща ми. Той ми се беше развикал, че не съм нормална. Че стоенето у нас вместо да излизам с приятелки не е нормално.
Аз се ядосах първо защото стоя вкъщи защото малкия ми брат е на 9 и не може да бъде оставен да се размотава из квартала без да има някакъв по-възрастен около него. Тоест аз не мога да отида до центъра, защото през това време може да стане нещо с брат ми.
И преди дни ми се беше развикал че съм влязла в банята и не съм си чула телефона като ми е звънял и ми даде за пример че може брат ми да звъни с нещо спешно.
И дни по-късно ми обяснява как използвам брат ми само за оправдание да си стоя у нас.
Другата причина да се ядосам беше споменаването да думите Нормално и Ненормално. За какъв се смята баща ми да казва кое е нормално и кое не е? !
Не е нормално дъщеря му да не се гримирва и да предпочита компанията на книга пред тази на момче. (Нищо лично момчета, но от моите наблюдения в главата ви специално на моята възраст и по напред има само секс, секс и пак секс предполагам е от хормоните или просто имам лош късмет с хората които наблюдавам).
Просто си мисля, че сега сред съученичките ми е нормално да пушиш, да се напиваш и да спиш с който ти падне.
Преди някоя и друга година едва ли това се е считало за нормално.
В други страни пък насилието над жени се счита за нормално.
А преди доста години амазонките са считали за нормално да спят с мъжа, да забременеят, да убият мъжа, да родят, ако е момче го убиваме, ако е момиче го отглеждаме като войн.
Понятията нормално и ненормално са толкова неточни и разтегливи. И най вече зависят от групата в която си попаднал. И просто не мисля, че трябва да се използват за да определят даден човек. И нещо ми прикипя когато ги чух. Не съм викала или показвала по какъвто и да е начин че ме ядосва но бях бясна.
И това просто ми напомни за един път в който баща ми ми обясняваше как "Емоциите са слабост! Трябва да ги прикриваш! " Или пък "Трябва да манипулираш хората за да успееш в живота" трябва да си добър лъжец и да си лицемерна.
Стори ми се толкова смешно! И тъжно, предполагам. Просто звучеше като главния герой в началото на една книга. Но преди да срещне момичето което му показа че да чувстваш е привилегия не слабост. Саааамо дето се предполага че баща ми би трябвало вече да е срещнал това момиче - Майка ми. Ама той си продължава по свойто. Чудя се какво се е случило за да го накара до такава степен да изгуби вяра във хората, защото като цяло той смята че всички са прости и глупави. Определено нещо е станало, но каквото и де е никой не говори за това, но пък и това не е оправдание за начина по-който се държи.
Това е нещо което ми се щеше да можех да кажа на нашите:
"НЯМАТЕ ПРАВО! Аз съм си такава каквато съм. И вие нямате право да критикувате нито една част от моята личност или нещата които харесвам.
Нито храната която не ям. Нито обувките, които нося, нито дрехите които харесвам. Нито книгите които чета. Имам правото да правя каквото харесвам. А вие нямате правото да ми казвате какво е нормално и какво не е. И дали поведението ми е "нормално" или е сбъркано. Имам правото да правя собствените си решения и собствените си грешки. И това че те не се припокриват с вашето мнение не значи че са грешни. И дори да са грешни това са си моите грешки. Нямате правото да ми налагате вашето мнение. Ако искам ще ям риба и ще нося обувки на висок ток, ще чета класика и ще се гримирвам. Но не можете да ми казвате, че е било време да ставам някаква си каквато не съм. Или поне не съм все още. Но купуването на неща за маникюр и четки за грим е като да подарите списание с голи жени на гей. Абсурдно е. Подаръците се купуват за да се харесат на човека за когото са предвидени не това което смятате че е правилно. Ако става въпрос аз смятам за грешно почти всичко във вашите взаимоотношения, но си мълча нали!? И сега смятам да си подредя малко стаята и да си пусна епизода на Гримм. Адиос! "
И който и де е прочел това до края, УОУ! Впечатлена съм! Аз не бих имала нервите и търпението да го изчета цялото. Благодаря!
|
| |
|
|
| |
|
|
| |
|
|
| |
Коментари |
|
 Вземи последните коментари по RSS |
| |
|
|
| преди: 9 години, 6 месеца hash: ce80c43b7b |
|
1. Изчетох го. Много интелигентно момиче си за годините си. Ще ми се и на живо да можех да си поговоря с теб
М22
|
| преди: 9 години, 6 месеца hash: 6662b39f23 |
|
| преди: 9 години, 6 месеца hash: 4e7ed40790 |
|
3. Мило момиче, прочетох на един дъх историята ти и останах трогната, а разсъжденията ти за семейството направо ме просълзиха. От написаното е очевидно, че си много умно и интелигентно момиче, и много съжалявам, че на този етап вашите не го оценяват. И като че ли виждам себе си отпреди 15, 16 години – и при мен беше същото на тези години, спомням си го като че ли беше вчера и много добре знам как се чувстваш! Сега на свой ред съм родител на много по-малко от теб дете и за в бъдеще съм си обещала да не повтарям грешките, които моите родители са допуснали в отношението си към мен.
И да ти кажа едно нещо като обобщение на твоята настояща ситуация и моята тогава – за родителите НЯМА УГОДИЯ! Каквато и да си – няма да са доволни. Сега не са доволни от това че си седиш в стаята и четеш книга, искали да излизаш с момчета, да се гримираш и т. н. – ами ако го правеше, и от това нямаше да са доволни и щяха да ти казват как трябвало да си седиш в стаята и да четеш! Така че – успокой се на първо време, явно това е масово явление. Моят съвет е да им кажеш нещата, които си написала в историята си, естествено като съобразиш подходящия момент, тяхното настроение и състояние, да не са ядосани и т. н. Задължително трябва обаче и ти да си спокойна и да подходиш на свой ред с разбиране към тях, и в никакъв случай да не подхождаш агресивно. (Родителите са сложна работа и трябва внимателно да се пипа, за да постигнеш желания ефект ;)!!! ) И както ти искаш да бъдеш разбрана, така трябва на свой ред ти да се опиташ да разбереш тях и да си обясниш поведението им – т. е. да погледнеш малко по-дъблоко, с малко повече разбиране в контекста на тяхната конкретна ситуация, условия на живот и работа. И най-важно – в контекста на техните очаквания за теб! Очакванията като цяло са нещо нереално и няма как да се проявят в чист вид в действителността. И оттам всъщност идват натякванията на баща ти за това кое е „нормално“ и кое не – съответно това, което отговаря на конкретните му очаквания и което не отговаря. (Ето, виж че опитахме да си обясним едно от нещата! ). А ти много добре си го обяснила в историята си, опитай се да му го обясниш и на него, като в никакъв случай не подхождай агресивно!
Според мен и ти, и те, трябва да се опитате да си простите взаимно и да направите „отстъпки“ – ти на тях за това, че им е трудно да те приемат, такава, каквато си, и че ти се карат понякога за глупости, а те на теб – за това, всичко, което харесваш, обичаш и като цяло за това, което си и което не си. Казвам го, защото в момента си в такава възраст и състояние, в което се самоопределяш като човек, като интереси, светоусещане и т. н. (и затова си толкова чувствителна на тази тема), а и те се самоопределят като родители на вече пораснало момиче.
Затова ти имай самочувствие и увереност за това, което си, за това, че всичко, което правиш и представляваш, е добро и полезно и се опитай да предадеш това чувство и на родителите си, дори и с цената на това понякога да игнорираш натякванията им. Особено за чистенето вкъщи – ако все пак ти остава време да помагаш, не спирай и ти да говориш за това какво правиш за апартамента и колко полезно и добро е то, как връстничките ти, дето ходят по гаджета и дискотеки, не го правят и т. н. Просто имай необходимото самочуствие и достойнство!
И ще ти споделя нещо, което научих вследствие на някои кошмарни случки в личния ми живот и ми отне години да разбера – че хората не са длъжни да те разбират „по дефолт“, от само себе си, дори най-близките не са длъжни, и не трябва да се държиш с тях така, като че ли са. А вместо това да подхождаш и ти с разбиране и да развиваш уменията си да общуваш и да убеждаваш, да приобщиш хората към идеите или проблемите си, и ако все пак не могат да те приемат – Да им простиш и най-вече да живееш в мир със себе си!
И моят отговор се получи прекалено дълъг, за което се извинявам. Дано имаш нерви да го изчетеш докрай, надявам поне малко да съм ти помогнала, защото историята ти наистина много ме докосна!
Ж 31
|
| преди: 9 години, 6 месеца hash: 2c6a61dd64 |
|
4. Аз съм момиче на 23 и ти много ми напомняш на мен, когато бях на 15. За мен ти си едно прекрасно и изключително същество, вярвай в себе си, отстояваѝ мнението си, но цени и родителите си. Те 100% те обичат, но не забравяй, че да бъдеш родител никак не е лесно.
С.
|
| преди: 9 години, 6 месеца hash: 63456e786a |
|
5. Ами да, така правят. И моите бяха такива. Майка ми маниачка на тема чистота. Всеки ден като се прибере изчистено, оправено. Един ден ще пропусна и почват цупенки, караници. Свикнала си ги просто по този начин. Ако ти се иска да имаш повече свободно време им казвай, че имаш да пишеш някъв доклад със съученичка или нещо подобно. Няма как да не мине
|
...
| преди: 9 години, 6 месеца hash: bb20481da3 |
|
6. Разказваш увлекателно. Историята ти е типична за момиче на твоята възраст. Аз имах същите скандали с моите родители, както и повечето ми приятелки на твоята възраст.
Родителите ти те обичат, ти също ги обичаш и повярвай ми след време ще разбереш, че сте едно добро семейство, което просто е минал през най-трудния период за всяко семейство- порастването на децата.
Не се ядосвай, подхождай с разбиране, поставяй се в тяхната позиция, гледай да виждаш всеки конфликт от двете му страни. Отстоявай твърдо, но спокойно, позицията си само ако си сигурна в правотата си.
Редно е да помагаш вкъщи, но мисля че трябва да поговорите и да разделите задълженията си справедливо, а не само един да върши всичко. Например ти може да миеш чиниите след вечеря, майка ти да пуска прахосмукачка, ти да бършеш праха, тя да простира и т. н. Относно оправянето на леглата сутрин, според мен е редно всеки да си оправя мястото, където е спал, никой не е слуга на другия.
P. S. Въпреки че разказваш увлекателно, изразяваш се добре, правописът ти е под всякаква критика, което е странно при положение, че четеш много книги и изкарваш само 5-ци и 6-ци. Казвам ти го за твое добро, припомни си къде се слагат запетаи и тирета.
!!!! "начина по-който"!!! -това са две грешки в 3 думи.
Успех на теб и твоето семейство! :)
|
| преди: 9 години, 6 месеца hash: f390c79515 |
|
7. Номер 6, и аз имах хубави оценки, есетата винаги ми бяха с 6-, заради ужасяващи правопис, но добрия стил така, че може би и при нея е така. Правописа се оправя с времето и практиката и малко желание и старание, но когато човек е емоционален и пише бързо нормално е да допуска грешки когато пише.
Факт е, че за тази възраст ти, момиче си много над средното ниво и родителите ти трябва да се гордеят с теб или поне ти да се гордееш със себе си. И аз като теб имах подобни родители, само дето те смятаха, че нормално да не излизам и не ме пускаха почти никъде-майка ми се гордееше с това колко много книги чета или, че рисувам, пиша или каквото там правех в свободното време. Никога не ми позволиха да уча това което искам или да имам друго хоби-което е дори леко опасно или изисква финанси.
Мечтаех за добри родители-за такива които ме разбират. Ако, правех нещо грешно-трябваше да видя как другите деца го правят правилно, ако ли пък исках да изляза на дискотека или имам ниска оценка като другите-не трябвало да гледам тях. Никога не бяха просто любящи родители.
Аз прочетох всичко. Подкрепям те! Един ден ще намериш своя път и ще имаш свое семейство, ще бъде хубаво и ще направиш децата си щастливи. Сега, ти е рано да мислиш за това. Знам. Но, ти го казвам от опит-един ден ще простиш(или няма), но това няма да има значение, защото докато не предадеш себе си ще правиш само онова което обичаш и от което имаш нужда и нещата ще се подредят.
Книгите са хубаво нещо, но не забравяй думите на Дтмбълдор-It does not do to dwell on dreams and forget to live. ” Животът е хубав, като умреш всичко което си постигнала ще бъде само тире между две дати, но това не означава да се откажеш от него. Бъди повече от това тире и не забравяй, че си прекрасно умно създание и заслужаваш повече.
|
| преди: 9 години, 6 месеца hash: 0a251a0dd2 |
|
8. Здравей! Много те харесах-ти си много умно и интелигентно момиче. Изчетох историята ти и се натъжих за положението, в което си. Не мога да знам какво ти е на теб, защото при мен не е така... Ще ти разкажа своята история пък ти ако искаш я прочети. :)
Аз също съм момиче на 15г. Имам сестра близначка, с нея се разбираме добре (сбиваме се понякога, но няма как да не се случват такива неща... :Д). Като бяхме малки живеехме при родителите на баща ни-беше истински рай! Бяхме щастливи!! Когато станахме на сигурно 7 години отидохме да живеем при родителите на майка ни, защото искахме и с нея да се виждаме-дотогава не я виждахме почти изобщо. И така... Пренесохме се без изобщо да предполагаме на какво ще попаднем. Още първия ден при семейството на майка ни (а именно:баба ни, дядо ни и доведената ни сестра-от друг баща) започнаха да ни "обучават" за слуги. Казвахме ли "не" на нещо получавахме шамар. И така... Научихме се да сме нечии слуги, започнахме да работим като волове, мъчеха ни всеки ден докато кака ни си клатеше краката.. Така няколко години-усъвършенствахме се в работата...
Един ден, когато бяхме на 10 години, със сестра ми си пишехме домашните след училище, смеехме се за нещо-забавлявахме се. Тогава телефона на майка ни звънна и тя изхвърча от вкъщи разтревожена като преди това каза на кака ни нещо и и тя се разтревожи-виждахме го, усещахме го, нищо не казахме. След известно време майка ни се прибра, застана на около два метра от нас и ни гледаше, чудехме й се, но продължихме с домашното си... След малко тя ни каза да оставим нещата и да я изслушаме-така и направихме. Седнахме на пода и я гледахме отниско. Тогава видях съжаление в очите й и изведнъж каза следното:"Не искам да го чуете от някой друг-баща ви е мъртъв.", без грам да ни подготви, без да ни каже някаква простотия от сорта за цикъла на живота, че всички се раждат и умират и т.н.-не! Директно го каза... Никога няма да го забравя. Стъписахме се, сестра ми тръгна на някъде, а аз се изсмях и попитах "какво?", след което разбрах какво точно означава "мъртъв". Натъжих се и аз тръгнах към стаята ни. Не си говорихме известно време-не знаехме какво да си кажем, как да се държим... Стояхме на леглата и нищо не правехме. Баща ни и майка ни бяха разведени. След много боеве и скандали решиха да се разведат. Баща ни беше и алкохолик.
От страна на нашите баба, дядо, кака и майка не получихме никакво съчувствие, нито съболезнования не изказаха. Продължиха с жестокото си отношение към нас, пак ни биеха, командваха и използваха. Не знам, но сигурно от това станахме толкова силни. След смъртта на баща ни от държавата даваха някаква издръжка за нас-защото бяхме малолетни. НО, тези пари не идваха при нас-майка ни тайно ги даваше на кака ни и си мислеше, че не знаем сякаш сме глупави. Както и да е... Мълчахме и си патихме. След година се появи някакъв мъж, майка ни тайно си пишеше с него, говореха до късно по телефона и като я питахме с кого говори отговора й беше:"с една познатка". На следващата седмица реши да ни го представи. Доведе го у нас, запознахме се, държеше се мило и що-годе възпитано. И оттогава започна да идва в апартамента (стария ни апартамент) всеки ден, което нас ни дразнеше, но пак мълчахме. Същата година този господин си показа рогцата-оказа се някакъв нещастник, който не е постигнал нищо в живота и само гледаше как да отиде някъде наготово и да му е изгодно-хрантутник. Заради него ни изритаха на улицата - мен, сестра ми и майка ни. Кака ни, баба ни и дядо ни ни изритаха...
Тогава решихме, че ще се настаним да живеем в апартамента на баща ни. Отиваме ние там и гаджето на майка ни (ще го наричам Х) ни казва: "Вие с майка вие ще спите тук, а аз в хола" и при тези думи аз просто погледнах мама в очите и я гледам някаква ухилена!?!?!? Не проумявах и я попитах настрани, защо той ще е с нас и как така се самопокани?!?!? Тя ми отговори, че тя го е поканила да живее с нас. ЗА БОГА?!?!?!??!!! Познай какво-пак замълчахме. И оттогава ние живеем в по-ужасен ужас, отколкото преди. Господин Х се оказа извратен, противен, пърдящ, смърдящ, не къпещ се, не носещ пари, а само харчещ ги хрантутник! Започнаха скандалите... Ние пораствахме и устата ми започна да знае много-не търпяхме вече този тормоз години наред, искахме и ние да живеем и да видим що е това живот. Но кой да мисли за нас, ха! Какво ирония!!! Колкото и да викам, колкото и да крещя, треперя, плача и всичко няма никакво подобрение в положението ни. Сестра ми вече се отказа, не се бори-пусна се по течението. Каза :"Да става каквото ще, писна ми! ", и я разбирам напълно! Но аз няма да спра да се боря докато не го махна от дома си! Господин Х се опитва неведнъж да ме види по хавлия, отваряше вратата на стаята ни без горнище, космат като горила, с някаква противна извратена усмивка. Търпяхме. Наричаше ни лигли и какви ли не. Ставаха скандали и като му казвах да се маха от дома ми отговора му беше :"Ама нали знаеш, че и нещо друго ще си тръгне с мен(мебелите, които той умело изкара да са на негово име, а майка ни да ги изплаща с нашите пари), и че някой друг ще си тръгне? (тире, майка ни!) ". Тогава очаквах майка ми да каже, че няма как той да я отдели от нас, погледнах я, но тя само ме гледаше и мълчеше. Побеснях! Взех сестра си и излязохме навън. Пиех хапчета-валериан по точно, и от тях заспивах. Не оставям сестра си сама в апартамента, защото се страхува от онзи. Имах си гадже (пълна, тъпа детинщина), а всъщност исках да бъда със зрял мъж на поне 24 години. И така-на третата ми "среща" с "гаджето", той ме целуна и едва не повърнах. На следващия ден внимателно скъсах с него. Не тъжах, защото не се привързах към него...
Сестра ми се страхува от всички същества от мъжки пол. Аз не. По улиците някакви мъже си показват главите през прозорците и ни подсвиркват от колите си, цигани ме опипваха и все такива просташки истории, които мен не ме плашат, а вбесяват, но сестра ми я плашат. Все й казвам, че аз я пазя, че няма от какво да се плаши, защото аз съм до нея, но все пак трепери, когато се случи нещо подобно. Купих си някои неща за самоотбрана, мога да се защитавам-нея също. Бойна натура съм, хаха. :) В училище сме много затворени със сестра ми, защото крием от всички и от класа си, че сме сираци-не за друго, а защото не искаме да ни съжаляват. Сметнаха ни за странни и... ами сладки. :Д
Не знам дали си прочела историята ми, но исках само да споделя. И аз мия съдовете, пера дрехите, простирам и всичко свързано с вода, защото майка ми и сестра ми имат проблем с кожата на ръцете си.
Надявам се вашите да разберат, че се държат глупаво.
Хей, може ли да ми предложиш някакви книги, и аз обожавам да чета. Коя е тази книга? "Просто звучеше като главния герой в началото на една книга. Но преди да срещне момичето което му показа че да чувстваш е привилегия не слабост."? И някои други също... Фантастика, романтика и такива? Благодаря ти предварително! :)
Маги
|
| преди: 9 години, 6 месеца hash: b38ce451b1 |
|
9. Хaхaх, стрaхотнa си. Имaм идея, не знaм кaк ще ти прозвучи но...
Към този твой рaзбор зa животa и отношениятa родител- тийнейджър през твоят поглед и опит, aко включиш още десет други опитa, можете дa издaдете нaръчник зa родители тип "собственици" нa децaтa си.
Ей тaкa, кaкто си го нaписaлa, без нищо дa променяш или добaвяш, перфектно е, сaмо мaлкa редaкторскa нaмесa искa.
Твоят пост е един елегaнтен шaмaр зa някои родители.
Зa теб инaче изобщо не се притеснявaм, нито пък ще ти съчувствaм, нямa зa кaкво, стрaхотнa си и със сигурност ще имaш много бъдеще.
Aнaлитичен ум си, нaблюдaтелнa, прaвиш изводи, зaемaш си позиция, търпеливо и без излишни емоции отчитaш плюсовете и минусите от нaблюдениятa си. Дори товa, че лично те зaсягa не те вaди от релси. Рaзглеждaш ситуaциятa от поне още един ъгъл.
Бъдещ криминaлист, психолог, писaтел...пишеш много увлекaтелно.
Не знaм, знaм обaче, че си чудеснa.
Ще ти признaя нещо, мен именно синът ми ме нaучи дa бъдa по- добър човек, дa обичaм свободно и без стрaх, дa бъдa търпеливa, нежнa и прощaвaщa. Дa бъдa силнa и респектирaщa.
Той смятa същото зa себе си, че aз съм го нaучилa нa тези нещa. Рaзбирaш ли?
Твоите родители все пaк имaт голямо влияние върху товa, което си,блaгодaрение и нa грешките им.
A и те се учaт от теб, трудно е родител дa признaе пред дете нa подобнa възрaст, когaто трябвa дa сме aвторитетa и дa ви вдъхвaме сигурност, че ние също се учим в движение. Тa вие рaстете кaто гъбки и се променятa с скоросттa нa светлинaтa. Всякa новост зa вaс е новост и зa нaс. Добрият родител не вземa примери от други родители, a изучaвa и се опитвa дa рaзбере собственото си дете и дa реaгирa според неговите възприятия и нужди. Но те рaзбирa се, се менят с възрaсттa, a кaто влезете и в пубертетa...вие сте в центрофугa от хормони, a ние треперим от стрaх дaли ще се спрaвим, дaли ще уловим рисков момент, дaли щеможем a реaгирaме aдеквaтно нa нуждите ви в тaзи възрaст.
Не смеем дa признaем тези нaши стрaхове, зaщото ще изглеждaме слaби, вие при нуждa нямa дa имaте сигурносттa, че можем дa бъдем вaшият стълб, опорa. Нaли е вaжно дa се чувствaте сигурни с нaс, дa вярвaте, че ние всичко знaем и можем :))) кaквa глупост сaмо, но товa е.
С второто дете винaги е по- лесно. Вече имaме някaкъв опит, чувствaме се по- сигурни.
Тa, сaмо искaх мaлко дa ти пикaжa и другaтa стрaнa.
Инaче кaто съвет, можеш теaтрaлно дa зaпочнеш дa чистиш в тяхно присъствие, зa дa зaбележaт рaботaтa ти. Можеш дa зaемеш позициятa нa изключителното, рaзлично от стaдото дете кaто честичко подхвърляш, че отивaш дa четеш, зaщото зa рaзликa от гримирaните кокони по кaфенетaтa имaш aмбиции. Дa им досaждaш с чaсове обяснения кaквa книгa си прочелa, кaкви изводи си нaпрaвилa и т.н. Но товa не е зa теб, не си тaкъв хaрaктер.
Може и просто дa препишеш ей този твой пост и дa го "зaбрaвиш" нa достъпно зa тях място.
Кaкто и дa решиш дa процедирaш зaнaпред с тях, ти желaя успех във всичко, което си постaвиш зa цел.
Имaш огромен кaпaцитет.
|
| преди: 9 години, 6 месеца hash: 613b14d4f5 |
|
10. Авторке, ти си един прекрасен млад човек! Родителите ти могат само да съжаляват че изпускат приятелството и контакта с такова добро и уникално момиче.. и да-има какво да научат от теб, но явно не са дорасли да комуникират с човек като теб.
Права си че семейството е там където те обичат и те приемат такава каквато си. Вярвам че след време ще намериш или създадеш своето семейство и всички те ще се радват да бъдат част от това и близо до хора като теб.
|
...
| преди: 9 години, 6 месеца hash: dae9ac2f6d |
|
11. Авторката
Първо към номер 6.
Правописа ми си е идеален. Това не са правописни грешки, това са пунктуационни грешки. Може да има и няколко граматични. Исках да изясня това, защото и правописа и писането ми са ми болна тема. Всичките ми учители повтаряха, че имам ужасен правопис. Веднъж ме бяха вдигнали да ме питат за правописа на една дума и аз го обърках и всички ми се смяха. Но това се промени откакто започнах да чета и учителката ми забеляза и ме похвали и бях толкова щастлива и горда. И като видях: "правописът ти е под всякаква критика" кълна се, почувствах го като плесница през лицето. Виждала съм какво значи правописа ти да е под всякаква критика в този сайт и направо сърцето ми слезе в петите, както казваше една от учителките ми. След като видях примера се успокоих, защото такива грешки ги правя само като пиша на компютър и всъщност знам къде трябва да слагам запетаите и тиретата. Но като тръгна да пиша на компютъра и напълно изключвам. Пък и това го писах след вечерния ми час и бях малко под напрежение.
Иначе аз не върша всичко вкъщи. Има неща, които не ги правя аз. Не пускам пералнята, по принцип не простирам (въпреки че има някои изключения) не готвя.
Благодаря за коментара относно разказването и. Наистина от много време се чудя как точно биха го определили другите. Преди време пишех истории, но нашите като разбраха искаха да ги дадат на професионалист да ги определи дали имат бъдеще, а аз исках просто да пиша за забавление. Пък и винаги съм била ужасена, да не се проваля и не исках да знам дали става за нещо, а просто да пиша.
Не мога да отговоря на всеки коментар. Исках да кажа на всички благодаря, и да кажа че наистина нямам представа как се случи тази история. Започнах коментар на една друга история и по средата осъзнах, че пиша само за себе си. Копирах текста и го сложих като нова история и продължих, разказвайки основното. Не е като да ми тежи всичко това на сърцето точно в този момент. Имало у моменти в които съм се чувствала сякаш се задушавам и имам нужда да споделя, и този не беше един от тях. Добре съм си, просто исках да кажа всичко това, за да получа чуждо мнение и да се уверя, че не преигравам. Преди няколко дни написах отговори на два от коментарите, но не ми се отдаде възможност да ги напиша и просто ги запазих. (съжалявам за постоянната употреба на думата просто, чак мен започна да ме дразни) Не мога да напиша отговори на всички коментари, защото щом започна отговор, пиша цял роман и наистина нямам толкова време. Просто благодаря за подкрепата предполагам.
Номер девет: Благодаря!
Винаги съм се тревожила, че преигравам и съм разглезена, защото има хора в много по-лошо положение от моето. Или че напълно съм се разпаднала, защото имаше някои дни, в които се чувствах ужасно. Но тогава просто вадех лист пишех това което мисля и след това го изхвърлях, или записвах това, което мисля на видеоклип и след това го изтривах. Един вид се отървавам от това, което ми се е събрало и след това съм като нова.
Или че бях прекалено емоционална докато пишех това.
И всъщност искам да стана психолог.
Преди няколко години исках да съм писател. Да измисля свят със невероятни герои, в който децата да могат да се потапят и да бягат от ежедневието си или да си вземат кратка почивка от проблемите си.
Не съм се замисляла за нещата по този начин. Имам предвид, за това, че родителите трябва да бъдат и опора за децата си, може би защото от известно време не се опирам на тях. Станала съм някак по-самостоятелна или поне аз се чувствам така. Но може и всички тинейджъри да се чувстват по този начин така че това не значи нищо. Или пък не искам тяхната помощ, защото всъщност в момента те са проблема.
Докато четях онази част със съвета да чистя театрално или да им досаждам относно книгите си мислех: "Не. Няма да го направя. В крайна сметка не искам да ме хвалят и да си навирам работата в очите им. " И после това, че не съм такъв характер... Толкова бях учудена! Или пък изречението: "Твоят пост е един елегaнтен шaмaр зa някои родители. " Това всъщност ме разсмя.
Благодаря за другата гледна точка.
Маги, (мога ли да ти казвам Маги? По номера ми напомня на: "Аз съм номер четири". Това е първата книга от една поредица за извънземни. Не ми се стори много интересна. Има и филм. Първата книга ако те интересува, мисля, че я има в chitanka. info, но сега видях, че сайта няма да работи няколко дни. )
Тези скоби станаха прекалено дълги. Та, Маги, прочетох историята ти. Определено ме натъжи, но не разбрах какво е станало с другите ви баба и дядо - родителите на баща ти? Ако бях на твое място, и ставаше въпрос за малкия ми брат (колкото и дразнещ и разглезен да е на моменти, ми е брат. Понякога имам чувството, че на големите им се отключва някакъв инстинкт да предпазват по-малкия и малко ми напомня на майчинския инстинкт, поне по начина, по който учителката ни по литература го обясняваше)предполагам, че и аз бих опитала да изгоня мъжа щом е такъв. Но ако майка ви смята да тръгва със него, мисля, че най-логично е, ако можете, със сестра ти да се върнете при баба ви и дядо ви.
Ако не, мисля че трябва да запишете някой курс по самоотбрана или нещо подобно. Да имате знанията за всеки случай. А сестра ти я разбирам. И ние с приятелката ми като ходим по улиците ни се случват понякога такива неща и аз едновременно се вбесявам, но и малко се плаша. Ако ви се случват такива неща (въпреки че е ужасно да вадя извод от това) значи сте най-малкото хубави, защото мъжете не подвикват след непривлекателни момичета.
Родителите ми ми забраниха вечер да излизам навън, да не би случайно някой да ме приклещи в някоя уличка или нещо подобно.
Точно, защото казват, че съм била красива и нямало да ми го забранят ако изглеждах зле.
И първоначално бях много ядосана, защото ми го сервираха: "Няма да излизаш след 20:30! ". Това беше след като с една приятелка бяхме в 20:30 навън, но на около 200 метра от блока ни, в квартала. Беше ми абсурдно защото като бях по-малка трябваше да съм пред блока след 21:30 и е логично с възрастта вечерния час да става все по-късно, не по-рано. След като обясниха, напълно се съгласих.
Разбирам, че искаш да я защитаваш, но срещу по-голяма група няма да можеш. Така че мисля, че ако се научите да се защитавате ще е добре, пък и тя може да се почувства по-сигурна.
Относно това, че искаш да си със зрял мъж на 24 години, внимавай. Възрастта не винаги значи и зрялост.
Виж например вуйчо ми. Той е на 40, но го чувствам като 11 годишно малко братче. Играе си с малкия, играе видео игри, плези ми се като му кажа да престанат, защото брат ми има да пише домашни.
Майка ми (тоест сестра му) казва, също, че се е вдетенил. А и 24 годишен мъж, колкото и уникална да си, не мисля, че би се впечатлил особено, в крайна сметка сме си деца на по 15 (колкото и да мразя да бъда наричана дете). И майка ми винаги е казвала, че мъжетe, които ходят по момичета на тази възраст най-вероятно искат само секс. И че зрелите си харесват момичета на своята си възраст с които имат бъдеще, а не деца. (разбира се не искам да обиждам никой, и предполагам има изключения)
Относно (пак тази дума, мразя да пиша или говоря с повторения) книгата. Това всъщност не е книга. Има цяла поредица, която е точно такава фантастика и романтика (фентъзи по-точно, не точно вампири и върколаци, но нещо подобно. Но няма нищо общо със Здрач (ако си фен и търсиш нещо подобно, съжалявам, но ако предпочиташ нещо, в което момичето, не си стои в пещерата, докато семейството и глутницата се бие, а скача да се бие и да защити хората които обича, дори и да няма много умения и показва характер, може би ще я харесаш) не че имам против феновете на Здрач просто не харесвам историята. Чела съм книгите, и съм гледала филмите и не ги харесвам. (това го казвам защото наскоро видях следния коментар: "Мразя Здрач. Не съм чела книгите и не съм гледала филмите и никога няма да го направя! " Добре... Супер! Как мразиш нещо, което нито си чел, нито гледал? Хм, мистерия!
Предупредих че е трудно за четене, нали? Не мога да следвам мисълта си. С най-добрата ми приятелка говорим една през друга на няколко теми едновременно, точно защото и тя е като мен.
Поредицата е на Шерилин Кениън "Нощни ловци". Писана е по скоро за възрастни отколкото за деца. На сайта на авторката има място за споделяне на истории. Чела съм някои и видях различни истории от цял свят на хора които казват, че книгите на Шерилин са ги накарали да се осъзнаят, да съберат смелост за да направят нещо, да минат през труден момент, или нещо подобно. На мен ми помогнаха, предполагам. Самата авторка е имала гадно минало по това което съм чела.
С поредицата и героите си тя едновременно показва колко жестоки могат да бъдат хората, но и колко добри могат да бъдат други. Въпреки, че е пълна фантасмагория с толкова свръхестествени неща, се чувства доста реално и достоверно.
Първите 4 книги са преведени от Ибис. Наскоро излезе 24 или 25 книга на английски.
Всяка книга разказва отделната история на двама герои. Имаме гледните точки на двамата главни герои в книгата и на някой други които са главни в поредицата или просто правят нещо важно. (това го казвам защото има някои книги които са само от първо лице и по принцип не ми е проблем, но понякога искам да знам какво мислят и другите герои) Понякога героите се показват в някоя от другите книги понякога е някой чисто нов, който не го познаваме. Предполагам и преди си попадала на подобни поредици.
Аз на PDF ги имам първите четири на български и всички досега излезли на английски. Това го казвам, защото нашите не искат да харчат пари за глупости (книги) и аз си тегля книгите от интернет. Ако искаш по някакъв начин да ти ги пратя. (Учителката по информационни винаги ни е казвала да сме внимателни с кого общуваме в интернет и ето ме тук - предлагам да се свържа, с някой, който си нямам и представа кой е. ) Смятах да дам поща, но се сетих за нещо много по-безопасно и ще си кажа името в един български форум за книги и сериали и други - Bg world forum e форума потребителското ми име е krisi11223
Ако искаш да ти пратя книгите пиши ми съобщение. (и просто се сетих че всеки може да види името ми ако го напиша и няма как да съм сигурна че си ти... и сега мисля начин, по който да съм сигурна че си ти... ) Съжалявам, ако ти се налага да си губиш времето с регистрация заради моята параноя. (параноична както винаги! чудя се как хората ме издържат да съм около тях)
Пък ако не искаш да ти пращам книгите, други за които се сещам подобни са Нощен свят на Лиса Джейн Смит. Малко нямат много хумор, но идеята на авторката в случая много ми допада, въпреки че е като някоя приказка. Не съм ги чела от доста време. Става въпрос за вампири, върколаци, вещици и шейпшифтъри и сродни души. Не толкова захаросана идея колкото звучи (според мен), доста сладка по мое мнение и беше идеална като за първото ми фентъзи със вампири. (бях доста скептична към тези първоначално, но я харесах. )
Разбира се няма как да не спомена любимите ми - Пърси Джаксън. Автора е толкова забавен, че веднъж като започнах да копирам смешните моменти, за да си ги запазя осъзнах, че копирам през два реда.
Ако харесваш митология няма как да не ги харесаш. Ако не харесаш пак е възможно да ги харесаш. Нямат толкова романтика колкото другите две, но някак си любовта и приятелството се усещат от малките жестове.
Други поредици, които са ми любими са Реликвите на Смъртните, и Адски устройства на Касандра Клеър. Тя пише и други книги в същата... вселена, със ловците на сенки и долноземците.
Поредица подобна на книгите на Шерилин Кениън е Войните на Посейдон на Алиса Дей.
Това са доста известни книги и може и да си чувала някои или дори всички и да си ги чела. Чувала съм добри неща за Дивиргенти на Вероника Рот. Това специално не е моя вид книга от жанра но може да ги харесаш, знам ли. Гледала съм двата филма, но не съм чела книгите (Срам за мен! Всеки знае че първо се четат книгите! ). Игрите на глада също много се харесват. Тях съм ги чела, и съм гледала филмите. Усетих нещо заложено в нея за медиите и истината, (имам предвид като смисъл и послание в книгите) но пък може и да греша. Може да има друго послание, което не съм доловила (или просто вече не помня). Честно казано четох ги преди година, не много задълбочено (това първо лице и сегашно време толкова ме изнервя) и не ги харесах. Както казах апокалиптичните неща не са за мен.
И като заключение на романа, който ти написах ще помоля да ми препоръчаш книги. Най вероятно си чела нещо, което аз не съм, а в момента наистина ми се чете нещо ново така че... много те моля! Ако не във форума напиши заглавията като коментар тук.
Ох! Щях да забравя. Преди няколко дни сънувах, че издателство Ибис са превели цялата поредица Дарба на Мерилин Кей. (имайки предвид скоростта с която превеждат едва ли ще се случи скоро, но... ) Забелязала съм, че понякога части от сънищата ми се сбъдват по някакъв начин и щом сънувах поредица книги нямаше как да не ги спомена на момичето, което искаше да й препоръчам книги. Аз съм ги чела преди известно време и ми бяха интересни.
Надявам се съм била полезна. (в което всъщност много се съмнявам защото всички които казах са доста известни и най-вероятно не ти казвам нищо ново. Ако е така съжалявам)
Лека нощ и Приятен ден! (нямам представа кой по кое време ще види коментара ми и пиша и двете)
И се извинявам за пунктуационните или граматичните грешки, които най-вероятно има в коментара ми.
|
|
|
|
| Коментари очaкващи одобрение: няма |
| ... |
|
|
|
|
