|
|
|
Полезно |
Пакет за пълно възстановяване със зъбни импланти в рамките 5 работни дни. Опитен екип и зъботехници, венозна седация от анестезиолог, временни и постоянни мостове - фиксирана цена
Запознай се с актуалните цени на зъбни импланти в дентална клиника Смайл Дентал Сървисес |
|
|
|
|
|
|
Споделена история от Семейство |
Синът ми ме обра
преди: 9 години, 5 месеца, прочетена 2049 пъти
Здравейте.
Седя си в нощта и мисля и не стигам до някъде... Прибираме се от почивка и телевизора и компютъра ги няма. Намираме бележка от сина, който е на 26 години, че напуска града и е продал тези уреди... откупихме ги от заложна къща, т. е. купихме ги пак.
Не работи и никога не е работил. От 3 години се прибра от столицата у дома и изживяваме постоянни кошмари.
Спасихме го от стотици истории, плащахме му най-скъпото образование в България-прекъсна след 1-та година. Изпокара се с всички. Никой не му по угодата. Не зная какво му има, какво се случва. Разговорите с него са трудно нещо, а не беше такова момче. Чупи у дома понякога предмети и мебели и подобни.
Спи, скита... След кражбата му взех ключовете. Сега е намерил последно пристанище при баба си, но и тя едвам издържа да го храни... с две думи е изгонен от нас, но живее на гърба на възрастната жена. Ограби и нея, но тя не знае, че е той...
Ние сме хора, които сме прощавали много дълго и вече не желаем.
Кой и какво може да помогне този човек да се осъзнае колко и болка, горчилка и срам е загнездил в сърцето ми... не го боли за никой... сякаш, ако имаше възможността би продал и жилището ни и всичко. Не разбирам какво се е случило с него.
Предлагах му разговор с лекар, но отказа. Казах му, че съм била в полицията и това не го трогва.
Недоумявам за какво се касае. Недоумявам какво още да сторя.
Купища от гадости ни създаде.
Съжалявам, че не седнах пред компютъра да напиша нещо хубаво, а занимавам хора, като вас с такива текстове.
Извинете ме.
|
|
|
|
|
|
|
|
Коментари |
|
Вземи последните коментари по RSS |
|
|
преди: 9 години, 5 месеца hash: aa18c4b06e |
|
1. Проблемът естествено е във вaс първо. Прощaвaли сте когaто е трябвaло дa го остaвите, дори нaсилa дa поеме отговорност зa действиятa си. Товa е трябвaло дa се случи още в тийн възрaст, когaто още е имaло възможност дa нaложите контрол и респект дори чрез интернaт кaто крaен вaриaнт. Пропуснaли сте тaзи възможност, нaпрaви ли сте товa, нa което се кaзвa "мечешкa услугa".
От тук нaсетне вие родителите нищо не можете дa нaпрaвите. Нямaте дори прaвa някaкви, той е пълнолетен и може дa досъсипе животa си кaкто реши.
Много е рисковaно, но aко го изгони и бaбaтa, ще бъде изпрaвен пред избор- НЕГОВ ЛИЧЕН избор:
- крaжби, нaпaдения нaд слaби жертви
- сaмоубийство... бързо или бaвно, но в същaтa посокa ( aлкохолизъм, нaркотици)
- рaботa- квaртирa- отговорност зa собственият живот
Можете дa му предостaвите флaери зa дружествa, които търсят блaготворителен труд, предлaгaт нaстaнявaне и хрaнa. В тaкaвa средa ще се чувствa знaчим и вaжен зa някого. Ще се нaучи нa толерaнтност и грижa зa друг. По ефектa нa доминото и всичко остaнaло, докaто сaмият той докaже нa себе си, че може, искa и му хaресвa дa бъде чaст от обществото.
Вие сте от нaй- лошият тип родители- винaги почиствaте проблемите нa децaтa, не позволявaте дa се почувствaт виновни, дa поемaт отговорност, дa се нaучaт от собствените си грешки.
Не ми е цел дa обвинявaм, нaпaдaм, сaмо излaгaм фaкти, които сте посочилa. Е, сегa трябвa дa сте твърди, aко искaте дa спaсите един млaд човек- синът ви.
Силно препоръчвaм вие родителите дa се консултурaте с добър психолог кaк дa постъпите, имaйки в предвид, че вие сте създaли всички предпостaвки зa товa, което е синът ви днес.
Нямaте прaво нa следвaщa грешкa- може дa е фaтaлнa.
Повтaрям, че идеятa ми не е дa нaпaдaм, но силно се нaдявaм дa осъзнaете винaтa си, не зa дa се чувствaте виновни, a зa осъзнaете прaвилно проблемa и дa реaгирaте aдеквaтно СЕГA.
Рaзбирa се, можете и просто дa му биете шутa и от тaм и дa го остaвите нa произволa нa съдбaтa, оплaквaйки вaшaтa си...
|
преди: 9 години, 5 месеца hash: 6a884b6d1b |
|
3. Обърнете се наистина към полицията и поговорете с някой там... те ще решат какво да правят с него. В крайна сметка може да го привикат на няколко разговора.
|
преди: 9 години, 5 месеца hash: 1545499fe6 |
|
4. Синът ти е егоист и може да взима наркотици или да се занимава с хазарт, или да има психическо заболяване.
|
преди: 9 години, 5 месеца hash: e16af2d4c9 |
|
5. здравей,
вие само го заплашвате - лекар, полиция.. какво следва?
Трябва да си промените начина на държание с него.
Със сигурност има някакъв проблем и може би не трябва да правите проблем за един телевизор (защото няма да решите проблема).
Ако му покажете, че го обичате и държите на него, може би ще реши да се поправи заради вас.
Това, че е мъж усложнява нещата и трудно би споделил с вас (майка му_ какво му е. Разберете това. единственото нещо което може да направите е да бъдете до него докато не излезе от дупката в която е попаднал. Това може да се случи след един или след десет месеца. А може и никога да не се случи.
Не сте написали важни неща и повече не мога да правя докадки що за човек е сина ви (има ли приятелка, пие ли, колко приятели има - какви са те, работят ли, учат ли, какво му е мнението на сина ви за важни въпроси като образование, семейство и т. н. ).
успех!
|
преди: 9 години, 5 месеца hash: ae971f5c1c |
|
6. Не му стигат за дрога
Явно е зависим вече, щом нищо не го трогва.
|
...
преди: 9 години, 5 месеца hash: 0ff55b7920 |
|
преди: 9 години, 5 месеца hash: b21524b15a |
|
8. а дали синът ви не е наркозависим и затова разпродава нещата, за да си набави пари за дрога? проверете и му помогнете.
ако просто е мързелив и си краде, го изгонете и му теглете майни. такива неблагодарни хора трябва да разберат, че щом не разбират от добро, ще опитат от лошото.
|
преди: 9 години, 5 месеца hash: 5c758ccad3 |
|
10. Наркотиците са лошо нещо.
|
преди: 9 години, 5 месеца hash: cc3e37ca69 |
|
12. Съжалявам, чета и плача, защото имаме същия проблем... Бяхме прекалено добри със сина ни докато растеше и сега си плащаме за това, а как да възпитаваш със строгост, когато и на мравката път правиш? Трудно е и всеки нас обвинява, може би са прави, не знам... А най-интересното е, че на повечето наши сем. приятели, децата растяха без надзор, гладни и бити редовно, но от тях доколкото виждам, всички ще станат хора. Сгрешили сме някъде, а може би не, понякога тези неща са извън нас, но само ние знаем колко страдаме... Кураж от мен и не се предавайте
|
преди: 9 години, 4 месеца hash: 368f703fa3 |
|
13. 12, понеже имах в близкото си обкръжение подобен случай, познавам хора като вас с мъжа ти. мои близки роднини се отнасяха по подобен начин със сина си (осиновен) и тотално бъркаха доброта с малодушие и безпринципност. няма да ти пиша за резултата, не е приятен за никого от участниците. не, да оставиш детето да прави каквото си иска. не е доброта, а мечешка услуга, просто сте се движили по пътя на най-малкто съпротивление, за да сте добри в своите очи, но както вече сте забелязали, ефектът е точно обратен.
децата, за които пишеш, че са станали хора, просто от малки са се научили на отговорност и труд, нещо, което вие явно сте пропуснали. не казвам, че гладът и боят са правилните методи, но резултатът е по-добър от вашия, както си видяла и сама. дано не е прекалено късно да промените нещата.
Ж44
|
...
преди: 9 години, 4 месеца hash: d2c593d140 |
|
14. Не.
Това, че тези, които са били гладни и бити като деца не им е помогнало да "станат хора".
Те са станали хора въпреки това. Най - вече им е помогнало това, че на са били задушавани от излишни и прекалени очаквания.
Според мен проблема е от прекаленото внимание, комбинирано с прекалени изисквания и очаквания.
Само н5 е съветвал/а правилно.
Трябвало е да не влагате толкова пари в образование,
да нямате толкова очаквания, може би просто не му се е учило, а и в някои елитни учебни заведения е бъкано с "развалени" деца..
Абе имало е много грешки от ваша страна.
Гадно е според мен да го съдят така момчето, особено пък хората тука дето са писали и не го познават, не знаят какво му е вътре в него.
Значи намерете някой, който ще поговори с него с разбиране, без да го критикува, без да го осъжда.
Нали мъж за предпочитане - някой, който е общувал с повече типове характери, повече видове хора.
Трябва да е човек със самочувтвие, но улегнал, едновременно с това толерантен към различните негативи на хората.
Но всъщото време да го усеща дали е искрен или не.
И този мъж да разбере какви се проблемите и търпеливо да му помогне да ги реши.
Да такъв човек трудно ще се намери - за нещастие повечето зрели хора са доста критични и осъждащи, ендовременно с това не са достатъчно търпеливи, особено в такива случаи.. , много от тях не са си преодолели комплексите и са ги трансформирали в разни там "по - дребни" негативи..
Значи този човек ще е един вид спасител и вдъхновител за него.
Ако имате повече късмет такъв човек сам ще се появи.
Или терапевт, но този терапевт трябва да има опит с момчета като сина Ви, иначе няма да се получи.
А и сина Ви може би няма да приеме добре идеята за терапевт - хората в България още го приемаме за срамно.
Еми не знам какво да Ви кажа още може би, ако имаше как да го познвам лично щях да Ви кажа по - полезни неща.
Все пак Ви желая да се държите и да го обичате такъв какъвто е.
|
преди: 9 години, 4 месеца hash: d75cf79612 |
|
15. Колко е лесно вината да иде веднага върху родителя-, , ами, сгрешили сте във възпитанието;''
А колко е трудно човек на 26 години да си поеме достойно пътя, да се размисли, да работи, да се развива, а не родителите да пишат тук, като последна точна на безпътица.
Родителя давал всичко до последно:дом, добри грижи, добро възпитание, работа на няколко места и е виновен? !
Доверието е работи завинаги в случая.
|
преди: 9 години, 4 месеца hash: b786dab747 |
|
16. До 13 и 14, от 12 :) Благодаря за укорите от вас, получавам ги всеки ден и от живота! Родители като нас не търсят оправдание, търсят път. Ние сме като слепци, повярвайте ми! Трудно е, особено когато изгубиш връзката с детето си, а то приема неговите приятели и семействата им за най-най... Не сме ограничавали, не сме лишавали, не сме презадоволявали, просто... обичахме и се грижехме, както си мислехме, че трябва! Синът ни беше прекрасно дете и вярвам, че все още е, но когато стана на 16, все едно някой го смени с друго дете. Опитвахме, търсехме пътя към него, не и не! Всичко навън беше ОК, за нас имаше само омраза и страшна, страшна агресия... Знаете ли, за мое щастие и надежда, струва ми се, че започва да се осъзнава и съвзема :) Преди няколко дни ми даде надежда, че всичко ще се промени, и аз, като всяка една майка, се моля за него, защото го обичам, повече от всичко на света!
|
|
|
Коментари очaкващи одобрение: няма |
... |
|
|
|