|
|
|
Полезно |
Пакет за пълно възстановяване със зъбни импланти в рамките 5 работни дни. Опитен екип и зъботехници, венозна седация от анестезиолог, временни и постоянни мостове - фиксирана цена
Запознай се с актуалните цени на зъбни импланти в дентална клиника Смайл Дентал Сървисес |
|
|
|
|
|
|
Споделена история от Семейство |
Дилема -родители
преди: 9 години, 1 месец, прочетена 1294 пъти
Аз съм мъж малко над 30те. Обикновен бачкатор. Не съм постигнал нищо, не съм обвързан, няма и такива изгледи това да се случи. Горе -долу лузар. От провинцията съм, живея 10ина години в София. Знаете как е в малките градове, няма голяма перспектива за развитие, почти никаква работа. Мисля, че бих могъл да си намеря някаква работа колкото да не е без никаква.
Май вече съм свикнал с големия град, имам добри познати, много контакти. Не ми се връща. Малкото винаги отива към голямото природен закон. Според мен по-добре в големия град отколкото в чужбина. Липсата на хора е проблем. Излизал съм навън, но отново се връщам в София. Чужбина не е за мен, отговорно бих заявил, че ако бях останал щях да успея. Но се питам дали има смисъл да си далеч от роднини, да живееш като скот, времето си тече, хората се променят а ти си някъде?
Питам се дали не направих грешка, че се преместих в големия град. Не съм бил до родителите си, всеки ден. Изпускам моментите с тях. От доста време се чувствам като гостенин, чужд човек. Някак няма какво да си кажем. Общи работи само. Иначе се чувам с тях през ден всеки ден, но не е както да си при тях, да им помагам с дребните работи.
Вече са възрастни, с всяка изминала година им се обажда по някои друг здравословен проблем. Още се държат, но годинките си казват думата. Знам, че най голямото щастие, ще бъде ако съм до тях. Напоследък майка ми говори странни работи и плаче.
По филмите, американските, схващането им е че ако живееш с родителите си не ставаш за нищо. Това не мога да го проумея, все пак сме друга култура и манталитет. Какво е за тях семейството? Навремето са оставяли старите индианци някъде и да се оправят, да не тежат на племето.
Все повече и повече разбирам значението на думичката - нехранимайко. А може би съм такъв.
Решението, разбира се е индивидуално, и мога да го взема само аз. Предполагам не съм единствен, няма да бъда и последния.
Вие какво решение сте взели?
|
|
|
|
|
|
|
|
Коментари |
|
Вземи последните коментари по RSS |
|
|
преди: 9 години, 1 месец hash: 9ad9ff1c14 |
|
1. Аз мисля, че след определена възраст е доста трудно да живееш с родителите си. Незнам да ли си направил грешка, но всеки прави иаборите си, може би се чувстваш самотен. На 30 си все пак не е късно да срещнеш някоя. Аз също бих искала да живея в по-голям град, но имам приятел на които не ми се мести.
|
преди: 9 години, 1 месец hash: 4384fa4302 |
|
2. Като изключим, че вече се счита, че човек може да изживее живота си само за себе си и не е длъжен, нито на родители, нито на деца, да не говорим за съпруг или партньор, може би ще зарадваш майка си повече, ако ти самият станеш родител и отгледаш деца, отколкото ако се върнеш при нея да я гледаш на старини - може би не плаче, че не си при нея, а защото вижда, че не си намерил пътя си - нямаш работа, семейство, планове за бъдещето...
|
преди: 9 години, 1 месец hash: af856d72aa |
|
3. Ти си много голям, за да си с родителите си. Повечето хора колкото теб вече имат собствено семейство. Бъди с приятелите си, пробвай да си намериш жена. Глупаво е да се връщаш в малък град, заради родителите си. При родителите си остават тези които нямат пари, за да се издържат сами. Ти щом имаш няма смисъл да отидеш при родителите си.
|
преди: 9 години, 1 месец hash: 14bf433e8f |
|
4. Не се връщай при родителите си, различните поколения не могат да живеят заедно, мили са ти, защото са далече, ако живеете заедно ще се намразите, повярай ми. Помагай им финансово, виждай ги поне веднъж месечно, но - далече от тях извън това...
|
|
|
Коментари очaкващи одобрение: няма |
... |
|
|
|