Пакет за пълно възстановяване със зъбни импланти в рамките 5 работни дни. Опитен екип и зъботехници, венозна седация от анестезиолог, временни и постоянни мостове - фиксирана цена

Запознай се с актуалните цени на зъбни импланти в дентална клиника Смайл Дентал Сървисес.

Клиниката работи както с двучастови конвенционални импланти с отложено натоварване така и с едночастови базални импланти.

Коментари

Добави Коментар!

6.   Останах с впечатлението, че човека до теб ти дава тихи сигнали, че нещо и от твоя страна не е наред, че има нещо в теб, което трябва да осмислиш. Явно е изнервен я от работа, я от това че не става забременяването, и ти си потърсила друг. За мен историята приключва тук. Това не е сериозна постъпка. Омъжена си, имаш си половинка и да отидеш и да се изгавриш с него така, докато спиш с бившия. Сега по - добре ли ти е? Или си си търсила повод да идеш при бившия?
Не те разбирам.
За да се омъжиш за някого първо трябва да го опознаеш. Какво значи "той не беше такъв преди това"? Ами, хората се променят, явно има някакъв проблем, аз факти не видях, а само как изреждаш негови минуси и явно човека е притеснен за нещо. Нищо сериозно не видях. За мен един човек, който се държи като него има проблем, но не знае как да помоли за помощ и утеха. Точно тогава е трябвало да си до него и да го измъкнеш от дупката.
Пиша ти го като жена, у дома също е имало кризи, макар и не такива, защото съпруга ми никога не би се държал така с мен, това е недопустимо, но когато има проблем при него аз опитвам да му помогна и го решаваме, а той после ми благодари, че съм до него. Това е правилното решение. Не да спиш с друг. Не да бягаш. Брака е за отговорни хора. Моля те, ако си човек, признай му какво си направила, не лъжи човечеца, пък каквото реши оттам той и ако остане с теб постарай се и ти за да изгладите нещата.

7.   Всеки има право на свой "горчив опит". И ти също! Ще разбереш какво си имала, когато го загубиш! Искаш малко разнообразие, да промени сивото ти съществуване? Дерзай - целта е близка! разведи се по-скоро! За да има за какво да плачеш докато си жива! Разнообразие и лично време? Ще ги имаш в изобилие, ама няма да ти трябват! Всеки оценява нещо като го загуби!

8.   Имаш право да бъдеш щастлива. Нормално е в съвместния живот да има компромиси, но не и всичко да е компромис. Звучи като да се развивате в съвсем различни посоки. Това с "давам си живота за теб" звучи като емоционална манипулация и опит да ти вмени вина.
Няма смисъл да стоиш там и тихо да се настроивате и озлобявате постепенно един спрямо друг - а и това са все пак най-хубавите ви години, преди да се роди детето. Имам предвид, ако нещата вървяха - в момента, трябваше да сте щастливи заедно, да споделяте интереси, да се забавлявате - да намирате вдъхновение и опора един в друг. Ако отношенията сега не са хармонични, то с идването на детето няма да се подобрят, а напротив.
Казваш, че слагаш маска и се преструваш, че нещата са наред - кого лъжеш, приятелите и роднините ли? Това е твоят живот в крайна сметка, един е и е кратък...
Всички правим грешки, но не е необходимо от криворазбрано чувство за дълг или вина да живеем с тях цял живот.

9.   Принципно моят съвет към теб от това, което си написала е да се разделите. Вие/ти не се чувствата щастлива-не можете да имате личното пространство и време да практикувате любимите си занимания, човека отсреща не Ви цени (например-вечерята и търпението, което проявявате към него), не можете да проведете един нормален разговор с него, той не иска да отстъпва от неговата позиция (например за животно) и изтъква, че без него Вие ще бъдете никоя ("Давам си живота за теб, а ти все си недоволна"-това ми звучи като той да се изкарва жертва на взаймоотношенията ви (това може да го тълкувам също, че ако причината да нямате деца е в теб, той те обвинява косвено, че си пропилява живота с теб, вместо да има деца с някоя друга). За мен един човек, за да иска да има нормално семейство трябва да прави компромиси в полза на другия

10.   събери смелост и си живей живота! знам как се чувстваш. бил съм в подобно положение и след като прекратих връзката ми се случиха едни от най- вълнуващите преживявания, които щях да пропусна ако бях останал! събери смелост и слушай вътрешното си АЗ. то си знае работата!

11.   Охохох на батя тиквичката! Как обичам да си ги боцкам сладко-сладко такива като тебе!
Прекратила била... прекратила си до следващия път! :)

12.   Имаш право на егоизъм, веднъж се живее.

13.   Разводът би бил грешка - след него само ще откриеш, че трябва да повториш пътя от начало. Идеални хора няма.
Така също не би трябвало да продължаваш - в теб се трупа напрежение, което ще избие рано или късно и може да доведе до същия резултат (развод), а е добре това да се избегне.
За мен пътят е в това да покажеш истинското си лице на мъжа си, пък каквото ще да става. Ако е достатъчно привързан към теб, след известно време на обтегнати отношения, той също ще направи компромис. При това въобще не е необходимо да се вика - достатъчно е просто да държиш на своето.
Колкото до животинче - това не е най-добрия вариант, защото би заместило едно дете, ама е твърде лош заместител - няма смисъл да се бориш за нещо маловажно. По-добре се бори за това да си имате (или осиновите) дете, което би осмислило брака ви.

15.   Скъпа авторке
Доста семейства са като теб-отвън хубава ябълка, отвътре гнилоч
Жена съм и ти казвам-хванала си се с тотален темерут
Ако ти стиска търпи си го, аз като жена ти го казвам-такъв няма шанс при мен и 1 секунда

16.   Няма да си щастлива с никой мъж докато не изясниш за себе си ти какво искаш. Приличаш ми на жена, която не знае какво иска, която сама не се разбира. По-добре не взимай съдбоносни решения в такова емоционално състояние. Изчакай и се успокой.

Alpha, ж. 26

17.   Все едно, че аз съм го писала. На 48 съм, омъжена от 28години, с две големи деца. Имаме престижни професии, повече от приличен стандарт-семейство за пример. Никога не е имало скандали. Работя повече от 200часа месечно, включително нощем, събота и неделя. Винаги съм вършила и цялата "женска" домакинска работа, понякога и част от "мъжката". Той също много работи, върши си "мъжката" работа, но не вижда това, което правя аз. Ежедневно чувам-"вечерята пак не става за нищо /готвя по-добре от приятелките си/", "от 15 години шофираш, а не се научи" /нямам нито едно ПТП /, "виж се на какво приличаш" / без особени усилия, без много козметика и т. н. изглеждам прекрасно и мъжете ме харесват /, "виж колко си дебела" / 58кг-170см спортен тип/, "ако не съм аз, ти си заникъде", "от теб само загуби", и т. н. - след 12 часов работен ден, приготвена вечеря, сервирана и отсервирана маса, която той не докосва - "къщата на нищо не прилича-кога ще изчистиш, само пушиш", а веднъж седмично идва жена. Точно като теб се правя, че не чувам. Понякога обръщам на майтап, въпреки, че ми се плаче. Нямам време да плача и да се самосъжалявам - отивам на работа. Ходим на почивка по негов избор, ако много настоявам и организирам екскурзия по мой избор-"не става за нищо". Имаме кученце и коте - аз се грижа за тях-дават ми много любов. Не мога да си спомня кога и как започнаха тези реплики. Не помня и как съм реагирала в началото им, но сега много ме нараняват. С него не може да се говори-точно както пишеш ти. Когато го попитам защо казва това-наранява ме - отговорът е -"не съм го казал". И нищо не се променя - външно всичко е чудесно. На празниците организирах всичко, както винаги, включително подаръци за всички /и неговите роднини-той дори не знаеше какви са/. От няколко години сама си купувам подарък, надписвам си картичка и си я слагам под елхата, за да има нещо и за мен. От години съм мислила за раздяла-не ми се занимава с развод - с две големи деца и известни в града имена - не става, освен да замина в чужбина. И това не става - ами възрастните ми родители? Ами децата и бъдещите внуци? Точно като теб съм в капан, в който сама съм влязла. Не съм живяла никога с друг мъж и не знам кое е нормално общуване. Може би това? -няма скандали, имаме всичко, отгледали сме си децата. Никога не съм се оплаквала, тук попаднах случайно и за пръв път въобще пиша някъде. Но като прочетох твоята история, видях себе си. Не мога да ти дам съвет, затова ти разказах живота си. И знаете ли-от това, че и аз споделих, мъничко ми олекна. Утре пак ще съм силна и усмихната и ще се правя, че не чувам. Все пак сме имали и много хубави моменти. Понякога ги имаме и сега. Кой знае? Животът продължава...

18.   Ей много голяма бяла птица! Ами ако утре разбереш, че любимият, дето не те цени е направил малък бунт с някоя пак краткотрайно и е "прекратил', как ще се чувстваш? И защо са важни за теб само твоите чувства, а не неговите? Неговите реакции те дразнят, а знаеш ли какво ги поражда? Интересува ли те? Май не! Я се разделяй с човека, за да разбереш какво искаш, защото и ти като всички горе писали бели птици, не знаеш! Като разбереш какво искаш, ще е по-лесно да го търсиш! Остави човека, може да намери жена, а не бяла птица, която не е лебед! И да бъде щастлив! Ти явно не можеш да го направиш щастлив, защото мислиш само за себе си!

19.   Господи, за първи път пиша в този форум. Дори не очаквах да ми пишете. Благодаря. Влизам през телефона, джвечера след работа ще отговоря на всеки.
сега само да кажа... с този стар приятел не съм правила нищо. Излазохме няколко пъти.. с него преди, още като деца се бяхме влюбили, но така и не тръгнахме. Цял живот сме заедно, поддържаме връзка.. с него работим едно и също нещо. Но го приемам като изневяра, защото знам с какви мисли го потърсих, скрих от съпруга си и няколкото срещи... ами флиртувах. Когато осъзнах докъде съм стигнала прекратих там.

а за това, че не знам какво искам. Да, именно. Нали за това писах тук, да опитам да се разбера, да споделя обърканите си мисли. Едно е сигурно-много ми олекна, защото все мълча, никой и никога не ме чува да се оплаквам. Аз винаги съм била силната, която може всичко. Понякога силнити страдат.

знам че мъжа ми има проблем - не съм нито сляпа, нито глупава. Но в състояние ли съм да му помогна - не зная. Не зная какво му е... може и да има друга... не знам. Нищо не разбирам вече.

Той се промени сякаш за един ден след като се оженихме. Все повтаряше... сега имам повече отговорности. Мжже би брака му тежи

20.   Леле, това все едно аз съм го писала. Кошмарна работа! Сякаш колкото повече се стараеш, толкова са по-кисели. Направо в чудо съм се видяла!

21.   Момиче, живей си живота, защото преди да се усетиш ще си на края на дните си!! Съжалявам, но съпругът ти е тотален темерут...
Според мен ще си по-щастлива с някой друг, дори и сама, но двамата само ще се вгорчите животите още повече... Едно дете няма да оправи нещата-ще стане по-зле и ще сте по-изнервени. Радвай се, че такова още няма-раздялата така е по-лесна.

22.   Момичета, горещо ви препоръчвам книгата "Мъжете, които мразят жени и жените, които ги обичат".
Има я в читанка.
http://chitanka.info/book/7265-myzhete-koito-mrazjat-zheni-i-zhenite
Всеки път, когато една жена започне да обяснява как мъжът й е чудесен, ама видиш ли, тя се чувства като мазно петно покрай него и ми става ясно с какъв се е захванала.
Не се заблуждавайте - няма как винаги вие да сте виновна.
Тези забележки целят да ви смачкат като човек и да подкопаят собствената ви преценка.
Все по-зле ще става, ако не вземете мерки.

23.   Автор

1, Думите ми ми дадоха добра посока за размисъл. Благодаря. Не, не съм човек на изкуството. Моето хоби е свързано с работата ми и с мечтата ми да я развия в една определена посока. Просто съм амбициозна и правя сега неща, които бих правила ако мечтата ми се сбъдне - едни трудове. И ми е хубаво, защото... не знам, мисля, че така създавам атмосфера на увереност в себе си.

2, и на мен ми е минавало през ума, но.. по-скоро мисля, че не е това.

3, да, не съм наясно - нали затова пиша тук.

4, не мога да викам и се надявам да не излезеш лош пророк. Виж, аз съм дете на разведени родители. Бях на 10, когато баща ми окончателно се изнесе, но съм била слушател на такива караници, а и после... просто имам непоносимост към високите тонове вече. Ако някъде на улицата примерно стане скандал, аз се напрягам, изнервям.. много е гадно.

5, Не, не зная. И съм го написала, нали? !

6, не съм спала с никого и този човек не ми е бивш. Излязохме няколко пъти, пофлиртувах, беше ми хубаво, но като усетих, че той ми дава сигнали за нещо по-така - прекратих. А на моят съпруг - характерът му е такъв кисел. Такъв си го взех, разбираш ли? Мърморко е. Но с времето това негово репликиране стана по-често, по-странно и по-тежко. А за другото - споделям как се чувствам (нали за това е този форум) аз не мога да знам как се чувства той, не мога да вляза в главата му и да видя от негова страна какво е. Ако можеш и знаех... нямаше сега да пиша.


7, благодаря, че си коментирал

8, да, пред всички се преструвам. Знаеш ли, кое мисля, че е най-лошото, че го правя и пред него. Все гледам да не се оплаквам, да се пошегувам нещо, да премълча ако ме е обидил и явно той свикна, че това е нещо нормално без да си дава сметка, че ми тежи. Може би просто не трябва да премълчавам, но не съм свикнала да се оплаквам някак. От дете съм такава. С мама бяхме сами двете и аз някак си нямах право да се глезя, да се лигосвам или да се оплаквам.

9, все си мисля за тази раздяла. Ами ако направя грешка? Аз наистина обичам този човек, той мен също. Тези реплики и поведението му... достатъчна причина ли са да се откажа от брака си, да спра да опитвам? Не мога да реша какво е правилно. Надявам се времето да ми покаже правилното решение.

10, :) Благодаря за подкрепата

13, да и аз мисля, че все пак има път. Понякога си мисля, че това му поведение е, защото аз съм по-силната от двамата (за живота въобще), че съм амбициозна и че изкарвам повече пари от него. Дали пък не е възможното мъжкото му его да е пострадало и цялото това неуважение, което усещам да е резултат на това, че се чувства застрашен. Понякога имам чувството, че нарочно се опитва да ме провокира да си изпусна нервите.

15, 16 - благодаря

17, здравей. Да, това споделяне много ми помогна и на мен. Досега не се осмелявах да говоря за това - държах си го в себе си. А сега.. сякаш поставих проблема на масата, показах го сама на себе си. Защото проблем има определено. Благодаря, че ми разказа. даде ми много.

18, за гъска ли говорим?

20, да, нали? Същата работа при мен. И всичките тези реплики от една страна те ядосват, а от друга - безкрайно много те натъжават, защото си безсилен. Всеки сериозен разговор е предварително обречен на нещо от сорта "бърсала ли си екрана на телевизора с нещо? " И аз млъквам, защото си мисля, че не ме слуша, че не иска да говори за това, за което на мен ми се говори. Но ми е страшно тъжно, че екрана на телевизора в един момент се оказва по-важен от чувствата ми.

21, благодаря за подкрепата. Не, едно дете няма и няма как да оправи нещата, въпреки че тайничко може би се надявам на това.

24.   Виж, никой не се променя драстично за един ден, както образно си го описала. Знаци е имало, но ти си ги пропускала, освен ако не си се омъжила набързо. Да, бракът е отговорност, а децата - още по-голяма и завинаги. Така че може и това да го е стреснало, но да го държи пък няколко години, едва ли. Самият факт, че се чувстваш като в клетка е достатъчен - направи си анализ и прецени откъде идва усещането. Така не можеш да живееш, а да създаваш дете при тези обстоятелства си е направо глупост. Дай първо отговорите на себе си, след това поискай неговите и решавай най-доброто за теб.

25.   Разминавате се в общуването.
Според мен мъжът ти се чувства не желан и не подкрепян, ти също.
Сложи картите на масата и се открий със всичките си слабости и притеснения.
Разбери как се чувства и той, не мисли само за себе си ако държиш на него и на брака си.
Когато с нещо те нагруби или натъжи не го преглъщай, а на момента му покажи болката си без да го нападаш и обиждаш.
Напрежението между вас само усложнява нещата със зачеването.
Това ли е целта ти да сте заедно?
Това ли беше мисълта ти когато се влюби в него- "Искам да забременея "?
Не търси лошото в един човек, защото винаги ще го намериш.
Фокусирай се върху положителното което си видяла в него в началото и ще видиш, че ще ти е по лесно.
Просто го обичай и му се довери :)

26.   Авторке, текста ти е низ от противоречия. Ти изобщо не си наясно със себе си и въобще не знаеш какво искаш. Освен това типично по женски си мълчиш за проблемите, не говориш и не знаеш как! Очакваш мъжа ти да ти прочете мислите, да те отгатне, дори се преструваш. В такива ситуации, често жената си трупа вътрешно недоволство, дори огорчение, мълчи си и в един момент почва да се чувства нещастна, отегчена.... Тогава... Тогава се появява друг мъж, следва емоциоанлано привързване, в началото жената, която е принципно морална, дори не подозира какво се случва и макара да почва да хлътва си повтаря, че тя е порядъчна и т. н. Но то (влечението към другия) става по-силно от нея и накря се предава и си ляга с него, влюбва се и с брака и е свършено! Вината за разстройството на брака ти авторке е предимно твоя, защото по никаквъ начин не си опитала да ГОВОРИШ ЯСНО И ДИРЕКТНО ЗА ПРОБЛЕМИТЕ И НЕУДОВЛЕТВОРЕНИЕТО СИ, БЕЗ НАМЕЦИ, ЗНАЦИ И СИГНАЛИ ИЛИ ТЕМ ПОДОБНИ ТЪПОТИИ, КОИТО МЪЖЕТЕ НЕ РАЗБИРАТ!!!! Иначе определено мъжа ти също има принос за зациклянето на отношенията ви, за рутината в която сте попаднали! Липсват ти емоции и в момента си много уязвима. Попаднеш ли на някой опитен мъж, който усети това неминуемо ще ти завърти главата!

27.   Авторке, махай се от тези взаимоотношения и от този брак! Ти сега се чувстваш зле преди да имате дете, а като се роди ще се чувстваш още по зле да ти мърмори това същество мъжа ти и да не получаваш никаква подкрепа от него. Живяла съм с един такъв мрънкалник, който беше във вечен мензис ипропилях ценни години, опитвайки се да го направя доволен. Не успях! След като се разделихме той се ожени за друга, после се разведе и сега е с трета! И съм сигурна, че все още си е същото мрънкало! Енергиен вампир!