Споделена история от Тинейджърски |
Как да постъпя? - Германия
преди: 8 години, 11 месеца, прочетена 1143 пъти
Здравейте :)
Родителите ми са разведени от още когато бях малка. Баща ми работи и живее в Германия, майка ми в България. Никакви планове за заминаване и учене в чужбина е нямало, това се очакваше да стане след 18 годишна възраст. Преди 7 месеца нещата се обърнаха и заминах в Германия да продължа 8-ми клас да уча, в момента живея само с баща си, майка ми остана в България. Тук първоначално трябваше да бъда в школа (10) седмици, за езика, а после да отида в училище. Това време, прекарано в школата ме запозна с много други деца от други държави и с едно момче. Така де, случиха се нещата. Тъй като това ми е първият приятел, много бях притеснена все някой да не ни види, други ученици и т. н, но после се поотпуснах. Той не беше притеснен, даже много ме търсеше и все искаше да бъде в моята компания. Покрай Коледа и Нова Година имахме почивки, аз се върнах в България за един месец да видя близките си, и той така. Обещахме си, че ще поддържаме връзка, ще говорим с пусната камера, ще си изпращаме снимки, но нищо не се случи от това, много кратки чат разговори имахме, а виждах че е на линия и си пише с други. Да добавя, осъзнах че съм ужасно ревнива. Върна се, той отложи виждането ни с един ден, предпочете да играе игрички, на следващия ден закъсня за срещата ни (за което не го обвинявам тъй като докато се ориентира пак транспорти.. ) като дойде, ако аз не го бях прегърнала той нямаше да го направи, на следващият ден той отново ме повика, аз разбира се се съгласих, но този път закъсня с близо 40 минути.. получава се същата история, ако не му хвана ръката или не го прегърна за довиждане, няма да се сети, а преди да замине към неговата държава ужасно много държеше на това и дори леко се сърдеше, ако пропусна.. имам чувството че ролите ни се смениха. Определено е станал ужасно студен. Нямам тук толкова близки приятели, на които да споделя, но и не бих желала, тъй като не знам дали на следващия ден този човек няма да се обърне и да разкаже на всички или да ми се присмее зад гърба. Тъй като той не е тук с родителите си, живее при семейство, което му осигурява стая и родителите му му плащат разходите, преди да замине живееше в същият квартал, където беше школата и аз бях тази която ползваше автобус, а той се връщаше пеша до вкъщи, 10 минутки. Сега го преместиха в друго семейство да живее и на него му се налага да използва автобус и днес даже чух оплаквания колко много време му трябвало да дойде до мястото където винаги се срещаме, отнема му около 15 минути, а на мен повече. Говорила съм няколко пъти с него, точно и ясно за отношението му, започва да се държи добре до краят на дена, на следващия пак същата история. В момента ми предстои ново училище, нови хора, нов език, страхувам се че ще ми е трудно да свикна, както казах нямам хора с които да излизам и споделям. Бих искала да чуя мнения относно въпроса с момчето, защото съм ужасно объркана.
|
