Хмм... Промяна
преди: 14 години, 2 месеца, прочетена 2654 пъти
Знам, че сигурно на много хора ще им се стори, че проблема който имам е изключително глупав и детински, на за мен е доста плашещ.

Аз съм на 18години почти 19 и тази година завършвам. Годините в гимназията бяха ад за мен-редовно се заяждаха с мен в клас, ако им станеше скучно. Голяма част от класа бяха срещу мен... изобщо ад. Тази година се промениха малко нещата може би точно защото ще завършваме. Живота ми винаги е бил много труден през годините 8-12клас. Живея сама, родителите ми са извън страната, сама трябваше да порасна и да се науча на много работи, които не знаех, нямах на кого да споделя най-важните неща от ставащото с мен през пубертета. Да, не мога да се оплача, че имах верни приятели през годините - някои не чак толкова, други дори повече, това поне ме крепеше. Но това не променя огромната дупка, която имам в душата си....

Та ето го и проблема ми: нзм защо, но ми е много тежко, че завършвам гимназия и че живота ми ще се промени коренно. Не би трябвало след като търпях толкова години тормоз, би трябвало да се радвам. Много ми е тежко, защото имам сериозен приятел вече от 5 години (тръгнахме 8клас) и не знам как ще преживея раздялата с него.... Той ми е най-близкия човек на тоя свят.... Знам, че е нещо нормално всеки да си поеме по пътя, но просто ми е адски трудно да си представя света без него. Не искаме да се разделяме, но той ще кандидатсва в чужбина, аз също ще кандидатствам там, но не е сигурно дали ще успея да вляза... докато за него това няма да е проблем .... ;( Той замине ли да учи в чужбина, а аз да остана тук няма начин да не се разделим в един момент.... Другото което ме тревожи е,че като цяло ме е страх от промяната. Страх ме е от живота, който ми предстои... Страх ме е, че вече няма да е както е бил досега всеки ден... както е минавал... Не се чувствам достатъчно голяма и зряла за този вид самостоятелен живот, нищо че аз и сега съм сама. И третото нещо което ме тормози е точно тая празнина, която имам в себе си. Приятелите ми даже често се майтапят с мене понеже обичам да раздавам прегръдки и те все викат "тебе май не са те гушкали много като малка" и се смеем заедно, но истината е, че ме боли при подобни шеги. Боли ме защото толкова години съм прекарала сама, че няма на кого да споделя каквото и да било, не мога да се доверя на никого (особено след като най-добрите ми приятелки ми забиха нож в гърба), и дори когато съм заобиколена от хора и компании се чувствам безкрайно самотна и тъжна и постоянно съм с една маска пред другите... Страх ме е че тази празнота, самота и тъга няма да ме напуснат... Дали заради всички проблеми които съм има (финансови, с приятели, в училище и т.н.) или заради пубертета, но факт е, че е там и не се маха каквото и да правя ...

Единственото хубаво нещо, което имам в живота си в момента са най-добрата ми приятелка и приятелят ми... и при мисълта, че ще ги загубя май месец и тях и наистина едвам успявам да не се депресирам...

Знам, че сигурно съм ви оттекчила безкрайно много, но се надявам, че не сте ме намразили за това :Д. Ще ми е интересно да прочета малко мнения за написаното, защото за първи път публикувам подобно нещо :) пък и винаги е интересно да получиш безпристрастно мнение или съвет :) . Благодаря Ви за отделеното внимание! :) И всичко най-хубаво на всички!

Коментари	Добави Коментар!
Вземи последните коментари по RSS
Изпрати ми имейл, ако някой добави коментар към тази история (какво е това?)   Email:

преди: 14 години, 2 месеца hash: 4fc68830d2

гласове: 1 2 3 4 5   (305911 гласа)

1.   Нормално е да си уплашена и притеснена...В крайна сметка, никой не обича големите промени. Толкова години си живяла по един начин, а сега нещо съвсем различно. И мен ме е страх, но това е истинският живот...рано или късно ще се сблъскаш с него както всички други.. Относно приятеля ти...еми..няма как да не те боли за него, но малко от връзките, започнали в гимназията се запазват и след това. Поплачи си малко за него, тъгувай, позволено е! :) Но ще видиш как бързо ще ти мине като се сблъскаш с всичко останало. Сигурно няма да ти остава много време да мислиш за него, както и за приятелките си. Много бързо дори ще се влюбиш в друг...А и кой знае, може да заминете двамата в чужбина, стига да вярваш в себе си и да го искаш наистина :) Знаеш, че можеш да постигнеш всичко, нали?! Мег*

 

...

преди: 14 години, 2 месеца hash: a569807b5d

гласове: 1 2 3 4 5   (252444 гласа)

2.   Момиче,аз имам (имах) същия проблем.На 20г. съм.На 15г. започнах усилено да тренирам спорт.На темата: започни някакъв спорт,за да се разтуварваш.Извинявам се за правописните грешки.

 

...

преди: 14 години, 2 месеца hash: e3aaf77316

гласове: 1 2 3 4 5   (223330 гласа)

3.   Много ми хареса писмото ти.... не знам защо,някак си лъхат усмивки от него,нищо,че не е толкова весело! :))))) Просто исках да го кажа,нямам съвет,който да ти дам.Просто гледай напред,промяната е неизбежна =)

 

...

горе^

преди: 14 години, 2 месеца hash: e8265de6bf

гласове: 1 2 3 4 5   (142012 гласа)

4.   Благодаря Ви ... за написаното ... наистина мн благодаря, че сте отделили от времето си да го прочетете и да ми напишете по нещо :)

 

...