 |
|
|
Полезно |
Пакет за пълно възстановяване със зъбни импланти в рамките 5 работни дни. Опитен екип и зъботехници, венозна седация от анестезиолог, временни и постоянни мостове - фиксирана цена 
Запознай се с актуалните цени на зъбни импланти в дентална клиника Смайл Дентал Сървисес. Клиниката работи както с двучастови конвенционални импланти с отложено натоварване така и с едночастови базални импланти. |
|
|
|
|
|
|
Споделена история от Тинейджърски |
Момиче на 16
преди: 9 години, 4 месеца, прочетена 2013 пъти
Пиша Ви, защото не мога да споделя на другиго. Напоследък все повече усещам, че дори най-близките ми хора не се интересуват особено от това как се чувствам. Ако поискам да споделя нещо, няма с кого - те или дори не изчакват да довърша, или все едно не са ме чули; прекъсват ме, някой друг им звъни, имат спешна работа или някакво друго извинение. Вече се чувствам като натрапник, ако искам да им споделя нещо, и това е така дори майка ми, с която принципно имаме много силна връзка. Но днес всичко това още повече изпъкна, когато в училище ми казаха, че съм допусната до национален кръг на една олимпиада. За мен това е огромен успех и много се радвам, защото е постигнат с много труд, а и напоследък преживях доста трудни периоди. Но нито учителката, която иначе много ме харесва, се радваше, нито близките ми приятелки от класа. Те се държаха сякаш не са разбрали, както и по-късно родителите ми. Всичко, което получх, беше едно унило 'браво' и това е, а нашите дори и това не казаха. Нормално ли е да очаквам, че най-близките ми хора ще се зарадват за успеха ми и ще са горди от мен, или си въобразявам и техните реакции са съвсем нормални? Разбирам, че е нормално да завидят за успеха на другите, но все пак те са ми приятели...
|
|
|
|
|
|
|
|
Коментари |
|
Вземи последните коментари по RSS |
|
|
преди: 9 години, 4 месеца hash: 857e141703 |
|
1. Не, въобразяваш си. Просто очакваш повече внимание около себе си, което е нормално, но де да знам - не винаги става. Остави, честито за олимпиадата и успех за напред, а и какво като никой не се радва? Ти се радвай ако има повод :)
|
преди: 9 години, 4 месеца hash: 0efd2296bb |
|
2. Въобще не си въобразяваш, не е нормално това тяхно поведение... как ще е нормално да си постигнала успех и да не те похвалят? Аз като постигна резултат в нещо, и нашите, и приятелите ми се радват супер много! Нещо не е наред определено, но може би ако имат проблеми или и те минават през по-тежки периоди, е нормално да не реагират особено. Когато на човек му е трудно, малко по-трудно става и да се радва за околните. Вглъбен е в собствените си работи и не отразява много какво се случва наоколо. Спокойно, мисля, че е просто период! :) Трябва да е.
|
преди: 9 години, 4 месеца hash: ab188d39d2 |
|
3. Влизаш в света на възрастните! Тепърва не очаквай някой да се радва за теб. Да не ти пука от реакцията на другите, важното е ти как се чувстваш и да има кой да ти помогне в тежък момент.
|
преди: 9 години, 4 месеца hash: 2eb0403889 |
|
4. Много други хора се чувстват неразбрани, и да ти очакваш някакво голямо внимание. Но как това, че ти си на олимпиада влияе на техният живот, вярно ти си умна, но те не виждат връзка със себе си. И няма да получиш друго освен браво.
Вероятно ти получаваш същото внимание - каквото получават и останалите.
И аз си мислих, че сигурно останалите ме възприемат различно от останалите, и затова се държат така с мен. Мислих така, докато не се запитах защо да го правят. Защо да не съм един от многото.
И сега това, че другите ме виждат различно ми е смешно.
|
преди: 9 години, 4 месеца hash: 3a8ef21194 |
|
5. Хората донякъде са прави, че имаш прекалено големи очаквания за това кой какво внимание ти обръща, но донякъде и ти си права.
От една страна е нормално да не се замислят как се чувстваш, никой не ти е длъжен. Свикни, че никой няма да дойде и да се интересува, ти трябва сама да мислиш за себе си.
От друга страна, за успех никой от близките ти в училище няма да се радва, те не харесват някой по-успешен от тях заради мисълта, че са голямата работа, или може просто да ги комплексира.
Ще ти дам пример със себе си. Аз спечелих конкурс за цяла България, но само 3ма учителя ме поздравиха, и то на сила.. А сега на всичко отгоре успехът ми от 5. 70 тръгва към 6. 00, винаги рецитирам или съм водещ на национални празници в града, участвам на много места и затова учителите лека-полека искат да се сближат с мен, за да получават дивиденти, да изглежда така все едно те са причина за успехите ми. (Което не е така, никаква помощ не получавам от тях, а от семейството.. )
И така, съучениците, с които ще прекарам още 2 години и нещо видяха това.. Класът ми веднага тръгна срещу мен, отначало ги държах в страх, понеже изглеждам на външен вид заплашителен, а и вече им бях доказал, че съм такъв, но в последно време наистина са бесни и изпускам каишката, което е лошо, защото моя клас е най-злобния в цялото училище.. И точно те са единствените, които не ме харесват от цялото училище.. Късмет..
Това е моя пример как хората не оценяват и даже се дразнят от чуждия успех. Ако си решила да се открояваш, да печелиш(за което се надявам), тогава очаквай повече и повече подобни реакции.. Има вероятност някой от другите класове да те поздрави, но от хората, които предполагаш за близки е малко вероятно...
Съжалявам, че трябва да ти го кажа така, но това е истината.
|
|
|
Коментари очaкващи одобрение: няма |
... |
|
|
|