Аз съм материалистка
преди: 8 години, 10 месеца, прочетена 1577 пъти
Здравейте, аз съм момиче на 13 и напоследък се чувствам непрекъснато на дъното. И осъзнах, че съм материалистка. И то голяма. В последно време и с родителите си се изпокарах заради това, че искам много неща, а всъщност не осъзнавам какво имам. Естествено, че и чувствата ме интересуват, но може би точно те ме направиха такава. Може би защото съм претърпяла твърде много разочарования или обиди, които засягат чувствата ми. Наприер от класа ми аз съм тази, на която нито веднъж на ѝ казали доброволно нещо хубаво. Всъщност аз имам приятели от класа, но ако трябва да съм честна, мисля, че им досаждам и че понякога ме използват. Родителите ми изобщо не могат да ме разберат и затова непрекъснато сме в някакви скандали. И така чувствата ми вече си останаха вътре в мен и не ги показвам. И станах комплексарка. Но колкото и странно да звучи, всъщност отвън се държа ледено и безчувствено, а отвътре съм като тънък лед и всеки момент ще изригна от чувства, основно отрицателни. И се мъча да имам повече неща, основно скъпи, за да ме приемат хората и като че ли си мисля, че това е начина да ме харесват. Пък и, признайте, хубаво е да имаш много и скъпи неща. Не занм какво да нпаравя, а положението се влошава-ставам депресирана и вече не мога да понасям шумове, говорих с психолог и той ми каза, че ще се постарае да ми помогне, иначе след 14-годишна възраст е изключително вероятно да получавам паникатаки. Наистина животът ми се превърна в ад не мога повече. Помогнете ми, моля!

Коментари	Добави Коментар!
Вземи последните коментари по RSS
Изпрати ми имейл, ако някой добави коментар към тази история (какво е това?)   Email:

преди: 8 години, 10 месеца hash: 522f642f81

гласове: 1 2 3 4 5   (305911 гласа)

1.   Колкото и да ти е странно - всички сме материалисти, а на твоята възраст човек все още не е намерил себе си и не се е научил да контролира страстите си, но материалното е част от живота на всеки един човек. Дори последният монах се радва на една материална икона или като му се е получило добре винцето :) Материалното не е лошо, когато е средство за постигане на нашите цели, но става отрова, когато стане цел и смисъл на живота. За останалите ти проблеми мога да ти гарантирам, че са част от израстването и съзряването. Трябва обаче да разбереш, че не може да очакваш от другите да ти дадат самоуважението, самочувствието, което само ти можеш да изградиш в себе си. Всеки човек навън страда, носи своя кръст и всеки също иска да чуе добри думи и да получава добро отношение, но това понякога не се получава. Обиновено, когато ти самата не даваш положителни оценки, не говориш положително и не се отнасяш с внимание към другите се случва така, че ти да бъдеш в един момент пренебрегната. Научи се ТИ да даваш и да инвестираш в приятелствата си, за да получиш и най-вече се научи сама за себе си да си щастлива, да се харесваш, а не да чакаш другите да ти оправят самочувствието. Откъсни се от стремежа да се харесаш на всички. Твоят пръв приятел си ти самата - харесвай се сама за себе си и все ще се намери хора, които да те харесват такава, каквато си, а хората, които не те харесват и без това няма да те харесат дори челна стойка да им правиш. Но като цяло знай, че тези неща се учат с житейския опит и да - понякога болезнено. Намираш се в трудна възраст, в която хормоните често манипулират честа промяна на настроенията, в която се сблъскваш за пръв път с проблемите навън, но не притежаваш нито опит, нито защита, за да се справиш. Всички сме минали през това. Всеки е падал - важното е да станеш! Който не е падал, не се е провалял, не е преживявал разочарования, той не е живял и съответно не е преживял и хубавите неща в живота. ж31

 

...

преди: 8 години, 10 месеца hash: b69bd8bc46

гласове: 1 2 3 4 5   (252444 гласа)

2.   Просто приеми, че вашите скоро няма да започнат да те разбират, може би защото самите те като са били на твоите години и са били някви супер смотани, или нещо такова.. А ако можеш смени училището и започни на чисто поне в обществото. Иначе повечето хора сме материалисти, споко. И доста сме станали такива точно по емоционални причини, свързани с детството. Отнасяй се добре само с тези, които наистина го заслужават. Не се опитвай да се доказваш на всички, а само тогава, когато ти ще имаш полза от това. Също така не смятай, че тези които се имат за повече от теб наистина са повече. Развивай се духовно и учи това, което ще ти трябва за да почнеш да изкарваш хубави парички след няколко години. И по принцип не допускай да ти "влизат в главата" - нека те виждат все усмихната и доволна.

 

...

преди: 8 години, 10 месеца hash: 9854f0cdc7

гласове: 1 2 3 4 5   (223330 гласа)

3.   Не се притеснявай, момиче. Докато не станеш кифла, значи не си материалистка.

 

...

горе^

преди: 8 години, 10 месеца hash: ce99a3600a

гласове: 1 2 3 4 5   (142012 гласа)

4.   Мдааа, децата на тази възраст могат да бъдат много жестоки и да нанасят страхотни поражения с думите си. НО, запомни! Всеки човек около теб също преживява нещо лично, както и ти в момента. Никога не знаеш кой през какво е преминал, в каква семейна среда живее и с какво трябва да се справя всеки ден, извън училище. Както ти поставяш една фасада и се преструваш, че не ти пука, най-вероятно така се държат и някои от съучениците ти. Не ги обвинявай и не им отвръщай със същото. Тези ситуации са нещо, през което трябва да преминеш, за да изградиш характера си и да си дадеш сметка кое е важно и кое не. Училището/гимназията ще свършат след няколко години, тези твои съученици ще се пръснат и може би няма да видиш някои от тях никога повече. Много скоро ще забравиш всичко- напрежението, обидите, ниското самочувствие, отчаяните опити да се харесаш на всички. Обаче, твоите родители остават. Семейството остава до теб и след като излезеш от училище. Това са хората, които искат да ти дадат всичко, което могат. НЕДЕЙ да пренасяш своите комплекси и разочарования от връстниците си, върху тях! Дай си сметка, че можеш да живееш без всичко материално, което искаш в момента, че вещите днес ги има, а утре- не. БЪДИ БЛАГОДАРНА! Не допускай живота ти и това какъв човек си да се определя от някаква сума.. знай ТИ колко струваш, без всякакви вещи и придобивки. Каква стойност имаш ти, като човек. Недей да мислиш какво да си купиш и за каква глупост да искаш пари от вашите, а мисли как да се чувстваш чудесно без да разчиташ на някакви си дрехи, телефони, таблети, компютри, бижута и каквото там визираш. И най-вече, приеми, че ученическите години няма да са лесни и безгрижни. Ще се сблъскваш с много различни характери, но ще трябва да отстояваш себе си, за да не забравиш коя си. Успех!

 

...

преди: 8 години, 10 месеца hash: bb70923e05

гласове: 1 2 3 4 5   (2 гласа)

5.   Виж, на 13 всички сме били така, всеки се е вълнувал само от материалното и си е мислил, че ако му купят последен модел телефон, това ще го направи готин и харесван. Обаче с времето човек пораства, случват му се и лоши неща и тогава си дава сметка колко по-важни неща има от един телефон! При мен този момент настъпи когато любимата ми баба се разболя сериозно и разбрах, че скоро ще почине и тогава разбрах, че на света има неща по-важни и от най-скъпия телефон. Не ти го пожелавам, но рано или късно и ти ще се сблъскаш с това и повярвай ми тогава ще си готова да се откажеш от всичко материално само и само да можеш да помогнеш на любимия човек. За това не го мисли много, радвай се на детството си и на това което имаш (все пак без да прекаляваш с капризите), защото рано или късно това време ще свърши и то завинаги. А иначе всеки малко или много е материалист и обича красивите неща, просто за разлика от теб, ние не ги превръщаме в център на живота си, защото знаем, че има много по-ценни неща като това всичките ти любими хора да са живи и здрави и да са до теб.

 

...