Пакет за пълно възстановяване със зъбни импланти в рамките 5 работни дни. Опитен екип и зъботехници, венозна седация от анестезиолог, временни и постоянни мостове - фиксирана цена

Запознай се с актуалните цени на зъбни импланти в дентална клиника Смайл Дентал Сървисес

Коментари

Добави Коментар!

6.   Авторке, а работи и мисли как можеш да изкарваш повече пари напред във времето, някакъв бизнес, нещо онлайн..

Иначе богатия мъж винаги може да му омръзнеш, или да обеднее, или да пукне..
Дивата страст с някого е до време, след години може да ти се гади от мъжа, който си хванала, но да се насилваш да седиш с него само за да не останеш без пари. Следователно ще си си създала нови емоционални проблеми, които ще се прибавят към тези, създадени от родителите ти.
Обезателно трябва да ти е цел номер1 да си финансово независима и да просперираш финансово.

Надявам се да ме послушаш и ти пожелавам след 10 години толкова пари да правиш, че с усмивка да си спомняш за миналото, чудейки се за какво да си похарчеш парите и даже чак за благотворителност за разни деца в нужда да почнеш да даваш.

Модератор - Моля, без лични нападки и обиди!

7.   Яж, пий и си носи новите дрехи. Или някой друг ще ти ги носи, ще ти изяде или изпие паричките. Ако ме разбираш. Доказана житейска истина.

8.   Най-вероятно си започнала да работиш отскоро. Не се притеснявай с времето нещата ще се оправят. В момента все още по навик, придобит от преди, не можеш да повярваш, че разполагаш с толкова пари. И аз бях така(нашите ми даваха по 40лв на месец за училище, дрехи и обувки като подаръци за рождени дни и празници(носех дрехи на по 3-4г. )), но след като започнах работа и получавах "огромната" за мен заплата от 450-500лв се отпуснах и почнах да си купувам неща, които нашите не можеха да ми осигурят, но аз исках. С първата заплата отидох и си купих дрехи за около 200-250лв (някои дават толкова пари за един чифт обувки... ). С тези пари си купих 2бр. дънки за около 50-60лв, 3-4бр тениски пак за около 50-60лв, обувки за 30лв, яке за 50лв, 2бр блузи за 50лв. Сама виждаш почти цял нов гардероб дрехи. Купи си евтини нови дрехи за ежедневието и по-скъпи, за когато ти се наложи да отидеш на някое събиране, например в работата. Това, че си събираш пари няма нищо лошо, дори е добре да имаш събрани поне 2000-3000лв, защото винаги може да се случи нещо, а ти финансово не можеш да разчиташ на вашите. Просто се отпусни и като можеш си купувай нещата, които искаш, все пак един живот живеем. Успех!

9.   Много добре разбирам за какво говориш-аз съм на кажи-речи същото положение и ми предстои да "излитам". По-добре се запознай с някое момче или се консултирай с психолог, понеже не е хубаво човек да е постоянно напрегнат...

10.   Не слушай глупостите на коментиралите в началото. Лично аз разбера ли, че някоя е с мен заради парите света ще и се стори тесен. Държанки не търпя.

11.   По трудния начин животът те е научил на финансова дисциплина. Което не е никак лошо. Знаеш, че трябва да имаш спестени средства, защото могат да възникнат всякакви непредвидени обстоятелства. Някои хора цял живот не могат да разберат това нещо и живеят ден за ден, без каквато и да е стабилност. Разбира се, не казвам да живееш в лишения само и само да пестиш, а просто, че не е нужно да прахосваш всичко. И това не е комплекс, както си го нарекла в заглавието. Комплекс щеше да е обратното поведение - да демонстрираш някакъв висок стандарт, колкото да избягаш от миналото си.

12.   Незнам твойто си върви на психоза и лудост. ОПредполагам че като толкова стиснат човек за 20 стотинки убиваш човек. Не ми харесваш, трудно е човек да те хареса най вероятно и педесет лева да имаш в теб то ти и 10 стотинки непомагаш някой да си купи дъвка. С твойте паранои и мисли отвеяни, създаваш само тежест и дисхармония. Ти неоценяваш парите, ами изглеждат като един златолюбец и циник, без мярка. Утре ще имаш пари и пак нема да искаш да даваш просто неувъртвай, паеите са любов За ТеБе

13.   Преди три години присъствах на една вечеря, може да се нарече семейна, но на разширеното семейство, до някъде четвърти братовчеди, вечеря в моето родопско село. На гладните и бедни българи им направи впечатление храненето на германски зет и френски братовчед. Та германецът, взе динята и я изми с веро с гъбичката за чинии, след което я наряза в една тава, той вземаше парче диня в своята чиния и я ядеше с нож и вилица, не плюеше семки като българите, а преди да лапне парченце го почистваше от семките с вилицата и ножа си, разбира се всички българи го гледаха в ръцете и обсъждаха, че повечето динен сок оставаше в чинията му при семките. Французинът пък след като си изяде манджата си обираше чинията с хапка хляб, бабата българка не издържа и му каза, бе момче като обираш така чиниите няма да остане помия за кокошките, аз моите кокошки така съм ги свикнала да им натапям храната в мазна помийка.
Та оказа се, само аз не знаех, французинът е отгледан в бедно френско семейство, от малък бил полусирак, и макар днес да работи инженер към огромна френска фирма и да е сравнително богат, той обираше чинията си с хапка, а германецът като малък е живял в реален старинен дворец и единият му родител бил наследник на някакъв аристократичен род, днес той е на средна германска заплата живее в малък апартамент, събира всички касови бележки и ги разглежда в дома си след пазаруване, дори неговата съпруга казва че й се е случвало той да показва на познати касовата бележка на виното с което ги черпи, някак си доказва че не е от най-евтиното.
С този разказ исках авторке да те успокоя, че на света има много хора като теб и не бива да се притесняваш, всеки си шета на акъла, приеми се такава каквато си и прави нещата както ти харесва.

14.   Авторке, спести си 2-3 000 лв. и след това спри да си броиш стотинките, а заделяй по 50-100 лв. месечно за черни дни към тези 2-3000 лв. Ако нещо стане, работа ще си намериш отново, а и не виждам причина да те изгонят от сегашната ти. Квартирата ще можеш да си я плащаш. Новите дрехи си ги носи, защото след 2-3 г. може да не са модерни или да са ги изяли молците от толкова кътане. Хубаво е да имаш заделени пари, но не е хубаво да изпадаш в крайности.
Недей да ядеш най-евтината храна, защото след време ще се наложи да даваш хиляди левове, за да се лекуваш от това, което ти е причинила. В най-евтините салами например слагат такива неща, които дори куче не иска да яде, а освен това причиняват рак и други болести. Мисли за това, че трябва да си здрава, спестените 5 лв. от пазаруването в супермаркета няма да ти помогнат за нищо. Недей да пестиш от плодове и зеленчуци - имаш нужда от витамини, за да си здрава. Ако те притеснява да не обеднееш рязко, събирай пари за допълнителни курсове, обучения, които да те правят конкурентна на пазара на труда. Работиш в кол център, научи още един език - така ще можеш да си по-адаптивна и ако има съкращения, ще предпочетат да запазят теб, а не някой, който знае само един чужд език например.
Радвай се, че си успяла да се измъкнеш от калта и бъди разумна, за да не попаднеш отново там, но недей да изпадаш в крайности, защото ако ходиш с вехти дрехи и спестяваш всяка стотинка, няма да си намериш нормален мъж, нито ще възпиташ нормални деца.

15.   Съгласна съм с 1, 2 и 3, но идеята на 2 не може да се приложи на практика за съжаление.
И аз съм израстнала подобно на Авторката - живеехме с една учителска заплатка, защото баща ми изкарваше добри пари, но ги пропиваше, а след като поспря да пие пък голямата ми сестра стана студентка и общо взето трима човека живеехме с 350 лв в къщата на баба ми, която с пенсията си плащаше сметки. Като студентка работих на три работи и си купих първите чисто нови обувки само за мен, които не бях износвала от сестра си, първите нови дрехи изобщо и винаги имах едни 2000 лв. на сметката си (КАТО СТУДЕНТКА ТОВА), защото ме беше страх, че няма да мога да си платя общежитието или сметките, макар че парите бяха много повече от фиксираните ми разходи за месец.
Мъжът ми също е израстнал бедно - при него пък храната ограничавали техните.
И двамата днес сме повече от богати. Тук съм анонимна и не искам да парадирам или нещо такова, но понеже е по темата ще кажа, че сме милионери и имаме само недвижимо имущество в страната и чужбина за около 10 милиона евро без да броя спестявания в сметки, фондове, злато, валута и стойността на бизнеса ни, машини, коли, за да разберете, че не действително не би следвало да имаме лимити за битови неща и все пак...
Няма да повярвате, но имаме определена не много голяма сума за храна седмично, която задължително кеш теглим от банкомат и се харчи само тази сума, а ако не стигне аз мисля разни „магии“, включително готвя веднъж седмично кюфтета, а на другия ден може да ядем в най-скъп ресторант за около 200 лв. на човек. Рядко си купуваме дрехи, но поне като купуваме действително са маркови и сносни като тук с мъжа ми имаме противоположни „повреди“. Той държи на дрехите, а аз да има много храна.
За него е важно да ограничава някакви дребни неща като храна, сметки, а пък за мен не са важни пък толкова дрехите, докато той примерно искаше да ми купи последно чанта и то не много хубава за около 5 хиляди лв., защото това било еди каква си марка.
В последния момент го спрях и ми взе „торба“ за „само“ 500 лв., но се мръщи поне 10 мин..

Събира си касови бележки и има Exel- таблици за всички разходи и като казвам ВСИЧКИ мисля всички - бензин, дрехи, какво ли не и.... в същото време изкарва примерно 60 000 лв. и си купува един часовник, а на мен ми купи диамантен пръстен в Антверпен за 24 000 лв.
Имаме няколко къщи, в които живеем, защото имаме бизнес в много градове и вече и в чужбина. Летим поне един път седмично и не летим икономи, но имаме бюджет за храна. Toва е лудница, включително летим и в страната, независимо колко струва нощния полет примерно.
Проблемът е, че аз винаги изпитвам ужас ако нямаме храна в тези къщи, но и неща като паста за зъби, тоалетна хартия, перилни препарати и така нататък и понеже забравям какво последно имам в коя къща имам цели складове във всяка от къщите с дълготрайни хранителни продукти, препарати, имам шкафове, които са малки дрогерии, в които дори има неща като боя за коса, конец за чистене на зъби и всичко, което можете да си представите и дори в едната къща имам беберони пакетирани, макар че ние нямаме малки бебета - ей така ако ни дойдат гости да спят практически имам всичко за тях, включително бебешки неща.

Освен това съм израстнала без елементарни удобства като пералня и тоалетно казанче. Тоалетната я миехме с кофи, за да не харчим много вода, а и казанче нямахме. Къпахме се по часовник, за да не харчим вода и веднъж седмично, а аз със студена вода тялото си миех сутрин, за което също бях хокана, защото водата била скъпа. Зимата толкова беше студена водата, че ставах в 5:30, за да си грея тайно на котлона едно канче, за да си стопля малко в кофата водата за миене.

В най-новата си къща поставих индустриални бойлери общо 750 литра - повтарям, живеем там двама до четирима човека едновременно и дори да имаме гости сме най-много 6 човека, но имаме 7 бани в най-голямата къща.
Идват техници и си мислят, че къщата ни е семеен хотел. И понеже у нас винаги беше и студено съм сложила два пъти повече и два пъти по-дебели радиатори от необходимото. Сама си ги поръчвах - ей така да има капацитет ако темпетатурата падне под -22 гр., защото съм мръзнала 19 години. Сега е изчислено, че при -22 градуса на средна степен можем да си държим радиаторите и пак ще е топло - тоест можем да вдигнем и до 30 градуса вътре ако искаме при -22 гр. Дори на моменти имам съмнение, че бойлерите не са достатачни и мисля за още един от 250 литра.

Като станах на 9 г. забелязах, че майка ни не ни пере редовно, защото няма пералня. От тогава започнах да се пера сама на ръка и да си пера сама спално бельо на ръка като сама си купувах с 20 ст. спестени малки опаковки омекотител на „ленор“, а иначе пари за прах не се даваха у нас - пране със сапун от село. Зимата ми замръзваше прането в ръцете като го окачвах на простора, защото прах след училище и като съм си научила чак до 24 часа, но исках да съм изпрата и чиста. Случвало се е да ми замръзне прането преди да сложа щипите.

Дмам във всяка къща перално помещение с по две перални и поне 1 сушилняСега във всички стаи се сменя бельото два пъти на седмица дори да сме спали единствен път в съответната къща и затова имам по две перални, за не се налага човек да чака парелня. Сменят се хавлиите дори да не са ползвани. Пере се всяка дреха след всяко носене, а се преобличам два до 3 пъти дневно.

И още странности - мъжът ми по едно време ей така без да се усети беше събрал 10 автомобила, които никога нямаше как да кара и вече не палеха от седене, само защото е карал като млад само таратайки, кито са го оставяли винаги на пътя. Продадохме повечето коли, но интересното беше, че не се беше усетил, че изобщо ги е събрал и само за данъци само за колите плащахме около 20 000 лв. годишно, но имаме бюджет за храна, който ме е срам да кажа тук.

За дрехите не съм като Авторката, но пък не се отпускам да купувам дрехи, които хората от нашата черга носят, а нося примерно дънки за 20 лв. от разпродажба и имам една приятелка, която има малък бутик за избрани дрехи втора употреба, от където пазарувам тайно от съпруга си.
За малко да си купя сватбена рокля за 350 лв. при положение, че правихме сватба от около 300 човека в скъп хотел, резервиран само за нас и гостите ни, но в последния момент си купих в чужбина дизайнерска рокля, но роклята за 350 лв. бях поръчала вече при местната шивачница и изобщо не се замислих, че моята домашна помощница се омъжи в рокля за 800 лв.
Просто на моменти забелязвам, че и двамата имаме различни отклонения.

Или пазаруваме като за световно, или пестим от елементарни неща, аз трупам хранителни продукти и други неща, а съпругът ми трупа скъпа техника, недвижимости, имоти и коли. - ей така, да има. Има и сейфове, които са тайни дори от мен, в които съм сигурна, че държи акции, облигации и злато - ей така, ако фалират всички банки в света като съм сигурна, че е диверсифицирал риска максимално и има и диаманти ей така - ако цената на златото падне.

Един път като показвахме една от къщата си на гости единият човек като видя запасите ми каза „Третата световна война може да дойде“! Каза го на шега, но аз се замислих, че ако започне война няма да имам достатачно консерви, вода, препарати и завивки!

Страх ме е примерно, че ще дойде помощницата и няма да има препарати - съответно имам и складове само за почистващи препарати и говоря тук за стекове и кашони, за по 3 прахосмукачки на къща - да има, да не говорим за други неща.

Ние знаем, че това, което правим е лудост, но не можем да се спрем. От поне 5 години е можело да спрем да работим и щяхме да живеем в богатство до края на живота си и да оставим добро наследство, но не можем да се спрем. Имаме по няколко проекта едновременно, понякога спим по 3 часа на вечер заради пътища и работа и сме станали роби на имотите си и бизнеса си, но не защото сме алчни или нещо такова, а от голото чувство на несигурност - дали имаме достатачно за черни дни, какво ще стане ако се случат разни абсурдни неща като да фалират всички банки, да затворят всички магазини за храна и тем подобни неща, които знаем, че не може да се случат. Толкова сме предпазливи, че действително се предпазваме от неща като КТБ, борсите, балони на имотия мазар, при които доста хора изгоряха и пак трупаме и трупаме, защото докато другите горят, ние все имаме в удобен момент кеш, за да купуваме и ето още един имот, още една кола, още един Ролекс или диамант.

Държим големи резерви и имаме примерно пари за заплати за 3-6 месеца напред в кеш, което е абсурд, но пак от страх, че това и онова може да се случи и може би съм единственият човек в държавата, който плаща всички данъци, застраховки за имоти и коли още януари месец, за да не забравим и да си знаем, че всичко е платено от страх, че може би после няма да имаме...което е абсурдно!
Интересното е, че никога не сме губили пари заради банки, катаклизми, катастрофи, но непрекъснато мислим за план Б, план В, Г, Д и сме готови за най-лошото и дори имаме една къщичка в близко до София село, която не е на наше име и можем да живеем при нужда ако недай си боже съвсем фалираме имаме и така няколко коли и други неща! Лудост!!! И пак казвам - не го правим това от алчност, защото бързо забравяме за нашите придобивки, включително една кооперация имаме, която бяхме забравили и нашите наематели бяха „забравили“ да си платят наема 6 м.- просто мисълта някога да е възможно (теоретично възможно) да живеем в бедност ни ужасява. За нас материалните неща са като вид застраховка, че няма никога да живеем в бедност
Възможността децата ни да живеят в бедност ни ужасява и дори възможността нещо да липсва за домашните ни животни или да не платим на хората си, данъците, сметките, ни ужасява и в същия момент автоматично смятам сумата на хранителните продукти в количката, защото действително имам в себе си само много малка, ограничена сума пари за храна за седмицата, когато влезна в магазина, а после касовата бележка ще бъде прилежно отчетена в Exel таблицата на съпруга ми, включително ще направи подмятване за цените и количествата, които съм купила, а като зареждаме бензин действително търсим най-евтината бензиностанция в града!

Осъзнавам, че моят съпруг страда повече от бедняшки комплекси, а аз повече от страхове и като казвам страхове говоря за страх от глад, студ и липса на елементарни неща.

16.   До 15 ненормална работа, какво са тези страхове, това не е живот..

18.   Наистина ме трогна. Браво, че си успяла да тръгнеш по стълбата нагоре. Ама и живот, ама и капитализъм. Една жена веднъж ми каза: Най-трудно е в този живот да надскочиш класата си" ти почти си успяла.