Има ли смисъл да продължавам да опитвам?
преди: 8 години, 10 месеца, прочетена 1293 пъти
Историята ми е доста идиотска главно поради причината, че се страхувам да говоря с хора, които не познавам добре и ми е доста неловко в началото.
Та аз съм момиче на 16 и си харесах едно момче от горния випуск. Не е някакъв феймъс, дори изглежда леко затворен. Освен че сме в едно училище и двамата пътуваме с метрото в една посока. Та след известно време му пратих покана във фейсбук. Прие я след четири дена. Не влиза всеки ден, но не знам дали това е единствената причина да се бави толкова. Писах му да го питам нещо за училище и отговаряше бързо и не с по една дума (това се случи около Коледа). Бях решила след ваканцията да го заговоря като го видя, но не успях - всеки път, когато имах възможност, се вцепенявах от страх. Това ме отчая и започнах да търся помощ от разни други хора. Писах му отново, пак отговаряше прилично, но не задаваше никакви въпроси и разговорът умря. Оказа се, че една моя приятелка познава момиче от класа му, запознахме се с нея и тя се опита да ме накара да отида в стаята им да се запозная с него, но отново много се страхувах и това не стана. Тогава тя го извика отвън и се запознахме, получи се групичка от няколко човека и си говорихме за малко. Беше много неловко, ние двамата май говорихме най-малко от всички. През цялото време не го погледнах един път в очите. По-късно ми казаха, че и той бил гледал в земята. След това отново бях решена да го заговоря като го видя, но минаха 2-3 седмици и все още не съм го направила. Не мога да преценя дали ме избягва, но определено не се старае да е около мен. Знам че с всеки ден става все по-неловко, знам и че ако искам нещо да се получи трябва аз да действам. Въпросът ми е: не мислите ли, че ако той проявяваше най-бегъл интерес щеше да направи нещо, да ми пише, да каже едно "здрасти"? Знам че историята ми звучи смешно и вероятно лигаво, но наистина доста го харесвам и проблемът може би е точно в това, че вярвам, че може да се получи нещо, но всеки ден си казвам "днес ще го направя" и или не ми се отдава възможност, или я пропускам и това ме разяжда отвътре.

Коментари	Добави Коментар!
Вземи последните коментари по RSS
Изпрати ми имейл, ако някой добави коментар към тази история (какво е това?)   Email:

преди: 8 години, 10 месеца hash: ed3eae1184

гласове: 1 2 3 4 5   (305911 гласа)

1.   представи си че и той се чувства така и не знае какво да направи, гледай да ходиш по често в стаята им уж да си говориш с тази с която си се запознала, поздравявай го, търси причини за разговор, все ще се случи някаква случка за която да се говори, само трябва да си наоколо и да дебнеш подходящия момент

 

...

преди: 8 години, 10 месеца hash: e01cf23db5

гласове: 1 2 3 4 5   (252444 гласа)

2.   Вижда се, че момчето е срамежливо, но ми стана смешно като обясни, че не е феймъс хаха, защото аз съм момиче и съм феймъс, но нищо не се променя. Иначе ето ти съвет от една феймъска хаа. Според мен и най-добре да му пишеш и да го попиташ директно дали иска да сте приятели, защото не ти говори много и му се извини ако го притесняваш, обясни му, че ти е интересен и би се радвала да го опознаеш ако няма нищо против. Колкото по-любезна изглеждаш, толкова по-добре за теб. Ако ти каже, че няма нищо против теб и ти стане ясно, че не си му досадна тогава го попитай какви хобита има, дали ходи на определи места, с какво се занимава докато не е на училище и после според харесванията му го покани. Искам да кажа ако ти каже, че обича голф примерно тогава го каниш на голф. Иначе го попитай дали обича наргилетата, ако излезете на наргиле шанса ви за сближаване е по-голям, защото трябва да седнете един от друг, да пушите от един маркуч. Измисли просто подходящо място, там като сте само двама, иска или не ще се налага да говори нещо.

 

...