Това ужасно ми тежи
преди: 8 години, 10 месеца, прочетена 991 пъти
Здравейте! Пише ви момиче на 16 години, което се чувства смазано от това което му се случи. Точно няколко дни преди Коледа, човека който обичам наравно с майка ми почина - моята баба. Тази жена ме отгледа. Не съм ходила на детска градина и с радост прекарах детството си с нея. Винаги се е старала аз да съм добре, гледала ме е като писано яйце и ме научи на много полезни неща за живота, научи ме да бъда добър човек. Не мога да опиша колко много обичам баба. Но винаги добрите хора си отиват рано. Тя беше от години на силни хапчета защото прекара два инсулта и получи страхова невроза а от там се отключи депресия. Въпреки това дори на легло не е ставала по- малко грижовна и добра. С дядо ми са изключително добри хора, сега ми остана само дядо. Преживявам много тежко смъртта на баба. С нея умря и част от мен. А след смъртта и за мен последваха още изпитания. Започнах да боледувам често и трудно да се възстановявам. Преди дни бях на инжекции заради начало на пневмония като ми беше казано, че съм на косъм от болница. Това също беше стрес за мен. Зле сме с парите в момента а дадохме 120 лева за лекарства в рамките на две седмици. Нашите са разведени и баща ми плаща 100 лв. издръжка като ми я дава на дребно и едва се оправям с храна, училищни такси а камо ли с лекарства. Майка ми не работи защото брат ми е две годишен а не го приемат никъде на ясла. Живеем с втория ми баща така да се каже но той за мен не е никакъв нито се интересува от мен. Всичко това ужасно ми тежи и плача всеки ден. Знам, че може да кажете "Е ние как да ти помогнем", но аз написах това за да си излея мъката.

Коментари	Добави Коментар!
Вземи последните коментари по RSS
Изпрати ми имейл, ако някой добави коментар към тази история (какво е това?)   Email:

преди: 8 години, 10 месеца hash: 7cd7fc1aeb

гласове: 1 2 3 4 5   (223330 гласа)

3.   Мило прекрасно момиче, Радвам се, че имам честта да пиша първа. Това, което си преживяла е ужасно. Аз съм на 13 години и също имам брат, който е на две години. Също както теб, моята баба ме е гледала и до ден днешен за мое голямо щастие го прави. Но тя е болна от най-различни и много сериозни неща и има много операции. За мой голям ужас скоро ще си я прибере и нея Господ. Самата аз не знам, как ще го преживея. Тя ми е била упора в много ситуации. Припомни си хубавите моменти, прекарани заедно с нея (убедена съм, че са много), заедно с всички поуки, мъдрости, как си плакала на рамото й. Знаеш, че сърцето и ще се скъса от мъка, ако те види. Поплачи си над нейната снимка. Излей думите си в дневник. Напиши как се чувстваш. Потичай навън. Прочисти ума си. Намери си занимание, за да може да не мислиш за това. С времето ще отмине. Родителите ми са разведени, също както твоите и ние живеем с втория ми баща. Разликата е, че баща ми дори не плаща издръжка, майка ми работи в голяма компания, но я измъчват от работа и работи по 14 часа. От две години работи на тези обороти и преди 1 седмица подаде молба за напускане. Много ме е страх, защото можем да изпаднем в пълна мизерия. Вторият ми баща е много несериозен и имитира, че го е грижа за мен, но не е така. Мама ще трябва да хвърли всичките си пари в ремонт и може да останем на дъното. С това няма как да ти помогна. Разболяваш се, защото много притеснения са ти се струпали на главата. Спри да мислиш, ти си просто едно дете, което не може да помогне с нищо. Ако родителите ти са съгласни, може да започнеш почасова работа(вече си на 16) през ваканцията или ако имаш време и през учебната година. Парите няма да са много, но поне можеш да покриеш част от собствените си разходи. Искрено ти съчувствам. И аз мога да се окажа съвсем скоро в такава ситуация и може да се окаже, че ти ще ме окуражаваш. Много се надявам да съм помогнала.

 

...