Половин година по-късно - един и същ въпрос
преди: 9 години, 3 месеца, прочетена 873 пъти
Срещнах го по време на обмен в чужбина - пътувах с оркестъра си. Той беше моето приемно семейство и колкото повече се замислям, виждам, че не е било случайно. Първата ни среща беше толкова истинска и разтърсваща (съвсем не по този начин) - просто сякаш съдбата ни събираше. Прекарах с него седмица и половина и колкото и нелепо да звучи, се привързах изключително много - не само към него, но и към родителите му. НЕ мога да проумея как се случи, аз просто не си позволявам да изпитвам някакви мимолетни чувства, не съм такъв човек, нямам нужда от такива неща. Та, просто много се привързахме един към друг. Запознах се с приятелите му, разхождахме се с часове, говорейки. (пропускам драматичните неща). Имаше сълзи в очите му, когато се качвах в автобуса. Знам, че е малоумно, че прекарахме заедно седмица и половина, но тогава дори не осъзнавах, че може би го приемам като нещо различно от приятел - наистина не осъзнавах. Та, това, което ме мъчи, е, че той прекъсна всякакъв контакт с мен, при положение, че докато бях там, ме разпитваше дали ще си пишем и ме молеше да му споделям всичко, което се случва с мен.. говореше ми как ще ми праща и клипчета с часове, които аз трява да гледам ;д. Изглеждаше толкова истинско. И сега половин година по-късно, след три мои опита за връзка по фейсбук, той просто вижда, че съм му писала и не отговаря. НЕ мога да намеря обяснение за това, наистина.. Изпращахме и колет с подаръци за семействата си, но от него отново никакъв отговор.
Не е просто увлечение, трябваше ми толкова много време, за да осъзная, че всъщност изпитвам чувства към него. И въпросът сега е какво да правя..? - напълно безмислен и едновременно изпълнен с толкова силно значение.