Проблеми с родители
преди: 9 години, 3 месеца, прочетена 1242 пъти
Здравейте. Аз съм момиче на 13 години. Пиша за втори път и този се надявам да е последния. Става въпрос за родителите ми. Сигурно тук ще кажете, че е нормално, че съм в такава възраст и подобни на това неща. Не смятам, че проблема е мой, но първо чуйте историята ми.
Живея в крайно враждебно семейство и понякога се чудя дали наистина са ме искали. Майка ми е крайно амбициозна, понякога доста агресивна и раздразнителна. Ако нещо не е на нейното крещи, обижда с доста нецензурирани думи за майка и посяга. Веднъж си беше ударила пръста и каза, че аз съм виновна. Баба ми е същата като майка ми, само че много по двулична. Най- много обича да подслушва и да хвали колко умна била майка ми. Дядо ми не взима участи в семейството защото май вижда какви змии са. Работи много. Най- доброто решение си мисли, че е да си мълчи.
Баща ми обича най- много да ме бие, а ако с мама не са скарани то и тя взима участие. Всичко е премесено с много обидни думи, които смятам да не пиша.
Ето и моята история. От малка с майка ми трябваше да гоним баща ми по нощите. Тя ме оставяше по пижама на тротоара и го гонеше да се върне. Ходеше по банкети до 1, 2 през нощта, а аз я чаках вкъщи и питах за нея. Спомням си как веднъж стоях 1 час заключена в стаята, а тя дори не си направи труда да види къде е детето й. Същото стана и когато ме затисна закачалката с якета. Баба ми, която принципно ме караше да лягам не ми разказваше приказки, а ми казваше, че ако не заспя веднага, ще ме вземе някоя вещица. От както съм била на 4 месеца баба е започнала да се грижи за мен. В училище нямах приятели, защото бях прекалено срамежлива. Имах постоянно шестици, с които се опитвах да привлека вниманието на някой вкъщи, но безуспешно. Мама говореше само за себе си и не даваше и дума да се каже за някой друг. Всичко, което исках като книга, дреха или друго си спестявах от закуската, като казвах на приятелите ми, че не съм гладна. Ако помолех да ми го купят само ми се изсмиваха в лицето. Аз обожавам книгите и с гордост мога да се нарека книжен плъх, докато майка ми се опитваше да ме откъсне от това. Учителите ми ме хвалеха, но явно тя не беше толкова щастлива.
Баща ми има навика да чупи всичко, което му е на пътя и това не изключва мен. Понякога, когато успея да се скрия в стаята той крещи и блъска отвън. Спомням си веднъж, както винаги, когато се скарат и ме бият аз не можех да си поема въздух, майка ми го разтълкува като знак, че си търся внимание и ми се изсмя. Помня как тя се опитваше да ме удари и следователно аз се защитих и я отблъснах. После цял час рева, как съм я пребивала, обиждала, а баба пригласяше макар че тя беше тази, която се изплю в лицето ми буквално. Сега сме във временно затруднение с парите и това е допълнителен повод за тормоз.
Ако може някой да ми даде съвет как да подхода към тях и какво да направя ще съм много благодарна. Благодаря, че прочетохте и отделихте време за историята ми.

Коментари	Добави Коментар!
Вземи последните коментари по RSS
Изпрати ми имейл, ако някой добави коментар към тази история (какво е това?)   Email:

преди: 9 години, 3 месеца hash: 004423f231

гласове: 1 2 3 4 5   (313149 гласа)

1.   Ако има начин, хващайте си багажа с дядо си и се преместете! Това наистина не са нормални семейни взаимоотношения! Ако той настоява да си мълчите обаче, ти трябва да се обърнеш към социалните, защото не можеш още 5 години да живееш в тази враждебна среда, мило дете. Определено ще ти е по-добре в приемно семейство отколкото в това жалко подобие на такова!

 

...

преди: 9 години, 3 месеца hash: 58b7d3833a

гласове: 1 2 3 4 5   (258716 гласа)

2.   Отиди в Закрила на детето, ако те е страх говори с, училищния психолог или с кланата ти те да се обадят. Ще те настанят или при друг роднина или в приемно семейство и в двата случая ще е по -добре от отровната обстановка във вас. В квартала преди имаше едно момиче и баща и я тормозеше биеше я караше я да чисти и да готви, винаги купуваше по -хубави неща на братчето и. Накрая в новото и училище я забелязали, че ходи посинена пратили я при училищния психолог, той се обадил в Закрила на детето и оттам я извели с полиция от дома и. Посля я настаниха при вуйчо и доколкото знам там беше видимо по -добре нямаше го ежедневния тормоз.

 

...

преди: 9 години, 3 месеца hash: 2c89810f02

гласове: 1 2 3 4 5   (229372 гласа)

3.   Сега, ако някой започне да й обяснява как имала покрив над главата, как имала какво да яде и да пие, а други хора нямали, ще са най-големите изроди.... Аз също имам какво да ям и пия, аз също имам покрив над главата си, но НЕ СЪМ ЩАСТЛИВ, И НЕ МИ ПУКА, ЧЕ ИМА ДРУГИ КОИТО НЯМАТ КАКВО ДА ЯДАТ, ЖИВОТА МИ Е ГАДЕН таа по темата, задължително накарай някой да се обади в социални грижи, нямаш представа колко харесвам момичета като теб, които четат и са срамежливи, пожелавам ти много късмет и дано да се отървеш от тези изроди "родителите ти"

 

...

горе^

преди: 9 години, 3 месеца hash: 90b6d1c7b0

гласове: 1 2 3 4 5   (205505 гласа)

4.   ОТ АВТОРА:Благодаря за съветите. Но дядо не би предприел такава крачка, пък и е на години. Естествено като семейство сме имали хубави моменти, но те не се случват толкова често, колкото искам. Говорила съм с мама за това много пъти, но тя не се смята за виновна. Аз не искам да живея в такава среда, но принципно нямам избор. Искам просто добро семейство. След като брат ми почина и бях известно време в болница осмислих всичко, което стана и смятам да предложа да отидем на психолог. Дано това да е правилното решение, защото за момента ще се опитам да не предприемам драстични мерки и смятам, че семейството ми още може да не е загубено.

 

...

преди: 9 години, 3 месеца hash: 9f8757eb09

гласове: 1 2 3 4 5   (2 гласа)

5.   Мило момиче, не те познавам лично, но от историята ти разбирам, че си уникална! Изтърпяваш големи нещастия и въпреки това обичаш да четеш и не си отпадъчен материал! Продължавай в този дух и не се променяй! Бъди силна! Ако трябва, говори с психолога в училището ти, или с класния ти ръководител, но не продължавай да живееш в това семейство, където те малтретират за щяло и нещяло! Явно роднините ти са хора с доста проблеми. Не ставай като тях, опази себе си и учи много! Такива истории като твоята ми дават да разбера на мен, както и на много други тук, че има хора, които живеят крайно зле и въпреки това стават герои като теб! Искам да ти кажа че те подкрепям с цялото си сърце и душа! Стискам палци да се измъкнеш от това положение и да успееш! С обич: Ели~

 

...