Споделена история от Тинейджърски |
Съсипана заради момче
преди: 8 години, 10 месеца, прочетена 1098 пъти
Здравейте. Честна дума не знам как дори да започна историята си защото тя е толкова объркана и аз дори я наричам трагична. Просто искам някакъв съвет, който да не е от рода''забрави го;намери си друг''
Та аз съм на 16 и съм 10кл. Нека се върнем в 8ми клас, когато влязох в ново училище и срещнах нови хора. Още оттогава ми започнаха проблемите със съучениците ми. Винаги съм си била серизона и винаги съм се старала да постигам успехи и затова много уча и разбира се изкарвам високи оценки. И изглежда от завист още 8ми клас( и до ден днешен) някои индивиди от класа ми се дразнят с мен и да ме обиждат и псуват. Но нека да насова вниманието си към един точно определен индивид. Нека го наречем момчето Х. Знам, че ще прозвучи странно, но в 8ми клас той не ме харресваше въобще и постоянно се карахме и обиждахме. Въпреки това с него някак си се чуствах свободна и често се закачахме. Това разбира се породи слуховете и шеги от другите. Всички си мислеха, че се харесваме и сме гаджета, но то въобще не беше така. Тогава харесвах друго момче и при условие, че Х. само ме обиждаше аз не чуствах нищо към него. Но той взе, че се промени. В 9ти клас едно и също, че бях в един клас с някой друг. Към мен, беше толкова мил. Продължихме да се закачаме и дразним и дори започнахме да си пишем. Писахме си почти почти всеки ден в продължение на месеци... до посред нощите... пък аз рядко издържам дори до 22часа:) Октрихме, че имаме толкова много общи интереси, пък колко обичахме да обсъждаме другите гадняри/рки от класа ни... той взе да ми споделя много неща и аз усещах, че този човек има вяра в мен. Той постоянно ми викаше, че аз съм единствения човек от класа, който имал бъдеще и който учи наистина здраво и се труди... аз също много го подкрепях във всичко. Винаги му казвах, че ако учи повече ще успее и му помагах и той ми помагаше в ученето. Винаги стояхме почти един до друг.. или той беше зад мен или аз. Един ден дори цял час си игра с ръцете ми. Разбира се, аз взех, че се влюбих. Беше ми толкова хубаво с него пък и той беше една от причините да забравяме миналото момче, което харесвах(пък с него нямах и 0, 0000001% шанс). Както в 8ми клас той се държеше гадно с мен сега беше точно обратното. Никога не съм имала много приятелки... пък камо ли приятели... и сега можех да кажа, че бях си намерила приятел. Един ден го ппитах защо се беше държал така с мен в 8ми клас и той ми каза, че много съжалявал и, че просто училището тогава не му вървяло и хормоните го били яката. Една от най-близките ми приятелки също беше абсолютно сигурна, че той е влюбен в мен и аз направо летях в облаците. Имах надежда!
Дойде лятото и ние двамата продължихме да си пишем... дори да не беше абсолютно всеки ден.. поне 2-3 пъти в седмицата си писахме.
После дойде и училище.. още първия ден видях, че имаше нещо различно в него... да кажеш, че пак беше в 8ми кл. Не ме обиждаше, но често когат му кажех нещо или го подразнех, Х. започваше да ми вика, че съм досадна... Една вечер реших да му се изивиня ако съм му била много досадна, но той въобще беше забравил за всичко и дори ми каза, че съм била приятно досадна. След около 1 седмца пак му писах... точно тогава беше превратната точка... просто изведнъж започна да ми пише первезни неща и, че съм била плоска кат дъска и постоянно ми изпращаше някви снимки на дъскки и т. п перзезии... бях направо шокирана. Пред като си писахме, той грам не ми е накмеквал за някви первезни неща.. пък сега само така говореше. Молех го да спре, но на него изглеждаше му беше приятно да ме дразни... след 1 седмица малко се поскарахме в скайп и тогава му признах чувствата си.... и всичко просто се срина.... въпреки всички мои надежди, оказа се, че той няма никакви чувсва към мен. За него моите емоции просто бяха детски и започна да ми пише, че не разбирал как момиче като мен харесвало лош човек кат него... не съм била готова за това и просто ми натякна, че нямало да стане нищо между нас и просто трябвало да останем приятели... бях съсипана.. не толкова заради това, че ме отряза, а от това, че неговото отношение коренно се промени... спря да ми говори, спря да се дразни с мен, спря да си пише с мен, ... да кажеш, че аз вече не съществувах за него. След това още един път се скарахме по скайп и тогава ме заплаши, че ако съм направила ''цирк'' в училище щял да не ми проговори никога... след няколко месеца по случайност на съдбата се случи така, че трябваше да излезем само двамата по работа... докато бяхме сами-да кажеш, че всичко беше по старому... говорихме си както преди и дори накрая, когато го попитах дали му е било приятно-той каза, че му е било... и после на другия ден в клас-отново не съществувах да него.... просто вече не издържам. Плача постоянно и не мога да разбера защо той се държи така с мен... най-близката ми приятелка просто казва да го забравя, но как при условие, че съм всеки ден с него и има още 2 години до 12ти клас???
Просто искам съвет, защото ми е толкова зле, че не мога повече. Вече нямам настроение за нищо. Не съм усещала радост от месеци и не ме влече нищо. Единственото, което правя е да мисля за него и да се самосъжалявам. Като се сетя, че мин. година по това време всичко беше толкова хубаво....
|
