Споделена история от Тинейджърски |
Момчето, което не заслужавах
преди: 8 години, 10 месеца, прочетена 1285 пъти
Здравейте, бих искала да ви разкажа историята на 17 годишно момиче, направило наистина достойно количество грешки в отношение на ученическата любов. Не съм писателка и съжалявам за грешките, но се старая.
В 8 клас започнах да уча в сравнително добро училище, като за моя град, в което всичко беше по-различно. Запознах с много умни хора, намерих си приятели и всичко беше прекрасно. Полагах много усилия в училище, е, не успях да достигна до стипендия, но бях близо...
8 клас беше един период от 1 година, в която се промених съществено. Започнах да харесвам картини, естрадна музика, театър, кино, произведения на изкуството. И все пак бях една от малкото, които се интересуваха от това. Годината мина бързо и с очакване следващата да е същата, щастливо приветствах 9-ти клас.
В началото на годината всички си бяха същите - абсолютно нищо ново. Аз си бях А клас, А и Б паралелки (само толкова бяхме целият випуск) си бяхме приятели и всичко си беше нормално. Почти. Може би не бях толкова социална, нямах толкова приятели, но в едно бях сигурна - знаех всички от випуска. Без двама. Две странни момчета от Б клас, които стояха заедно през цялата първа седмица навсякъде и не говореха с никого. Оказа се, че те са нови, преместили са се наскоро в града и не познават никого. Е, с най-добрата ми приятелка от класа решихме да се запознаем с тях. В едно от междучасията те си ровичкаха по телефоните. Приближихме се до тях и си разменихме имената. Нека първият да е Н, а вторият - М(не се сетих за други букви, няма нищо общо с имената). Попитахме ги дали им харесва града, при което Н отговори че е готин. Разбрахме се някой път да го разведем и да се опознаем. Обменяхме 2-3 минути ентусиезирани думи, докато с нея не си насочихме погледа към другото момче. То не беше казало нито една дума, дори Н го беше представил.. М просто гледаше любопитно и плахо с големите си очи без да каже нищо. Скоро моята приятелка(нека я наречем В) го попита какво обича да прави. Той просто сви устни и вдигна рамене. Последва 1-минутна тишина, след която звънецът удари и си влезнахме по стаите. Цял ден в главата ми беше само погледът на М. Мина септември. Момчетата май се бяха адаптирали към тази среда на живот, защото по междучасията си говореха и с други. Странното беше, че Н се буташе навсякъде, а най-вече - в моят клас. Опитваше се да се впише навсякъде, смееше се със всички и беше доста разкрепостен и открит, докато М мълчеше през цялото време.
Както и да е, добавих двамата във фейсбук. Разгледах профилите им - Н се интересуваше от видео игри, а профилната на М беше него и китара.
Един петък, както обикновено, след училище с няколко момичета от класа, излезнахме за да си говорим. Извън всяка една от темите ни едната подхвана темата за двамата братовчеди, преместили се в този град. Тя се запознала с Н и той и казал всичко. Родителите на Н се скарали и се развели, баща му останал с апартамента, а майка му нямала къде да отиде. В същото време сестра и имала сериозен проблем. Мъжът и, който е и баща на М, починал от тежка болест. Тя не знаела какво да прави и просто решила да се премести заедно със сестра си и така всъщност се озовали на това място. Голяма къща с много стаи, всеки с различна. "Баротвчеди? " - мина ми през главата.. Та те са напълно различни - Н е нисък, лееееееко пълен, общителен, а М е висок, с гъста, дълга, руса коса до раменете. Странно.
Знаейки тази история вече знаех как да действам. Първоначално смятах М за гей, защото... е, донякъде дългата коса и това, че не общува с никого, от друга страна просто не му бяха забавни простотиите на останалите момчета явно. Не знаех какво да мисля за братовчед му, обаче. Ту ме дразнеше, ту ми харесваше, абе, тъпа работа, както му се вика!
Един необичаен петък, в града ни имаше концерт. 3 групи свиреха на центъра. Страхотна забава. Забава, забава, докато не дойде ред на 3-тата. Когато на сцената стъпиха 4 момчета и забиха най-яката музика като за 16-годишни тийнейджъри, сърцата на цялата публика се вцепениха. Страхотният барабанист поддържаше перфектно темпо, вокалистът пееше страхотно, басистът имаше хубава китара, а солата на соло китаристът бяха неземни. Изглеждайки ми леко познат, изведнъж всичко дойде наяве. Вокалът се приближи до него на едно от солата и каза поздравления за... Да, това беше той. Китаристът си отметна косата и това беше М. Изобщо не го бях виждала със пусната коса, а само с вързана, нито облечен така. Беше с черни дънки, метъл тениска и странен, но интересен суичър. По-различно от изисканите му панталони, риза и пуловер, с които ходеше на училище. След концертът се събра една групичка от 15-тина човека, вкл. и Н, чиято цел бе да се събере и да отиде някъде, за да се напие и напуши. Единият събираше пари от всеки един от нас за алкохол, когато покрай нас минаха момчетата от последната група, за да си дадат здрасти с някои от нашите хора. Н каза на М да каже на майка му, че ще закъснее тази вечер. М само кимна, което ми напомни - единственият път, когато бях чувала той да говори бе веднъж в коридора на училището ми, когато се смееше и сега, когато изпя нещо.
Аз и В стояхме на 1 място, опитвайки се да чуем какво Н казва на М, когато вторият ни видя. Той си приближи до нас и със лека усмивка ни попита дали искаме да дойдем с него и групата му на пицария. В отказа, но аз реших да приема. Уговорихме си среща пак в центъра, но М ми предложи да дойда с него до тях, зада се преублече и да остави китарата си.
Голямата им къща, която бях виждала 100-тици пъти на път към училище не ме учуди. Вътре всичко беше чисто, майките им ги нямаше. Покани ме да разгледам неговата стая, която представляваше Легло, компютър, 4 китари и 2 усилвателя. Не го беше дори срам да си проеблече тениската пред мен..
Е, на пицарията беше забавно, опознах се с него, оказа се наистина умен, интересуваше се също така както мен от изкуство. В следващите няколко месеца бях заета да уча и да си пропилявам свободното време във фейсбук. Както му се вика, тъпа работа! След като цялата учебна година ходих по толкова места с приятелките си, дори и с М - сприателихме се наистина много, започнахме да ходим по планини, концерти и т. н заедно, дойде края на учебната година. Оставаха 2 месеца, по-точно. Н празнуваше рождения си ден вкъщи, в отсъствието на родители и в присъствието на около 20 човека и 2-етажна огромна къща. Музиката, която се слушаше, е, не беше точно моят тип, нито пък алкохолът, тревата, дрогата и наргилетата бяха. Странното беше, че цяла вечер бях виждала М. само веднъж или два пъти. Към средата на вечерта се качих до втория етаж и видях М в своята стая да свири на китара, явно записваше нещо на компютъра. Както седеше, просто свали слушалките си, погледна ме и ме попита: "Не си ли умираш от кеф? ". Чаровната му усмивка имаше тежестта на 100 камъни, изсипани върху сърцето ми. Тогава осъзнах, че съм влюбена. постоях с него известно време, след което В нахлу и развали всичко.
"Влюбени гълъбчета, ще отнема дамата за малко! "
Тя ме хвана за ръка и ме поведе с нея. Накара ме да пия с нея, даже ми обеща, че ще ми хареса да пробвам трева. М просто си седеше с някякъв негов приятел и си говореше с него.
Е, мина час, после - 2 и най-накрая алкохолът каза своята дума. Докато се усетя въртях кючеци с останалите. А още по-докато се усетя зад мен стоеше Н и опипваше задника ми. Тогава направих най-голямата си грешка. За момент си казах - по дяволите, млада съм. Качихме се горе, съблякохме се и се случи. Първият ми път беше със смотан извратеняк, пияна и напушена. След сексът, ако може да се нарече така, се почувствах като една... отрепка. Той се облече и излезна от стаята. Аз се свих на кълбо и започнах да плача. Облякох се и слезнах, за да го видя как обарва друга. Сринах се моментално. Потърсих с поглед В, но я видях да се натиска с някакъв друг.. Иронията беше, че точно на следващият ден аз имах рожден ден. Взех си палтото и се оправих да си тръгна, когато силна болка във стомаха ми ме сви на пода. В момента, в който паднах, някой ме вдигне и облече. Качи ме на конче и ме изкара. Живея на 5 минути път от къщата, така че не беше трудно да ме изнесат и приберат. По пътя явно съм изгубила съзнание, защото последното, което помня беше как краката ми се търкалят по земята.
На сутринта до леглото ми имаше плик с тениска на любимата ми група и надпис "Честит рожден ден, обичам те! ". Когато влезнах във фейсбук, видях роман от Н, в който описва как е постъпил като глупак и иска да бъдем заедно. Предположих, че подаръка е от него. От всички честитки не видях нито М, нито В. Не исках обяснение от тях, в продължение на 1 месец не бях писала, нито говорила с нито един от двамата. Когато се сдобрих с В, тя ми обясни, че тя и М са ме замъкнали до нас и с помощта на баща ми са ме изчистили и сложили да спя. Н ме заряза, защото отказвах да правим секс. Когато писах на М, очаквах да ми е сърдит, но на него просто му беше все тая. Тениската също е била от него. Лятото го видях веднъж или два пъти и то от разстояние, а седмиците, в които си писахме по 2 думи за 7 дни, бяха ужасни. Не исках да виждам Н повече. В началото на учебната година си казвахме здрасти и чао и до там. Когато го питах дали е имал наистина нещо сериозно към мен, той отвърна с: "Е, имаше, ама след оня купон бавно изчезна. ". Така и не ме попита дали и аз съм имала нещо спрямо него. Така и не му благодарих за всичко. Пазя тениската като спомен, напомнящ за това, че той остава най-уникалното момче, което съм срещала досега. Все още съм толкова влюбена в него и все още не мога да го забравя.
Благодаря, че чухте моята история! :)
|
