Пакет за пълно възстановяване със зъбни импланти в рамките 5 работни дни. Опитен екип и зъботехници, венозна седация от анестезиолог, временни и постоянни мостове - фиксирана цена

Запознай се с актуалните цени на зъбни импланти в дентална клиника Смайл Дентал Сървисес.

Клиниката работи както с двучастови конвенционални импланти с отложено натоварване така и с едночастови базални импланти.

Коментари

Добави Коментар!

6.   Такива са за жалост.. Предполагам, че са ръководени от някакви животински инстинкти и виждат света като някаква освирепяла битка за един вид надмощие. Но знаеш ли какво, това е тяхната защитна реакция, защото ако не се вписват в "стадото", са аут! В този смисъл ти не си чак толкова психически лабилен, защото си запазил индивидуалността си. Моля те само не ставай като тях, защото това не е начина.
Аз харесвам точно свестни хора като теб, защото са рядкост, затова не се отчайвай.
Ж16

7.   Добре, кажи ми как да не ти напиша "Стегни се! ". Моля те прочети историята си. Какво ще помислиш ако не е твоя, а я видиш написана. Момче, ти имаш проблем с нервите и не смятам, че това се дължи на съучениците ти. Виждала съм стотици различни училища, никъде не е така както го обясняваш. Да, има такива ученици, но те не са цялото училище. Приемаш всичко много навътре. Научи се да си по-отпуснат...

9.   Така, пич, говори ти един 17 годишен човек със същият проблем.
Минах по тоя път доста болезнено, освен че това с биенето не беше чак такова ежедневие. От 5-ти до 7-ми клас пусках коса, учех наистина много и не ходех по задника на кифлите от моя клас, харесвах умни момичета, което директно ме направи по тяхно мнение гей. Приятелите ми от класа, ами, не ми бяха приятели, последното, което щяха да направят е някога да ме защитат, веднъж всички до такава степен момичетата ме нападаха, че аз бях просто момчето, което седеше на 1 чин заключен в гаден капан и едва не се разплаках. Е, мина този период, в моментът в който влезнах в новото даскало всички започнаха да се отнасят като хора с мен. Пичовете бяха много умни, а момичетата - супер мили и се отнасяха точно така, както подобаваше - съдеха по моето отношение. Така че не бой се, всяко нещо си има период, въпросът е колко смяташ сам да го удължиш ;) Късмет!

10.   Здравей.
Вярвай ми, ако има някой тук да те разбира това съм аз. Минал съм през същият ад, ясли, градини, училище...

Бях слабичко, много нежно и мечтателно дете, което живееше в свой свят на вълшебства и приказки. Можех с часове да разглеждам светът на мравките или да играя в някоя локва. Измислях си мелодии, които свирех на детското пиано. Рисувах подводници, самолети, измислени светове.

Единственият ми спомен от яслите е, че стоях до вратата и чаках да дойдат да ме вземат, с огромна тъга в душата. Чувствах се забравен и изоставен. Детската градина също беше нещо толкова нехармонично, разрушаващо детската ми душа! Наскоро ми попадна един фотоалбум със снимките ми от онова време - няма нито една усмихната!

Когато дойде време за училище, открих, че съм нежелан и там. Бях слабичък и както преди мечтателен. Децата се подиграваха с мен, викаха ми откачен и фантазьор. От стреса започнах да се изпускам в гащите понякога, това направо ожесточи децата - късаха ми учебниците, драскаха ми новите дрехи, блъскаха ме като теб и дори счупих зъб при едно падане. Плачех непрекъснато, а те крещяха "Ревльо!!! Маймуна! ". И също като при теб само едно момиче се застъпваше за мен.

Родителите нехаеха, молил съм ги да ме преместят в друго училище, но те имаха по-важни дела. Дори ми се караха че цапам гащите си. А аз имах такава огромна нужда от разбиране и помощ.

В крайна сметка всичко тотално ме съсипа. Детската ми душа не издържа, заболях, отслабнах и.... така си останах - с неразвита физика и увредено тяло. Всичко заради училището!

Ето, сега, на 50 години, все още всичко ми е пред очите, сякаш е било вчера!

Сега не бих допуснал никога това да се случи с мен, с детето ми или с някой друг.

За съжаление ти зависиш от родителите си, все още. Говорил ли си с тях, те наясно ли са какво се случва с теб? Ако нехаят, както моите, потърси социалните служби но не оставяй така нещата, чуваш ли! Ако трябва избягай, махни се, но не прави това със себе си! И, моля те, не се озлобявай срещу мъчителите ти, те са болни хора, много болни. Сега, 40 години по-късно, искам да ти кажа, че всичките ми мъчители свършиха кой в затвора, кой в гробищата - всичко се връща.

Знаеш ли, какво ли не бих дал сега да съм момчето, което ТРЯБВАШЕ да бъда!

11.   Като толкова не ви харесва училището, проблемът е никакъв, всяко училище има задочно образование, не е задължително да посещаваш всекидневно, ходиш вземаш си изпитите, а през останалото време се занимаваш с каквото ти харесва.
Мисля обаче че за да съществуват деца като теб са виновни най-вече родителите, а после и учителите. Как и защо ще те държат настрани от обществото ти, и няма да ти дадат шанс да се социализираш от малък, ей това ти е главният проблем липсата на социализация. Вярно че задочното обучение ще продължи липсата на социализация, но в момента е важно да избереш по малкото зло, и да спасиш нервите и психиката си.

12.   Такива са навсякъде, без изключения. Бил съм и тормозен и тормозещ. Знам какво е. Първо всичко идва от дома... пред хората всеки говори "не на насилието", а вкъщи се говори "ако те ударят или обидят на майка - бий! ", недоеволюирали същества... Учителите не могат да реагират и общо взето е хубаво някак човек да си намери мястото. На аутсайдърите наистина им е изключително трудно, тях ги подиграват по различни начини - най- често ги заплашват, като се възползват от страха им, други пък само подстрекават агресорите и си се подсмихват тайно, като си "измиват ръцете" и остават един вид без вина. Има и такива, които се правят, че те разбират, а в същото време ти се смеят зад гърба с приятелите си агресори. В малките класове е изродена работа - прилагат се всякакви хватки от филми и предавания(преди гледаха кеча и се приспиваха), удрят се, блъскат се, общо взето джунгла. Там наистина тия, които могат да удрят и да се бият вземат превес, защото никой нищо не може да им каже. Общо взето, за да изпъкнеш правилото е бий първи, с всичка сила, въпреки че не винаги помага, така един път в опит да се противопоставя се сбихме с един и победи пумиярът. А има и само натегачи, плаши те, прави се, но като му преговориш и покажеш готовност да влезеш в пряка конфронтация, дърпа две крачки назад и от другия път даже те поздравява. А колкото до биенето и тормозенето на по-слаби и аутсайдъри, винаги е за доказване. Получава се нещо като йерархия - може да има по-силен от теб, но ти също гледаш за по-слаби, за да им вземеш страха. Биячите и тези, които тормозят се възползват от две разновидности на страха - първата е най-древната, която е страх от болка, а втората е страх да не се изложиш. Виждаш някой по-силен, сдърпате се, обаче тебе те държи страха да не се изложиш, защото само бадева да ядеш тупаници, при положение, че си се мъчил и ти да изпъкнеш и да се доказваш, като силен после само да ти се смеят. В крайна сметка разбираш, че всичко е до общество, т. е. ако нещо наистина не се толерира, то бива заклеймявано, но реално се получава, че това е само фиктивно, на приказки, а под сурдинка се пее друго. Но не може да очакваш от изродени същества мислещи само за физиологични нужди да възпитат сравнително нормални деца, плюс че и средата влия. Момичетата вместо да заклеймяват побойниците, те даже им се "кефят" - ето ти още един пример за изродена работа. А за това, че си възпитан добре, те прави още по-голям "трън в задни*а". И най-културният човек да си, ако попаднеш в среда с култура, колкото на разгонено куче, би имал два избора - или да останеш в самота, или да бъдеш като хората от средата, в която си. В университета ще ти бъде по-добре, там утайките са сравнително по-малко и никой няма да те тормози.
Няма как някой да ти помогне... раните на психиката вече са нанесени и това не е само проблем на обществото в нашата страна, а Световен. Никой не може да помогне, нито родители, нито никой... жалко, че са малко достойните и смели, които биха се застъпили и сбили, за да те защитят... и виж какво нещо е агресията. Да кажем някой се застъпва и те защитава от агресорите, агресорите се озлобяват, виждат че са по-слаби и искат да навредят на този, който ги е бил... и понеже са слаби прибягват до ножове и т. н. Хората сме изродени приятелю, как да ти помогна, когато цялото човечество е такова, подражаващо на животните - секс на всяка втора картинка или пост, бой и ядене и пиене. :(

13.   От Автора:
Благодаря на всички коментари за съчувствието и откровението на някои. :)
Номер 1, да, може и да послушам съвета ти и да се запиша на някой боен спорт, ще поискам от майка си да поразпита из града и може да се запиша или на бокс, или на карате, или на каквото и да било, защото това вече се не трае.
2, 3, 4, 5, 6, да, точно така е! Напълно си ме разбрал/а, само, че аз наистина съм доста нервен и психически лабилен. Иска ми се да не е така, но е така!
Номер 7, и да не беше моя историята, пак щях да проявя съчувствие и разбиране, за разлика от тебе. В моето училище отдавна съм си изградил репутацията на публичен шут и всички ме познават отдавна, още повече, че са навързани един със друг и всеки знае всеки.
9, радвам се, че ти вече си се оправил със проблемите си!
10. Изумен съм, че си преживял същите неща като мен, не мога да повярвам! Пожелавам ти детето ти да е живо и здраво и го възпитавай качествено!
11. Да, и аз мисля, че майка ми е виновна, защото тя ме ограничаваше от много неща, които трябваше да правя свободно, докато ми беше време-да играя с другите деца, да си създавам приятели, да се разхождам...
Общо взето, благодаря на всички.

14.   Ако може да се преместиш в ново училище, където не те познават. И да почнеш на чисто.
И аз мисля, че родителите ти са виновни. По принцип винаги родителите са виновни.
Вашите са те възпитали да си мил и културен. Това е хубаво, но е трябвало да се заселят на място, където хората са по - интелигентни и изтънчени като цяло. А така както го описваш твоето училище май живеете в нещо като гето или полу гето със сигурност.

15.   Колко позната история.... като си спомня моята ми се доревава. В детската ме пребиваха като куче, изкарваха ми въздуха, биеха ме с пръчки въжета и какво ли още не а (скапаните кучки) учителките мен набеждаваха, че аз съм била виновна. В училище един тъпак от 1 до 7 клас ме побъркваше психически.... А сега приятелите един вид не ме зачитат, уж ме викат но като дойда ме игнорират :( в гимназията еми по-добре е

16.   Ппс:Коя зодия си 0. 0. аз съм рак. Стеснително, малко, пълно с любов раче:)
От номер 15

17.   Аз съм момиче на 13. Нямам проблеми с бой или подигравки, но в ежедневието ми в училище съществуват хора които се правят на приятели или просто ме използват. Чивствам се отхвърлена. От една страна майка ми казва да стоя настрана ако трябва сама на чина от другите, но не мога. Изобщо няма представа какво е 6 часа на ден да стоиш ей така и да не говориш с никого, а майка ми е свясна жена. Освен това нямам и никакви други приятели. В указателя ми има сигурно 7 контакта. Но знаеш ли как се оправям. Намерих си спорт ( спортно/скално катерене) и когато ходя тям се отделям от реалността. Направо всеки проклет ден чакам да свърши и да отида на тренировка. Отплеснах се... Мисълта ми е че трябва да намериш някакво занимание било то спорт или нещо друго което наистина ти харесва. В моя случай майка ми няма никакво отношение в това как се записах на катерене. Сама си ходя. Сама се занимавам. Само тя плаща. Ако трябва да съм честна съм против насилието но ако бях на твое място на тия дето те удрят и ти се подиграват бих им забила по един. Не знам дали в моята личност се отразява това че живея без баща(почина) но човек трябва да се изправя пред изпитанията на живота. Ето тази година имам матура и ш се насера от страх ама.... все някак ще се справя
Успех:-D

18.   Много добре знам какво ти е -и аз навремето имах проблеми. Майка ми не ме пускаше да играя много, бях на детска градина само една година(заминахме за Испания за година) и в 1 клас беше ужасно- държаха се грубо, опитваха се да ме бият. Накрая обаче, когато пак дойдоха да ме бият и аз почнах да се бия с тях и си получиха заслуженото. Оттогава не са ме закачали. А ти- когато идват да те бият-опълчи им се. А ако те обиждат- просто не им обръщай внимание. Това са тотални празноглавци, дето тормозят останалите, защото не знаят нищо и ги е страх от всеки, който не е като тях.

19.   Я не им обръщай внимание на тия от твоето даскало. Това тяхното е само търсене на внимание и жалка представа, че ако набият или се подиграят на някого ще са по-велики. аз съм момиче на 18 и не съм била любимка на съучениците ми нито съм имала момче до себе си, но това не ме прави по-малко човек. Това се отнася и за теб. Бъди себе си и който не те харесва имаше един лаф "твойто мнение за мойто погребение" айде чао на такива. Ако се налага смени клас или училище, но в никакъв случай не ставай като тия грубияни. Бъди себе си и успех

20.   Здравей! Аз няма да те критикувам, изглежда си изтърпял много. Прекалено много. Моят съвет е да не се предаваш. Няма значение какъв е рейтинга ти в училище дали ще си поредната висконамерна кифла, която гледа само как да унижава другите или пък така наречения "плейбой" на училището. Това ще е докато всички завършат. Но след това започва животът. Няма значение какъв си в училище, щом не можеш да се изправиш пред живота.
Според мен, тези хора се хранят от страданията на другите. В моя клас има такива хора, които само чакат да ти се случи нещо, за да ти се подиграят. Не се предавай! Дано съм помогнала някак хД. Успех!!!

21.   В повечето държавни училища дисциплината вече е под всякаква критика. Училището което завърших уж се води сравнително добро, макар че преди 4- 5 години няколко фрапиращи случая. Едно момиче тогава 9 клас се премести в друго училище защо нейни съученици я бяха били с пръчка само защото е по - свита. Друг случай момче и момиче от 10 клас навръх предколедната родителска изнасят дневника от училището и го подпалват само и само техните да не разберат за двойките и отсъствията им, но благодарение на камерите ги разобличиха и естествено бяха изгонени. Отделно една част влизахме редовно в часовете, докато друга ги прекарваше по близките кафенета. Проблемът с пушенето в двора понамаля след оплаквания на родители на малките ученици и откакто директорката започна да налага санкции. Вече се замислям дали ако имам дете някой ден да не го пратя в частно училище - стига да имам възможност де. Там класовете са по - малки, съответно учителите могат да обърнат повече внимание на всяко дете поотделно и дисциплината е по - затегната, пращат се всяка седмица на родителите мейли с оценките, децата непрекъснато са заангажирани по време на престоя си в училището и било то с уроци или спортни занимания по интереси и нямат време да мислят за глупости.

22.   Когато бях малка и ходех на градина първоначално всички ме тормозеха, но не за дълго. Дойде един ден в който аз-малкото момиченце разбрах, че ако искам да ме уважават трябва да мачкам. И макар да бях възпитана направих това, което беше нужно. Развалих живота на всеки, който ме обиди и се подигра с мен. Как ли? Не питай ти знаеш добре какво да направиш. Давай.

23.   Хеееййй...Ами честно да ти кажа, от една страна те разибрам, от друга разбирам, че и ти подхождаш прекалено остро към нещата. Светът е долна дупка и колкото по - бързо го разберш толкова по - бързо няма да ти дреме толкова за нещата, които те зобикалят и за нормите, които хората ти налгат. Обаче, от това, което прочетох на теб ти пука прекалено много, човек. Не знам дали осъзнаваш, че всеки ще бъде в такава ситуация през голяма част от живот си ако има малко мозък в главата и не трябва това да те ранява така брутално. Подхождай по- лежерно към нещата, така и така всичко е обреченето на провал. Не знам защо ти пиша такива глупости , при положение, че ти вече си прекалено негативен, но все пак изразявам и своето жалко мнение, както предполгам ти ще го възприемеш. Знаеш ли, не те познавм и не съм наясно на 100% какво изпитваш или как общуваш с останалите, но съм убедена, че ако се отвориш съвсееем малко към нещо ново, може би ще почувстваш малка доза щастие вместо този изпепеляващ гняв, който демонстрираш. Просто, моля те, по - спокойно, спри да чупиш мутри и се опитай да се адаптираш бе човек! Просто каквото и да ти струва се опитадй да създадеш спокойно обстановка около себе си, дори и да означава да лъжеш или да се направиш на нещо, което не си за даден момен. Знам, че звуча като съседката от долния етаж или акто баб на 70 години, обаче кълна се не съм XD(което говори още по - лошо за мен сигурно). Просто казано, просто се опитдай да намериш нещо, което те прави по - малко ядосан.

24.   Харесва ми как пишеш и по някаква причина историята ти ми напомня много за книгата ''Гняв'' от Стивън Кинг. Знам, че не помагам по никакъв начин, но просто исках да го спомена :Д

25.   Не си виновен ти, просто не си се вписал на място.

27.   Мале аз каквато съм избухлива дим да ги няма Ще ти кажа само че е по добре да се преместиш в някой кротък град не толкова голям

28.   Глупако, този живот не е за слабаците и без училище щеше да те смели!

29.   Човек, разплака ме. Няма да казвам, че те съжалявам, защото сигурно няма и да ти хареса. Имам приятел и неговата история е подобна. Дръж се мъжката :). Няма нищо страшно в някакви пишлемета, които се правят на интересни. Не ги закачай, не им обръщай внимание, които го казва нищо не развира, защото по този начин тормозът НЯМА да спре. Споко, с времето ще спрат :). Но се дръж, трябва да издържиш, защото това е една от ирониите на живота. Ще свърши, повярвай ми. И всичко ще е наред. Просто се дръж :). С теб съм :). Момиче на 14 от Варна ;)

30.   Човек...нямаш идея колко точно ме разчувства. Момиче за осми клас съм и знам за какво говориш, макар и не от първа ръка. Ицмен са ме тормозели, но никога нищо..чак толкова силно и покъртително. Не знам...говориш такива ужасни истини...толкова брутално вярно...
Не знам на колко си, но, за Бога, ти си...свестен. И като те сравня с голяма част от познатите ми...няма как да се сравниш. И моля ти се, помни - фактът, че са те обучили джентълмен, не те прави уязвим или идиот или нещо подобно. Факт е, че рядко се намират хора, които да го ценят много високо, но има и такива, и веднъж попаднеш ли на тях, изобщо няма да си отчаян повече.
Не се пречупвай! Бъди себе си! Ти си едно чудесно момче! Някой ден ще дойде едно момиче, перфектно колкото самия теб, и ще е готово на...всичко! Защото си чудесен! Запомни го! И не страдай от идиотите! Колкото и тъпо да ти звучи, опитай да смениш училището. Не че децата навсякъде не са такива. Но можеш да опиташ.

31.   Е не, пак прочетох. Човек, много те харесвам, сериозно
От номер 30