 |
|
|
| |
|
Полезно |
|
Пакет за пълно възстановяване със зъбни импланти в рамките 5 работни дни. Опитен екип и зъботехници, венозна седация от анестезиолог, временни и постоянни мостове - фиксирана цена 
Запознай се с актуалните цени на зъбни импланти в дентална клиника Смайл Дентал Сървисес. Клиниката работи както с двучастови конвенционални импланти с отложено натоварване така и с едночастови базални импланти. |
|
| |
|
|
|
|
|
|
Споделена история от Тинейджърски |
Объркана и наранена, моля за съвет
преди: 9 години, 4 месеца, прочетена 1459 пъти
Живеем в малък град и хората се познаваме. Аз съм на 15, а той е на 19. Преди да се запознаем знаех че тъкмо е завършил и сега учи в друг град, бях го виждала с красивата му (вече) бивша приятелка и знаех че преди си е писал с една от моите съученички. Но никога не съм предполагала, че ще се заинтересува точно от мен. Ще бъда честна, запознанството ни беше глупаво, той ме е видял във Фейсбук и просто е решил да ми пише, защото явно съм му се сторила хубава. В началото си мислех че няма начин да излезне нещо и мислех че до няколко дни ще му омръзна, защото не съм от типа хора, които обичат да ходят по барове и дискотеки, не пуша и не пия, нямам огромен кръг от приятели, а и не мога да кажа че се отличавам с особена красота. Интересното беше че минаха няколко дни и той не се отказваше. Писахме си по цял ден, за какви ли не неща, имахме толкова много общи интереси, говорихме си по телефона във всеки удобен момент, никога не ни се изчерпваха темите за разговор. Той ме канеше да излезнем, а аз твърдоглаво му отказвах няколко пъти, но сякаш това не го спираше, той продължаваше да настоява. И така се получи, че въпреки че твърдо му отказвах да излезнем, след една седмица той се прибра и без абсолютно никаква уговорка ние попаднахме в едно и също кафене, по едно и също време, маса до маса. Прекарахме около 2 часа закачайки и хилейки се като малки деца. И отново няма да лъжа, приех тази странна случайност като знак. Започнахме да си говорим още повече, денят не ни стигаше, стояхме и си писахме до късно през нощта, вярно е, на другия ден се чувствах изморена, но щом чуех гласа му, забравях за цялата умора. Силно се привързахме един към друг, споделяхме си всичко, говорихме за изключително големи глупости, но в същото време обсъждахме и сериозни теми.
Две седмици по-късно той се прибра отново и тогава вече бях съгласна да излезна с него. Имахме планове да прекараме целия ден заедно, но нещата се объркаха и той трябваше да се прибере спешно. Разделихме се трудно, прегръщахме се дълго и не искахме да се отделим един от друг, той ми обеща че следващия ден ще излезнем отново преди да си тръгне. Дойде и другия ден и аз го чаках да се обади. Но така и не го направи. Мина часа, в който знаех, че е автобусът му и тогава знаех, че вече е тръгнал и няма начин да се видим. Ядосах се, разбира се, цял ден не се обади и ме остави да си мисля какви ли не неща. Когато най-сетне се обади, му бях леко сърдита. Но той се извини, аз също и забравихме за случилото се. Няколко дни нещата си бяха както преди, но след това той започна да се държи студено. Не ми звънеше и често си изключваше телефона, оставяйки ме да го чакам и да се чудя какво става. Така беше няколко дни, аз продължавах да се държа по същия начин както преди, но той сякаш се отдалечи. Държанието му ме нараняваше, чудех се какви са причините, минаваше ми през ума, че сигурно си е намерил друго момиче, ревнувах го от всяко момиче, чийто снимки харесваше. Накрая реших вместо да се измъчвам, да го питам какво става. Попитах го и той ми каза че е объркан и не знае дали иска връзка от разстояние, каза че му трябва малко време и аз го оставих. След няколко дни отново повдигнах въпроса. Каза ми че иска да си останем приятели и че не е готов за такъв тип връзка.
Плаках. Много.
Тогава на мен ми трябваше малко време и той ми каза че всичко е наред, че ще ме остави да осмисля нещата, но така било най-добре и за двама ни. След още няколко дни отново започнахме да си пишем, всичко е нормално, приятели сме, но ако трябва да бъда честна, никога не съм била толкова нещастна. Всичките ми приятели ми казват, че никога не са ме виждали толкова тъжна и че трябва да спрем да си пишем. Но проблема е че аз не искам да спираме. Силно се привързах към него и сега ще ми е изключително трудно просто ей така да приключа всички контакти с него. Нямам представа какво да правя. Дали да му дам малко време и после да му кажа че все още имам чувства към него? Или просто да се правим че всичко си е наред и да бъдем приятели?
Моля ви, дайте ми съвет как да постъпя!
Благодаря предварително!
Моля администраторите да публикуват историята ми.
|
| |
|
|
| |
|
|
| |
|
|
| |
Коментари |
|
 Вземи последните коментари по RSS |
| |
|
|
| преди: 9 години, 3 месеца hash: c8cb6e864b |
|
1. Здравей! Не знам какво точно да те посъветвам, но съвсем накратко ще ти разкажа нещо. Бях в почти същата ситуация, времето не ни стигаше, дни наред съм ходила на училище без да съм спала.. свърши, той се отдалечи и постепенно спряхме да си пишем, повярвай ми беше ми гадно, ревах, точно като теб, но винаги има "но", беше по-гадно, когато продължихме да си пишем.... вече нямаше онези мили неща от сорта " липсваш ми, обичам те, искам да те прегърна", разговорите ни станаха отегчителни, аз ревнувах, плаках, удрях стената, но нищо не се върна. Накрая спряхме да си пишем, минаха два-три дена и вече бях по-добре.. ;)
Виж, ако прекратиш контакт с него, може би ще ти е по-лесно да го забравиш, макар че знам, че не искаш...
Късмет, мило момиче!!!!
Момиче на 15, също
|
| преди: 9 години, 3 месеца hash: c405bf9a89 |
|
2. Донякъде те разбирам. Аз съм на 18, а момчето, което обичам е на 20 и е в друга държава. Но ситуацията донякъде е подобна - един ден сме добре на следващия иска да сме само приятели, а аз го обичам повече от всичко и не искам да спираме да си пишем. Ако ти имаш чувства към това момче поговори с него и ако и той има му кажи че си заслужава да се бори а такава връзка. Може да не се виждате на живо всеки ден, но има скайп, вайбър, фейсбук и там може да си имате видеочатове. А и като се видите времето ви заедно ще е по-ценно и по-желано. Ако има чувства си заслужава да опитате. Нищо не губите, най-многи да спечелите една красива любов. И накрая един съвет: бъдете искрени един с друг и забравете за ревността. Имайте си доверие.
Успех и дано да съм ти била полезна!
|
| преди: 9 години, 3 месеца hash: c405bf9a89 |
|
3. Донякъде те разбирам. Аз съм на 18, а момчето, което обичам е на 20 и е в друга държава. Но ситуацията донякъде е подобна - един ден сме добре на следващия иска да сме само приятели, а аз го обичам повече от всичко и не искам да спираме да си пишем. Ако ти имаш чувства към това момче поговори с него и ако и той има му кажи че си заслужава да се бори а такава връзка. Може да не се виждате на живо всеки ден, но има скайп, вайбър, фейсбук и там може да си имате видеочатове. А и като се видите времето ви заедно ще е по-ценно и по-желано. Ако има чувства си заслужава да опитате. Нищо не губите, най-много да спечелите една красива любов. И накрая един съвет: бъдете искрени един с друг и забравете за ревността. Имайте си доверие.
Успех и дано да съм ти била полезна!
|
| преди: 9 години, 3 месеца hash: c55b7c874f |
|
4. Внимавай с кой се обвързваш, не гледай забавата, не гледай парите, не гледай външността. Гледай моралните качества на човека и гледай да го опознаеш добре преди да се впускаш в романтични отношения. Иначе ще страдаш както сега и с течение на времето душевните ти рани ще те направят цинична и зла и ще се превърнеш в момиче използвачка много по-различно от това което си сега. Човека заради който плачеш е некачествен и безотговорен, лекомислен той е знаел, че нищо няма да се получи защото сте на различни места, но въпреки това те е преследвал. Съвета ми е да не позволяваш на болката да те опорочи и озлоби, отсечи го от живота си и следващия път прави както ти казах.
|
|
|
|
| Коментари очaкващи одобрение: няма |
| ... |
|
|
|
|
