Споделена история от Тинейджърски |
Майка ми не ме разбира
преди: 8 години, 11 месеца, прочетена 1301 пъти
Здравейте,
На 16 съм, вече почти 17 и от години не се разбирам с майка си. От както се помня ми е повтаряла че не ставам за нищо, че съм малоумна и тъпа, че нищо няма да излезе от мен.. Болеше ме, все пак това е майка ми, винаги съм искала да се разбирам с нея, да споделям с нея и да се разбираме но това е невъзможно. преди 3 години се запознах с първата си любов, буквално беше любов от пръв поглед, предложи ми още в деня в който се запознахме и все още сме заедно. Той е един от главните проблеми на майка ми, не го харесва и ми забранява да излизам с него, налага се постоянно да лъжа и да се крия къде съм и с кой съм, а когато ме хване съм наказана и се карам с нея докато не получа някоя нервна криза. Опитвала съм да говоря с нея, да я накарам да ме разбере, да се запознае с него но тя е инат и не иска и да ме чуе. Вижда че от 3 години няма ефект от всичките наказания и караници, все още съм с него и не бих се отказала от него, дори ако трябва да избирам между майка си и него. Той е бил до мен и ме е подкрепял така както тя никога не го е правила, много по добър човек е отколкото тя някога би могла да бъде и просто не знам как да постъпя. Тя за мен не е човек който знае как да възпитава децата си, това не е начина, с бой, крясъци, наказания.. Бях в депресия много дълго време, на 17 а не мога да излизам до по късно от 8 и половина, не мога да излизам петък вечер защото "пак ще се виждам с ония" и това не го понясявам вече.. Писна ми, остава ми още 1 година докато завърша и се махна но три години търпение, надявайки се че нещо ше се промени.. Че тя може да се промени.. Изчерпа се. Не искам да се крия повече, не искам да чувствам че не съм достатъчно добра заради нея.. Дори не знам какъв точно съвет искам да получа, а дори и да получа навярно няма да помогне, но все пак трябваше да го напиша и да споделя с някой...
|
Коментари |
|
Вземи последните коментари по RSS |
|
|
преди: 8 години, 11 месеца hash: 8e47376aa1 |
|
1. Нормално е на тези години да си имаш приятел и ако баща ти го одобрява той да говори с майка ти и тя може вече да те пуска да излизаш с него. Ще ти има доверието.
|
преди: 8 години, 11 месеца hash: 7af25c3335 |
|
2. Какво детство е имала майка ти, като гледам си избива комплексите върху теб. Гледай времето да минава и по-бързо да си стъпиш на краката, дано да имаш реалистична преценка за това момче и ако е толкова свястно и те подкрепя си гледай живота. От скандали и нервни кризи смисъл няма, да я убедиш е все едно да спориш с радиото, така че се откажи. Дръж се добре, но достатъчно пасивно. Все пак не си на 12 г. И още веднъж, дано да имаш реалистична преценка за партньора си.
|
|