Споделена история от Тинейджърски |
Да се оттегля ли сега, и да се върна когато имам шанс?
преди: 8 години, 9 месеца, прочетена 1141 пъти
Здравейте читатели, реших да споделя историята си с вас и наистина се надявам да получа някакви съвети понеже опитът ми е малък и не знам как да постъпя. На 15 години съм, бях влюбен в едно момиче година по-голямо от мен. Запознанството ни беше 2014 година, влюбих се в нея още на първата седмица, за съжаление така се получи, че малко по-късно си намери приятел и реши да приключи всякакви приятелски взаимоотношения с мен, 2 месеца по късно се разделиха с въпросното момче. "Завърнах" се малко преди нова година, предложи ми да празнувам с тях. И така на нова година тя очакваше от мен да я целуна, аз не съм имал приятелка до сега и не успях да разбера това нейно желание, и така на нова година тя се беше сгушила в мен, а аз не знаех какво става, виждах, че някакво момче и пише. В последствие разбрах, че това момче е приятелят и. Писахме си след нова година каза каквото имаше да казва, искаше да я целуна. Ами добре, има си приятел, но искаше да я целувам.. Питах я, как така? отговорът и беше стара тръпка и ми обесни, че изпитва нещо към мен, но далеч не може да се сравни с чувствата и към другото момче. Уговорихме си среща, в която аз трябваше да я целуна, беше ми трудно, никога не го бях правил, и с малко помощ от нейна страна се получи един комичен и в същото време прекрасен спомен и за двама ни. Общо всичко беше 2 дена с много целувки. Дойде момент и за трети аз бях в очакване, а тя просто се отдръпна, бях емоционално сринат, отговорът и беше, че не било редно, според мен може би просто вече няма желание да го прави. Твърдеше, че не съм и безразличен и, че всички го виждат освен мен. Разбрахме се да си останем приятели, карахме се се след това, не знам аз ли бях виновен, тя ли... Бях спрял да и пиша в продължение на 3, 4 седмици, в тези седмици аз реших да отделя време на тъгата, плаках много пъти, не знаех какво да правя, помислих си, че всичко свърши. Преди няколко дена ми се обади, искаше да излезнем с приятели. Излязохме, и тя настояваше да седне до мен, през цялото време просто си говорехме, всичко беше на 6, не си спомням точно, но братовчед ми спомена нещо от сорта на "възползвай се" не помня защо го каза, а тя му отговори "той никога не се възползва", в същото време небрежно беше допряла коляното си до моето. Когато се прибрахме тя ми писа, и спомена, че е очаквала да съм я гушнел. След 2 дена ги уговорих да отидем на кино, по принцип отиваме рано за да обиколим центъра и мола (понеже не сме от града) така се развиха нещата, че ние отидохме само двамата сутрин, а останалите щяха да дойдат само за прожекцията. Бях с нагласата, че иска да я прегърна, аз също го исках и го направих. Още докато бяхме в автобуса, там всичко беше перфектно, слязохме разкарахме се из центъра през цялото време я бях прегърнал, беше страхотно, след това трябваше да дойдат и другите и влезнахме в мола (там не я прегръщах) влезнахме в киното, прегърнах я в продължение на 40-50 мин, в началото се настани добре, всичко беше перфектно, но после стана... не знам как да опиша това действие, може би безмълвие? лявата ми ръка беше на рамото и, посегнах с другата си ръка да хвана нейната, а тя не мърдаше, нито ръката, нито нищо, просто стоеше втренчено, докато се опитвах да хвана ръката и, беше като жив труп (страхотно описание, дано ме разбрахте). По едно време просто се отдръпна каза, че се е схванала или нещо такова, изправи раменете и стойката си, 10 мин. може би се чудех какво става. Нямаше как да я прегърна в такава позиция и просто сложих главата си на рамото и, реших да хвана ръката и, и пак същото безмълвие, не знам какво ми стана, но отново емоциите ми се наддигнаха, чувствах се ужасно, че не реагираше на моите действия и не желаеше да я прегърна отново. На връщане през целия път мълчах, не знаех какво се случва. Писахме си няколко пъти, и в един от разговорите тя поиска да и обесня една шега, отговорът ми беше "ако ми позволиш да те целуна по бузката може и да ти кажа" попита ме какво е сега това изнудваме, а аз и казах "значи ако поискам да го направя, без конкретна причина ще ми позволиш ли? /не съм смятал да го правя, просто я попитах/" отговорът и беше ":O". Питах я, само това ли ще каже, а тя смени темата като ми отговори "какво трябва да кажа" и така разговорът приключи. Твърдеше, че не съм и безразличен, но май наистина съм такъв, щом не иска даже да прекарва време с мен. Приятелят и е 7 години по-голям от нея, заедно са от 1 година някъде, и явно е сериозно, според мен вече правят далеч и други работи, но това не искам и да го мисля. Не знам какво да правя и как да постъпя в продължение на дълго време не мога да я забравя, влюбен съм, не съм и казвал, че я обичам няма и да и го кажа, знае какво чувствам, просто не е взаимно. И просто си мислех, дали ако един ден се разделят с приятелят и, отношението и към мен ще се промени такова каквото беше на нова година? Ще ми даде ли шанс след толкова време.... Моля наистина за някакъв съвет, благодаря че отделихте време да прочетете историята ми.
|
