Пакет за пълно възстановяване със зъбни импланти в рамките 5 работни дни. Опитен екип и зъботехници, венозна седация от анестезиолог, временни и постоянни мостове - фиксирана цена

Запознай се с актуалните цени на зъбни импланти в дентална клиника Смайл Дентал Сървисес

Коментари

Добави Коментар!

6.   Не те прочетох до край, сори, много е дълго.
Но повярвай ми на никой не му лесно.
Ти имаш финансови проблеми, те имат емоционални!
Да, точно така. Може много от тях да не го осъзнават, но това си е истината, за това друсат, за това не учат. Може да ти изглеждат щастливи, но не са. Едни от тях си го знаят, но не го показват, а други ще го осъзнаят след1, след2, след5, най - много след10 години. И разбира се родителите им са виновни, защото са допуснали да се зародят в тях определени емоции, които пречат на качественото изучаване на учебния материал, изобщо на желанието за образование, подтикват към активна наркомания (защото едно е да пробваш от любопитство, но друго си е да се зарибиш - това е гаранция за абсолютен емоционален проблем), изобщо, прекарват си времето по начини, които не са най - пълноценните.
А твоите родители в случая са виновни с това, че не правят достатъчно пари - явно като по - млади не са били достатъчно сериозни, задоволявали са се с малко, имат си там негативи (създадени пък от тяхните родители), които са ги превърнали във хора с прекалено малки финансови възможности. Ти сега имаш и емоционален явен проблем - със завистта. Според мен завистта сякаш се насажда в главите на хората още от малки, смисъл, "носи се във въздуха" поне в България, винаги е актуална сред всякакви общества. (Ох, просто не мога да се сдържа да не кажа, че социализма е виновен и за това :), но както и да е, някой ден ще го развия подробно в тема) За чужбина не мога да изкажа мнение.
Завистта успява да разцъфне и да вирее само там, където има подходяща почва за нея. И като един истински плевел краде от хранителните вещества на полезните растения и те загиват.
Помисли върху това, което ти написах.
Пак ще повторя - всеки страда за нещо. Колкото и невероятно да ти звучи!

Също трябва (поне изпитвам нужда да споделя), че съм страшо озлобена към завистливите хора, може би защото доста години под ред допусках близо до себе си такива - завистливи, бях им съпричастна, защото осъзнавах защо се чувстват така, но те не разбираха мен достатъчно добре. Сега вече много рядко общувам с такива, но просто ме е яд за това, че съм си загубила така част от времето си.
Както и да е.
Виж, щом ти пиша - значи и към теб съм съпричастна. Дано поне да си залужава.

А на мен пък проблема ми е, че съм злопаметна и едновременно с това прекалено съпричастна.

7.   Спри да гледаш другите. За какво им завиждаш, след като ги смяташ за сган? Да не говорим, че всеки има право да си харчи парите, както пожелае...
Животът е така устроен, че днес може да нямаш (пари, здраве, любов и т. н. ), а утре нещата могат да се обърнат. Както за теб, така и за всеки друг. Както и да изглеждат нещата отстрани, всеки има своите проблеми и тревоги.
За да спреш да завиждаш, трябва да осъзнаеш, че проблемът е в егото ти. Ти не си нищо повече от всеки един човек. Независимо дали смяташ, че си по-умна от другите.. Дори наистина да е така, това не те прави повече от другите... Когато осъзнаеш това, ще те напусне и чувството за ощетеност, и завистта.
Насочи енергията си към градивни неща, защото както някои хора пропиляват парите си за незначителни неща, така правиш и ти.. Само че с мислите си.
Бори се за мечтите си и не се отказвай! Не всичко става с връзки, познати и без труд.. Нещата се случват и с много упоритост, труд и разум. И с доброта и незлобливост в душата.
Не те познавам, не искам да те обидя, но ми се струва, че си добър човек, поддал се на негативност към другите. Недей, това само ще ти пречи и спъва много повече от всяка липса на пари.
Успех и по-ведро! :)

8.   Искам да ти кажа ще тази завист няма как да изчезне аз съм на 13 и размишлявам като теб точно по същия начин. Моето семейство не е толкова бедно колкото твоето, но не е и толкова богато майка ми получава 1000 лв заплата баща ми поправя коли и получава около 100-200 лв и повече за кола, но това отива за храна сметки изплащане на новите мебели за курсовете на които ходя и пак почти не остават пари. След като прочетох твоята история се разплаках и съм едновременно щастлива че при мен не е толкова зле почнах да оценявам още повече това което имам иначе и преди го оценяват но сега го оценявам още повече. Знай че един ден когато си хванеш прилична работа и завършиш своето образование може да имаш по-хубава живот остави ги тези боклуци дето само харчат за тях живота ще стане по-труден такива като тях рано или късно падат а знаеш че от високо се пада най-зле остави ги и ги гледай с един самодоволен поглет и знай че рано или късно ти ще процъвтиш в живота не знам на колко си но все пак ако имаш повече от 15-16 хвани се на някаква почасова работа ако имаш семейни приятели които да ти дадът някаква работа и ако имаш време ходи и изкарвам пари колкото да помагаш на семейството си и да имаш и нещо за теб, или не знам какво друго да ти кажа но не се предавай остави ги онези един ден може те да завиждат на теб.

9.   Добре дошла в реалния живот! Някои хора се сблъскват по-рано с него, отколкото други. Той е суров, несправедлив и неуправляем на моменти. За жалост не можем да си изберем в какво семейство ще се родим и с какви финансови възможности ще разполага то, но не сме и ние тези, които трябва да определят кой колко заслужава. Това е то чудото, наречено "живот". Само че, докато ти имаш покрив над главата си, любящо семейство и си здрава, си по-щастлива от сигурно половината население на този така шарен свят. И? Това значи ли да ти завиждат другите? Ничий живот не е перфектен, но трябва да си отвориш очите и да разбереш колко по-големи нещастия има на света, от това да гледаш по-богатите си връстници, как си пилеят парите, а ти да не можеш да си го позволиш. Обиждаш другите, били сган, нямали капка мозък, а за себе си замисляш ли се? Докъде ще стигнеш, ако само се вглеждаш в чуждата паница и позволяваш да те обзема такава злоба и завист? Не си ти човекът, който ще определя кой и как да си харчи парите. На всичкото отгоре завиждаш на хора, които, според твоите думи, не са нищо повече от теб, дори са пълни боклуци, те ли заслужават да им се завижда? Само защото са по-богати, защото могат да са "айляк по цял ден", ти това ли искаш от живота? Не мога да си обясня как един толкова млад човек може да е толкова негативен. И да се обидиш от коментара ми или да се опиташ да ме опровергаеш, истината е една- тази завист ще пречи само и единствено на теб! Абсолютно на никого, от тези хора, които изброяваш, няма да му мигне окото, че ти искаш същия живот, че мечтаеш, че завиждаш. Те ще си харчат парите, докато ги имат, и ще си гледат напред. А ти ще бъдеш някъде, озлобена към хората, и само ще се питаш: Защо не аз, а те? Ами нека ти кажа нещо, същият въпрос си го задават и дечицата, които са на по 10 годинки например, и прекарват най-хубавите си години в химио и лъчетерапия, защото се борят за живота си, а техните съученици играят, цъкат на таблети и смартфони, и нямат и една грижа в ежедневието си. Май този проблем изглежда по-сериозен, а?
Вземи се стегни, момиче. Като не искаш да водиш живота, който имаш, ще направиш всичко по силите си да го промениш, ще се амбицираш и ще се бориш. Няма само да плюеш другите и да се чудиш за какво да завиждаш. Бъди градивна, бъди благодарна и за малкото, което имаш, не се вълнувай от битовизми и глупави придобивки. Казва ти го човек, чието семейство никога не е разполагало с пари, и все пак, някак съм успяла да бъда щастлива, защото в този живот, има далеч по-важни и стойностни неща от дънките за 100 лв.

10.   По-скоро аз виждам друго при теб, не толкова завистта, да тежко ти е, че нямаш възможност да живее по-охолно, но проблема е, че по-скоро не можеш да се примириш. Не завиждаш, че ти не можеш да изгориш банкнота от 100 лв., нали, по-скоро се ядосваш, на тази показност и простотия.
Но света е несправедлив, приеми го и ако сега все пак тези неща не са особено съществени, след време ще видиш какво е на работното място, когато виждаш и разбираш, че знаеш, можеш, кадърен си, но някой само защото е човек на някого, получава доста по-висока заплата и не прави нищо, вечно го толерират и дондуркат.
Има хора, които са ужасно прости, но имат пари и най-страшното не осъзнават колко са прости, а на всичкото отгоре и със самочувствие, това е особено видно в България, но това е положението.
За ходенето по екзотични дестинации, кой не иска да ходи, но е факт, че е ужасно скъпо. Все пак, можеш да се опиташ поне до съседни държави да отидете, не е толкова скъпо, ние дори ходим на еднодневни екскурзии, да убиваш се от път, но на фона на това да не отидеш никъде, пак е нещо. Цената е от 20 до към 40 лв. на човек.
И другото, не се превъзнасяй толкова по фейсбук, добре е да имаш, но колкото по-малко време прекарваш там, а ако успееш и да прескачаш дни, в който въобще да не влизаш толкова по-добре, ще се чувстваш. Да отидеш някъде и да качиш 200 снимки си е чиста показност и вярвай ми не си единствената, която гледаш и завиждаш. Просто преосмисли нещата, това не е най-важното, преосмисли ценностната си система, аз също имах период от живота си в който ходех с 2 чифта дънки и няколко блузи и когато редовно виждах моя позната и ми хвалеше с поредните дрешки и обувки за.... стотин лева, да ти кажа въобще не съм и завиждала или сравнявала с нея, главата ми щеше да се пръсне да мисля, как да платя сметки, кредити.... и да ти кажа все ми беше тая как съм се облякла в момента. Тя също беше от тези, които беше денонощно активна във фейсбук, но горката на фона на грим, прически, скъпи дрехи, беше толкова куха, за капак и с доста висока заплата, просто защото беше "наш" човек, е какво можех да направя, да и завиждам, не благодаря, за какво. В живота във времето има много по-важни и стойностни неща и ако ги преосмислиш и ги надделееш, ще си благодарна за това, че имаш близки, че не си гладна, че все пак си облечена и ако погледнеш зад теб, ще видиш колко по-зле има, защото човек понякога освен да гледа напред е добре да се обърне и да погледне, колко е дълга опашката зад него. Радвай се, че си здрава, учи, утре колкото и да е трудно в България ще си намериш пътя и тогава ще оцениш още повече нещата, които ще имаш. За чужбина, лично познавам хора, чиято дъщеря е в чужбина по Еразмус за 6 м. мисля, че беше. Те едва свързват двата края, но факт е, че е там. Не е лесно, но ако си упорита и търсиш, ще намериш начин, бригади, разни програми има варианти, но не се отчайвай и потъвай, парите са много важни, но в живота не всичко е пари.

11.   Признавам си, че не изчетох цялото ти писание, авторке - пропуснах около 1/4 към края, просто защото нямаше смисъл да продължавам - посланието ми стана ясно.
Ти имаш фундаментален проблем. Първо, за всички претенции, които имаш, пишеш доста неграмотно. Не знам как ще кандидатстваш в СУ, след като не правиш разлика между "прИяжда" и "прЕяжда". Да ти се прИяде означава едно, а да прЕядеш - съвсем друго. Намерих и други фрапантни грешки, но не ми е работа да ги поправям - нали затова ходиш на училище все още, все трябва да учите някакви правописни и правоговорни правила.
Мнението, което сама си си изградила за себе си, ми се струва нереално. От къде пък реши, че съучениците ти задължително са "малоумници"? Всеки гледа резултата - т. е. ако ти си учила 1 час, а съученикът ти Х - 2 часа, това никой не го вълнува, важен е крайният резултат. Ако е един и същ - браво, ти си с по-добра възприемчивост, но това няма отношение към академичните резултати. Ще ти дам един малък съвет от личен опит - аз уча бързо, езици, математика и т. н., но на няколко пъти собствената ми арогантност и подценяване на околните ми е изигравало лоша шега. С лекота научавам нови неща, но това не означава, че някъде там няма човек, полагащ повече усилия от мен... и независимо от интелекта ми, той може да ме победи, ако е отделил повече време и старание! Недей да подценяваш околните и да си мислиш, че си по-по-най, защото можеш да получиш доста неприятна изненада.
Още нещо, голямо мрънкало си! Аз съм завършила в България, доста хубава специалност в добър университет, учих редовно и сама се издържах. А едно време имахме т. нар. заверки, т. е. ако не присъстваш на упражненията по дадена дисциплина, не ти дават заверка. За целия семестър съм имала право на 3 отсъствия по дисциплина. И въпреки работата съм успявала да присъствам, и даже завърших с висок успех! Така че, спри да се оправдаваш с родителите ти! Горе има коментар на жена, която е учила в чужбина и сама се е издържала, както, междувпрочем, много други млади хора. Да не мислиш, че в Германия, Великобритания, Холандия някой чака твоите съученици с отворени обятия? На повечето от тях родителите им едва свързват двата края и са пращали спестените си с кръв и пот пари на баби и дядовци, които да гледат децата им, докато те се трудят в завода, фермата или на друго място, където са предимно сред други чужденци, немили-недраги. Какво мислиш, че очаква съучениците ти, когато заминат за чужбина? Дори в една Германия, където се води, че образованието е безплатно, е трудно сам човек да се издържа, а какво остава за Великобритания, където вдигнаха годишните такси на 9 000 паунда. Ти имаш ли представа какво означава да плащаш 9 000 паунда годишно за образование? За да разбереш, направи изчисление, че средното заплащане, което получава един чужденец във Великобритания, е чисто около 1000-1200 паунда, освен ако не си скапва здравето в строителството или други отрасли, в които се изисква много тежък физически труд, и дори да се вадят по 3000 паунда месечно, на 45 г. си пълна развалина след такава работа! Да не мислиш, че съучениците ти няма да работят? Освен ако родителите им не са достигнали един висок дори за тамошните стандарти доход, надали. И просто за твоя информация, в чужбина почти никой не си издържа децата, докато учат.

12.   Спри да хулиш другите! Опитай се да направиш нещо по въпроса!!!! Стегни се! Не чакай нещо да ти падне отвисоко!!! Само като завиждаш нищо няма да промениш!!!!

13.   Още нещо, ще навредиш на себе си само като хулиш околните!!!

14.   Знам, че темата е стара, но някой може да го прочете тоя коментар.
Аз съм от тези, които ти наричаш малоумни и боклуци. Когато бях в гимназията нарочно си вземах дрехи втора употреба и не харчех парите, които имам, само и само, за да избегна тая завист. Бях с 10 лв джобни на ден, не си ходих с марковите дрехи, посещавах адски много държави и никога не съм си качвала снимки някъде от там, за мен парадирането е тъпо.
Минаха години, аз завърших гимназия, влязох си в университет, но влязох в частен университет. Изхвърлих тия дрехи, които носех преди и почнах да си ходя с моите, не за да парадирам, а защото ми харесват. Приятели са ми хора, равни на мен, не само финансово, а и интелектуално, емоционално и т.н. Имала съм приятели като теб и те само ме използваха, я за някоя вафличка, я за нещо друго. Плюс това, завистта се усеща и не е приятно да дружиш с такива хора. Не всички с финансови възможности сме боклуци и хаймани.

15.   Авторке, как си сега? Надявам се да ти са се случили хубави неща!

16.   Аз завиждам на всички, които уж нИщО нЕ зНаЯт и после изкарат по някаква магия 6. Просто е трудно да се контролирам :). Иначе не се притеснявай, продължавай да работиш усърдно и не гледай другите-печалбата от свършена работа е най-сладка. :)

17.   Завистта е болест, която те изгаря отвътре. Просто, тя е енергия насочена в неправилната посока. Трансформирай я в амбиция да успееш. Ето нещо практично:
1. Всяка сутрин постави черно на бяло (в тефтер/тетрадка/журнал) списък от 10 точки, отговор на въпроса: “За какво съм благодарна днес? ” Защо ли? За каквото си благодарна, то се увеличава. Пример: здраве, любими хора, умствен капацитет
2. Промени социалната си среда. Ти си продукт на хората около теб и на твоята среда. Направи медиен детокс- махни Фейсбук, изключи телевизора и негативните медии. Гравитирай към щастливи хора, които са амбициозни и се радват на твоите победи. Прояви и ти реципрочност към тях.
3. “Където няма визия, хората ще страдат” (Притчи Соломонови от Библията- приблизителен превод, не съм религиозен) Как би изглеждал перфектният ден за теб- визуализирай го и обърни внимание как се чувстваш ако в момента става (колкото по-ярко, толкова по-добре)
4. Напиши какво е важното за теб, направи план и пристъпи към неговата реализация.
5. Повечето от това, което си видяла досега, за което завиждаш, е само параван, публичното лице на тези личности. Не забелязваш скритото, което е незабележимо за повечето. За да вникваш в нещата, трябва да развиваш способности, които се развиват с четенето на мъдри книги (напр. Дао Дъ Дзин- Лао Дзъ), самовглъбяване, медитация
6. Ние сме роби на нашите навици. Затова, изгради добри навици и стани техен роб (робиня, в твоя случай)

Личен опит- аз тръгнах от нищото; моят баща събра пари от познати, за да замина на студентска бригада в чужбина. Житейският ми път ме е срещал с хора милиярдери (като IT специалист съм им помагал с разрешаването на служебните и лични технически проблеми), световно известни музиканти (бил съм техен шофьор), радости и скърби, но за всичко съм БЛАГОДАРЕН. Щастието идва не от външни неща, а от вътре. Заблуждаваш се, че ако го има даденото нещо/условие, то тогава ще си щастлива. Това е временно (приток на допамин) и непрестанно преследване. Прочети какво е Хедонична Адаптация (Hedonic Adaptation).
Живота е прекрасно нещо, няма място за тъмни сенки и драми. Ти си създателя и твореца на твоята съдба!

Ganbatte! (яп. )

18.   Дори не изчетох цялата ти история, прекалено е дълга. Смятам, че от първия пример, който даде с твойта съученичка е достатъчно красноречив. Не мисля, че трябва да завиждаш на момичето, само се замисли колко трудно ще ѝ е да се справя сама в чужбина, при положение, че не разбира нищо. Когато пипнеш да завиждаш, трябва да се замислиш каква е причината. Очевидно при теб е, че имаш ниско самочувствие въпреки, че си интелигентна. Но знай, че ако успееш в този живот сама, ще си много по- добра, борбена, силна и атрактивна от момичето, на което и е помогнато от техните Ще ти бъде по- трудно със сигурност, но ще имаш самочувствие напълно заслужено. Животът е нечестен, затова най- добре не гледай другите, а се фокусирай върху свойте си възможности.