Споделена история от Тинейджърски |
В съвременната музика, кино и танци ми липсва забавлението
преди: 8 години, 11 месеца, прочетена 1129 пъти
Само на мен ли ми прави впечатление, че в днешно време в изкуството като пеене, телевизия, танци се гледа повече техниката и таланта, а не желанието, радостта, щастието, забавлението и да го правиш от сърце? Какво имам предвид - танците в стари филми като "Американец в Париж" или "Аз пея под дъжда" са много прости откъм техника, да не говорим за песните, но някак имаш чувството че са направени от сърце, че хората в тях се раздават, че всичко е за куона и веселието.
А сега на шоутата за таланти и Glee като че ли хората са някак по-механични - страхотна техника, но я няма душата, просто си личи че е не съвсем искрено, дори и едно време да е било така някак си хората са умеели да карат публиката да им вярва, че обичат това, което провят. Вярно е, че и преди е имало не много лесни неща като например танците на Lise от Американец в Париж (youtbe Lise - An American in Paris) или невероятните Ross Sisters в Broadway Rhythm, но като цяло повечето стари танци са с проста техника.
А за пеенето - Мерилин не е най-добрата певица, но като видиш изпълнението й на "Diamonds are a girl's best friend" от филма Мъжете предпочитат блондинки и виждаш невероятен чар и харизма, как се раздава на публиката. Сега като че ли звездите показват доста талант, но нямат харизмата, колкото и пластики да си правят, тя идва отвътре.
Сега имаме супер талантливи хора като певицата Михаела Филева, но в повечето си песни пеят някак механично или гледат да крещят, че да покажат таланта си, но не влагат душа. Тази Михаела в песента към рекламата на пудинг Йоткер (Дай ми нежни думи.... ) влага в пъти повече душа от колкото в нормалните си песни. Тъй де има и по-добри певци от Емил Димитров, но душата който той влагал във всеки тон те кара да настръхваш. За чалгата и рапа няма нужда да говоря - пеят за пачки, секс и си показват златните ланци, но си личи че не са истински щастливи, няма я онази харизма, обич към живота ако щете която се вижда в танцувалните и музикални филми от 30-те до 60-те и няколко по-нови.
Не помня комунизма, та не е от носталгия по младостта! :)
|
