Споделена история от Тинейджърски |
Безсмисленият ми жалък и непотребен живот
преди: 14 години, 6 месеца, прочетена 3998 пъти
Не знам как да започна. Момче съм, на 18 години. И може би възрастта ми е най-лошото в случая, защото се държа като дете, според някои хора. И така... Още от малък имах и имам доста семейни проблеми, които през последните няколко години започнаха да дават своето отражение и върху мен. Заради тези проблеми сега, днес, живея на друго място, в друга среда, сред други хора. Загубих всичко! Загубих приятелите си, изобщо всичко, което съм градил с години, всичко, в което съм вложил страхотни усилия, за да го изградя. Изгубих и самочувствието си. Днес съм буквално на нулата - нямам какво да губя, нито имам смелостта да "построя" нещо ново в живота си, да продължа напред. Не знам какво ме очаква утре, не знам как ще издържа на следващия ден, след като имам чувството, че винаги се провалям. Нямам приятели. Искам да плача, но дори това не мога да правя. Това може би беше единственото нещо, през последните няколко месеца, чрез което си изливах всичко, което бях насъбрал в себе си от заобикалящото ме. И ми олекваше. Отнякъде получавах нови сили да продължа напред, да се боря с действителността. Какъв глупак съм! Вече осъзнах, че колкото повече се боря, толкова повече се разочаровам и затъвам. Не знам как да бъда себе си. Не знам как да градя. Осъзнавам, че всичко, което ми е нужно е човек, който да бъде до мен, поне докато си стъпя на краката. Но къде да го намеря този човек, след като нямам приятели, а да създавам нови приятелства е непосилно за мен. Дадох всичко от себе си, но просто на никого не му пука за мен. Чувствам се сам и изоставен от всичко. Вече не виждам изход. Но и да се самоубия не мога, пък и не искам...може би, защото съм страхливец. Или пък търпението ми все още не се е изчерпало напълно, след като винаги остава в мен някаква надежда, че "утре" нещата могат да се оправят. Това, че утре няма да съм сам, ще има човек до мен, на когото да се доверя, на когото да мога да споделя. И той да може да направи същото. Да се почувствам полезен. И най-хубавото е, че този човек ще може да ме разбере. Ще ми бъде приятел, дори след като узнае всичко за мен. Ще ме подкрепя. Ще бъдем приятели завинаги. Не искам да взимам "крайни мерки", ако има поне малък, дори нищожен шанс, нещата да потръгнат. Искам да престана да ровя в миналото. Искам да се приема такъв, какъвто съм и да продължа да се боря. Да изградя един нов, по-добър човек. Човек, който ще е уверен в утрешния ден и ще има поне един верен, истински приятел до себе си. Но ми е толкова трудно. Непосилно е. Все още съм ученик. Хората, които срещам и с които разговарям в ежедневието си, са единствено в училище. Казвали са ми много пъти да се боря, да не се страхувам да рискувам, да създавам нови контакти, но е трудно, да не кажа невъзможно и непосилно. Изглежда, че имам сериозна нужда от приятел, който да е до мен и да ме подкрепя. Как да създавам контакти с хората, когато не получавам помощ от никъде!? Не се смятам за луд, просто съм отчаян и всичко, което искам е малко подкрепа. Радвам се, че осъзнавам грешките си от миналото. Искам да имам шанса да ги поправя...и то повече от всичко. Искам да знам, че "утре", когато се събудя, няма да съм "сам" и, че провалите ми ще свършат, защото ще знам как да действам, за да оправя нещата. Ще мога отново да бъде способен да планувам бъдещето си с усмивка на лицето си... Май нямам какво повече да напиша. Жаждата за богатство, пари, алчността, скъперничеството...имам чувството, че всичко това е изпило акъла на хората и не ги интересува нищо друго, освен парите и личното благополучие (дано не звучи егоистично). Нищо няма да се промени от мечтите ми. Каквото стане все пак. И да ме няма един ден, няма да липсвам на никого (не искам и не желая да планувам това към днешна дата).... и няма да съм в тежест на обществото....
|
Коментари |
|
 Вземи последните коментари по RSS |
| |
|
|
| преди: 14 години, 5 месеца hash: 0a6dcd652b |
|
1. Не знам какво да ти кажа като и аз съм в почти същото положение.Е не точно,защото имам приятели,но не искам те да ми решават проблемите.Смятам,че най-добре е да опиташ сам да се справиш с нещата(проблемите които си имал)Освободи се не мисли за нищо вместо да търсиш помощ я предлагай.Това ще се забележи повярвай!
|
| преди: 14 години, 5 месеца hash: 5fd8dcb26b |
|
2. Човек без приятели не може и е кофти че истински приятели се намират трудно...наистина трудно. Отвсякъде личи колко ти е тежко, но не се предавай и не губи надежда. Опитай се да намираш положителното около себе си (знам, че не е лесно) ..и се усмихвай :) колкото и странно да звучи, усмивките лекуват - казвам го от личен опит. Просто се опитай да намериш оптимизма, ще ти стане по-лесно.
Аз съм на 17, не че има някакво значение. Ако решиш, намери ме в скайп ( [изтрит] ), в което не влагам някакви задни мисли, а просто ти предлагам приятелство и можеш да ми споделиш. :)
|
| преди: 14 години, 5 месеца hash: e1ba9112c8 |
|
3. Мерси и двамата за коментарите. В днешно време е супер трудно да откриеш човек, който да те разбира. :)
И №2, явно модерацията ги е грижа повече визията на сайта, отколкото за хората, които пишат тук и съответно съдържанието, за да трият скайповете...но нищо, мерси за съветите. :)
|
| преди: 14 години, 5 месеца hash: 5fd8dcb26b |
|
4. ами тогава ти давам моя и-мейл. току-виж него не изтрият :) megggie@abv.bg
|
|
