Помощ, депресия и слаба психика - Spodeli.net


Нещата от живота...
 
Реклама


 Начало
 Правила
 Добави история!
 Контакт
 
Споделени истории (124637)
 Любов и изневяра (30687)
 Секс и интимност (14696)
 Тинейджърски (22078)
 Семейство (6786)
 Здраве (9790)
 Спорт и красота (4787)
 На работното място (3377)
 Образование (7450)
 В чужбина (1712)
 Наркотици и алкохол (1131)
 Измислени истории (802)
 Проза, литература (1773)
 Други (19412)
 Избор на редактора (156)
 
Полезно

Пакет за пълно възстановяване със зъбни импланти в рамките 5 работни дни. Опитен екип и зъботехници, венозна седация от анестезиолог, временни и постоянни мостове - фиксирана цена

Запознай се с актуалните цени на зъбни импланти в дентална клиника Смайл Дентал Сървисес

 

  

Споделена история от Тинейджърски

Помощ, депресия и слаба психика
преди: 8 години, 6 месеца, прочетена 2095 пъти
Здравейте.

Аз съм момиче на 14г.
От тази година нещата при мен взеха много да пропадат. Спрях да ходя на училище. Успеха ми се срина тотално. Лъжа наще и не мога да говоря с тях спокойно... Започнах да пия от време на време. Дори си копувам алкохол понякога и го държа в къщи, като това ме успокоява.. Не пуша.. за сега вероятно.. Психически съм в някакъв хаос, вътрешна паника. Не мога да се успокоя с дни.. Дори не искам да се храня. И от това вече значително започнах да отслабвам..
Режа се (така да се каже) Не издържам без да се наранявам. Изпитвам ужасяваща нужда от това да ме боли.. Ръката ми до скоро беше с рани от кабърче. Наще видяха и имахме сериозен разговор. Уж спрях... Уж... Преди няколко дена пак се почна.. Просто изпитвам физическа нужда от това да ме боли.. Ако нямам с какво, се дера с нокти, щипя се, удрям се и шокиращото е че искам да го правя.. Когато съм в депресия, не издържам и то просто се случва..

От друга страна, психиката ми е много слаба. Влияя се от едно момче така да се каже.. Приятели сме и сме в съседни класове. Понякога се мотаем заедно напред назад. Лигавим се. Наистина съм щастлива в такива моменти. Живея с мисълта за него. Знам че ако е минал добре един път в който сме били заедно и съм се почувствала щастлива, ще се срина в близките няколко дена. Може да се каже че съм една от близките му приятели. Пишем си често. Обажда ми се по телефона да се видим. И наистина се чувствам добре в такива моменти. Проблема е обаче че не съм единствена. Понякога ми се струва че съм специална за него, но след известно време разбирам, че се държи така и с още едно момиче. Ревнувам страашно много. Тя е от онези които се подмазват, лигавят и въртят интриги. Аз не съм такава и съответно не представлявам кой знае какъв интерес. Криво ми е и незнам какво да направя. Не мога да съм като кифлите и ку*вите. Знам коя съм и какво ми трябва, но това не ми помага..
Искам да забравя за всичко и да почна наново, но няма как да се случи. -. -

Помощ, незнам какво да правя. Нямам с кого да си поговоря спокойно и да споделя всичко което ме мъчи. Пропадам, а проблемите ми не са нищо по-различно от на повечето тийнейджъри на мойта възраст..
Срамувам се от себе си ужасно много и не ми се живее вече..

Моля, дайте някакви съвети, каквито и да са, просто имам нужда от пдкрепа..

Благодаря

 
Сподели историята:
 
<< Предишна Случайна Следваща >>
 
 

Коментари

Добави Коментар!
Вземи последните коментари по RSS
 
Изпрати ми имейл, ако някой добави коментар към тази история (какво е това?)
 
Email:
  ... ... ...
Коментари на страница: Най-отгоре:

преди: 8 години, 6 месеца
hash: ceb58fdb85
гласове:
1 2 3 4 5
  (305911 гласа)

1.   трябва да поговориш с училищния психолог, с близка приятелка, с роднините ти.
имаш нужда от подкрепа в такива моменти и е най-вероятно да я намериш сред най-близките ти, и сред специалист.
не се срамувай!
за да ти се помогне, трябва да подадеш ръка

 
  ...
преди: 8 години, 6 месеца
hash: 58d9e10263
гласове:
1 2 3 4 5
  (252444 гласа)

2.   Много тежка ситуация. За съжаление, на тази възраст все още за почти всичко зависиш от родителите си, а май не се разбирате добре.

"Пропадам, а проблемите ми не са нищо по-различно от на повечето тийнейджъри на мойта възраст.. "

Сигурно това те кара да се чувстваш още по-ужасно. Един вид да си мислиш, че нямаш някакви сериозни основания да се оплакваш, че има много хора в много по-лошо положение... Обаче не е толкова важно как изглеждат фактите отстрани, много по-важно е какво се случва вътре в теб - как се чувстваш и как реагираш на трудностите. Проблемите и страданията ти са реални и имаш право на подкрепа.

Според мен много добра идея е да направиш поне няколко срещи с психотерапевт. За целта трябва да говориш с родителите си. Нямам представа с какви възможности разполагат. Ако си в малко населено място, може да няма подходящ психотерапевт наблизо - евентуално може да се наложи да пътуваш за срещите. Хубаво е и ти самата да харесаш психотерапевта - ако имаш избор.

Може да се опиташ да си помогнеш сама чрез подходящи книги. Има някакви книги качени в интернет. Евентуално за други ще трябва да си ги купуваш.

Другото е чрез интернет да се свържеш с други хора с подобни проблеми - за да споделяте и да се подкрепяте един друг. В българското интернет пространство май няма много такива групи - може би трябва да погледнеш в социалните мрежи. Ако знаеш английски, това е голямо предимство. Тогава, ако искаш, погледни канала на психотерапевтката Kati Morton в youtube:
https://www. youtube. com/channel/UCzBYOHyEEzlkRdDOSobbpvw

Също споделяй повече в сайта. Как минава един твой ден? Какво ще правиш през лятната ваканция?

 
  ...
преди: 8 години, 6 месеца
hash: cc11249cc1
гласове:
1 2 3 4 5
  (223330 гласа)

3.   Много ме развълнува написаното, съчувствам на болката ти. Явно си свястно, чувствително момиче и имаш нужда от близък приятел, на когото можеш да се довериш, човек, за когото да си специална. Защо не можеш да говориш с майка си, тя би трябвало да е най-близкия ти човек? Едва ли вината е в теб. Чудя се как може да има такива родители, които да не са емоционално близки с децата си. Забелязали са, че нещо не добро се случва с теб, а не са предприели нищо. Ти имаш нужда от помощ- психологическа и медицинска. Няма от какво да се срамуваш, душата ти страда и боледува и това момче, което е толкова важно за теб няма да ти помогне. За това е семейството, за това са родителите, не само да се грижат за материалните неща! Съжалявам, че не съм ти майка, никога не бих оставила да страдаш така и да се нараняваш. Те трябва да общуват с теб, да знаят какво мислиш, какво чувстваш, а не да те карат да се срамуваш да споделиш.

 
  ... горе^

Коментари очaкващи одобрение: няма
...

Коментари, които са написани неграмотно, с латински или главни букви няма да бъдат добавени!

1. Бъди полезен на другите с коментара си!
2. Хейтъри не се толерират!
3. Обидните квалификации не са аргумент :-)
4. Пазете мъдростта за себе си, другите имат нужда от съчувствие!

Знаете ли, че след символите запетая и точка винаги следва интервал?   [ Да ]   [ Не ]

При нас коментарите се одобряват ръчно. Въведи своя имейл адрес и ще получиш известие, когато бъде публикуван нов коментар.(какво е това?)



Copyright © 2007 Spodeli.net
eXTReMe Tracker