 |
|
|
| |
|
Полезно |
|
Пакет за пълно възстановяване със зъбни импланти в рамките 5 работни дни. Опитен екип и зъботехници, венозна седация от анестезиолог, временни и постоянни мостове - фиксирана цена 
Запознай се с актуалните цени на зъбни импланти в дентална клиника Смайл Дентал Сървисес |
|
| |
|
|
|
|
|
|
Споделена история от Тинейджърски |
За моментите, когато съдбата ти се подиграва
преди: 8 години, 6 месеца, прочетена 1619 пъти
Здравейте, приятели! Трудно ми е да опиша чувствата си. Така се чувства един човек, когато мечтата му, колкото и да е малка, не само не се сбъдне, но и съдбата му се подиграва. От малко село съм ( дали има 200 човека). Цял живот съм живял тук. Няма смисъл да говпря за "неудобствата", които цял живот изпитвам, защото прекалено ще се натоваря. Ще ви споделя само едно от тях - няма хора. За един тийнейджър на 17 е адски тежко да живее с възрастни хора и роми. Връстници нямам. Има някакви малки деца, за по няколко часа на ден да си изгубиш. Чувствам самота, сивото ми ежедневие ме смазва. Няма с когп да си общувам. Мечтая най - скоро време да се махна от тук и никога да не ми се налага да се сещам за гнусния живот тук. Сега идва лято, мечтата ми е да ида някъде да работя за лятото. Точно тази мечта ме смазва в момента. Някой от връсниците ми отидоха да работят на морето. Като се сетя колко бих се радвал да съм сред тях там, сълзи ми потичат. Майка ми обаче е твърдо против и може би просто съдбата иска да ми е гадно и не ме пуска. Всъщност това го мечтая още от миналата година. Цяла зима си мислех за това лято. Но да ми е честото... няма да стане, море няма да видя. Пари за почивка нямаме. Дано поне сме живи и здрави със семейството ми. Не съм и го еиждал 3 гидини минимум.
За жалост нещата не свършват до тук. След като разбрах, че на морето няма да ида, приоритет ми стана просто някъде, където и да е, да работя, за да съм сред хора. Има град на 8 км от селото ми. Претърсих всички кафенета. Никъде не търсят сервитьори или бармани. Имам едни роднини с повечко връзки уж, братовчетка ми каза, че ще ми намери работа, но това не се случи, няма и да се случи. Колко наивно - аз да съм щастлив. Най - смешното е подледното. Майка иска да ме праща да помагам на роднини в едно друго село, тоест от това село да ида пак в някакво село, поне ще работя.. но дали? Ами май не. Днес разбрах, че и това може да не стане. Толкова съм отчаян, че чак смешно ми става. Сякаш съм обречен да тъпея сред козите и кокошките. Ужасно е. Може да ви се струва детско и лигаво, но човек може да се побърка от скука и еднообразие. Наистина съдбата ми се подиграва.
Не очаквам да ме разберете или да ми помогнете по някакъв начин. Просто искам да споделя изторията си.
|
| |
|
|
| |
|
|
| |
|
|
| |
Коментари |
|
 Вземи последните коментари по RSS |
| |
|
|
| преди: 8 години, 6 месеца hash: 90f985fcfd |
|
1. Няма да се отчайваш ;) Направи всичко възможно да си намериш работа в града, питай в бюрото по труда,понякога там имат някаква възможност. Аз съм от малък град,но ваканциите нямаше какво да правя ,нямаме нищо,с амо кафенета.. Ако имаш Интернет вкъщи,бих те посъветвала да посетиш сайта уча.се и да понаучиш някой език,к колкото вода и хляб да можеш да си потърсиш. Ще си мечтаеш в бъдеще да имаш толкова време и никога няма да го имаш. Следвам тежка специалност с много амбициозни колеги и сега се чудя какво съм правила толкова годиниТе са се занимавали с толкова много неща! . Виж ,в уча.се имат и безплатни онлайн курсове по програмирне.Така времето ти няма да бъде изгубено,ще го оползотвориш. Khanacademy в уoutube също е много добър !
|
| преди: 8 години, 6 месеца hash: 6fa6c9737b |
|
2. И аз живея така. Онази дето ми е майка е от Благоевград. А аз живея в малко градче. Точно като село си е. Вместо в апартамент живея в къща. Вместо да мога да работя живея в бедност. С това разбира се няма да се примиря. То и няма за какво.
|
| преди: 8 години, 6 месеца hash: 8cc4d4d6aa |
|
3. Аз хубаво да видя онлайн уроците, но нямам интернет, с мобилен съм на телефина, нищо не зарежда
|
| преди: 8 години, 6 месеца hash: 73cdd3678b |
|
4. Виж, остaвa ти сaмо еднa годинa до пълнолетие. Тогaвa нямa нуждa някой дa те пускa, просто тръгвaш и товa е.
Нямaте. ли библиотекa примерно с интернет, където дa можеш дa учиш препоръчaното от н1?
Ти използвaй нaистинa тaзи еднa годинa поне зa учене нa нещо, че толковa бързо ще мине времето, че после пък ще те е яд, че не си го използвaл. И зa догодинa по от рaно зaпочвaш дa търсиш рaботa по морето, веднaгa щом ти се обaдят- потегляш и товa е.
Не ти е никaк лигaвa историятa, предполaгaм колко ти е тъпо сaм в селото, пълен с енергия и жaден зa приключения.
Е, догодинa ще ти се случи. Дотогaвa дерзaй и използвaй времето зa кaквото може позитивно зa теб и бъдещето ти.
Успех, мaлко ти остaвa селски живот, опитaй дa му се порaдвaш! Aз пък вярвaш или не, си мечтaя зa еднa годинa поне подобен живот!
|
| преди: 8 години, 6 месеца hash: 3890f6ba6f |
|
5. Търпение! Съдбата дава повечето от нещата, които искаме. С времето те ни стават рутина и повече не ги ценим толкова, нито пък ни липсва недостижимото. А твоите сегашни цели са напълно постижими. Аз виждам нещата от по-различен ъгъл, но на мен винаги ми е липсвало това, от което ти имаш в изобилие.
На номер 2, който се оплаква, че живее в къща вместо в апартмент, искам да кажа следното:
Проклети да са всички апартаменти! Това са едни бетонни клетки, в които са се нагъчкали хора като плъхове в канализация и отвсякъде си заобиколен от изроди. Знаеш ли какво е да не можеш да спиш вечер, защото идиотите отгоре думкат чалка по цяла нощ? Знаеш ли какво е Сульо и Пульо да си паркират и палят колите по цяла нощ под прозореца ти и лятото да се потиш и да не смееш да отвориш прозореца за да можеш да мигнеш и за да не се издушиш от газове?
Знаеш ли какво е да можеш да имаш дори котка от страх, че ако скочи от балкона ще я отровят или умъртвят още по-жестоко? Знаеш ли какво да си ограничен и напълно зависим? Ако имаш къща може да си сложиш поне соларен панел, да си изкопаеш кладенец, да си сложиш сателитна антена, да гледаж някакви животинки. В блока си вързан като по времето на комунизма. Не може да си остъклиш балкона, защото на някой не му харесвало, не можеш да запалиш печка, защото или няма комин или на някой ще му пропуши някъде. Вързан си да гориш ток за стотици левове. С топлофикациите е още по-зле. Хората си махат радиаторите, и пак ги тормозят със съд да плащат за нещо, което не са ползвали. И да ти кажа, във всеки един апартамент, в който съм живял рано или късно идват хлебарки. Едни големи, гадни, просто ужас! Няма как да изтрепеш. Изтрепеш едни, изпълзяват нови от цепнатините и накрая стават резистентни към отровата. Зачукай се в апартамент, да видиш какъв кеф ще ти е!
Единствения плюс е, че ако имаш късмет и си по-контактен може да се запознаеш с някви курвички. Ама може и да нямаш късмет и да се паднеш само с бабички. Те и стените не са много дебели и се чува хората като се карат, че даже и като правят секс.
Сега към номер 3, ти ли си автора на историята? Как така нямаш интернет? На телефона ли я написа на кирилица, с всичките запетайки? Виж какво момче, аз като бях на твоите години мобилни телефони имаха само супер тузарите, а интернета беше с dial-up модем по аналогова линия със скорост максимум 14400 bps, ама най-често си беше 9600 bps и за да заредиш една страница със снимки се чакаше 2-3 минути. Аз даже бях на дуплекс (една телефонна линия за две семейства) и постоянно се карахме с другото семейство, защо е заета линията. А то и качеството беше такова, че имаше стабилна връзка само през ноща и аз по цяла нощ не спях за да се ровя в интернет, а дуплексът ми пак беше недоволен, защото работи на повикване нощна смяна.
Тогава бяха ранните години на интернет и още нямаше голямо разнообразие от достъпни материали. Сега имаш всичко! Имаш и най-ценното - свободно време и спокойствие. Искаш да работиш ли, ооо нямаш проблем, ще видиш че цял живот ще ти скъсат задника от бачкане. Няма да можеш да се откачиш чак до 70 години. Това ли ти е мечтата, да слугуваш на чорбаджиите по Черноморието? Като си платиш храната и квартирата ще ти останат няколко стотин лева. Още си млад и не си претръпнал и сигурно ще ти влязат в полза за някоя финтифлюшка, но един ден ще разбереш, че и това е безсмислено. Спокойно приятелю, съдбата ще ти даде в изобилие от това, за което копнееш в твоята история.
|
...
| преди: 8 години, 6 месеца hash: 90f985fcfd |
|
7. Нямаш ли компютър? При нас, в градската библиотека, има даже чисто нови. Никой не ходи там и си е спокойно.
|
| преди: 8 години, 6 месеца hash: bcb6d94d58 |
|
8. Всяко нещо с времето си. И аз бях в подобна ситуация на твоята възраст. Макар, че живеехме в 30 хил. град, точно лятото моите родители ЦЯЛО ЛЯТО ни мъкнаха на едно закътано село в Северна България - то беше 200 души, сега е 100 и както го описваш. Тогава и телевизия нямахме, защото къщата ни беше в дупка някаква. Нашите не ми даваха да работя, а в селото и дори животни нямаше, кооперацията тогава беше разсипана и още нямаше арендатор - нищо с две думи да не говорим за липсата на баня и тоалетна, а баба ми не даваше да си топлим вода на бързовар дори - къпането не било важно и на слънце сме си топлили вода за елементарната хигиена.
Но не се отчаивай и не си губи времето с глупости, а без майтап - седни да учиш и да четеш книги, да учиш език. Аз така цяло лято учих немски език сама, учих материала за другата година, четох всички книги от списъка, а и отвъд него и това после ме изстреля много в живота. Морето видях за първи път на 20 г., но сега имам вила на първа линия на нашето Черноморие и гледката е невероятна! Това е само единият ни дом. И всичко това благодараение на ученето тогава - веднага след като завърших отидох да уча в Германия и знаех вече езика, хванах почти пълно 6 на матури и като бал, станах начетен човек. Дори да нямаш амбиции да учиш висше и така нататък, пак книгите не биха ти били излишни за обща култура и обогатяване. Хобита? Мои братовчед кръстосваше примерно там различни видове декоративни птици - кокошчици малки имаше и има и до днес. Прекрасни са - не са за ядене, а само за красота и така нататък -можеш да се хванеш да строиш нещо и изобщо си намери смислено хоби и както ти казаха горе - 1 г. ти остава
|
| преди: 8 години, 6 месеца hash: b0cf062f58 |
|
9. Ти си млад и заслужаваш да излезнеш и да опознаеш един нов свят. Разбирам майка ти, все пак не иска да е на разстояние от сина си но така разваля бъдещето ти, защото във едно малко селце нямаш сигурно бъдеще а ако излезнеш по света ще имаш нови контакти! Кажи това на майка си все пак майките не искат да теглят децата си назад от колкото да ги бутат на пред
|
| преди: 8 години, 6 месеца hash: 20433bb3d0 |
|
10. Здравейте, приятели! Пише Ви авторът. На първо място - благодаря на всички отговори и добри съвети! Езиците си ги уча, говоря английски и донякъде руски. Всичко от селския живот дъм го изстискал и вече ми е омръзнало до мозъка на костите ми. Успехът ми в училище е задоволителен ( тази година от 18 предмета - 2 петици, всичко друго 6). Наясно съм с всичко, което сте ми казали, но просто това ми е съкровеното желание на този етап. Висше ще уча, разбира се. Тогава ще се сблъскам с големия град. Има една хубава новина - ще ходя на почивка със съученицоте си за 3 дни. Все пак ще видя морето... Нека и работа почна...
|
| преди: 8 години, 6 месеца hash: d969194605 |
|
11. На 17 си, което означава, че скоро ставаш пълнолетен и като станеш на 18, не в близкия град, ами и в Ню Йорк можеш да идеш без да искаш позволение от вашите. Така, че се стегни! Няколко месеца или година не са края на света! А и ако си мислиш, че като почнеш работа някъде по морето ще имаш време за плажове и разходки, в дълбока грешка си! Там ще те юркат от сутрин до вечер, а през малкото ти свободни часове ще си толкова уморен, че няма и да помисляш за плажове. Доста приятели работиха по морето през годините и всички това разправят-страшен гърч за малко пари, а морето я го видиш 1-2 пъти за цяло лято, я не. Така, че не си изпуснал нищо чак толкова. По-скоро гледай да си завършиш училище с прилична диплома и после ще можеш я да идеш да учиш в някой голям град, я да почнеш работа, но и в двата случая ще се махнеш от това село. Така, че горе главата! Малко остана! А и под секрет да ти кажа, като се натрупат годините ще има да мечтаеш за тихия и спокоен живот на село, ама нямаааа! Никой няма да ти дава достатъчно дълга отпуска, че да можеш да идеш да си скучаеш сред природата, ама ще го оцениш на 35, когато ще ти е писнало от "прекрасния" градски живот, от ходенето на работа, от задръстванията и т. н.
|
...
| преди: 8 години, 6 месеца hash: cec416839b |
|
12. От автоа: Ами и последната надежда умря. Явно това лято ще си остана с пръст в устата. Ще си се депресирам една седмица, после ще го преглътна както всеки път и така... Благодаря за подкрепата все пак. Не ми се разказва кво стана, че ми е смешно.
|
|
|
|
| Коментари очaкващи одобрение: няма |
| ... |
|
|
|
|
