Писна ми всички да ни се месят!
преди: 14 години, 27 дни, прочетена 2673 пъти
Здравейте!

Както повечето, които разказват историята си тук и аз нямам с кой да споделя и да се почувствам разбрана.

На 17г. съм имам приятел от 1г. и 7м. Той е доста избухлив, лесно се пали и още по-лошото много си приличаме като характери, разсъждаваме еднакво и не обичаме да си мълчим... това понякога оказва много голямо внимание на спокойствието в една връзка...

В началото всичко беше като в приказките, както при повечето връзки. Но след това някак между нас се появи пропаст. Той започна да позволява на хората да се месят във връзката ни, вярваше на абсолютно всичко, което му говореха за мен и се стигна до болезнена ревност. В следствие на това аз много се промених... затворих се в себе си... когато се карахме по точно той се караше, а аз мълчах, за да не кажа нещо, за което после ще съжалявам или за да не се скараме още повече. И така до хубавия ден, в който той вече се самозабрави.. започна да ми крещи за щяло и нещяло.. да ме убижда.. а аз все мълчах и трупах в себе си. Отдалечих се и от приятелките си, преди поне с тях приказвах, вече не. Лиших се от срещите с хората от обкръжението ми, не излизам по кафета, дискотеки и т.н., за да не го дразня. И търпях доста време - около 4 месеца все така. До деня, в който бомбата в мен избухна...казах му, че повече не мога така и пожелах да се разделим..той естествено не беше съгласен с моето решение, говорихме на дълго и широко, казах всичко, което ме мъчи... и обещания (без повече караници), обещания (без повече повишаване на тон и убиди) и обещания (да ми обръща необходимото внимание и да споделя мъките си)... и надеждата, че ще си върна уважението..

Измина 1 месец от деня, в който пожелах да се разделим. Месец, може би най-хубавия до сега. Месец на разходки, приказки и емоции. Без караници, без убиди... много изненади, много направени неща за мен.. изобщо беше най-прекрасния мъж, който съм срещала до сега.. забравих мислите за раздяла и разочарованието.. ноооо отново се върнах там, където бях . . . отново вечно е недоволен, вечно не е направено нищо за него.. пак се започна този това казал, онзи онова.. чух неща, които не съм и предполагала, че може да измислят за мен! И съответно моите сълзи отново потекоха.. него изобщо не го интересува аз какво твърдя, щом другите го говорят значи е вярно.. което мен изключително много ме наранява.. омръзна ми от всички! Все някои ще ми се бърка и ще проваля всичко! От завист ли го правят, от интерес ли вече не знам.. аз го обичам прекалено много, постоянно правя компромиси за него, не съм и помислила да му изневерявам.. а той?!.. не мисля, че това е което заслужавам, искам просто да се махнем от града, в които живеем.. друг начин, за да бъдем щастливи не виждам.. опитвам да се преборя с всички зли езици, но не става... КАК ДА МУ ДОКАЖА ЕДИН ПЪТ ЗАВИНАГИ, ЧЕ ГО ОБИЧАМ ТВЪРДЕ МНОГО? И ЧЕ НЕ БИХ ПОГЛЕДНАЛА ДРУГ, ЗАЩОТО НЕ ИСКАМ ДА СЪСИПЯ ВСИЧКО?! Искам просто спокойствие, не постоянно да ме кара да му доказвам любовта си и да ми натяква, че не го обичам достатъчно и че вече съм му изневерила... той е всичко, което имам и всичко, което искам.. просто той!


Благодаря, че ме изслушахте!
La Martina

Коментари	Добави Коментар!
Вземи последните коментари по RSS
Изпрати ми имейл, ако някой добави коментар към тази история (какво е това?)   Email:

преди: 14 години, 26 дни hash: afa30081ff

гласове: 1 2 3 4 5   (305911 гласа)

1.   Миличка, много ми е позната историята ти. Донякъде, не цялата, но разбирам доста добре какво ти е. Аз съм на 18, може да нямам кой знае колко голям опит, но за тия години съм се убедила, че хората не понасят щастието на другите. Щом видят, че двама са щастливи, моментално започват да злословят, да ги обиждат, да ги урочасват и всячески се опитват да ги съсипят. И аз много съм се чудила защо става така, но не мога и не мога да разбера. Просто хората за гадове, алчни завистливи гадове, които не гледат себе си, а другите. Относно приятеля ти - за толкова много време, в което сте заедно, ми звучи някак абсурдно той да ти няма доверие и да не те познава достатъчно добре, че да не знае дали си способна на изневяра и други подобни неща. Би трябвало да е забелязал любовта ти, компромисите, които правиш, тъгата в очите ти... Не знам какво точно да те посъветвам, освен да говориш пак с него и да му кажеш абсолютно всичко, което ти тежи. Кажи му за всички жертви, които си направила за него, също и за грешките ти, кажи му колко много го обичаш и колко много значи той за теб. Ако те обича наистина, би трябвало да те разбере и да осъзнае, че е глупаво да вярва на завистливи гадове, а не на човека, който дава всичко за него. Просто му кажи всичко, както си е, старай се да не му се караш и да не му викаш, а спокойно му обясни как се чувстваш и как стоят нещата от твоята гледна точка. Пожелавам ти успех и пиши какво е станало ;)

 

...

преди: 14 години, 8 дни hash: 72a9b818af

гласове: 1 2 3 4 5   (252444 гласа)

2.   Момиче.. БЯГАЙ и намери някой, който ще те оцени ! Той няма да се промени ! Успех !

 

...