Пакет за пълно възстановяване със зъбни импланти в рамките 5 работни дни. Опитен екип и зъботехници, венозна седация от анестезиолог, временни и постоянни мостове - фиксирана цена

Запознай се с актуалните цени на зъбни импланти в дентална клиника Смайл Дентал Сървисес

Коментари

Добави Коментар!

116.   Аз съм със наднормено тегло.. миналата година и мен всицхки ме обиждаха тази година в началото пак.. един ден казах на едно момче от моя клас как се чувствам тоий е от тези които ме обиждаха (стои до мен по биология) не знам какво стана тогава, но той най вероятно се трогна.. най вероятно е говорил с момчетата от моя клас.. на другия ден всички дойдоха и ми се извинаха мислех че е пак някоя жалка шегичка, но от този ден нататък всички се дърйат много добпре с мен.. та момчето с което говорих е най харесваното в цялото училище, та той е разглезето богаташче преди с него не се харесвахме постоянно се биехме, но не знам какво стана вмомента ходим вече 3 месеца сме заедно много се обичаме.. той ме запозна с тяхните аз го запознах и нашите и така.. преди и той беше с наднормено тегло но спортува и ослабна наистина много фмомента и аз ходя да спортувам с неги и свалих 14кг. В началото когато тръгнахме мислех че е шега и че ще продълйи към една седнима но уви вече станаха цели 3 месеца никога не съм била по щастлиза
Пожелавам ти от все сърце да си оправите взаимотношенията с класа ти и всичко да бъде на ред :* :)

117.   Момиче на 13 години:
Хей :) за да спрат да те дразнят според мен трябва да сържиш на своето, и аз имам нещо като твоят проблем, но докато наистина продължиш да викаш родителите си- те ще те смятат за бебе и още повече ще се озлобяват. Мен когато ме убиждат всъщност аз досега не съм разказвала за това на мама, защото колкото и странно да звучи съм голяма и както тя си решава проблемите с неините колежки, така и аз трябва да намеря решението си сама. Когато пораснеш мама и тате няма да те защитават в университета, нали!? Таа опитай се да се съсредоточиш и докажи на учителките, че можеш и когато те обидят да имаш самочувствието, че си грамотно дете, защото ако си двойкарка, без самочувствие т. е. с ниско достойнство- няма да стигнеп до никъде :) Успех :)

118.   Здравей! Аз съм на твоята възраст и ми стана много мъчно за теб, мен също ме обиждат, но не целия клас. Препоръчвам ти да си смениш училището ;( Но гледай да е надалече за да не те познават. Повиши си самочувствието ;):)

119.   До 116 - Историята ти предизвика приятни чувства в мен, звучи все едно е от някоя книга или филм :). Такова момче е рядко срещано - уж разглезено богаташче, но със сърце. Пожелавам ви много любов!
До 117: Здравей, историята я писах преди години. Вече съм в гимназия. Нямам чак такива проблеми. Но тогава нищо не помогна - спрях и да викам родителите ми, не им обръщах внимание, но те пак не преставаха, учителите не помагаха. Накрая почнах да бягам от училище и да се бия с тях, когато ме предизвикат. Не може да те ритат и удрят, бутат също, а ти да стоиш и да чакаш да те пребият, нали? Направо ми съсипаха психиката тия говеда, учителите бяха точно като тях.. накрая не издържах и започнах да бягам.. като влязох в гимназия бях много неуверена и пак не ме харесаха. Срамувах се, не общувах с никой от притеснение да не ме отхвърлят. Сега си намерих малко приятелки, но добри. Вече съм 9-ти клас. Тези истории преди години отключиха нова личност в мен. Направиха ме много силен характер. На някой може да му се стори смешно, тъй като има много по-големи трагедии от тормоз в училище - да загубиш родител, когато си малък, да се родиш с неизлечимо заболяване и др., но все пак и тормоза в училище не е нещо маловажно, в Америка масово се самоубиват заради това, а и като се има на предвид колко чувствителна бях преди.. просто усещам до каква степен ме промениха.
Авторката

120.   Знаеш ли аз съм на 11 и скоро ще стана на 12. Преди никой не ми се опираше - момчетата ги биех без проблемно! Ако те е страх победи страха си изправи се срещу него не се предавай! :) НИКОГА НЕ КАЗВАЙ НИКОГА!!! Когато някой те обиди или удари направи същото върху него! Ако е момче - във топките със крак! :D Ако е момиче - оскуби я и я напсувай А за госпожата не и обръщай внимание!

123.   Спокойно познато ми е. От 1 ви клас всички ме мачкаха постоянно, търпях какви ли не унижения и обиди, за щастие не ми се отразяваше на ученето оценките ми бяха добри всяка година завършвах с 5, 50 и нагоре. Надеждата ми беше че след 7 клас ще вляза в добро училище и няма да ги видя повече. Уви от страх се издъних на математиката, но баба ми предложи да се преместя в съседното даскало, така и направих. Надявах се че намеря приятели и няма да е същото, но един от старите ми съученици се познаваше с един от новите ми и пак се започнаха подигравки и унижения, всичко идваше от това че съм малко по - затворен човек и ми е трудно да общувам с хората, но с годините нещата се оправиха и в 11 и 12 клас нямах никакви проблеми с класа. Завърших влезнах в университет и сега с колегите всичко е коренно различно, чак ми е странно от доброто отношение на хората към мен, но с годините всички израстват. Там ми се случи да попадна в среда в хора, които не познавам, което беше добра предпоставка да започна на чисто. Така и стана е има една колежка, която чат пат ме бъзика заради тва, че съм отнесена, но тва ми е най - малкия проблем. Всичко лошо вече е зад гърба ми и ми се струва някак далечно, като затворена страница която никога не бих искала да отварям. Радвам се, че и при теб нещата са се подредили и дано в бъдеще се подобряват още, пожелавам ти да завършиш гимназия с един хубав успех да влезнеш там където искаш и да попаднеш после на свестни колеги, както и да успееш на пук на тези, които цял живот са те мачкали.

124.   Здравей аз знам коло е гадно почти п-същият начин сам и аз не си само ти. Но аз сама роднините ми си давам кораж че съм силната а те чрез думи си казват вижте ве как обиждам но тоа никак не е приятно и е я плашете още повече защото не е нужно да се мести в др. училище. А-и това егадно този дето ме обижда е 1-дин фафлешт геврек а вика но мене офца

126.   Начи са излизаш първа от даскало и се криеш отстрани или зад него с пръчка или камък и чакаш някои единак от твоя клас да мине и го почваи смажи го от бой това съм го пробвал и при мен се получи ма другия ден с два бокса в ръце влизам в класната стая и никои не ме закачаше и оня беше викнал баща си ама и аз моя :D и се разбраха там кфо се разбраха и класа вече не смееше да ми каже нищо (като си представите че всеки ме биеше 20 срещу 1 и ги беше страх xD

128.   Може да се преместиш в друго училище и да започнеш на ново може там да е по-добре. Аз имам същия проблем само един от моя клас се бъзика с мен и другия му приятел дет е глупав и вари по акъла на другия..

130.   вземи мерки час по скоро инъче работите стават по зле или си смени училището незабавно но първо разучи какъв ще ти е там класът за по сигурно

131.   И при мен винаги е било така, но аз съм момче. Уча повече от останалите, не ходя по момичета цял ден, занимавам се с компютри и дори изкарвам пари. И явно в наши дни това е ненормално. Ключа е да им покажеш, че си много повече от тях. Когато някой дойде да те тормози просто му казваш да ти гледа неговия живот и да не се занимава с теб. Когато те обиждат чисто и ппосто се прави, че няма никой. Започни да учиш повече, изкарвай отлични оценки и ги засенчи. Недей да викаш родителите си, защото така показваш, че сама си неспособна да се справиш, а това е което тормозещите търсят. Бъди силна и успех :)

Х, . 15

132.   Хей, потърпи до края на годината и после - ново училище. Опитвай с остроумие да "затапваш " съучениците, които те обиждат. В час гледай само дъската, г -жата или си мисли нещо свое. Покажи, че и ти си силна, че и ти си човек, а не животно, което е цел на подигравки. В момента останалите виждат само някакво срамежливо момиче, приемащо всички обиди като даденост. Това те прави много слабо изглеждащ човек. Придобий повече самочувствие :)

133.   здравей не съм на твоята възраст но винаги съм искала да бъда психолог още от малка харесвам професията и дори съм помагала на родителите си за подобни случеи но те бяха само с обиди
виж сега
1 опознай врага ( съученицитети )
2 използвай характерите им срещо тях
3 ако те обиждат обиждай и ти срещу огъня с огън ( но внимавай сигурна съм че ще кажат на госпожата )
4 ако те удряд ( същото важи и за обидите ) просто питай какъв и ем проблема защо те дразнят и имали причина
5 каквото и да ти отговорят накарай ги да го аргоментират или намери точните думи с които да ги накараш да онемеят и да замлъкнат от чудене какво да кажат
6 и последно но твърде крайно бащами ме научи да се бия когато бях на 9 години защото една банда от отсрешния блог с около десетима членове на 12 13 години тръгнаха да целят мен и още 3 мои приятели с пръчки и камъни незнам защо се смятах за много смала ( между другото никога не прави така ) казах на приятелите си да се отдръпнат и тогава 10 човека извън моята категория пълни с агресия и гняв за нещо толкова глупаво с които не може да се разговаря или по скоро да се правят преговори ме присиснаха в един ъгъл и започнаха да ме ритат в стомаха да ми бият шамари през лицето и да ме обиждат после се прибрах разплакана но по важното е можех да се защитавам помоли баща си или да те запише на бойни искуства или той да те научи
от момиче на 12 години

134.   Здрасти Аз съм момче на 15 и аз съм имал подобни проблеми. Взимаш джобно ножче и го слагаш в джоба и следващия който те приближи го ръгаш между очите и казваш който иска да дойде, може и да те изключат от даскало но ти нямаш какво губиш ще се преместиш в друго и така :) Като нищо не помага това е единствения изход повярвай ми мен така ме тормозеха но веднъж пребих единия от тях докато си седеше на пейката и ме псуваше и вече имам доста респект от тогава не че се хваля но просто ти дава пример какво е било при мен :) Айде и умната

135.   Премести се в друго даскало, аз така направих.

136.   Бих посъветвал тези, които имат подобни проблеми и биват удряни в училище следното нещо: Значи, аз, преди две години бях приятел с един, който бе малтретиран и обиждан постоянно. Ние всъщност още сме приятели. Чуваме се по телефона, по Скайпа... Разликата само е, че той след седми клас се премести в ПМГ, а аз - в Езиковата гимназия (между другото в момента съм в 9-ти клас). Той, както казах, бе непрекъснато обиждан и доста хора от класа му се подиграваха. Направо ми ставаше жал за него, защото все пак сме приятели и дори живеем в един и същи квартал, но не смеех да се намесвам в неговите проблеми, за да не си създам неприятности. Може би сега някой ще каже, нали сме другари и живеем близко един до друг, защо не съм го защитил. Аз го защитавах и им казвах да се спрат, дори щях да се сбия един път с един от тия боклуци, дето тормозиха приятеля ми, но те продължаваха и просто не знаех какво да предприема, за да го защитя от насилието. Те бяха групичка от 6-7 човека, които го биеха и афронтираха непрекъснато, но не исках да си създавам проблеми с тях (можеха например да викнат някои от приятелите си от горните класове и да търсят саморазправа с мен и едва ли не защо съм се месил в случая, като това не е моя работа), най-малкото, защото ми бяха супер неприятни и противни (те на мен нищо не можеха да ми направят, за това и не се заяждаха и закачаха с мен, но както казах, можеха да викнат някои от по-горните класове, които също са прости, колкото тях, да ми търсят сметка). Дори в продължение на два месеца тия същите лай*нарчета викаха на приятеля ми, , Ти ставаш само за донор", , , От теб нищо няма да стане", , , Бих те продал за една торба картофи" - точно с тези фрази го нареждаха, дори не съм ги забравил. Съчувствах му, защото той наистина е едно възпитано и интелигентно момче и му казах, че остава още три месеца до завършването на седми клас, само трябва да си вземем матурите и далеч от това училище. Така, че който е в подобно положение, бих му препоръчал да изтърпи до края на годината и да се премести в някоя по-комерсиална и елитна гимназия. Дори с него обмислихме следното, когато още, разбира се, бяхме в седми клас и оставаше още три месеца до края: да излизаме в междучасията и да отиваме до първия етаж, където са първокласниците и където ще е далеч по-спокойно. Той естествено се съгласи и така спряха далеч по-малко да го бият. Само го удряха в часовете, когато госпожата пускаше същите тия пикльовци да правят каквото си искат, да се разхождат и се възползваха от момента да го бият, защото нямаха възможност в междучасията да правят това с него. Тоест, не е изключено да го бият и в междучасията, но тия същите не знаеха къде се крие, а той си седеше там спокойно на една пейка, разположена на първия етаж и си траеше, докато не бие втория звънец. Дори той влизаше в стаята няколко минути след като бие звънеца за час, поради факта, че преподавателите винаги закъсняваха и дори, ако още не са дошли, ги чакаше, за да може да влязат заедно в стаята и да избегне агресията на тия мухльовци. Аз, естествено, по едно време спрях да идвам с него до първия етаж, когато бяхме в междучасие, защото не може да съм вечно с него, и аз трябва да имам малко свобода. Та така де, който бива удрян и тормозен в училище, пък не иска да се мести в друго, може да вземе метода на приятеля ми с, , криенето" на първия етаж и така може да си спести по-малко удари от страна на биячите си. Може би забравих и да завърша тази история... Така де, минахме си и двамата матурите и в момента той е в математическата гимназия, а аз в езиковата, чуваме се всеки ден, радва се изключително много, че си е спестил още пет години с тези зверове. И аз съм доволен, защото се свърши този тормоз, а и не се знаеше дали аз, ако бях останал сам в училището, в което бях от 1-ви до 7-ми клас, без него, дали тази агресия нямаше да бъде прехвърлена към мен, защото аз не мога да се бия с група от 6-7 човека. Ако с тия седем човека се сбия, обаче с всеки поотделно, няма да се дам на никой, разбира се, но в случай, че те са компания от толкова души, нямаше как да се справя сам, така че и аз съм доволен, че си взех изпитите (външното оценяване) и сега и двамата сме далеч от тях.

137.   Момиче на 12, по около 40-50 лева на ден даже по някога не ми стигат, ако се прибирам с такси или автобус което става рядко :))

138.   OoOoO, мацка! Защо си седиш на дупето и нищо не правиш. Търпи, търпи ама изведнъж някой път им кажи "ПИСНА МИ!" Зашлеви им пет-шест шамара на тези тъпанари и ще видим другият път какво ще направят. Накарай им се едно хубаво. Не си трай така! Не заслужаваш такова нещо! Не се страхувай от тях! Докажи им, че е опасно да си играят с огъня. Не ги обиждай, не падай на нивото им. Просто някой ден се опитай да ги затапиш. Аз си знам! Децата са най-подлите същества на този свят! Но спокойно, както казват хората колелото се върти! Ще им се връща двойно и тройно. Недей да си разваляш успеха за сульо и пульо. Айде късмет! :))

~Дисни~

139.   Ох, дано коментара ми бъде публикуван... Аз съм момиче, завършило седми клас миналата седмица. Цяла година ме тормозиха, започна се още в началото даже. Още на първия ден, един се беше подразнил и напсува майка ми. -, - Оттогава нямаше спиране, удряха ме, обиждаха, бутаха... Така цяла година! Оценките са ми много слаби, не учех въобще през тази учебна година заради класа ми, даже заради някои и от другите класове, заради този безкраен тормоз. Но учителите ми написаха хубави оценки, тъй като съм им любимка. ;д Имам достатъчен бал на НВО, за да ме приемат в една тъпа гимназия, в която учи сестра ми. Поискаха нужните документи за кандидатстване по сестра ми, тоест ги дадох на нея да ги подаде. Сестра ми каза, че директора го нямаше и не можаха да направят нищо и чак след дни ще дойде. Каза също, че класната й каза "Защо ще идва след 7 клас тук? " А аз като чух това... имах чувството, че ще се откажа от това училище, но не знам. А и без това не ми харесва. Мисля да остана в училище, което уча 7 години и изкарам там 8 клас, след 8 знам че ще ида на по хубаво място, защото ще уча и изкарам добри оценки.... Но се притеснявам оттова дали няма пак една цяла учебна година да ме тормозят.. дано ме разбирате. :) Моля Ви за съвет! :)

140.   Премести се в друго училище, аз така направих!!!

141.   И мен така ме тормозят всеки ден :( и аз незнам какво да правя :(.
Ще ти дам един съвет премести се в друго даскало :) аз моля наще но те НЕ НЕ и НЕ! И азз така не издържам

142.   До всички, които ги тормозят /от авторката/: Вече съм на края на 10-ти клас, нещата бая се промениха, пак ме мрази класа ми, както и едни приятелки, ама не, защото сме смотани, а защото те са смотаните и уж все ги дразним, все те са жертвите.. След 7-ми клас разберете къде ще са враговете ви, имам предвид в кое училище. Като разберете стойте далеч от класове, в които ще сте заедно с тези, които са ви тормозили. Едно училище - по-приемливо, но не и един клас. Там не се затваряйте в себе си, сприятелете се с различни хора и така. Само това е спасението. Преди това, ако много ви издразнят може в краен случай да им го покажете, ама внимавайте, понякога лигльовците са любими на учителите, защото и те са на тяхното ниво и може вас да ви изкарат виновни, ама, ако не ви пука - давайте, понякога и няма друг начин. Ама накрая задължително стойте далеч от тях.

143.   Твоята работа е още по гадна от моята

144.   разбирам болката на всички които ви тормозят аз съм в същата ситуация всеки ден какво ли не бой обиди подигравки заплашвания и всякакви други аз търпя защото виждам че с тях не може да се говори казах на баща ми той идва в училище и говори с едно от момчетата което ме беше ударило толкова силно че чак ръката ми беше посинена момчето обеща да не прави повече така обаче на другия ден пак си продължаваше да прави каквото си поиска наистина много са гадни има и една много смотана от моя клас която пък и тя всеки ден ме тормози ама с нея най много не може да се говори ебаси кучката е

145.   И при мене беше така постоянно се закачаха с мен.
Един ден бях с един приятел навън и те дойдоха пак да се закачат. Тогава събрах кураж и им се противопоставих и те започнаха да ни удрят след което се стигна до истински брутален бой. Сритахме ги яко и от този ден нататък не се закачат. Даже някой път като ме видят се крият така че и ти им се противопостави и ще видиш дали ще те тормозят вече.

146.   Въпросът ми е... от какъв произход си тоест дали си ромка, туркиня и т. н. Защото повечето тийнейджъри са расисти (да не казвам, че има и скинари)като тези от моя клас.

147.   Не, българка съм си, бяла съм, сини очи.. всичко тръгна заради една, която ги настрои срещу мен. Ако веднага я бях поставила на място, нямаше да стане така.

148.   Хората се прицелват към най-слабите. Те знаят че ти няма да направиш нищо. Изградили са си такова мнение за теб. Има два варянта да се справиш. Първо, да не им обръщаш внимание и те ще спрат, зящото те харесват да гледат как се мъчиш и нервиш. Второ, да им отвърнеш със същото. Ако някой ти каже нещо ти кажи десет отгоре. После ще видиш ще се кротнат! Трети варянт премести се в друго училище.

149.   Кажи на някой да ги сплаши

150.   Здравей малката, прочетох историята ти и я взех много присърце. Съмнявам се че търсиш съжаление тук споделяйки това, личи си че макар в случая ти да си жертвата, ти не търсиш начин да заобиколиш или избягаш от проблема, а се опитваш да намериш решение, което е похвално. Нз как е сега но се съмнявам нещата много да са се променили освен поколенията да са още по затъпяли и новите даджи които са се появили на пазара. Спомена, че не всички в класа ти се държат така и те обиждат, опитай да се сприятелиш с тях, другото което може да се направи е да се постараеш да имаш по- добри оценки добре ще е за дипломата ти а и може да придобиеш самочувствие. Самите даскали уважават повече учениците които се стараят. Сядай на най предните чинове там се вижда всичко и е малко вероятно ако някой те закача да не бъде забелязан. Подобрявайки оценките си би могла да помогнеш и на др. От класа които се затрудняват и да им спечелиш симпатиите, по този начин когато знаеш, че си постигнала нещо и хора които си им помогнала са зад теб ще те тормозат мн. по малко и ще е дори поносимо защото дори и в механиката КПД ( коеф. на полезно действие) никога не е 1- ца. И се замисли в/у всичко през което си минала всичко което те е изградило като добър човек напук на покварата и тормоза, това според мен те прави доста силна заобичай себе си и ще си още по-уверена! Поздрави от Хуан!

153.   Здравейте, аз съм момче на 16 години (10ти клас) и мен също ме тормозят, но не хората от моя клас, а по-големите и незнам какво да правя. Те приличат на мъже в смисъл те са минали през пубертета аз съм по-нисък от тях сигурно и по-слаб. Преди една седмица се изнервих и се сбих с един от тях и ни спряха другите (за което съм не съм им благодарен защото незнам как но и него го болеше). Той има синина по лицета аз имам по тялото няколко. Сега се закача дори повече дайте ми съвет!!!

156.   Милата... И аз бях така, до миналата година, но станах осми клас, преместих се в друго училище и сега там няма кой да ме тормози, всички са много мили... съветвам те след като минеш матурите, премести се в друго училище и ще забравиш всичкия този тормоз.. предполагам това го правят не повече от трима ученика... "готнините" на училището :)

157.   Аз изпадах в истерия, преди няколко години. Започвах да плача нарочно и да си чупя нещата от яд, а така те помислиха, че ми има нещо и спряха да ме доближават. А се е случвало и да им удрям по някой юмрук, понеже бях голям дивак.

158.   Абе аз съм от другата страна, аз съм тоя, който тормозеше мноо едно момче в даскало, защото беше дебел и такъв смотан, навсякъде последен, къв не съм му викал свиня, кит, гъзозавър, торба с лайна, биел съм го, удрях му главата в чина и виках че правя сапун от свинска мас, щото той ревеше, не знам правех шоу на другите от класа, той се премести заради мене и след 3 години тоя същия Боро ми се обажда по фейса, даже го бях забравил. Искаше да се срещнем и аз си викам свинята нещо си търси пак боя, отивам и съм запалил цигара да го чакам и някой ме бута в гърба, Боро баси 10 санта по висок от мене, и слаб, е не мускулест като мене, обаче нищо общо с онова прасе. Викам му кво имаш да си връщаш ли, и той знаеш ли кво каза? Не брат, искам да ти благодаря, защото ме накара да се погледна и да поискам да се променя! После седнахме на едно барче и ми каза, че майка му го е тъпчела с ядене, защото според нея имал едър кокал и не бил дебел, а това, че аз съм го тормозел го е накарало да тренира, минал на диети на спорт, баскет, бягане, вика ми ти ми беше амбицията даже когато щях да пукна виждах те пред мене и ми идваше да те убия и продължавах напред. Сега сме приятели, така че прави си извода!

159.   В казармата (преди 17 години) имахме едно момче, на което му пикаха отгоре. Разкарваха го гол нощем по стаите, питайки дали някой иска да го... (да прави секс с него)... Счупиха му крака веднъж с приклада на автомат. Събаряха го почти всяка вечер докато спи от втория етаж на леглото. Почти всяка вечер му изхвърляха завивките от 4тия етаж долу на плаца. Всеки ден имаше сенки под очите, не можеше да се наспива. За тормоза и боя не искам да говоря. Беше нечовешко. Не знам как не полудя.

Момчето беше супер интелигентно и дори си имаше приятелка в къщи. Не мога да си представя ако тя беше разбрала как се държат с него там, как той би се почувствал. Все още не мога да проумея защо ТОЧНО с него се заядоха, а то веднъж като се тръгне... Може би защото беше умен...

На 3я месец не издържа, започна да тренира, тайно в началото. Наблъска се с протеини и стероиди, качи 30кг и преди да се уволни ги наби всички. Така де поне 2-3ма. В момента сигурно е милионер бизнесмен и мачка всички наред в живота си. Тъй се става човек.
Суров е тоз живот. Ето авторката е вече благодарна за тормоза тогава, защото сега се чувства силна. Не се предавайте! Стискайте зъби! Който не е плакал в живота си - не е живял!

Един учител по английски.

* До всички вас - тормозени, да знаете, че на учителите им се късат сърцата. ТЕ НЯМАТ ПРАВО да наказват, според Европейските лигавщини, които ни доведоха до тук. А не всички учители могат да възпитават. Аз лично с моите ученици проблеми нямам, но виждам какво се случва по света и искрено съчувствам на децата и на учителите.

160.   Еми тези които ви тормозят не чакай те бе деца, оплачете се ако трябва кажете на някои по голям баща, вуйчо, чичо да отиде и да им лепне по 2 шамара че да престанат, инъче как очаквате да престанат да ви тормозят-действайте.

161.   Според мен решенията са тези:
1.Отвърни им ,покажи,че не ти пука изобщо
2.Запиши се на боен спорт и ще видиш,че ако се опитат да те набият,ще си сигурна ,че си подготвена
3.Не им обръщай внимание,те самите са нещастни и просто търсят някого,на когото да си го изскарват.
4.Поговори с майка си за това и искаи съвет от нея
Или
5.Кажи на родителите си да те преместят в друг клас/в друго училище

163.   Много съжалям за това което ти се случило в училище!
По - малка съм от теб, но разбирам всичко... В повечето училища е така.
Идея си нямам как си ги търпяла.

Най - малкото нещо което мога да ти пожелая е само КЪСМЕТ!

164.   Първото, което ще те посъветвам е да се запишеш на бойни изкуства (айкидото е подходящо в случая). И не те съветвам да се записваш на тях, за да се биеш, не. Даже не се хвали в училище, че ходиш. Съветвам те, защото това ще ти даде вътрешна увереност. Ти ще се почувстваш по-спокойно и уверена в себе си. А това е важно.

Второто е съвет по принцип: намери си някое интересно хоби и занимание извън училище, което да ти носи удовлетворение и радост. Замисли се какво обичаш да правиш и какво ти се отдава.

165.   Здравейте, 5-6 години след написаната тема! Не знам как върви живота на авторката, но се надявам да е много хубав! Историята е пример на едно сръмежливо, тормозено и подтискано от класа момиче, биено... и т. н. След година нещата се пробръщат :) ;)! Момичето/авторката е прието в хубава гимназия в, която класа ѝ не я тормози и даже има приятелки, а едно дете от старият ѝ клас даже е бил за изключване :) ;)! Вярвайте, че винаги има справедливост дори когато в тунела няма светлина... :) :) <3

167.   Здравей, авторке на темата. Съжалявам, че имаше такива отвратителни дни в основното даскало. Сега си щастлива вероятно си и завършила. Да ти кажа в периода 5-6 клас старите ми съученици ме обиждаха, говореха лъжи за мен , пречеха ми в часовете, казваха ми неверни неща за мен, общо взето се чуствах гадно и гледах как се хилят като хлапета от детската градина. Не изтърпях и се изместих в друг клас. Там си намерих няколко приятелчета. Не ме приемат абсолютно всички, но поне не съм сама. А миналата седмица трябваше да седя по музика с (ужас), тези мои стари съученици. Наскоро чух, че едно момиче, което не ме тормозеше от стария ми клас съжалява, че съм се изместила от класа, но просто не виждах друг вариант. Сега оценките ми от 3-4 станаха на 4-5, някой път и 6 и 2, 3, но понякога. Скоро завършвам 6-ти клас (след около 2 месеца и нещо) и почвам 7-ми. Ще имам матури тогава, дано ме приемат в хубаво училище., че да се махна от тези изроди гадни (тези, които ме тормозят психически, само дето не ме биеха ), които заслужават да са измъчвани и тероризирани по всякакъв начин.